РЕШЕНИЕ
№…
20.03. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар Ж.С.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №38 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Й.А.Д. чрез адв. М.К. срещу Решение № 1703/ 09.11.2018 г. по гр.д.№ 2864/ 20018 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна С.В.Т. е изразила становище чрез процесуалния си представител адв.Р.П., че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният от С.В.Т. с ЕГН ********** против Й.А.Д. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 9000лв., представляваща платена авансово цена по развален договор за доставка и продажба на лек автомобил от 09.10.2017г., като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, Й.А.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.В.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 9000лв. (девет хиляди лева), като получена от ответника на 10.10.2017г. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото Й.А.Д. с ЕГН **********,*** е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на С.В.Т. с ЕГН **********,*** сумата от 1160лв., представляваща деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил първоначално предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват основните елементи на договора за поръчка, както се твърди от ищцата. Съдът е приел, че по делото е налице писмено доказателство под формата на банков превод по сметка на ответника на сумата от 9000 лева за покупка на автомобил, но въз основа на тези доказателства не може да се установят основните елементи на договора за поръчка. Съдът е приел, че за доказване на правоотношението ищцата е представила само писмени доказателства, като съгласно трайната практика на ВКС и разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК гласни доказателства не може да се приемат за доказване на договори на стойност над 5000 лева. По тези съображения и правни изводи първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД.
По делото е предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД с цена на иска 9000 лева, като твърденията на ищцата са, че е налице първоначална липса на основание за плащане на сумата от 9000 лева поради нищожност на предварителен договор за покупко- продажба на МПС при неспазване на изискваната от закона форма. Ищцата е отправила искане за изплащане на сумата от ответника поради липса изначално на правно основание за плащане на сумата.
Районният съд в мотивите си е приел, че от писмените доказателства е установено, че ищцата е превела по банков път сумата от 9000 лева по сметка на ответника, като е установено предаването и получаването на сумата. Съдът се е позовал на Постановление №1/ 1979 г. на Пленума на Върховния съд на Република България за първоначална липса на основание, като са посочени три хипотези: предаването на сумата да е въз основа на нищожен или унищожаем акт ( след прогласяване на неговата унищожаемост), но и без наличието на правоотношение. Приел е, че е установено предаването на парите от ищцата на ответника на 10. 10. 2017 г. чрез банков превод по сметка на ответника и сумата е в размер на 9000 лева.
Съдът не е възприел тезата на ответника, че сумата от 9000 лева представлява част от цената на закупения автомобил от ищцата марка „****“. Ответникът е посочил, че цената на този автомобил, който е закупен от ищцата е в размер на 20 000 лева, но районният съд въз основа на представените договор за покупко- продажба на МПС с цена 4200 лева, отразена и в дневниците за продажби на „****“ЕООД, фактура на същата стойност, издадена от същия търговец, фактура за закупуване на автомобила на стойност 1300 швейцарски франка е възприел, че цената на този автомобил е 4200 лева и тази цена е била заплатена от ищцата не на ответника, а на трето лице в качеството му на представител на продавача на автомобила „*****“ЕООД. По отношение на сумата от 9000 лева съдът е приел, че липсва първоначално основание за плащане от страна на ищцата на ответника, такова плащане е извършено на 10. 10.2017 г., поради което искът е основателен и доказан и следва ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума на ищцата.
Въззивният съд споделя изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение по отношение и на двата предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че е налице сключен договор между страните за поръчка за закупуване на автомобил марка „****“ и доставката му на ищцата. По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани като свидетели Т. Ц. и Д. Р., от показанията на които става ясно, че ищцата е закупила и платила първоначално автомобил „****“ и е пожелала, като са направени уговорки, закупуване на още два автомобила за майка й и за ищцата, като за последната е посочена марка на автомобила „***“. Тези показания не установяват наличие на сключен договор за поръчка между страните, а би могло да се приемат като установяващи наличието на предварителен договор за покупко- продажба на МПС, тъй като свидетелите посочват уговорки между страните за превеждане на суми по сметка на ответника и закупуването на автомобила от физическото лице Й.Д., а не от „***“ЕООД, от което е закупен автомобилът„***“. Двамата свидетели твърдят, че автомобил „***“ не е доставен от ответника на ищцата, като свидетелите се позовават на многократни телефонни обаждания от страна на ищцата със запитване за времето на доставка и дали автомобилът ще бъде доставен.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема изцяло мотивите на районния съд за неоснователността на исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, като приема, че не е налице сключен договор за поръчка между страните, съответно не е налице и разваляне на такъв договор и исковата претенция се явява недоказана и неоснователна.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, прел. 1 ЗЗД районният съд е приел третата хипотеза на цитираното Постановление №1/ 1979 г. на Пленума на Върховния съд на Република България- липса на правоотношение между страните. Същевременно при изменението на правното основание и въвеждането при условията на евентуалност на допълнително основание ищцата се е позовала на нищожност поради липса на изискуемата форма на предварителен договор за покупко- продажба на МПС като основание за плащането на ответника на сумата от 9000 лева. Въззивният съд счита, че следва да се установяват обстоятелствата при така формулираната претенция от ищцата, а не в хипотезата на липса на каквото и да е правоотношение.
Видно от доказателствата по делото страните са сключили в устна форма предварителният договор за покупко- продажба на МПС, като е установена с банковия превод цената на автомобила и задълженото лице за доставка на автомобила. Лицето, на което следва да бъде доставен автомобилът, марката на автомобила и срокът на доставка до края на 2017 г. се установява от събраните по делото гласни доказателства. Следователно, налице са основните елементи на договора за покупко- продажба на автомобила, поради което съдът приема, че е сключен такъв предварителен договор между страните.
Договорите за покупко- продажба на МПС се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В тази връзка съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителните договори за покупко- продажба на МПС се сключват в писмена форма. От доказателствата по делото става ясно, че страните при сключване на предварителния договора за покупко- продажба на МПС не са подписвали такъв договор, като единствено с банковия превод се установява размера на внесената сума от ищцата по сметка на ответника за автомобила и задълженото лице за доставка, което е ответникът. Останалите елементи на предварителния договор не са налице в писмен вид, същите се установяват от показанията на свидетелите Т. Ц. и Д. Р., които са присъствали на разговорите между страните и впоследствие са приемали част от обажданията на ищцата при изискване от нейна страна на обяснение за неизпълнението на доставката на автомобила.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице сключен между страните нищожен поради липса на писмена форма предварителен договор за покупко- продажба на МПС, въз основа на който ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 9000 лева на 10.10.2017 г. По делото ответникът по иска и въззивник в настоящото производство е представил ПКО № 1002/ 10.10.2017 г. за изплатена сума от 9000 лева в касата на „***“ЕООД, като е посочено основание за „****“. Представена е и Покана по чл. 103 ДОПК от ТД на НАП – В.Т., в която е отразено, че цената за закупуване на „***“ е 21 700 лева, а не отразената по фактура стойност от 4200 лева и следва „***“ЕООД да подаде коригираща декларация за остатъка от сумата. Съдът не възприема изводите на НАП в цитираната покана, тъй като това са заключения във връзка с данъчна проверка, които не обвързват съда във фактическите му и правни изводи. Освен това посочените данни от НАП налагат извода, че счетоводството на „***“ЕООД не е водено редовно, поради което не може да се съобрази доказателствената му сила по чл. 55, ал.1 ТЗ. Остава неясен и въпросът , ако сумата от 9000 лева е за доплащане цената на „***“, защо ищцата не е превела тази сума по сметка на „***“ЕООД , а по сметка на ответника, който след това твърди, че е внесъл тази сума в касата на дружеството. От доказателствата по делото става ясно, че двете приходни квитанции, едната от които е за сумата от 9000 лева не са осчетоводени в дружеството „***“ЕООД, а само е осчетоводена сумата от 4200 лева отразена като стойност по фактура, издадена от същото дружество за закупуване на „***“ от ищцата.По тези причини съдът приема, че продажната цена на закупения от ищцата автомобил „***“ е 4200 лева, която кореспондира и със стойността на закупения автомобил в чужбина в размер на 1300 швейцарски франка и процесната сума от 9000 лева представлява плащане от ищцата по сметка на ответника на цената на уговорения за доставка автомобил марка „***“, който не е доставен от ответника.
По изложените съображения въззивният съд приема, че сумата от 9000 лева е преведена от ищцата по банкова сметка ***арка „***“ по нищожен предварителен договор за покупко- продажба на МПС поради липса на писмена форма, поради което ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 9000 лева като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 27. 04. 2018 г. до окончателното й изплащане.
Районният съд е достигнал до същите крайни правни изводи, поради което е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, предл. 1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Решение № 1703/ 09.11.2018 г. по гр.д.№ 2864/ 20018 г. по описа
на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Й.А.Д. с ЕГН **********
да заплати на С.В.Т. с ЕГН ********** направените в настоящата инстанция деловодни разноски
в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: