№ 150
гр. Кюстендил, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от С. С. С., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Дупница, ул.*** чрез пълномощника й адв.А. И., със съдебен адрес:
гр.Кюстендил, ул.„Гороцветна“ №35, насочена срещу решение №95 от 19.02.2025г.,
постановено по гр.д.№2219/2024г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е
отхвърлил предявения от С. С. С. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 861.05 лева – главница по сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, за която сума срещу ищцата е издаден изпълнителен
лист от 18.05.2012г. по ЧГД №785/2012г. по описа на РС – Дупница, въз основа на
който е образувано изпълнително дело №933/2012г. по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№856,
а впоследствие и изпълнително дело №511/2024г. по описа на ЧСИ М.Д.И., с рег.№744,
с район на действие РС – Дупница и е осъдил С. С. С. да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 100.00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред РС – Дупница.
Въззивницата навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт
като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснован. Възразява срещу изводите на решаващия състав за наличие на
извършени по изпълнителното дело изпълнителни действия, прекъсващи давността,
като твърди, че такова действие е извършено едва през 2023г. Твърди, че заповедта за
изпълнение не е влязла в сила, противно на приетото в решението, като сочи, че
доказателственото й искане в тази насока било отхвърлено. Заявява се искане за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се деловодните разноски в производството.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
1
въззивната жалба от насрещната страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД чрез
пълномощника юрисконсулт С. П., в който се изразява становище за нейната
допустимост, но неоснователност. Изтъква се, че доколкото липсват данни за подадено
в заповедното производство възражение, респ. провеждане на производство за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, то следва да се
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Позовава се на ТР №2/2013г. на
ОСГПК на ВКС и ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК, и се
аргументира, че започналата да тече след 26.06.2015г. погасителна давност е била
прекъсвана неколкократно с подробно описани действия, извършени в хода на
изпълнителното производство. Поддържа, че искането на кредитор за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. По
изложените съображения се иска отхвърляне на депозираната въззивна жалба и
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25 ал.1 от НЗПП във вр. с чл.37 от
ЗПП и чл.13 т.2 от НЗПП. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните пред ДнРС доказателства е установено, че на 18.05.2012г. в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№785/2012г. по описа на РС-Дупница, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №753/16.03.2012г., против С. С. С., с ЕГН ********** от гр.Дупница за
осъждането й да заплати на дружеството суми, дължими по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, както и разноски, сторени в заповедното производство.
Кредиторът по така издадения изпълнителен лист е депозирал молба с вх.
№04690/02.08.2012г. пред ЧСИ Е.Х. с рег.№743 по Регистъра към Камарата на ЧСИ, с
район на действие – ОС-Кюстендил и е било образувано изп.дело №20127430400933.
В хода на изпълнителното дело с договор от 15.05.2015г. първоначалният
взискател е прехвърлил вземането си към С. С. на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”
ЕАД (настоящ ответник и въззиваем), във връзка с което на 04.04.2016г. цесионерът е
подал молба до ЧСИ с искане за уведомяване на длъжника от името на цедента за
извършената цесия. Към молбата е било приложено изходящо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и адресирано до С. С. С. уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което – видно от находящо се на л.95 от делото уведомление
– е било връчено на С. по реда на чл.47 от ГПК, на 23.04.2016г.
По така образуваното изпълнително дело са били предприети от страна на
взискателя и на съдебния изпълнител следните имащи отношение за настоящия спор
действия:
В молбата за образуване на изпълнителното дело от 02.08.2012г. взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
В молба, подадена по изпълнителното дело на 04.04.2016г., взискателят отново е
заявил, че възлага на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да извършва всички
необходими действия за хода на изпълнителното производство, включително да
проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач
на описаното имущество. От ЧСИ не са били предприети действия по тази молба.
В молба от 16.07.2019г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е
поискал от ЧСИ да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. За 01.10.2019г. от 10.00 часа ЧСИ е
2
насрочил извършването на опис на движими вещи, какъвто не е бил извършен в
последствие.
С молба от 14.09.2021г. взискателят е отправил искане до ЧСИ да извърши
справка в Електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени запори върху банковите
сметки на С., а в случай, че не бъдат открити такива – да бъде насрочена дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника. Съдебният изпълнител е насрочил опис за 15.12.2021г. от 11.00 часа,
какъвто не е бил извършен.
С молба от 22.06.2023г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е поискал от ЧСИ
да извърши справка в Електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени запори
върху новооткритите банковите сметки на С., както и върху вземанията й от
финансови и платежни институции, а в случай, че не бъдат наложени запори – да
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника. На 27.11.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банкови сметки на С. С., разкрити в „Юробанк България“ АД.
По молба на длъжника С. С. от датата 13.03.2024г., с постановление от
01.04.2024г. съдебният изпълнител е констатирал, че е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия за периода от 14.08.2012г. до
04.04.2016г. и на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратил производството по
изпълнителното дело.
С молба от 30.05.2024г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да му
бъде върнат изпълнителния лист и след като това е сторено, с молба от 12.08.2024г.
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е инициирало ново изпълнително производство
въз основа на същия изпълнителен лист, а именно – изп.д.№20247440400511 по описа
на ЧСИ Милена Джоргова с рег.№744 и район на действие – ОС-Кюстендил, в която е
поискано ЧСИ да извърши съответните справки, да насрочи опис на движими вещи;
да извършва всички действия по чл.18 от ЗЧСИ; да наложи запори върху открити
банкови сметки, както и при установяване на имущество – да наложи запори и
възбрани. Към момента производството по това дело е висящо.
При тези данни, районният съд е намерил исковата претенция за неоснователна.
Аргументирал е разбиране, че по отношение на вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приложима давността по чл.117 ал.2 от ЗЗД, която е 5-
годишна. Позовал се е на задължителната тълкувателна практика относно течението на
давността, докато трае изпълнителния процес. Разграничил е понятията за перемпция и
погасителна давност и навлизайки в конкретиката на спора, е обосновал извод, че
предприетите от взискателя действия са били годни да прекъсват на давността, поради
което и вземането спрямо ищцата не се е погасило.
Настоящият съд намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценено по същество,
решението на ДнРС е правилно и като такова следва да се потвърди.
Ищцaта е предявила отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за защита
срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение,
насочено срещу нея. Същата притежава активна процесуална легитимация да предяви
разглежданата искова претенция, доколкото притежава качеството на длъжник по
изпълнително дело; ответник е взискателят по изпълнението.
Съгласно чл.439 ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в
полза на ищцата погасителна давност след възникване на вземането на ответника,
респ. на праводателя на ответника спрямо нея.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право
за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да
3
търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за
кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в
закона случаи, като в настоящия случай е меродавна разпоредбата на чл. 116, б.„в“ от
ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
В случая се касае за отричане съществуването на вземане за главница, което се
погасява с общата петгодишна давност. Съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД, от прекъсването
на давността почва да тече нова давност. Вземането произтича от влязла в сила
заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК, по отношение на което, както
е посочил и районния съд, приложима спрямо новата давност е разпоредбата на чл.117
ал.2 от ГПК, а именно – новата погасителна давност е петгодишна, тъй като вземането
се основава на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, чиито
последици следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В
тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл.410 и чл.417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да възрази,
ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава
презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за
изпълнение влиза в сила. Същото е и ако оспорването му е оставено без уважение. От
влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече срокът на новата
погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална степен
съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното
производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с
разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо и
положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно при инициирането на
заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането на
противното би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна
сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението на
погасителната давност (в този смисъл определение №443 от 30.07.2015г. по ч.т.д.
№1366/2015г. на ВКС, II т.о., определение №576 от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№4647/2015г.
на ВКС, IV г.о. и други).
Наведените от ищцата в хода на производството оплаквания, че заповедта за
изпълнение, въз основа на която е бил издаден изпълнителния лист, срещу чиято
материалноправната незаконосъобразност се търси защита, не е влязла в сила, не могат
да бъдат проверявани в рамките на инициираното производство, а редът за защита е
друг.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. на
ВКС по тълк.дело №3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК.
Тъй като в настоящия случай изп.д.№933/2012г. по описа на ЧСИ Ел.Христова е
било образувано при действието на ППВС №3/1980г., давността не е прекъсната с
образуването на изпълнителното дело на 02.08.2012г., но по силата на ППВС
№3/1980г. в същия момент давността е била спряна, като спирането на давността
следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,
извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т. е. давността е била спряна за периода от образуването на изп. дело на
4
02.08.2012г. до отмяната на ППВС №/1980г., извършена с т.10 от ТР №2/2013г. на
26.06.2015г. и за този период давност не е текла.
От 26.06.2015г., а именно - датата на постановяване на цитираното ТР, е
започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания. Фактът, че
поради настъпила перемпция, изпълнителното производство се е прекратило по право,
е ирелевантен за течението на давността.
В т.3 на Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк.д.№2/2023г. на
ОСГТК на ВКС, е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията и давността са
различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на
материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира
кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да
иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл.116 б.„в“ от ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело,
заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за
извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени права на
длъжника – чл.433 ал.1 т.5 от ГПК. От друга страна, перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не
и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо,
ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния
лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване
водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори и да не
се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на
съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е
необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се
съобразява възможността за възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена, води до прекъсване на давността. Както се приема в решение №718 от
03.12.2024г. на ВКС по гр.д.№2318/2021г., IV г.о., ГК, при изпълнителни дела, вече
прекратени към датата 26.06.2015г., срокът на новата давност по чл.117 ал.2 от ЗЗД
следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по
време предприето в хода на делото изпълнително действие. След отмяната на ППВС
№3/1980г., висящността на изпълнителния процес не е определяща за давността, а
прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването
на погасителната давност, тъй като за изпълнителния процес чл.116 б.„б“ от ЗЗД, не се
отнася.
В конкретния случай, по образуваното преди 26.06.2015г. изпълнителното дело,
е настъпила перемпция на 14.08.2014г., поради което срокът на новата давност по
чл.117 ал.2 от ЗЗД е започнал да тече от прекратяването му, т.е. от 14.08.2014г.
5
От описаната по-горе хронология на извършени от взискателя и съдебния
изпълнител действия е видно, че периодично давността е била прекъсвана, тъй като
както вече се поясни, самото искане да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи.
Така, след като давността е започнала да тече на 14.08.2014г., на 04.04.2016г.,
взискателят е подал молба, в която е заявил, че възлага на ЧСИ, на основание чл.18 от
ЗЧСИ, да извършва всички необходими действия за хода на изпълнителното
производство, включително да проучва имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Тази молба е
прекъснала давността, тъй като независимо, че от ЧСИ не са били предприети никакви
изпълнителни действия, в молбата се съдържа възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, а съдебната
практика, в това число и задължителната, съдържаща се в Тълкувателно решение
№2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приема, че такава
молба е редовна и годна да прекъсне давността.
В постановената след приемането на посоченото тълкувателно решение съдебна
практика на ВКС по чл.290 от ГПК се приема, че ако искането за предприемане на
изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването
е едно - с предприемането на действието, но считано от искането. В този смисъл е
решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, IV г.о. С решение №3 от
04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о. е прието, че „валидно изпълнително
действие“ по смисъла на горецитираното Тълкувателно решение, означава действие за
принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител
по редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил
това на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ, включително и когато нередовността е била
поправена в срок.
По изложените съображения, от прекъсването на давността на 04.04.2016г. е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която е била прекъсната с молбата на
взискателя от 16.07.2019г., с която взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е
поискал от ЧСИ да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
Започналата да тече, считано от 16.07.2019г. нова давност е била прекъсната с
подаването на молба от взискателя на 14.09.2021г., с която същият е отправил искане
до ЧСИ да извърши справка в Електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени
запори върху банковите сметки на С., а в случай, че не бъдат открити такива – да бъде
насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника. Тази молба също е довела до прекъсване на
давността.
С молба от 22.06.2023г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е поискал от ЧСИ
да извърши справка в Електронния регистър на БНБ и да бъдат наложени запори
върху новооткритите банковите сметки на С., както и върху вземанията й от
финансови и платежни институции, а в случай, че не бъдат наложени запори – да
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника. На 27.11.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банкови сметки на С. С., разкрити в „Юробанк България“ АД. Налице е ново
прекъсване на давностния срок, считано от 22.06.2023г.
Следващото прекъсване на давността е настъпило на 12.08.2024г., когато в
молбата до ЧСИ М.Джоргова за образуване на ново изпълнително дело е поискано
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, вписване на възбрана върху
недвижим имот и запор върху движимо имущество, както и е направено възлагане по
6
чл.18 от ЗЧСИ. На 19.08.2024г. е наложен запор по изп.д.№511/2024г. по описа на ЧСИ
М.Джоргова върху банкова сметка на С. в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
В обобщение може да се посочи, че от последното прекъсващо давността
действие, сторено на 19.08.2024г., не е изтекъл изискуемият се от закона срок, за да се
счете, че вземането на ответника срещу ищцата се е погасило по давност.
Така изложените доводи очертават обсъдената по-горе неоснователност на
въззивната жалба.
Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателката не се следват
разноски.
На въззиваемото дружество, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, се дължат разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в минималния размер по чл.25 ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №95 от 19.02.2025г., постановено по гр.д.
№2219/2024г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Дупница, ул.*** да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2,
сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща дължими разноски за
възнаграждение на юрисконсулт за производството пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7