Решение по дело №14111/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, …………. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „В” въззивен състав в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. съдия:БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Б. Коева гр. д. № 14111 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение от 12.07.2018 г., постановено по гр. д. № 105/2015 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, са частично уважени предявените от Д.Г.Й. срещу З. „Б.И.” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ищеца при настъпването на ПТП на 15.03.2014 г., ведно със законната мораторна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, като исковете са отхвърлени – за главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 8 000 лв. и искът за лихва за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до датата на предявяване на иска, предявен като частичен иск от 100 000 лв.

Така постановеното решение – в частта, в която са отхвърлени кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 4000 лв. до сумата от 8000 лв., ведно със законната мораторна лихва от настъпване на застрахователното събитие – 15.03.2014 г., до окончателното й заплащане, е обжалвано от ищеца, който счита, че в тази част решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди, че съдът определяйки размера на обезщетението, не е преценил правилно и в съвкупност тежестта на претърпените от ищеца болки и страдания.  Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната част, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия З. “Б.И.” АД, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове, поради което в тази част то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СРС, 30 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове, първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, основният правен спор пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 .

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните коплексна СМЕ , се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, контузия на главата, порезна рана в областта на лява буза. Посочено е, че сътресението е протекло с количествено нарушение на съзнанието /зашеметяване, объркване/, без медициски данни за съзнателно състояние, като контузията на главата и порезната рана в областта на лявата буза са причинили на ищцата болки и страдания.

СМЕ изяснява, че е проведено комплексно болнично лечение  включващо: режим на легло, активно неврологично наблюдение и медикаменти. От извършените образни изследвания не се установяват промени в костите образуващи мозъчния череп Порезната рана на лявата буза е обработена хирургично и е назначено медикаментозно лечение. Вещите лица са посочили, че при правилно лечение и режим нарушението на мозъчните функции след сътресението отзвучава от 3 до 5 седмици, като ищцата е ползвала 75 дни отпуск по болест. Посочено е още, че при мозъчно сътресение симптоматиката е с най-голяма интензивност през първите десет-петнадесет дни, а ищцата през първите 1-2 месеца е  имала епизоди на главоболие и замайване.

Съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира заключението на приетата компексна СМЕ като пълно, копетентно и безпристрасно изготвено.

От показанията на свидетелката Д.Й., майка на ищцата, се установява, че се е наложило да я гледа и обслужва, ищцата е била на режим без телевизор и без осветление, имала е световъртеж и главоболие. Свидетелката изяснява, че ищцата изпитва страх да се вози в кола, като оплакванията отшумяли частично, но още ги има. Свидетелката сочи, че се наложило ищцата да приема медикамент против депресия след инцидента.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца след настъпването на процесното ПТП са непосредствени, с оглед обстоятелството, че свидетелката се е грижила за нея след катастрофата.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания, като в началния момент от настъпване на травмата в продължение на 10-15 дни е изпитвала по интензивни болки.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, шокът, който е преживял при удар с автомобил, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – до 700000 лв. при едно пострадало лице, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е определено правилно от СРС в размер от 4000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал при младежка възраст, но при пълно възстановяване на получената травма е в размер на определената от СРС сума от 4000 лв.

В съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и настоящия случай./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК / Така размерът на неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на болките и страданията от 3-5 седмици; вида и броя увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение, порезна рана на лявата буза; младата възраст на ищцата, преживения стрес и уплаха след произшествието, възлиза на посочената сума от 4000 лв. Обезщетение в по-висок размер би довело до нарушение на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и неоснователно разместване на блага.

Съдът намира обаче, че жалбата се явява основателна в частта относно присъдената лихва, тъй като върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.

Следователно, решението трябва да се отмени в частта, в която искът с правно основани чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до датата на предявяване на иска 05.01.2015 г, а в останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на законната лихва начислен върху сумата на присъденото обезщетение от 4000 лв., за периода от 15.03.2014 г. до 05.01.2015 г., възлиза на сумата от 330,84 лв.

 По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК ответникът по жалбата трябва да заплати на на въззивника разноски съобразно уважената част от жалбата. С  депозирания отговор въззиваемият е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, поради липса на правна и фактическа сложност на делото, както и приключването му в едно съдебно заседание пред настоящата инстанция, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Ето защо  и съобразно уважената част от въззивната жалба на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 46, 80 лв. Разноски за първоинстанционното производство не следва да се присъждат, доколкото присъдения размер съответства на уважената част от иска с окончателния съдебен акт.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение от 12.07.2018 г., постановено по гр. д. № 105/2015 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.Г.Й. с ЕГН ********** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до датата на предявяване на иска 05.01.2015 г., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******да заплати на Д.Г.Й. с ЕГН ********** по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 330. 84 лв., представляваща законната лихва върху присъденото обезщетение от 15.03.2014 г. (датата на ПТП) до 05.01.2015 г. (датата на предявяване на иска).

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която са уважени предявените искове като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******да заплати на Д.Г.Й. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с л. 273 ГПК сумата още от 46, 80 лв. – разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:    1.                                     2.