СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.03.19г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 28.02.19г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1250/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от Т. П. против П.на РБ с
правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 25 100 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно
производство /за престъпление по чл. 144 от НК/, което е приключило с влязло в
сила прекратително постановление на СРП от 11.11.15г. /постановено в хипотезата
на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК/.
Посоченото обстоятелство /наличието на влязло
в сила прекратително постановление на СРП/ удостоверява пряко /само по себе си/
принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана
отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ,
който е извършвал процесуално следствени действия срещу ищеца/.
Действително – по делото липсват
доказателства /в каквато насока е възражението на ответника/ Т. П. да е
придобил формалното качество „обвиняем“. Този факт обаче не може да изключи
правото на ищеца да претендира обезщетение при условията на чл. 2 от ЗОДОВ,
доколкото – представените по делото доказателства /част от наказателната
преписка/ установяват еднозначно /и това е релевантното обстоятелство в случая/,
че: спрямо пострадалия са били извършвани /в рамките на образувано наказателно
производство/ реални /фактически/ процесуално следствени действия като –
първоначално задържане, разпознаване, обиск, експертиза. С оглед това - възраженията
на ответника в горната връзка се явяват неоснователни.
Искът за неимуществени вреди е основателен
– до размера на сумата 2 000 лева:
Действително – по делото липсват
доказателства, които да удостоверят конкретното измерение на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Въпреки това обаче:
Принципно – във всички случаи /винаги/
когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право
на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитираният законов
текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/ -
доколкото:
Наказателно преследване по естеството си
/по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, негови близки,
приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав
намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това -
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. С други думи – в хипотеза като процесната – претенцията за
неимуществени вреди следва да се приеме за установена /доказана/ и при липса на
конкретни доказателства /писмени, гласни, експертни/, които да я удостоверят.
Процесното обезщетение се определя по
размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД /и в контекста на изложените
по-горе принципни съображения/, като председателят на състава отчита: продължителността
на наказателното производство във времето и наличието на доказателства, че в
рамките на процеса спрямо ищеца е била приведена в изпълнение мярка „задържане
за 24 часа“ /тази мярка винаги засяга, презумира се, че засяга в негативен
аспект физическото и психическото състояние на обвиняемия/.
Искане за присъждане на законна лихва – не
е заявено.
На последно място:
Част от твърденията на ищеца в случая са
по посока на това, че – разследващите органи на са предприели адекватни
действия /във връзка с конкретни твърдения на обвиняемия/ с оглед разследване
на престъпления или законови нарушения, извършени от други лица /служители в
РПУ, в СО/. Това конкретно обстоятелство е ирелевантно за предмета на
настоящото дело /същото би имало значение в рамките на евентуални други съдебни
производства/. Именно поради това – доказателствените искания на ищеца в
горната връзка не бяха уважени от председателя на състава.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да плати на Т.Д.П. ЕГН **********
сумата 2 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ на основание чл. 2
от ЗОДОВ и 10 лева – държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: