Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260009, 08 април 2022г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на осми март през две хиляди двадесет
и втора година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 107 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искът е с
правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД с цена 1250.00
лева. Ищца е К.А.Ш.,***“ АД. Ищцата твърди, че на 23.03.2019г по път ІІІ-2902
(водещ към село Орешак, област Варна) пътувала в лек автомобил Опел Вектра с
рег. № СН4485АТ, управляван от Т. М.. В зоната на кръстовище, регулирано с
пътен знак, предимството на автомобила, в който пътувала ищцата, било отнето от
К. П. П., който управлявал лек автомобил Нисан Микра с рег. № В 5990НХ, и по
тази причина между двете МПС възникнало пътно-транспортно произшествие (ПТП).
Бил съставен
констативен протокол, описващ механизма на ПТП.
Било образувано
ДП № ***г по описа на РУ на МВР Аксаково, което не било приключило.
В резултат на
ПТП ищцата претърпяла неимуществени вреди – физически болки, страдания,
емоционални травми. Били ù нанесени телесни увреждания – контузия на
главата, контузия на лявата длан и третата предкиткова фалангеална става на
лявата длан, травматичен оток на лявата длан, както и други повърхностни
наранявания – отоци, синини, охлузвания и порезни рани. Била ù оказана
спешна медицинска помощ в МБАЛ „Света Анна“ в град Варна. Било ù
назначено консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на лявата ръка с
ортеза за срок от две седмици, след изтичането на което ограниченията и болките
продължавали, вкл. и понастоящем, а част от парчетата стъкла още били забити в
меките тъкани на тялото ù. Преживяла и психологически стрес в резултат
от инцидента, продължителността на лечението и незадоволителните резултати от
него.
Виновен за ПТП
бил водачът К. П., вината на когото се предполагала по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Към посочената
дата отговорността на водача на лекия автомобил Нисан Микра с рег. № В 5990НХ
била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответното застрахователно дружество, със срок на валидност от 25.10.2018г. до
25.10.2019г.
Ищцата поискала
от ответника изплащане на застрахователно обезщетение, но получила отказ,
обективиран в писмо изх. № НЩ-3522/07.05.2019г., мотивиран с липса на
доказателства.
Моли съда да
осъди ответника да ù заплати сумата 1250.00 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва с начален момент
23.06.2019г до окончателното изпълнение на задължението. Претендира присъждане
на разноските.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в който се
правят следните възражения и оспорвания : оспорва се твърдението водачът К. П.
да е допуснал твъряното нарушение на правилата за движение по пътищата; оспорва
се нарушението на правилата за движение по пътищата да е било извършено
виновно; твърди се, че виновен за ПТП бил Т. М., който управлявал автомобила, в
който пътувала ищцата; твърди се съпричиняване на резултата в резултат на
противоправното поведение на ищцата, която пътувала без поставен предпазен
колан; оспорва се наличието на причинна връзка между ПТП и причинените на
ищцата телесни увреждания; оспорва се твърдението ищцата да е претърпяла
описаните болки и страдания; оспорва се размера на претендираното обезщетение,
което е преценено като прекомерно завишено и неотговарящо на критериите за
справедливост.
Оспорва се иска
за законна лихва с твърдението, че ищцата не била посочила банкова сметка, ***.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално уважен в намален размер.
С определение
от 11.02.2022г съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК увеличение на цената
на предявения иск от 1250.00 лева на 4000.00 лева, заедно със законната лихва
от 23.06.2019г.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адвокат Р.П.
от САК. Разноските се претендират по списък.
Ответникът се представлява по пълномощие от адвокат М.Г. от САК, който чрез
писмени становища поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания. Не е взето становище по увеличение размер на цената на иска.
Разноските се претендират по списък.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.03.2019г между седем и осем часа сутринта ищцата К.Ш. и свидетелят Т.
М., с когото съжителстват на съпружески начала, пътували с лек автомобил Опел
Вектра с рег. № СН4485АТ, управляван от свидетеля. Движели се от град Варна за
град Добрич по път 2209. Ищцата седяла на предната седалка. Пътната настилка
била суха. В същото време по пътя от село Орешак към град Варна К. П. шофирал
лек автомобил Нисан Микра с рег. № В5990НХ, който трябвало да пресече напречно
пътя с предимство - 2209, по който се движел автомобилът, управляван от
свидетеля М.. Скоростта на движение на автомобила Опел била около 58 км/ч, при
опасна зона на спиране около 58м. Водачът на автомобила Нисан предприел навлизане
в зоната на кръстовището, без да спре на стоп линията, движейки се със скорост
около 25 км/ч. След като пресякъл стоп линията, ускорил скоростта до 35 км/ч.
Свидетелят М. възприел опасността на около 33м от мястото на удара, като
предприел ефективно спиране, запазвайки движението в собствената си лента.
Между двата автомобила настъпил удар, който бил челен за автомобила Опел и
странично вдясно за автомобила Нисан. От удара автомобилът Опел продължил
движението си напред и леко надясно спрямо предварителната си посока,
завъртайки се около вертикална ос в посока на часовниковата стрелка.
Автомобилът Нисан продължил движението си напред и наляво спрямо неговата
посока, завъртайки се около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка.
Ищцата и свидетелят М. слезли от автомобила и отишли до автомобила Нисан,
за да видят какво е състоянието на другия участник в ПТП, който бил
неадакватен.
На място пристигнал полицейски екип и разследващ полицай при РУ на МВР
Аксаково съставил протокол за оглед на ПТП, в който описал обективните находки.
Изготвен е бил и фотоалбум, от който е видно, че предното стъкло на автомобила
Опел е пукнато в лявата му част – откъм седящия отпред пътник.
Образувано било ДП № ***г по описа на РУ на МВР Аксаково.
Изготвен бил констативен протокол № 445000-559, в който като участник 1 е
описан автомобил Нисан с неговите данни, както и тези за шофьора, а като
участник 2 – автомобила Опел. Изготвена е и схема на ПТП. В точка „Пострадали“
е посочено, че водачът К. П. имал фрактура на три ребра, прегледан бил в МБАЛ
„Света Анна“ и настанен за наблюдение без опасност за живота. Ищцата и
свидетелят също били прегледани в същата болница. За свидетеля установили, че е
с контузия на глезен, а ищцата – с контузия на главата. И двамата били
освободени за домашно лечение.
На ищцата било издадено съдебномедицинско удостоверение № ***/03.04.2019г,
в което са описани резултатите от прегледа. Посочено е, че лявата длан, в
областта на главичката на трета предкиткова кост и нагоре към гърба на дланта и
китката, е оточна. Активните и пасивните движения в областта на трета
предкитково – фалагнеална става са затруднени и болезнени. Описани са и данните
от листа за преглед на пациент от деня на ПТП. В заключение е посочено, че се
касае за контузия на главата, контузия на лявата длан и трета предкитково –
фалагнеална става на лявата длан, травматичен оток на лявата длан. Описаните
травматични увреждания били в резултат от удари с или върху тъпи предмети и
биха могли да се получат по указаните време и начин от удари в части или
детайли в купето на катастрофиралия автомобил.
Към датата на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил Нисан била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Ищцата предявила пред застрахователя претенция за плащане на
застрахователно обезщетение, която била оставена без уважение. С писмо изх. №
3522/07.05.2019г ЗД „БУЛ ИНС“ АД уведомило ищцата, че липсвали доказателства за
влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача на застрахованото
МПС.
В показанията си свидетелят М. сочи, че ищцата се чувствала много зле след
ПТП – цялата ù глава била в стъкла, лявата ù ръка била надута,
десният крак също, но подутините по крака започнали след седмица. Тъй като в
болницата не били достатъчно добре обгрижени, се прибрали вкъщи и се лекували в
домашни условия. Обездвижвала ръката с бинт. Ходели на баячки, заради уплахата.
Ищцата около два – три месеца не можела да си движи ръката, а почти една година
не работили, защото работата им като дървосекачи била свързана в вдигане на
тежки дървета. Не били ходили след това на прегледи. Дори и сега ищцата изпитвала
болка в ръката и не можела да вдига тежко както по – рано. Свидетелят М.
твърди, че и той, и ищцата били с поставени предпазни колани към момента на
ПТП.
Съдът допусна да се разпита като свидетел водача на автомобила Нисан – К. П.,
но впоследствие го заличи като свидетел, тъй като лицето е починало на
23.11.2020г.
Вещото лице доцент д-р инж. Х.У., изготвил техническата експертиза,
поддържа извод за допуснати от страна на водача К. П. нарушения на правилата за
движение по пътищата, изразявайки се в навлизане в лентата за движение на
автомобила Опел, без да го пропусне като движещ се по път с предимство. Водачът
К. П. бил в обективна възможност да възприеме приближаващия се към кръстовището
автомобил Опел и да спре на стоп линията, за да го пропусне и след това да
предприеме маневрата за пресичане на платното за движение. Свидетелят М. не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо момента на напречно
навлизане на автомобила Нисан на платното за движение по пътя с предимство.
В изготвената от доктор С.С. съдебномедицинска експертиза е обсъдена
представената медицинска документация, извършен е преглед на ищцата и са
съобразени събраните по делото доказателства. По време на прегледа вещото лице
установило, че ищцата е в добро общо здравословно състояние. При оглед и
палпация на дланта на лявата ръка не се установили анатомични и функционални
нарушения. Не се установила и разлика при сравнение на двете ръце. В областта
на челото не се установени изразени анатомични и морфологични изменения. Видими
били три дискретни белега – леко хлътнали линеарни изменения с размери от около
2-3мм със същия цвят на кожата и консистенция като на околната кожа. Вещото
лице допуска белезите да са получили вследствие раните от процесното ПТП.
Вещото лице поддържа, че установените и описани в медицинското
удостоверение увреждания добре отговарят, т.е. възможно е да са били причинени
по начин и време, по който ищцата твърди. Контузията на главата били причинена
от удар в предното панорамно стъкло, а травмата на лявата длан – най-вероятно
от удар в арматурното табло.
Вещото лице почти със сигурност поддържа, че ударът на главата в
панорамното стъкло означава, че ищцата се е возела без поставен предпазен
колан. Ако ищцата беше пътувала с поставен предпазен колан, не би си ударила
главата, а ударът на ръката би бил много по-мек, тъй като коланът не би
позволил тялото ù да се придвижи рязко напред от инерционното движение
след удара между двата автомобила. При поставен предпазен колан би се получило
кръвонасядане с лентовидна форма в областта на гърдите. Вещото лице сочи, че
безспорно ищцата е изпитвал болки и неприятни усещания. Вещото лице намира за
нереалистично твърдението за болки с месеци. Контузии от удари без рани,
фрактури, кръвонасядания и отоци отшумяват за период от две до три седмици при
обичаен възстановителен режим.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди
всички представени по делото писмени доказателства, съобразно доказателствената
сила, който им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. М. в
тези им части, в които не влизат в противоречие с останалите доказателствени
източници. Показанията на свидетеля съдът прецени с оглед разпоредбата на
чл.176 от ГПК, тъй като той съжителства на съпружески начала с ищцата, отделно
от което е ищец по гражданско дело № 106/2020г на РС Котел за обезщетяване на
вреди от същото ПТП. Към доказателствената съвкупност приобщи и двете експертни
заключения, които счете за компетентни и обективни. По делото не са наведени
възражения, а и съдът служебно не установи такива, за заинтересованост и
пристрастност на вещите лица от изхода на спора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е правно
основание в чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
за вреди, причинени от застраховано МПС.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Установи се, че е водачът на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
лекия автомобил Нисан – К. П., нарушил правилото на чл.50, ал.1 от ЗДП, а именно – преди да извърши
маневра пресичане на път с предимство, не спрял на стоп линията, за да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил Опел, управляван от свидетеля М..
От съдебноавтотехническа експертиза се установи пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и увреждането. Приложима е презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че деянието е извършено виновно, доколкото не се събраха доказателства за опровергаването
ù. Недоказани останаха възраженията на ответника, че
свидетелят М. е този, който бил допуснал правилата на движение по пътищата и
неговото поведение се явявало единствена и изключителна причина на ПТП. Същото
се отнася и до другото възражение – че било налице случайно деяние.
Въпреки че причинителят на процесното
ПТП не е бил осъден с влязла в сила
присъда, от събраните
доказателства може да се направи категоричен извод, че деянието е извършено от
него и е извършено виновно.
На ищцата са причинени вреди, описани по – горе : оток на меките части на
главата фронтално, контузия и оток на лявата ръка, уплаха, стрес. Не се
установиха данни за отоци на крака. Ищцата не твърди, че установените от вещото
лице белези по челото са получени при процесното ПТП, нито свързва с тях
някакви неприятни усещания. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. в
частта им, в която се твърди продължило три месеца възстановяване от травмите,
а болките в ръката се усещали и понастоящем. Вещото лице поддържа, че този род
травми отшумяват обичайно за около две – три седмици. Няма данни за усложнения
при възстановителния период, още по-малко установени от лекар.
Според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно претърпените болки, страдания и неудобства,
както и при съобразяване с практиката на
съдилищата при присъждане на обезщетения за подобни травми, както и в конкретна
икономическа обстановка. При леки по
характер и интензитет болки от травма на челото и на ръката и оздравителен
период от три седмици (съдът приема най-дългия предложен от вещото лице
период), съдът определя обезщетение в размер на 1000.00 лева.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е доказно. Установи се по делото, че в лекия автомобил
Опел е имало предпазни колани, тъй като в този смисъл са показанията на
свидетеля М., който твърди, че и двамата пътуващи са били в поставени колани. В
тази им част съдът не възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като те се опровергават от обективно установените данни, анализирани от вещото
лице доктор С., който категорично поддържа, че установената травма по главата е
била получена от удара на главата в панорамното стъкло. Ако ищцата беше с
поставен предпазен колан, тя пак би получила травми – по-лека травма по ръката
и от колана евентуално, но не и по главата. При така установените данни съдът намира, че процентно съпричиняването следва да
бъде определено на 80% и съответно обезщетението да бъде намалено с 800.00 лева.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата
200.00 лева, а за разликата до пълния му предявен размер 4000.00 лева подлежи
на отхвърляне.
Относно иска за лихви с начален момент 23.06.2019г до окончателното
изпълнение на задължението. Исковата молба е подадена на 26.05.2020г, следователно
се претендира лихва за предхождащ период. Тази претенция е оспорена от
ответника с твърдения, че ищцата не била предявила претенция пред
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ и не била посочена банковата сметка, по
която бъде изплатено обезщетението.
От уведомителното писмо от 07.05.2019г, изпратено от ответника до ищцата,
се установява, че ищцата е отправила до застрахователя искане по чл.308 от КЗ,
което последният намерил за неоснователно и го оставил без уважение - основанието
на отказа е по чл.496, ал.2, т.2, б.“а“ от КЗ. Плащането е отказано до
представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача,
автотехническа експертиза, медицинска експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него.
Непредставянето на сметка не е основание за отхвърляне на иска за лихви,
предвид пълното оспорване от страна на застрахователя на заявената претенция.
Банковата сметка е посочена и в исковата молба, получена от ответника на
10.07.2020г, въпреки което не е извършено плащане, предвид пълното оспорване на
предявения иск. Такова е тълкуването в решение № 167/30.01.2020г, постановено
по търговско дело № 2273/2018г на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът – застраховател не изпълни задължението по чл.190 от ГПК да
представи по делото цялата преписка, образувана по претенцията на ищеца, но
дори и да беше представена, преписката не би била от значение за определяне на
началния момент, от който следва да бъдат присъдени лихвите, тъй като те се
претендират от 23.06.2019г, независимо че ищецът е имал право да ги претендира
от по – ранен момент, съвпадащ с този, в който е уведомил застрахователя, респ.
предявил е претенцията за застрахователно обезщетение – така решение № 128 от
04.02.2020г по търговско дело № 2466/2018г на ВКС, І т.о.
Ако съдът беше уважил иска за сума над 1250.00 лева, съобразно допуснатото
увеличение, то за горницата над тази сума законната лихва щеше да бъде
присъдена от момента на подаване на молбата за допускане на увеличението, но
тъй като искът е основателен само за 200.00 лева, законната лихва следва да се
присъди с начален момент 23.06.2019г.
По претенциите за разноски :
Ищцата претендира разноски по списък в размер на 532.00 лева. От тези
разноски, които е направила, следва да ù се присъди такава част, която е
съразмерна на уважената част от иска, а именно 26.60 лева.
Адвокат Р. П. е сезирала съда с искане да определи адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че на ищцата е
оказана безплатна правна помощ като материално затруднена. Представен е договор
за правна помощ от 20.05.2019г, сключен между ищцата и „Адвокатско дружество О.К.“,
както и доказателства за регистрация на дружеството по ДДС. Според чл.38, ал.2
от ЗАдв, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода
от спора, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 300.00 лева и 60.00 лева ДДС, общо
360.00 лева, съобразно с
уважената част от исковата претенция – чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, и по тази причина минимално възнаграждение се явява
справедливо и обосновано. Относно ДДС - безпротиворечиво се приема в съдебната
практика, че при присъждане
на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС,
доколкото предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или
е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв ред.
Ответникът претендира разноски по списък : 420.00 лева платено адвокатско
възнаграждение, в т.ч. и 70.00 лева ДДС, 5.00 лева държавна такса за
удостоверение, 122.00 лева за експертизи и 50.00 лева депозит за разпит на
свидетел по делегация, общо 597.00 лева. Представя доказателства за регистрация
по ДДС. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се явява основателно, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът го редуцира до
минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1, от
317.50 лева, плюс 63.50 лева ДДС, общо 381.00 лева. Депозитът в размер на 50.00
лева е върнат, поради което не следва да се възлага на другата страна. Така
общият размер на разноските, които подлежат на разпределяне, е 508.00 лева, от
които в тежест на ищцата следва да се възложат 482.60 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
Тъй като с разпореждане № 277/28.05.2020г съдът е освободил ищцата от
заплащане на държавна такса, окончателната държавна такса в размер на 50.00 лева
следва да се възложи на ответника.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, бул.Джеймс Баучер 87, да
заплати на К.А.Ш., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, сумата 200.00
(двеста) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 23.03.2019г в близост до село Орешак, област Варна, между лек
автомобил Опел вектра с рег. № СН4485АТ и лек автомобил Нисан микра с рег. №
В5990НС, управляван от К. П., отговорността на когото е била застрахована от
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със
законната лихва с начален момент 23.06.2019г до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 4000.00 лева
отхвърля, като отхвърля и иска за лихва с начален момент 23.06.2019г върху
отхвърлената част от главницата.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с посочени данни,
да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град София, ул. Самоков 15, ап.52, сумата 360.00 (триста и
шестдесет) лева с ДДС, представляващо определено от съда адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата К.А.Ш., с посочени
данни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с посочени данни,
да заплати на К.А.Ш., с посочени данни, сумата 26.60 лева (двадесет и шест лева
и шестдесет стот), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска, като претенцията за разноски за разликата до пълния
ù предявен размер 532.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.А.Ш., с посочени данни, да заплати
на „БУЛ ИНС“ АД, с посочени данни, сумата 482.60 лева (четиристотин осемдесет и
два лева и шестдесет стот), като претенцията за разноски за разликата до пълния
ù предявен размер 597.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „БУЛ ИНС“ АД, с посочени данни, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
50.00 (петдесет) лева, представляващи окончателна държавна такса върху уважения
размер на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС ** с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :