Мотиви
по НОХД № 275/2019 г. по описа на Районен съд
– Ихтиман, Трети състав.
РП- Ихтиман е внесла обвинителен акт срещу Г.И. Г. за това, че на 27.10.2018г. вечерта в с.В.,
обл.Софийска, в частен дом на ул.“Ч. В.“ №…. се
е заканил с убийство спрямо С.Н.Н. *** с думите „Ще те убия! Ще те
удуша!“, като същевременно я е стискал с ръце за гърлото, която закана би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ – престъпление по
чл.144, ал.3,пр.1 вр.ал.1 НК.
Производството по делото протече по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 1 НПК подсъдимият и
защитникът дадоха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели с
изключение на св. М. и да не се изслушват вещите лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. Съгласието е одобрено от
съда. С оглед на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 1
от НПК не са разпитвани тези свидетели и не са изслушвани тези вещи лица, за
които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи от
разпити на свидетели и експертни заключения са огласени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на РП- Ихтиман
поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде
определено наказание при условията на чл. 54 НК, което да бъде отложено за срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Намира, че са налице основанията за
приложение на чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Защитникът пледира, че в случая се касае за битов скандал,
какъвто често се е случвал в семейството, че отношенията между подсъдимият и
пострадалата са трайно влошени и за това допринасят роднините на пострадалата,
че подсъдимият не е целял да сплаши пострадалата, а думите са били казани под
влияние на емоцията. Счита, че отправените закани не са предизвикали
основателен страх. Поради това се иска подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият в личната си защита се присъединява към казаното
от защитника. В последната си дума моли
да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Г.Г. бил разведен с бившата му съпруга С.Н. ***, но с нейно
позволение и съгласие останал да живее в дома ѝ в с. В., на ул."Ч. В."
№…. През годините, Г. започнал да злоупотребява с алкохол и да упражнява над Н.
психически тормоз, като системно я обиждал, псувал и отправял заплахи към нея
от различно естество.
На 27.10.2018г. късно
вечерта Г. отново употребявал алкохол и започнал психически тормоз над Н.. Този
път, обаче нещата ескалирали и обвиняемият Г. нападнал физически Н., като
започнал да я стиска за ръцете, хванал я за шията и започнал да я души, като
същевременно и казвал „Ще те удуша!“, „Ще те
убия“, отправял закани и че ще запали къщата. Междувременно свидетелката
П. Н. – майка на С.Н., която се намирала на първия етаж на къщата, чула
скандала, както и че дъщеря ѝ пищи и изтичала на горния етаж, където
видяла , че обвиняемият Г. е стиснал С. за шията и крещи срещу нея -„Ще те
удуша!“, „Ще те убия“. Свидетелката П. Н.
се разкрещяла, при което Г. се стреснал и пуснал С.. Тя се отскубнала и
избягала на двора, където отишла при леля си - И. А., която междувременно била
чула крясъците и била излязла навън. А. живеела в къща в същия двор.
Пострадалата Н. споделила пред свидетелката А., че бившият ѝ мъж е искал
да я удуши и се е заканил, че ще я убие. Същата била много разстроена и не
смеела да се прибере. Ангелова я посъветвала този път да потърси съдействие от
полицията.
Сутринта Н. *** и на адреса в с. В. бил изпратен дежурния
автопатрул – в състав свидетелите А.М. и С. М.. Полицейските служители заварили
Н. навън, пред къщата, където седяла на една пейка. Същата им разказала, че не
смее да се прибере у дома си, защото бившият ѝ съпруг – обвиняемият Г. е
вътре, в нетрезво състояние и се опитал да я удуши, както и че се е заканвал да
я убие и да запали къщата. На свидетелите М. и М. им направило впечатление, че Н.
била силно притеснена и уплашена, а по ръцете и шията на същата имало синини и
зачервявания. Служителите на реда заварили обвиняемия Г. в къщата, в нетрезво
състояние. Същият бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Във връзка със случая и посегателството над нея С.Н. *** за
защита от домашно насилие срещу Г.Г.. Въз основа на молбата е било образувано
гр.дело № 1214/ 2018г. по описа на РС-Ихтиман. С решение № 179 от
26.11.2018г. РС-Ихтиман е задължил Г.И.Г. на основание чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Н.Н.. Издадена е Заповед за защита № 13/26.11.2018г.на
основание чл.15 , ал.2 от ЗЗДН.
В хода на производството е била назначена
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, видно от заключението на която
е, че на инкриминираната дата С.Н. е преживяла ситуативен стрес, тревога и
притеснения, но у нея не е предизвикан страх за осъществяването на заканите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
след анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите М., А., С. Н., П. Н., А. Г. и експертните заключения
на вещите лица (приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК),
частично от показанията на св. М. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК), частично от показанията на св. М., частично от обясненията
на подсъдимия, епикриза, решение по гр.д. №1214/2018г. по описа на РС- Ихтиман
и заповед за защита, справка за съдимост, декларация
за семейно и материално положение.
Съдът счете, че по отношение на голямата част от фактите,
включващи се в предмета на доказване, описаният доказателствен материал е
последователен и безпротиворечив. Така са безспорни – наличието отпреди на
обтегнати отношения между подсъдимия от една страна и пострадалата и нейните роднини
от друга страна, системното отправяне на обиди и заплахи от страна на
подсъдимия, пияното състояние и влошеното здравословно състояние на подсъдимия,
отправените реплики от подсъдимия на 27.10.2018г., сигнализирането на
полицията.
Това се установява от показанията на свидетелите,
обясненията на подсъдимия и писмените доказателства. Затова съдът даде вяра на
всички тях в съответните части.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите М., С. Н., П. Н., А. Г. и
заключението на вещите лица по СППЕ (приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 вр.
с чл. 283 НПК). Това е така, доколкото тези
свидетели дадоха показания за обстоятелства, които са възприели непосредствено,
а думите им са логични, последователни и взаимно допълващи се. От показанията
на свидетелите се установява, че в конкретния случай подсъдимият в пияно
състояние е стискал с ръце за гърлото пострадалата и същевременно е казвал „Ще
те убия! Ще те удуша!“, като преди този случай не ѝ е посягал физически.
Стискането за гърлото се установява както от показанията на
пострадалата С. Н. и нейната майка П. Н. (очевидец на случилото се), така и от
показанията на св. М. и св. А., на които пострадалата е разказала за случилото
се, като св. М.е възприел лично, че гушата
на пострадалата е зачервена скоро след случилото се.
Думите на подсъдимия към пострадалата „Ще те убия! Ще те
удуша!“ се установяват от показанията на пострадалата С. Н. и св. П. Н. (очевидец на случилото се), като се
потвърждават и от показанията на св. М. и св. А., на които пострадалата е
разказала за случилото се.
Липсата на физическо посягане от такова естество от страна
на подсъдимия преди този случай се установява от показанията на пострадалата С.
Н., св. П. Н., св. А. Г., св. Миликин, св. М.. Съдът не кредитира показанията
на св. Ангелова в частта, в която заявява, че по принцип подсъдимият упражнява
физически тормоз върху пострадалата, тъй като остават изолирани от останалите
доказателства по делото.
Съдът приема като годно доказателствено средство
заключението по извършената СППЕ, тъй като тя е изготвена от компетентни лица в
кръга на поставените им задачи.
Приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК
показания на св. М. също установяват начина и времето на извършване на деянието. В съдебно заседание свидетелят заявява, че поддържа това,
което е заявил на ДП. Показанията на този свидетел, дадени на ДП, са
непротиворечиви и установяват фактическа обстановка, която се подкрепя от останалия
доказателствен материал.
От показанията на св. М. се установяват обтегнатите
отношения между подсъдимия и пострадалата, вкл. нейното семейство. Установява
се, че преди процесния случай е имало размяна на реплики, но не и физическа
саморазправа или сигнализиране на полицията. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която заявява, че в процесния случай не се е стигало до
физическа саморазправа, тъй като не се подкрепят от показанията на останалите
свидетели, част от които очевидци на самата физическа саморазправа, а други-
възприели следите по гушата и ръцете на пострадалата.
По отношение на обясненията на подсъдимия. Трайно установено
в съдебна практика положение е, че
обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа и същите са
едновременно средство за защита и доказателствено средство. Същите следва да
бъдат преценени с оглед тяхната логичност и последователност и да бъдат
съпоставени с останалия доказателствен материал. В конкретния случай съдът
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че отношенията му с пострадалата
и нейното семейно са били поначало обтегнати, че на инкриминираната дата е
имало размяна на реплики, както и че е бил употребил алкохол. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че не е имало физическа
саморазправа, респ. че не е хващал пострадалата за гушата, че не е отправял
изрази като „Ще те убия! Ще те удуша!“ и че ще те запали къщата. В тази им част
обясненията на подсъдимия са изолирани и противоречат на останалите събрани по делото
доказателствени материали, обсъдени по-горе, поради което и съдът не ги
кредитира и ги намира за израз на защитната позиция на подсъдимия.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, доколкото
същите са приобщени по предвидения за това ред и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява,
че на 27.10.2018г. вечерта в с.Вакарел, обл.Софийска, в частен дом на ул.“….
се е заканил с убийство спрямо С.Н.Н. ***
с думите „Ще те убия! Ще те удуша!“, като същевременно я е стискал с ръце за
гърлото, която закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
й – престъпление по чл.144, ал.3,пр.1 вр.ал.1 НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на
престъплението по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53
от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, за осъществяване на това престъпление
от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо
за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на
заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи.
В процесния случай заканата е обективирана, както с думи-
„Ще те убия! Ще те удуша!“, така и с действие- стискане с ръце за гърлото,
което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме и същата би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и
пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправените от него
закани, разбирал е че обективира заканата си с предприетите от него физически
действия, бил е наясно, че пострадалата е възприемала заканата и същата би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.
Неоснователно е възражението на защитата, че в случая се
касае за битов скандал, какъвто често се е случвал в семейството. В посоченото
от защитата решение по н.д. № 3028/ 2011г. на ВКС е прието, че предвид трайно
влошените отношения между страните и честата повторяемост на инциденти от вида
на инкриминирания, не биха могли да бъдат направени изводи, че се касае за
закана за убийство, която е възприета като реална и можеща да възбуди основателен
страх за осъществяването.
В настоящия случай обаче се установи, че влошените отпреди
отношения между подсъдимия и пострадалата никога не са ескалирали до такава
степен. Именно преценявайки по принцип конфликтните отношения между подсъдимия
и пострадалата, съдът намира, че процесният случай значително надхвърля
обичайните скандали помежду им. Това е така, защото в случая се е достигнало за
първи път до физическа саморазправа от такова естество- стискане с ръце за гърлото,
което е съчетано с едновременно отправяне на думите „Ще те убия! Ще те удуша!“
и всичко това е осъществено от подсъдимия в пияно състояние. Допълнителен
аргумент за необичайността на случая е и сигнализирането на полицията. Всичко
това води до извод, че възприемането от пострадалия на естеството на
физическите действие на подсъдимия (стискането за гърлото), съчетани с
изречените от него думи („Ще те убия! Ще те удуша!“) и пияното му състояние е
довело до оценяване на същите като реална заплаха и като годни да предизвикат
основателен страх у пострадалата, независимо от наличието на предходни конфликтни
отношения помежду им.
Следователно цитираната от защитата съдебна практика не е
приложима в конкретния случай.
Неоснователно е възражението на защитата, че отправените
закани не са предизвикали основателен страх. Действително от заключението на
СППЕ се установява, че е пострадалата е преживяла ситуативен стрес, тревога и
притеснения, но у нея не е предизвикан страх за осъществяването на заканите.
Деянието обаче е съставомерно и когато заканата би могла да предизвика такъв
страх, какъвто именно е настоящият случай. В този смисъл е Решение № 203 от
13.III.1971 г. по н. д. № 76/71 г., II н. о., в което е прието, че не се
изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е необходимо и
достатъчно само да би могла да възбуди такъв страх у него, както и Решение №
112 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 49/2013 г. на Върховен касационен съд, в
което е прието, че за осъществяване на заканата с убийство от обективна страна
не е необходимо лицето действително да се е уплашило.
На следващо място заканата с оглед начина на осъществяването
ѝ- словесно и чрез физически действия, е била годна да възбуди
основателен страх у адресата, че престъплението, с което е заплашван, може да
бъде наистина осъществено, поради което заканата е съставомерна (в този смисъл
Решение № 56 от 07.07.2011 г. по нак. д. № 674/2010 г. на ВКС).
За пълнота следва да бъде посочено, че присъдата по
настоящото дело и поставеното Решение по гр.д. №1214/2018г. по описа на РС-
Ихтиман, по което на подсъдимия е наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
не водят до нарушаване на принципа non bis in idem. В практиката си ВКС вече е
имал повод да се произнесе по въпроса за характера на производството по ЗЗДН и
съотношението му спрямо наказателното такова. Съгласно Решение № 40 от
28.02.2017 г. по н. д. № 41/2017 г. на Върховен касационен съд, III нак.
отделение „използваният в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН термин „глоба“ сам по себе си не
дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с наказателен характер,
доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за деяния, определяни в
практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения. За да се приеме, че е налице
наказателна санкция по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, следва да се установи,
че тя цели постигане на поправителен и възпиращ ефект спрямо наказаното лице.
Налагането на глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН обаче не е обвързано с реализиране
на целите по чл. 12 от ЗАНН, в това число и с постигане на индивидуалната
превенция. То не е подчинено и на правилата за индивидуализация на наказанието.
За разлика от ЗАНН, където за всяко нарушение се налага и се изтърпява отделно
административно наказание, дори и когато гражданският съд е сезиран с няколко
отделни прояви на домашно насилие, той налага една единствена глоба, а не
толкова, колкото са отделните деяния, осъществяващи състава на домашното
насилие. В действителност глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН представлява
компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил сезиран със специфични прояви
между лица, намиращи се в родствени или семейни отношения или живеещи на
съпружески начала. Изложеното дава основание за извод, че макар да се отнася до
относително неограничен кръг лица, а не до определена социална или
професионална категория субекти както ЗЗДН като цяло, така и глобата по чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН не обосновава наказателен характер на производството и изключва
приложението на принципа ne bis in idem“.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до 6 години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия съдът
прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. " Б " от НК при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най – ниският
размер лишаване от свобода се явява несъразмерно тежък спрямо личността на
дееца, а именно - здравословното състояние на подсъдимия, ниската степента на
обществена опасност на деца, чисто съдебно минало, възрастта му, отличното му
процесуално поведение. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия, на
основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "
б " от НК наказание "пробация" включваща следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът счита, че наложеното наказание
като комплекс от пробационни мерки и срока им, са съответни на обстоятелствата
по делото и личността на подсъдимия. Съдът не определи друга пробационна мярка,
тъй като наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и
достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на
обществото.
По НОХД 673/2018г. по описа на РС- Ихтиман, със споразумение
влязло в сила на 18.12.2018г. подсъдимият е осъден на три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 180лв., за извършено на 30.11.2018г. престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от нк, като на основание чл. 66, ал. 1 от нк изпълнението на
наказанието лос е отложено за срок от 3 години.
Съдът счита, че са налице изискванията на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК за определяне
на едно общо наказание между наказанията по настоящото дело и описаните
по-горе, тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
При тези данни съдът определи на подсъдимия едно общо
наказание в размера на най – тежкото, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
между наказанията наложени НОХД
673/2018г. по описа на РС- Ихтиман и по НОХД 275/2019г. по описа на РС- Ихтиман.
На основание чл. 25, ал. 4, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК
съдът отложи изтърпяването на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, като по този начин биха се изпълнили целите по чл. 36 от НК.
Съдът присъедини на основание чл. 23, ал. 3 от НК
изцяло към определеното най-тежко наказание
и наказанието глоба в размер на 180лв., наложено по НОХД 673/2018г. по описа на
РС- Ихтиман.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 подсъдимият следва да заплати в
полза на държавата следните суми: 369,60 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: