РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. ХАСКОВО, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500074 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 748 от 01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 324 по описа за 2023 г.,
РС Хасково е отхвърлил предявения от П. Д. К. от с.***, обл. Хасково против „ ЗК Лев Инс“
АД гр. София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпилата смърт на Я.Д.З., причинена в резултат на ПТП настъпило на 28.10.2018 г.,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 14.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата П. Д. К., който чрез
пълномощника си адв.Г. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния
съд решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Неправилни били изводите на съда,че ищцата не е установила в хода на
съдебното производство наличеото на особено близка духовна и емоционална връзка,
попадаща в обхвата на изключението, посочено в ТР №1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и
постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените искове. Моли
да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗК „ Лев Инс“ АД гр. София, с
1
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено.
С писмена молба вх. № 1527/13.02.2024 г. въззиваемия поддържа представения
писмен отговор. Не прави искане за присъждане на разноски в производството.
С писмена молба вх. № 1564/14.02.2024 г. подадена от адв.М., пълномощник на
въззивницата, се поддържа подадената въззивна жалба. Прави се искане за присъждане на
възнаграждение на адвокат за двете инстанции на основание чл.38 от ЗА в полза на
адвокатско дружество „ Г. и М“.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззивницата не се дължат разноски. Не се
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в полза на
адвокатско дружество „ Г. и М.“. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски и не е представил доказателства за сторени такива.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове предявени от П. Д. К. от с.***,
обл. Хасково против „ ЗК Лев Инс“ АД гр. София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на Я.Д.З.,
причинена в резултат на ПТП настъпило на 28.10.2018 г., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 14.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и следващата се законна лихва върху претендираната сума са
неоснователни и недоказани, поради което ги е отхвърлил изцяло. Съдът е съобразил
изводите си и с даденото разрешение на спорния въпрос в ТР №1/21.06.2018 г. по т.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, на основание чл.272
от ГПК, се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен
от направения от решаващия съд.
Спор относно фактическата обстановка между страните няма. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и въз основа на съвкупната им преценка е
достигнал до извода,че по делото не се установява между ищцата и нейният брат Я.Д.З.,
починал при ПТП настъпило на 28.10.2018 г. да е съществувала особено близка и
надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради което в резултат
на настъпилата смърт на роднина да търпи изключителни по интензитета си болки и
страдания. Този извод на съда е правилен и както се посочи се споделя от настоящата
2
инстанция.
За да бъде реализирано правото да получи обезщетение, ищцата следва да докаже,
че действително е претърпяла неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 ЗЗД. Според тълкуването на Върховния касационен съд дадено в ТР № 1 от 21.06.2018
г., при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение следва да се изхожда от
принципа на справедливостта, основаващ се на наличието на определена лична връзка
между пострадалия и други лица. Тази връзка следва да притежава определени качества и да
отговаря на определени критерии, като установяването й е въпрос на преценка за всеки
конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца,
продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност
и полагане на взаимни грижи и др. За установяването на тази връзка и на тази „особена
близост“ с оглед смъртта на починалото лице съдът може да изхожда единствено от
свидетелските показания, а такива по делото не са ангажирани.
Ищцата не е провела пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия й брат, създаваща по изключение активна
материалноправна легитимация за нея да претендира обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта му. Видно от представеното извлечение от акт за смърт е,че починалия Я.Д.З. е
имал регистриран постоянен адрес в с. ***, обл. Хасково, на който адрес са регистрирани и
съпругата му и неговите синове / удостоверение за наследници № ***г./ Ищцата е посочила
адрес, на който живее в с. ***, обл. Хасково. Ищцата не е ангажирала никакви
доказателства, от които да се изведат изводи за степента на близост между нея и брат й / с
писмена молба вх. № 11485/07.09.2023 г. ищцата се е отказала от събирането на гласни
доказателства в производството/ и да се обоснове извод за изключителна степен на близост,
надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка. Те са живели в
различни населени места, починалият е имал създадено свое семейство, ищцата също, което,
поради липса на други доказателства, може да обоснове единствено извод за нормални
отношения между брат и сестра и поддържане на нормална връзка между тях. Изводи в
насока за изключителност не могат да бъдат направени и въз основа на заключението на ВЛ,
изготвило съдебно психологична експертиза. В резултат на смъртта на Я.Д.З. ищцата е
преживяла остра стресова реакция. Инцидентът е активирал негативни емоции, преживени
след смъртта на родителите й. И към момента на изследването проявява висока степен на
тревожност, понякога реагира твърде емоционално, което допълнително я натоварва. Тези
негативни емоции са естествени и нормални при загубата на близък човек. Нормално е и
трудно да бъдат преживени, както и да предизвикват отрицателни емоции години след
инцидента. Ищцата безспорно търпи неимуществени вреди от смъртта на брат си, но, както
вече се посочи това са нормалните и обичайни вреди, което обикновено всяко едно лице
търпи при загубата на близък роднина. Ето защо, след като не се установява,че ищцата е
създала особено близка емоционална връзка и отношения, надхвърлящи общоприетите
между брат и сестра, то се налага изводът,че предявеният от нея иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради
3
което следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск неоснователен и
недоказан е и искът за заплащане на лихва за забава, който иск е акцесорен по своя характер
и обусловен от изхода на главния иск. Постановеното в този смисъл решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 748 от 01.12.2023 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 324 по описа за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4