№ 257
гр. Монтана, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№261163/27.04.2922година
подадена от Агенция „П.“ представлявана от юрисконсулт Д.П. по
пълномощно против решение №260038 от 12.04.2022година постановено по
гр.д.№2915/2020година по описа на РС Монтана с изложени доводи за
неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон,
необоснованост и постановено в противоречие с действителното правно
положение.В жалбата се твърди, че по делото не е установена причинно-
следствената връзка между настъпилите вреди и поведението на ответника,
давността на настъпилите увреждания, степентта на разрушавания.Твърди се,
че съдът безкритично е приел заключенията изпълнени от вещите лица в
производството, които почиват единствено на извършени самостоятелни
проверки, без да са взети предвид и останалите събрани по делото
доказателства.В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е
приел, че е налице виновно поведение на ответника, като не е взел предвид,
че от 2018година участъка е бил затворен съгласно Заповед РД-11-
397/18.05.2018година издадена от Агенция „П.“ и за времето на строително-
монтажните работи на ЛОТ 18 на път 3-112 от 10+500 до км 108+392“Дъбова
1
махала-Брусарци-Смирненски-Славотин-д-рЙосифово-Студено буче-
кръстовище с обход на гр.Монтана движението на пътните превозни средства
с обща маса над 12тона е било пренасочено по обходни маршрути.Смята че
обжалваното решение е и немотивирано, тъй като липсват данни кога точно
са се появили пукнатините върху имота, с каква давност са, с каква
интензивност и в какъв период от време са се образували.Не е взето предвид
и сътоянието на имота, който е необитаем и неподържан.Моли съда да отмени
обжалваното решение по изложените по-горе съображение и се произнесе по
същество като отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт
П., която подържа изложеното в жалбата и моли съда да отмени атакуваното
съдебно решение и отхвърли исковата претенция, като се присъдят
направените в производкството съдебни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от И.С. от гр.С. с изложени доводи за неоснователност на жалбага.В
отговора се твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че къщата
му е разположена на уличната регулационна линия на главната улица на
с.Студено буче, която съвпада с републикански път 2-112.Публично известно
е че РП2-112 се използва за пряк маршрут на преминаващите тежкотоварни
автомобили, пътуващи от и за гр.Видин, Дунав мост-2, който се намира в
лошо състояние и от 2017година предизвикал масови протести на местните
жители.В резултат на това е осъществен ремонт на пътя за периода от
м.април2018г до края на 2020година.С оглед на това е въведено ограничение
движението на тежкотоварни автомобили над 10 и12 тона.От заключенията на
вещите лице е установено, че причината за настъпилата деформация по
жилищната сграда е комплекс от неблагоприятно въздействие върху сградата
причинено от подмокряне на стената от към улицата и динамично
натоварване на сградата от тежкотоварните автомобили..Смята, че доводите
развити в жалбата са изцяло неоснователни.Прави възражение за
прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение.Моли
съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемия се представлява от адв.Е.Ц., която
пъдържа изцяло становището изложено в отговора и моли съда да остави
2
жалбата без уважение.
По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка
в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищана
на страните МОС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК правомощията на
въззивната инстанция са разпростират в проверка валидността на решението
изцяло, по допустимостта в обжалваната част, дори и да няма доводи в тази
насока от въззивника, а по останалите въпроси относно правилността на
атакувания съдебен акт рамката на произнасянето се определя от очертаните
в жалбата възражения, като съдът служебно извършва проверка за нарушение
на императивни материално-правни норми.
МОС намира ревизираното решение за валидно и допустимо, същото
е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Разглеждайки по същество повдигнатите пред настоящата инстанция
възражения в жалбата и кореспондиращото с тях становище в отговора, съдът
намира атакуваното решение за правилно със следните аргументи.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата от 6900лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
изграждането на шест железобетонни колони, които да укрепят повредената
на ищеца къща и както и са сумата от 3300лева представляваща стойността на
трите отклонения за изтичането на водата от шосето в реката ведно със
законната лихва от предявяване на иска и разноските по делото.
Установено е по делото , че с Решение №260038/12.04.2022година
постановено по гр.д.№2915/2020година РС Монтана е осъдил АГЕНЦИЯ П.,
Областно пътно управление Монтана да заплати на И.С. от гр.С. сумата от
2958,13лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2020година до изплащане на вземането, както и сумата от 186,18лева
разноски в производството съразмерно уважената част от иска, като над
уважения размер до предявения, искът е отхвърлен като неоснователен.Със
3
същото решение са присъдени на ответника разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
За да постанови атакуваното решение, с което частично е уважена
исковата претенция, РС Монтана е приел, че къщата на ищеца се намира на
уличната регулация на път 2-112 в с.Студено буче по който път независимо
поставените табели за забрана преминаването на тежкотоварни автомобили,
такива са преминавали през селото и по-интензивно през 2019година в който
период са се напукали жилищните сгради в селото, в т.ч и на ищеца.С
помощта на вещи лица съдът е установил как е изградена жилищната сграда и
какви поражения са настъпили върху нея в резултат на това преминаване на
тежкотоварни автомобили.Съдът е установил и че към момента на
постановяване на съдебното решетие в участъка на пътя до сградата на ищеца
са изградени отводнителни съоръжения.МРС е ангажирал отговорността на
ответника затова ,че в качеството му на възложител на работа по смисъла на
чл.49 от ЗЗД е допуснал пътната настилка по РП 2-112 в конкретния участък
да се влошии, което наложило ремонт през 2018година и е допуснал въпреки
въведените ограничения по пътя през участъка да минават тежкотоварни
автомобили с голяма интензивност.Именно в бездействието на служителите
на АПИ да пъдържат пътя изправен и като допуснали по време на ремонта в
този участък да преминават тежкотоварни автомобили с това си поведени
противоправно допринесли за вредоносния резултат.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите на
първоинстанционния съд в тази насока и при условията на чл.272 от ГПК
прпраща към тях, като добавя и следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
4
причинил другиму, а според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по
повод изпълнението на възложената работа.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Императивната норма на чл.
3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвиждала правилото, че
лицата, които стопанисват републиканските пътищата, следва да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, както и да организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната
среда . Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, републиканските пътища се
управляват от Агенция "П.". По силата на чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП -
Управлението на пътищата включва: организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. АПИ
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗП.
Установено е по делото и не е спорно между страните, че въззиваемия
притежава в с.Студено буче наследствена къща, разположена на уличната
регулация на главния път , която е получила напуквания по стените в периода
2018-2020година.Не се спори, че в този период именно в този участък е
извършван ремон на пътя и въпреки поставените табели за отклоняване на
движението от него на тежкотоварните автомобили пътуващи от и за
гр.Видин такива са преминевали с висока скорост.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание от 19.05.2021година
свидетели П.П. и З.Ц. се установява ,че през 2019 година положениет там е
било трагично, тъй като пътя е бил осеян с дупки, тировете минавали през
селото, пръскали вода от пътя към къщите и с високата сдкорост
5
предизвиквали вибрации в резултат на което някои от къщите разположени
непосредствено до тротоара се напукали, включително и тази на ищеца.
Свидетелите установяват, че независимо от поставените табели за забрана за
преминаване на тежкотоварни автомобили, такива са преминавали през
селото и преминават и в момента. От заключенията на вещите лица, както по
основната, така и по повторната експертиза, се установява че къщата на
ищеца представлява масивна жилищна сграда с носещи тухлени стени и е
изградена частично с железобетонни елементи. На външната стена са
констатирани две пукнатини с ширина 4 мм. Едната започва от покрива и
достига до железобетонния пояс, а другата преминава през него и достига до
основите. По – голямата част от външната мазилка откъм улицата е
паднала.Изводите и на двете вещи лица, отчитайки характеристиките на
постройката са, че причините за настъпилите деформации по къщата на
ищеца са: „комплекс от неблагоприятно въздействие върху сградата,
причинено от влошената пътна обстановка: подмокряне на стената към
улицата и динамично натоварване на сградата от тежкотоварните
автомобили, както и хоризонталните и вертикални динамични натоварвания
от преминаването на тежкотоварните автомобили. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред районния съд в участъка от пътя са
изградени отводнителни съоръжения.
Така установените факти обосновават следните правни изводи:
Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно
лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведенИ.С.ужители, без да
се разграничава поведението на всеки служител.Служителите на Агенция
"П.“, и конкретно Областно управление Монтана са длъжни да осъществяват
дейността по поддържането на процесния участък. Именно в резултат на
неподдържане на републиканския път и неизпълнение на разпоредбите на
ЗдВП, въззиваемия е претърпял имуществени вреди изразяващи се в
деформации, пукнатини по вътрешните преградни стени и обрушена
частично мазилка за отстраняването на които е необдомо да се извършат
строителни дейности на обща стойност 2958,13лева.Именно в този размер е
уважена и исковата претенция.
Служителите на АПИ са проявили бездействие, като не са отстранили
своевременно получените деформацИ.С.ответния участък и не са
6
осъществили контрол относно забраната да преминават тирове през селото за
периода на ремонта.Не са изпълнили задълженията си по чл. 3, ал. 1 ЗДвП и
чл. 167, ал. 1 изр. 1-во ЗДвП. Съгласно първата визирана законова разпоредба:
Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. А съгласно втората посочена законова норма във вр. с § 1,
т. 19 от ППЗДвП и във вр. чл. 52, ал. 1 ППЗДвП: Лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
На база визираните по-горе императивни законови разпоредби
отговорността за вреди е на АПИ. Налице е видновно неизпълнение на
задължения, причинени вреди и причинна връзка между тях.
Постановявайки своето решение първоинстанционни съд и взел предвид
горните обстоятелства и е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.С оглед горното МОС намира
жалбата за неоснователна.Предвид изхода на делото жалбоподателят следва
да възстанови на въззиваемата страна разноските по делото за настоящата
инстанция инстанция в размер на 300лева за адвокастко възнаграждение.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260038/12.04.2022година постановено
по гр.д.№2915/2020година по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА Агенция „П.“, Областно управление Монтана да заплати на
И.С. от гр.С. сумата от 300.00лева разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8