Решение по дело №42/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Д.В.В. с ЕГН **********,***, депозирана чрез адвокат С. Т. от Адвокатска колегия- Шумен, против Решение № 67/01.12.2023г. на Районен съд– гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 184/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 0323-0003/07.06.2023г. на началник РУ– гр.Велики Преслав, с което на касатора, за нарушение по чл.264 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

Касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Аргументира се, че е налице несъответствие на издаденото НП с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото по делото не е било установено с категоричност осъществено от дееца неизпълнение на устно полицейско разпореждане, дадено от надлежен орган. Сочи също, че правната квалификация на санкционираната деятелност е неправилна, доколкото нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател, не е съставомерно от обективна и субективна страна. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява, а в депозирана молба неговия процесуален представител- адвокат С. Т. от ШАК, поддържа изложените отменителни основания, претендира за присъждане на сторените деловодни разноски и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Ответната страна, началник на РУ– гр.Велики Преслав при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба, отправяйки искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 17.05.2023г. свидетелите Й.С.Г., Г.И.Т.- служители при РУ– гр.Велики Преслав, ОД на МВР– гр.Шумен, изпълнявали задълженията си, работейки в гр.Велики Преслав. Към 00.00ч., свидетелят Й.Г.получил информация по личния си телефон от свой източник, че жалбоподателят Д.В., се намира в заведение „Фонтаните“ в града, до което се е придвижил с автомобила си, както и, че същият употребява алкохол и си тръгва от заведението. Полицейските служители възприели, че известният им л.а., марка БМВ, собственост на Д.В., се придвижва, идвайки от ул. „Симеон Велики“, поради което започнали да го следват. Автомобилът продължил да се движи по ул.„Ал. Стамболийски“ и ускорил скоростта си, като полицейските служители го изгубили от поглед. Впоследствие видели, че на ул.„Чергубиля Мостич“ бил паркиран лекият автомобил, а от него слезли касаторът и свидетелят В.Я.и започнали да се отдалечават. От страна на полицейските служители им било дадено устно разпореждане да спрат с думите: „Стой, полиция!“, допълвайки, че следва да останат на място, за да им се извърши проверка. Двете лица продължили да вървят по тротоара на улицата, като били настигнати от бягащите след тях полицейски служители. При последвалата проверка, касаторът Д.В. заявил, че той е управлявал собственото си МПС и му била взета проба, която не установила употреба на алкохол или наркотици.

Бил съставен АУАН по отношение на касатора за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР, а именно за това, че до дом № 19 на ул. „Чергубиля Мостич“ не изпълнил многократно отправените устни полицейски разпореждания да остане до л.а. БМВ, негова собственост, продължил по ул. „Чергубиля Мостич“ и бил застигнат до дом № 15 на около 50 метра от паркирания автомобил, с което съзнателно и противозаконно пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.

При предявяване на акта, касационният жалбоподател посочил, че има възражения, но без да посочи какви конкретно. В снето писмено сведение, приложено към въззивното дело сочи, че е чул викове „Стой полиция!“, обърнал се, но не видял никой и за това продължил да върви. Впоследствие касаторът не се възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и след анализ на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП. Съдът е посочил също, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателните процесуални правила, които да налагат отмяна на санкционния акт. Районният съд е приел, че наказващият орган е спазил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства, както и, че е спазена процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП и същите съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е реализирано, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗМВР. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, въззивният съд достигнал и до решаващото становище относно безспорната доказаност от обективна и субективна страна на приписаното на касационния жалбоподател нарушение, при което то е било осъществено чрез бездействие, доколкото се изразява в неизпълнение на многократни полицейски разпореждания, с което е попречено на свидетелите Й.Г.и Г.Т.да изпълнят задълженията си по служба. Воден от това, съставът на РС– гр.Велики Преслав потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен и непротиворечив начин са установени правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци на нарушението, както и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклата санкционна процедура. В унисон с мотивите на предходната инстанция, касационният състав намира, че протеклото санкционно производство не страда от сочените от касатора процесуални нарушения – деянието и обстоятелствата, при които е реализирано са описани ясно и непротиворечиво в акта и в НП, където противоправното поведение на лицето е индивидуализирано словесно по еднозначен начин. Наказващият орган е съобразил наличието на отправени устни полицейски разпореждания към Д.В., приканващи го да спре на място, както и наличието на предприето поведение от страна на касатора, а именно отдалечаване от превозното средство, с което противозаконно е пречил на служителите на МВР да изпълнят своите правомощия. Това му поведение е получило и надлежната правна квалификация– тази по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и в случая не е било необходимо тя да обхване и разпоредбата на чл.64 ал.4, във вр. с ал.1 от закона, каквито доводи изтъква санкционираното лице в касационната си жалба. Това е както нарушената, така и санкционната разпоредба. Следва също да се отбележи, че районният съд правилно е отграничил хипотезите на двете административни нарушения, предвидени в ЗМВР– това по чл.257 ал.1 от ЗМВР и по чл.264 ал.1 от същия нормативен акт, съобразявайки, че според фактическото описание на нарушението, обективирано в НП, нарушителят следва да носи отговорност именно по чл. 264 ал. 1 от ЗМВР.

Споделят се и мотивите на районния съд касателно законосъобразността на НП и по същество. Съдебният състав е изпълнил възложената функция по установяване на обективната истина, като в хода на съдебното производство е разпитал две групи свидетели– от една страна това са полицейските служители, а от друга свидетелите К.К.и В.Я.. Като обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация следва да бъдат възприети именно показанията на служителите на МВР, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и не са налице доказателства за евентуална тяхна заинтересованост или предубеденост. Служителите на МВР по еднозначен начин описват признаците на правонарушението и обстоятелствата при реализирането му, анализът на които налага единствено възможния правен извод, че с поведението си касаторът е допуснал вмененото му нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР. Този текст въздига в състав на административно нарушение противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява служебните си функции. Фактите по делото сочат, че полицейските служители са предприели действия по установяване самоличността на водача на превозното средство и на неговия спътник, давайки ясни и непротиворечиви разпореждания, които не са били изпълнени от наказаното лице. По несъмнен начин се установя също така, че изпълнителното деяние, покриващо белезите на „пречене“ по смисъла на цитираното правило на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР, се изразява в опит да се избяга от органите на МВР, противно на дадените на касатора гласни разпореждания. При тези данни правилно районният съд е заключил, че в случая е осъществен състава на нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР, поради което правилно е била ангажирана отговорността на касатора.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67/01.12.2023г., постановено по АНД № 184/2023г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав.

ОСЪЖДА Д.В.В. с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: