Решение по дело №1012/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 75
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20193530101012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                            № 75, 20.02.2020год., гр.Търговище

 

                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя И.а,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1012 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявен е иск, с правно основание чл.186 и сл. от К, за отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

 

        Ищцата твърди в исковата си молба, подадена чрез пълномощник, че със Заповед № З-01-297/03.05.2019 год. на Кмета на Община Търговище, в качеството й на Директор на ДГ № 8 „Слънце“ гр.Търговище й е наложено, на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195 във вр. с чл.186, чл.187, ал.1, т.10, чл.188, т.2 от КТ  дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, която заповед ищцата счита за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Твърди, че същата е издадена в  нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, като преди налагане на наказанието на ищцата са поискани писмени обяснения, но това е направено формално, като при определяне на наказанието наказващия орган не е взел предвид и не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка по конкретния случай. Ищцата твърди, че заповедта е немотивирана, като не са посочени  конкретни нарушения, или неизпълнение на трудови задължения, вменени на ищцата, не било посочено коя конкретна норма е нарушила ищцата в качеството и на Директор на ДГ, липсвали мотиви, определящи тежестта на нарушенията и  обосноваващи вида на наложеното наказание. В молбата се твърди, че ищцата не е допуснала нарушения при изпълнение на работата си, в детската градина имало създадени правила и е била въведена организация на пропускателния режим в детската градина, обективирани в Заповеди на Директора на ДГ и Правилника за вътрешния трудов ред и други вътрешни актове. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение с което да отмени заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като й се присъдят направените по делото разноски.  В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуалния си представител.

         В дадения месечен срок ответника, чрез назначен от съда особен представител, на осн. чл.29, ал.4 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора ответника е оспорил изцяло предявения иск, като е заявил, че е изпълнил императивните разпоредби на закона при провеждане на дисциплинарното производство, в това число и искане на обяснения от ищцата, заповедта съдържала мотиви, както относно конкретното нарушение, допуснато от ищцата, така и относно неговата тежест, която била съобразена и при определяне на наказанието и поради това издадената заповед била правилна и законосъобразна. Моли съда да отхвърли иска, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание назначения от съда особен представител поддържа наведените в отговора доводи.

       След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищцата работи по трудов договор, сключен с Кмета на общ.Търговище, действащ при условията на чл.61, ал.2 от КТ, при ответника ДГ № 8 „Слънце“ гр.Търговище, като заема длъжността „Директор, детска градина“. Установява се от показанията на свидетелите и от писмените доказателства, че охраната на детската градина се осъществява не от служител в същата, а от служител на Общинско предприятие „Социални и охранителни дейности“ при община Търговище, който не е на пряко подчинение на Директора на детската градина, видно от приложената длъжностна характеристика (л.30). Не се спори по делото, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства и показания на свидетели, че на 08.03.2019 год. преди обед св.В.Я.- учител в детската градина е извела група деца на двора за престой и игри на открито, като детето И. С. е успяло да напусне самостоятелно дворното пространство на градината за период от около 15 минути, забелязано е от гражданин и е било върнато в градината и предадено на учителя. От показанията на св.Я. се установи, че преди да изведе децата в двора на градината е уведомила служителя по охраната д., с оглед изпълнение на задълженията му  по вътрешния правилник и проверка на изходите на градината, след което е извела децата, а охранителя е бил с телефона си на друга площадка, но не в близост на т.н.“малка порта“, която служи за вход/изход на градината, а другия голям портал е бил заключен с верига. Видно от приложената преписка на полицейските органи, както и от показанията на св.Я. и св.А. детето е успяло да напусне двора на градината през незатворена дворна врата, служеща за вход/изход от двора на градината, или т.н.“малка порта“, липсата му е била установена почти веднага, учителката Я. е видяла детето да се движи по тротоара отвън, уведомила е охраната, директора и са предприети незабавни действия детето да бъде настигнато и върнато в градината. От показанията и на тримата разпитани свидетели се установи, че единствения начин дете да напусне двора на градината е през малкия портал и то ако същия не е затворен, тъй като самата врата е метална, тежка и ако е затворена плътно, дори и да не е заключена не може да бъде отворена от дете. От писмените доказателства по делото се установи, че след като е бил уведомен за инцидента бащата на детето е подал жалба в общ.Търговище, по повод на която е образувана и дисциплинарната преписка срещу ищцата, приложена по делото. Видно от същата и от приложеното на л.29 писмо, изходящо от Кмета на общ.Търговище на ищцата, в качеството й на Директор на ДГ № 8 са поискани обяснения във връзка с „инцидента на 08.03.2019 год., при който дете е напуснало района на ДГ № 8 “Слънце“. Ищцата е дала обяснения, също приложени към преписката, в които освен подробно излагане на факти и обстоятелства за конкретния случай с напускането на детето е изложила и подробни обяснения относно предприетите от нея, в качеството и на директор действия по въвеждане на организация относно пропусквателния режим в градината, разписана във вътрешните актове. От приложените по делото Правилник за вътрешния трудов ред, Правилник за безопасни условия на възпитание, обучение и труд, Заповед № 17/17.09.2018 год., утвърдени от ищцата, в качеството й на Директор на ДГ № 8, всички сведени до знанието на работещите в детската градина се установи, че в изпълнение на вмените и по длъжностна характеристика задължения ищцата е изготвила правила, въвела е организация, възложила е конкретни задължения на учителите и изпитателите във връзка с пропусквателния режим в градината, осигуряването на безопасно пребиваване на децата в градината и прилежащото и пространство, като основно задължение на осъществяващия охраната служител е да подсигури невъзможността на децата, или външни хора съответно да излизат или влизат в градината в определен времеви период, като затваря, заключва вход/изхода и осигурява наблюдение върху същия. Действително както беше посочено по-горе служителя по охраната не е подчинен на Директора на ДГ, но съгласно неговата  длъжностна характеристика, приложена по делото при осъществяване на трудовите си функции той е длъжен да спазва установените правила на вътрешен ред и безопасни условия в институцията, която му е възложено да охранява. Със Заповед № З-01-297/03.05.2019 год. на Кмета на общ.Търговище, издадена на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, във вр. с чл.186 и чл.187, ал.1,т.10, чл.188, т.2 от КТ на ищцата, в качеството й на Директор на ДГ № 8 Търговище е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” заради нарушение на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, като в мотивите е посочено „ не е изпълнила трудовите си задължения, като е допуснала нарушение, а именно не е осъществила контрол и е допуснала самоволно излизане на дете извън двора на детската градина“, с което е създаден пряк риск за живота и здравето на детето. В мотивите на заповедта е посочено, че отговорност на Директора по длъжностна характеристика е опазване на живота и укрепване на здравето на децата при организирането на различни режимни моменти в детската градина и извън нея, осигуряването на здравословни и безопасни условия за обучение, възпитание и труд. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищцата на 03.05.2019 год.

            При така установеното съдът прави следните изводи: На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като в заповедта е посочено, че същото се налага за нарушение на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, който гласи, че нарушение на трудовата дисциплина, за което се носи отговорност по чл.186 от КТ е неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор  или  определени при възникване на трудовото правоотношение. Основанията наведени от ищцата, обосноваващи незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание   е неизпълнение на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, като наказващия орган не е изяснил и преценил всички факти и обстоятелства, преди да наложи наказание, а обясненията й са взети само формално и нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като липсвали мотиви, както за това какви конкретните нарушения на трудовата дисциплина е допуснала ищцата и кои трудови задължения не е изпълнила, така и мотиви, от които да се установи тежестта на нарушенията и да се обоснове вида на наложеното наказание. Съгласно чл.193 от КТ преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да ги вземе предвид при определяне  на нарушението и тежестта на наказанието. При оспорване законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже,че е спазил всички законови  изисквания при прекратяване на трудовия договор на работника или служителя, включително и дали е спазена процедурата при налагане на дисциплинарно наказание. Установи се от доказателствата по делото, че наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ. Действително били са поискани и дадени от ищцата обяснения, но същите са били искани само във връзка с инцидента от 08.03.2019 год. и по повод постъпила жалба от родителя, видно от приложеното по делото писмо, изходящо от Кмета на общ.Търговище, но не се установи да са искани обяснения на ищцата във връзка с дисциплинарното производство и по повод нарушения на трудовата дисциплина, още по-малко да е уведомявана същата за какви нарушения следва да даде обяснения.  Действително работодателя не е длъжен да уведомява служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарна отговор. Закона  задължава работодателя, когато му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства, но не е длъжен да му посочва обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние, или правната му квалификация, но за да се приеме,че е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ работодателя, или друго посочено от него лице при искане обяснения от работника следва по достатъчно разбираем за последния начин да му бъде посочено за какво нарушение на трудовата дисциплина му се искат обяснения, за да може той давайки обяснения да упражни правото си на защита. В този смисъл е и установената практика на ВКС - Решение № 220/26.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 1917/2010г.,IVг.о., Решение № 363/10.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 354/2011г., III г.о. Поради всичко изложеното съдът счита, че след като ответника не е разяснил по достъпен и разбираем за ищцата начин за какви нарушения й се искат обяснения, то и не може да се приеме, че дадените от същата са във връзка с дисциплинарното производство и не може да се приеме, че работодателя е изпълнил изискването на чл.193 от КТ. Нарушението на императивната разпоредба на чл.193 от КТ е въздигнато до абсолютно отменително основание и дори и само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

         Съдът счита, че дори и да се приеме, че наказващия орган е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ, то е на лице друго нарушение, водещо също до незаконосъобразност на заповедта. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, която трябва да съдържа задължителни реквизити -сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, време на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от тези задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, поради нарушение на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ. В заповедта с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание  е посочено правно основание чл.187, ал.1, т.10 от КТ, който текст е бланкетен, а именно неизпълнение на други трудови задължения, като в текста на заповедта е пояснено следното : „не е изпълнила трудовите си задължения, като е допуснала нарушение, а именно не е осъществила контрол и е допуснала самоволно излизане на дете извън двора на детската градина“, като липсва конкретизация кои трудови задължения не е изпълнила, върху кого, или какво не е осъществила контрол. При така посочената формулировка на мотивите към заповедта, следва да се приеме, че липсва необходимата индивидуализация на нарушението.От обстоятелствената част става ясно, че ищцата е наказана за самоволното излизане  на детето на 08.03.2019 год. от района на градината, като съдът счита, за лишено от правна логика ищцата, която отговаря за организацията в градината и която е изпълнила задълженията си да въведе същата, чрез действащите вътрешни правила и посредством конкретни заповеди, сведени до знанието на служителите, да носи отговорност за конкретния инцидент при наличие на служители – учител и охранител, които имат преки задължения, особено последния да подсигури територията на градината, така, че да не може дете да напусне само и за който се установи, че не ги е изпълнил оставяйки вход/изхода отворен и без надзор. Ищцата няма задължения по трудов договор да осъществява охрана върху детската градина, лично тя да проверява дали вратите са заключени или физически да следи всяко едно дете в района на градината. Същата има задължение да осъществява контрол по изпълнение на вътрешните правила, но в заповедта липсват конкретни мотиви за наличието на неправомерно бездействие от нейна страна, изразяващо се в неупражнен контрол относно лицата, отговарящи за опазване живота и здравето на децата и тяхната безопасност, кои са тези лица и техните длъжности.

          Предвид липсата на конкретизация на фактическите основания, мотивирали го да упражни субективното си потестативно право, наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.195, ал.1 от КТ, водещо до невъзможност съдът да провери релевантните за спора факти, респективно правилно ли е определено наказанието, спрямо тежестта на нарушението. Неизпълнението на посоченото задължение е довело и до неравнопоставено положение на страните в рамките на съдебния процес, предвид ограничаване възможността на ищцата за адекватна съдебна защита. С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика, така накърненото право на съдебна защита само по себе си е достатъчно за признаване незаконосъобразност на заповедта. В тази посока е и практиката на ВКС - Решение № 201/17.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 38/2009г., IV г.о , Решение № 393/07.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1670/2010г. IVг.о, Решение № 593/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 31/2010г., III г.о.

           С оглед изложеното съдът счита, че заповедта с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, само на основание незспазване на процедурата по чл.193, ал.1  от КТ и нарушението на чл.195, ал.1 от КТ.

           Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 400 лв., както и да бъде осъден да заплати по сметка на ТРС д.т. в размер на 30 лв., както и разноските за особен представител в размер на 200 лв.

 

                                              Водим от горното,съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТМЕНЯ Заповед № З-01-297/03.05.2019 год. на Кмета на общ.Търговище, с която на С.М.М., ЕГН ********** от гр.Търговище, Директор на ДГ № 8 „Слънце“ гр.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.П.А.Х. от ШАК, със съдебен адрес:***, сграда № 4, офис № 1 е наложено дисциплинарно наказание “ предупреждение за  уволнение”, на осн. чл.187, ал.1, т.10 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

          

           ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Слънце“ гр.Търговище, ул.“Славей“ № 8 да заплати на С.М.М., ЕГН ********** от гр.Търговище,  действаща чрез пълномощник адв.П.А.Х. от ШАК, със съдебен адрес:***, сграда № 4, офис № 1 направените по делото разноски в размер на 400 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

           ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Слънце“ гр.Търговище, ул.“Славей“ № 8 да заплати по сметка на РСТ държавна такса в размер на 30 лв., както и разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 200 лв.

    

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                              

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ  :