О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
385
гр. Шумен, 04.02.2019 г.
Районен съд Шумен, девети състав, на двадесет и девети
януари, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при участието на секретаря Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД 3643/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 323 ГПК. Образувано по
искане от А.М.М., с правно основание чл. 131, ал. 1 СК, за постановяване на
привременни мерки, по смисъла на чл. 323 ГПК, относно ограничаване условията за
упражняване режим на лични контакти на ответника М.Ж.М. с малолетното му дете Л.
М.М., постановени с Определение от 03.07.2018 г. по ГД № 438/2018 г., по описа
на РС Шумен, като се иска до постановяване на съдебно решение режимът на лични
контакти да бъде отменен изцяло или алтернативно същият да бъде осъществяван
без приспиване в дома на бащата, а срещите да се осъществяват в присъствието на
майката като други лица не присъстват, както и да бъде отменена възможността за
лични контакти на бащата с детето на рождения му ден – 17.02. Молителката
обосновава искането си твърдейки, че детето не било свикнало с бащата и след
осъществените с него, за периода от 03.07.2018 г. до момента, срещи, на които
винаги присъствали трети лица, се чувствало стресирано - особено след среща на
04.08.2018 г.. Това емоционално състояние на детето породило необходимост от
консултация при клиничен психолог, който в заключението си посочил, че детето е
силно повлияно от много фактори, един от който включването в спорните отношения
между майката и бащата, на които детето ставало свидетел при срещите с бащата, на
„трети непознати за него лица”. Заявява, че до момента само тя се е грижила за
детето, като декларира, че винаги е искала детето да има връзка с баща си и дори
се зарадвала на проявеното от него бащинското чувство. Намира, че ответникът,
поради проявена още от самото раждане на детето незаинтересованост, не познава неговите
нуждите, както и, че няма знание за потребностите му и подготовка за неговото
отглеждане и възпитание. Признава, че по време на проведените през периода от
03.07.2018 г. до момента срещи тя е присъствала винаги, което обяснява с това,
че в нейната чанта били храните, които детето обичало да консумира и водата,
която обичало да пие, както и че на среща на 04.08.2018 г., проведена в градинката
на площад „Оборище“, след като бащата поискал да изведе детето от района и се
насочил към светофарите, което тя възприела като намерение да отведе детето без
да я осведоми за това, осъществила вербална съпротива, което довело, по сигнал
на бащата, до намеса на полицията. Твърди, че по никакъв начин не е пречила на
срещите на бащата с детето, но признава, че на 05.01.2019 г. /събота/, около
10.00 часа, когато в съответствие с режима на лични контакти, бащата пристигнал
да вземе детето не му го дала, считайки, че подаването на настоящата молба и насроченото
заседанието по привременните мерки е достатъчно основание да попречи на
осъществяване режима на лични контакти като не предаде детето, както и че това
не се е случило и на 19.01.2019 г., тъй като на 18.01.2019 г. /петък/ се
наложило по спешност да постъпят в Инфекциозно отделение гр. Шумен.
Преди настоящото съдебно заседание ответникът със
становище рег. № 458/10.01.2019 г. намира искането за изменение на
постановените привременни мерки, за допустимо, но неоснователно. Твърди, че не
са налице обстоятелства налагащи промяна в режима на личните му контакти с
детето. Признава, че още в самото начало, срещите били „проблемни“, като
намира, че причината за това е поведението на молителката. Твърди, че същата е определяла
часа и мястото, където да се състоят срещите, на които тя винаги да присъства,
а когато той се е опитвал да гушне детето или когато са се заигравали, се е
противопоставяла, съответно се е намесвала, дърпала е и е повишавала тон на
детето, както и че под различен предтекст /детето е болнаво, ще пътуват, сега
спи, не иска, не са в къщи и др./ е отказвала да позволи срещите, с което режимът
на лични отношения на бащата с детето бил многократно осуетяван от нейна страна.
Моли искането за привременни мерки от страна на ищцата да бъде отхвърлено.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с
процесуални представители, като поддържат становищата си.
В производството са приети писмени доказателства,
разпитани са трима свидетели и е изслушан социалният работник изготвил Социален
доклад.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира за
установено от фактическа стана следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че страните са родители на
малолетното дете Л. М.М., както и че с протоколно Определение от 03.07.2018 г.,
постановено по ГД № 438/2018 г., по описа на РС Шумен, е одобрено сключено
споразумение, с правно основание чл. 127, ал. 1 СК, с което упражняването на
родителските права се предоставят на майката, местоживеенето на детето е
определено при майката, като е определен режим на лични контакти на детето с
бащата, който съгласно приетият по делото Протокол от откритото съдебно
заседание по ГД № 438/2018 г., по описа на РС Шумен, /лист 4 от делото/, е
както следва: до 31.12.2018 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 ч. до 17.00 ч. в събота и от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя, без
приспиване; а от 01.01.2019 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с приспиване; два пъти по 15 дни
през периода 15.06. до 15.09., от които едните 15 дни са в периода от 10.00 ч.
на 16.08. до 17.00 ч. на 31.08., с приспиване; всяка Коледа на нечетна година
от 10.00 ч. на 24.12. до 17.00 ч. на 26.12., с приспиване; всяка Нова година на
четна година от 10.00 ч. на 30.12. до 17.00 ч. на 01.01., с приспиване; всеки
Великден на нечетна година – неделния ден от 10.00 ч. до 17.00 ч.; всеки
Великден на четна година – понеделник от 10.00 ч. до 17.00 ч.; всяка година на
рождения ден на детето – 17.02. от 10.00 ч. до 20.00 ч., заедно с майката, като
за осъществяване на изброените режими детето следва се взема от дома на майката
и да се връща в дома на майката. Страните са декларирали, че бащата може да
осъществява контакти с детето и по всяко друго време, за което постигнат
взаимно съгласие с майката. Определена е месечна издръжка от бащата за детето, чрез
неговата майка и законен представител, в размер на 130.00 лв., с падеж 15-то
число на месеца, по посочена банкова сметка.
***. № 563/14.01.2019 г., по описа на ШРС, се
установява, че в момента взаимоотношенията между родителите на малолетното дете
Л. М.М. са конфликтни - същите са подавали жалби един срещу друг, като и
двамата били насочени за ползване на социална услуга „психологическо
консултиране“ в КСУДС – Шумен. При изслушването социалният работник изготвил
становището твърди, че в момента с бащата се работи, докато ползването на
социалната услуга и въобще работата с майката е прекратена, поради нейното
неотзоваване, като заявява, че комуникацията с нея е доста трудна: психоложката
многократно била звъняла на майката, но не могла да осъществи срещи, защото майката
на Л. не си вдигала телефона. В Заключението е посочено, че майката
на Л.
притежава необходимия родителски капацитет да полага адекватни
грижи за възрастта и потребностите на детето, да гарантира неговата сигурност
при отглеждане го му в семенна среда, както и че разполага е необходимите
жилищни условия и финансови средства да задоволяват потребностите му, като има
подкрепата от страна на родителите си в грижите за детето. Посочено е, че в
интерес на детето е да поддържа редовни контакти е неотглеждащия родител и
близките му, за да не се прекъсне емоционалната връзка между тях, фактор за
изграждане на психически и емоционално стабилни личности. Докладът е подписан
от майката с особено мнение, като е отразено, че: „В становището на АСП не е
взета под внимание психологическата оценка на детето направена от клиничен
психолог Севджихан Еюбова“.
Въпросния Протокол от психологична консултация е приет
по делото /лист 7 от делото/. Той е съставен от клиничен психолог Севджиха
Еюбова, за изготвена, по искане на майката, оценка на емоционалното състояние
на детето Л. М.М.. В обстоятелствената част на Протокола е отразено, че за
периода август – септември 2018 г. с детето Л. са проведени три консултации: на
29.08.2018 г., 31.08.2018 г. и 06.09.2018 г., както и че описанието на
симптомите е по обяснения само на майката - А.М.М.. Посочено, че детето е силно
повлияно от настъпилите промени в живота: „пик“ на спорните отношения между
двамата родители и включването в отношенията на „трети лица“ – адвокати, съд,
социални работници от ИСДП, отдел „Закрила на детето“ Шумен, полиция и други;
заявка за включване на бащата в живота на Л., възрастовия преход от ясла към
детска градина и имат характер на житейска криза, което изисква по-специално и
внимателно отношение на възрастните към детето. Препоръчано е психологическите
консултации да продължат, като в тях се включат и двамата родители, както и че
в интерес на детето е срещите с бащата да стават при гарантиране на
психологическата безопасност на детето и създаване на сигурност и доверие, за
което е необходимо време, като клиничният психолог счита, че при така
определеният режим на свиждане към момента не може да се осъществи.
Доказателства за изпълнение препоръките на клиничен
психолог С. Е., за периода от 06.09.2018 г. до настоящия момент не са
представени.
Относно доказателственото значение на това писмено
доказателство съдът намира, че същото съставлява комплексен документ, който в
едната си част е удостоверителен /относно авторството и посочените дати за
проведени консултации с детето по искане на майката/ и в тази част, предвид че
не е оспорен по предвидения в процесуалния закон ред, се ползва с обвързваща
доказателствена сила. В останалата част /относно заключението и препоръките/, този
документ, доколкото не е поискано да бъде допуснат и не е приет в настоящото
производство по реда на чл. 195 и сл. ГПК, както и предвид, че е съставен по
твърдения само на едната страна в производството, не се ползва с материална
доказателствена сила, поради което съдът не е обвързан с дадените от клиничния
психолог становища.
От свидетелските показания на П. Д. М. - майка на
молителката и живуща с нея в едно домакинство, преценени на основание чл. 172 ГПК, с оглед възможна заинтересованост, се установява, че по време на първите
срещи на бащата с детето през месец юли не е имало проблеми. Проблемите
възникнали в първата събота при срещата за месец август - 04.08., когато след
срещата детето се върнало много разтроено, плачещо и напишкано, като обяснило,
че двамата му родителите се скарали, бащата викал на майката и извикал полицаи.
На срещата на 18.08. проведена на детската площадка на „Пети полк“,
свидетелката лично присъствала, но не взела участие. Срещата продължила от
10,30 ч. до 13 ч., когато А. и М. отново се скарали в присъствието на детето,
което се разплакало, гушнало се в майка си и помолило да си тръгват. За срещата
на 06.10. детето не искало да отива, но било убедено от майката, че ще бъде
различно и ще играе на различни игри с тати, при което такава била проведена на
същото място, на която свидетелката отново присъствала, като детето не искало
да говори, нито с майка си, нито с баща си и към 13 ч. започнало да хленчи,
отишло при майка си и тримата се прибирали. За срещата на 07.10.2018 г. детето
отказало да тръгне с бащата. За периода от 07.10. до края на месец декември
2018 г. срещи на бащата с детето не се били състояли. Въпреки, че от месец
октомври детето не е виждало баща си, твърди, че от тогава детето било в тежко
състояние, но свидетелката не се ангажира да посочи причините за това. На 05.01.2019 г.
към 10-10.05 ч. бащата пристигнал да вземе детето заедно с други свои близки. За
този ден детето не било приготвено за предаване на бащата, защото предният ден
майката се консултира с адвокат и той и казал: „Вие сте в превантивни мерки,
детето ще остане при Вас“. Пристигналите били посрещнати от
майката на вратата, която не ги пуснала да влязат и не им дала детето като
обяснила, че още не е станало и, че в момента има заведено дело. На 18.01.2019
г. /петък/ вечерта детето и майката постъпили в болница, поради което режимът на лични
контакти за 19.01 и 20.01 не бил изпълнен, а бащата бил уведомен за настъпилата
промяна от свидетелка, когато на следващия ден пристигнал за детето.
При изслушването П. Д. М., в качеството й на баба на
детето по майчина линия, която живее в едно домакинство с майката и лично помага
при отглеждането, счита за необходимо детето да се вижда с бащата, като твърди,
че лично не е създавала пречки за това. Счита, че трудното свикване на детето с
бащата се дължи на обстоятелстото, че не е идвал през последните години да го вижда
и то не е живяло с него.
От свидетелските показания на В. Л., без родство със страните,
които съдът намира за логични и обективни, се установява, че на няколкото срещи
на бащата с детето, на които свидетелят присъствал, била винаги и майката,
която била неотлъчно до детето, намесвала се и детето се разстройвало, поради
което бащата не можел да комуникира с него. Според свидетеля с тези действия майката
пречела на срещите. Разказва, че бил пряк свидетел на среща в парка на пл.
„Оборище“, където в първите 2-3 минути ситуацията била спокойна, но кагато
бащата поискал да отидат с малката малко настрани майката не позволила,
напрежението ескалирало и повикали полиция. Твърди, че бащата винаги бил държал
да види детето и не му било известно да не е искал да го вземе при себе си по
време на одобрения режим на лични контакти, както и че нееднократно на
определеното от майката място за среща тя не е довеждала детето под предлог: детето
е болнаво, ще пътуваме, сега спи, не иска, не сме в къщи и др.
От свидетелските показания на К. Ж.М. - брат на ответника
и живущ в едно домакинство с бащата, преценени на основание чл.
172 ГПК, с оглед възможна заинтересованост, се установява, че бащата не
е водил детето в къщи. Свидетелят присъствал на една среща в „Студентски парк“,
по време на която в първите минути отношенията били спокойни, но когато бащата
започнал да играе с детето - да скачат на надуваем замък, да се смеят и прегръщат,
майката се ядосала, отишла и ги раздалечила, като казала на детето „Няма да
говориш с него“.
Изслушан в качеството на близък от роднинския кръг, който живее
в едно домакинство с бащата, К. М., споделя, че детето се чувства много добре с
брат му и между двамата има привързаност,
която според него явно майката не понася.
Приканени
към спогодба и изслушани относно спорните въпроси страните демонстрират явна
неприязън един към друг и крайна неотстъпчивост от заетите позиции. Бащата
твърдейки, че досега само отстъпвал, без да отчита, че след постановяване на
съдебния акт, реално детето не е подготвено за рязка промяна в отношенията, счита
че одобрения режим на лични контакти следва да бъде оставен непроменен, вкл.
относно възможността за приспиване. Майката не желае детето да остава при
бащата с преспиване и дори в исковата си молба иска той да баде лишен от право
на лични контакти, като не отчита, че до това състояние на детето, определено
от нея като: тежко, стресирана, много уплашена, с нарушение в съня, е допринесла и тя с личното
си поведение до момента.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Предвид
установената фактическа обстановка, като обсъди събраните доказателства, взе
предвид становищата на страните и нормативните актове уреждащи спорните
отношения, съдът прави следните правни изводи:
По общо правило родителските права и задължения се упражняват от двамата
родители заедно и поотделно. Прекратяването на брака или раздялата на родители живели без брак, прави практически
невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това при спор между родителите законът разпорежда съдът
служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от тях. При
определянето на мерките на упражняване на родителските права и личните отношения,
съответно при искания за определяне на привременни мерки за това, приоритетен е
интересът на детето. Интересите на детето изискват родителските права да бъдат
възложени на този родител, който е способен да полага адекватни грижи не само
за бита, но и за добро възпитание и изграждане личността на детето, като
самостоятелен индивид, а не като своя проекция, което не би могло да бъде
постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител /в тази
връзка - Р. № 202/28.10.2015 г., ГД № 244/2015 г., 3 г. о.; Р. по ГД №
1707/2009 г., IV г. о./. По смисъла на закона предоставя се само упражняването на правата, защото
задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските
права, при развод или раздяла, се
запазват. В този смисъл ответникът
в настоящото производство не само има право, но като родител има задължения,
които следва да изпълнява по време на определения режим на лични контакти и
само при еднозначно установяване, че той не изпълнява тези свои задължения в интерес
на детето може да бъде лишен от възможност за срещи.
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, при
промяна в обстоятелства, при които са определени режим на упражняване на
родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с дете, съдът, по
молба на единият от родителите, може да измени така определените мерки и да
определи нови такива. Основателността на изменението на мерките е предпоставено
от факта на изменение на обстоятелствата, при които те първоначално са определени.
Съдебната практика приема, че промяната на обстоятелства, които са взети
предвид при определяне на първоначалните мерки, може да има различни проявни
форми: влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване
условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не
само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите
обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да
упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода
за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак
на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: невъзможност да
се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му
мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на
мерките. Съществува и особена група от
изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения
на родителите по повод задължителното спазване на мерките, като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските
права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във
възпитателно заведение; отвличане на
детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето.
Следва да се има предвид, че съзнателното задържане на
детето след влизане в сила на съдебното решение не
съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение
родител. Във всички случаи това са обстоятелства, които засягат
положението на детето, както и следва да се анализира дали новите обстоятелства
се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по рано взетите
мерки, съгласно вече постановения съдебен акт /в тази връзка - ППВС № 1/1974 г.,
т. 5; Р. № 288/15.03.2016 г., ГД № 2640/2015 г., 4 г. о.; Р. № 160/25.06.2014
г., ГД № 214/2014 г., 3 г. о./.
В процесния случай съгласно утвърдено на 03.07.2018 г.
споразумение, в производството по ГД № 438/2018 г. по описа на ШРС,
упражняването на родителските права по отношение на детето Л. М.М. е
предоставено на майката, местоживеенето на детето е на адреса на майката, като
на бащата е предоставен посочения по – горе режим на лични контакти. В молбата
за привременни мерки майката се позовава на промени, засягащи мерките и
тяхната ефективност, като по същество
твърди, че режимът на лични контакти на бащата с детето не е рационален и в течение на
изпълнението му се е оказал
неблагоприятни за детето. От събраните по
делото доказателства еднозначно се установява, че за целия период след 03.07.2018
г. до настоящия момент между бащата и детето, от общо одобраните за провеждане
от съда 28 редовни срещи /по четири на месец/, са проведени общо не повече от 8
срещи, като при всички тях е присъствала майката. Непроведените срещи след
месец октомври до настоящия момент са по причина изтъквана от майката: детето е
болнаво, ще пътуваме, сега спи, не иска, не сме в къщи, води се дело за
привременни мерки, постъпили сме в болница и др., при което е отказвала да
позволи контакта на бащата с детето. Проведените преди това срещи през месец
август и октомври са били „проблемни“, поради поведението на двамата родители,
които в присъствието на детето са се държали агресивно един към друг. По делото
е установено, че двамата родители са в изключително обтегнати отношения, не
умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и
възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и
приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето,
поставили са го в дисфункционална среда, като са го направили свидетел на
различни видове агресия и манипулации в отношенията, което се отразява
негативно върху неговото развитие. Двамата родители проектират своя дълбок
конфликт в отношенията си върху детето и го въвличат в него. Вместо да го
подготвят за по-леко преодоляване на стреса от раздялата му с неотглеждащия родител,
да го успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета на този родител, те
допълнително травмират, объркват и превръщат собственото си дете в буфер на
противоположни интереси и в средство за въздействие върху другия. Майката, под
влияние на своето отчуждение, директно е проектирала негативно отношение към
бащата. В този смисъл поведението на майката е укоримо, независимо от причините
довелидо това нейно решение. Бащата е реагирал по подобен начин, като при
срещите си с майката и детето е показвал негативното си отношение към майката,
т. е. поведението и на двамата родители е довело до развитието и
задълбочаването у детето на синдрома на родителското отчуждение спрямо бащата,
израз на което е и нежелание му да се среща с него. В тази връзка съдът държи да
отбележи, че от изключителен интерес за детето е двамата родители да не
демонстрират в негово присъствие противоречията помежду си, както относно вижданията
си по неговото отглеждане и възпитание, така и съществуващата неприязън в
личните си отношения, тъй като това неизменно се отразява на детето. До този
резултат - отчуждаване на детето спрямо бащата, се е стигнало и поради създадените от майката пречки за
осъществяване на личните срещи. Съдът
констатира, че в настоящият случай, в това число и в съдебното заседание, никоя
от страните не полагат усилия да преосмисли досегашното си поведение.
При така установеното настоящият състав на ШРС намира,
че родителите на Л. М. са пропиляли ценно време да дадат възможност на детето
да се приспособи към изменената със споразумението между страните обстановка, а
именно - че в определено време през месеца ще бъде отглеждано от бащата и то в
обкръжение на неговия роднински кръг, което безспорно е само в негов интерес,
поради което счита че се налага до постановяване на краен съдебен акт да бъдат
постановени адекватни привременни мерки единствено и само в интерес на детето,
с оглед компенсиране на така пропиления адаптационен период. И двамата родители разполагат с добра битова среда за
отглеждане на детето, за което са събрани съответни доказателства. Въз основа на личните си впечатления намира, че е очевидно
силното желание на бащата да възстанови прекъснатите отношения с детето, израз
на което е факта, че е сезирал Д „СП“ и изпълнявал предписанията дадени му при
консултации със социалния работник. В този
смисъл и след като съобрази факта, че майката, съзнателно или не, пречи при
осъществяването на контактите на бащата с детето, както и че бащата осъзнава
необходимостта от съдействие на компетентните органи при възстановяване на
връзката му с детето и осъществяването на лични контакти, намира, че следва да
постанови следните привременни мерки на лични контакти: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, без
присъствието на майката и на място определено от бащата; на рождения ден на
детето – 17.02. от 10.00 ч. до 13.00 ч. без присъствието на майката и на място
определено от бащата. За осъществяване на личните контакти бащата следва да
взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, в
присъствието на социален работник от Д „СП“. По този
начин ще се даде възможност и създава очаквания детето постепенно да свиква, че
в определено време през месеца ще бъде отглеждано от бащата и то в обкръжение
на неговия роднински кръг, което очевидно до момента не е постигнато, а отделно от това именно, че майката няма да присъства на
тези срещи, ще даде възможност на бащата времето, което ще има заедно с детето да
бъде организирано по най-добър начин според неговите представи.
Следва Дирекция „Социално подпомагане” Шумен, да бъде
задължена да изготвя протоколи от проведените между бащата и детето срещи, като
в тях да бъде отразено: как са се провеждали, поведението на детето и бащата,
както и това на майката при предавана и приемане, които своевременно да изпраща
по делото. При необходимост, ако интересът на детето го налага, служителите от
Дирекция „Социално подпомагане” Шумен, следва да предприемат необходимите действия,
включително и да сезират съда. Съдът намира за обезпокоително и решително не в
интерес на детето нежеланието му да поддържа контакти с бащата, като за целта и
с оглед неговото благополучие, на него и на двамата родители следва да бъдат
предложени подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Дирекция
„Социално подпомагане” – Шумен, като на детето и майката следва да бъде оказана
помощ. Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда в личните
си отношения пред детето. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако
е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”. Следва да бъде
разпоредено на двамата родители и на техните близки да оказват съдействие на
служителите при Дирекция “Социално подпомагане” при осъществяване на горните
мерки.
Мотивиран от горното и на основание чл. 323 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Постановява
привременни мерки като изменя постановения по ГД № 438/2018 г., по описа на
Районен съд - гр. Шумен режим на лични контакти на бащата М.Ж.М., с ЕГН **********,
адрес: ***, с детето Л. М.М., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч.
в събота и от 10.00 ч. в неделя до 17.00 ч. в неделя, без приспиване и без
присъствието на майката; на 17.02. – рождения ден на детето от 10 ч. до 13 ч., без
приспиване и без присъствието на майката, като детето се взема и връща от дома
на майката.
Предвид
изострените отношения между родителите на Л. М.М. получаването и връщането на
детето да се осъществява в присъствието на социален работник. Същият следва да изготвя
социален доклад който да бъде изпращан своевременно за прилагане по делото.
Препис от
определение да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“, за предприемане на
мерки по член 4, алинея 1, точка 1 ЗЗДт.
Разпорежда родителите
на детето и на техните близки да оказват съдействие на служителите от Дирекция
“Социално подпомагане” – Шумен при осъществяване на горните мерки.
Настоящите
привременни са валидни до произнасянето на съда с решение по настоящото
производство или до настъпване на основателни причини за тяхното изменяване или
прекратяване.
Определението не
подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд при настъпване на
законни основания за това.
Районен
съдия:…………………………