Р Е
Ш Е Н
И Е
№165
гр. Добрич, 13.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети юни година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер
190
по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Е.К.Т. ***,
чрез упълномощения адвокат, срещу решение №1231/18.11.2019г. по
гр.д.№1782/2019г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД – гр.София иск за
установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 463.92 лева
– просрочена главница по договор за потребителски кредит от 05.03.2009г.,
сключен между Е.К.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, вземанията по който
договор за цедирани на 15.05.2015г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,
сумата 343.55 лева – възнаградителна лихва за периода 14.09.2009г. -
15.07.2010г., сумата 335.11 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2009г. –
14.10.2011г., законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011г. до
окончателното изплащане, както и сумата 142.85 лева – разноски за заповедното
производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.01.2012г. по
ч.гр.д.№5550/2011г. на ДРС и е образувано изпълнително дело №20127370400718 на
ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС.
В жалбата се
възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че задълженията на ищеца,
предмет на принудително събиране по посоченото изпълнително дело, не са
погасени по давност. Поддържа се, че последното валидно изпълнително действие
било предприето на 28.11.2012г.; две години по-късно настъпила перемция, а на
28.11.2017г. изтекъл давностният срок за погасяване на задълженията.
Изпълнителните действия, посочени от първоинстанционния съд били само
насрочени, но не и проведени, следствие което давностният срок, започнал да
тече на посочената дата, не бил прекъсван, както неправилно било прието в
обжалваното решение. Изводите в обжалваното решение били формирани при
несъобразяване с разясненията по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС и в нарушение на чл.116 б.”в” от ЗЗД. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, вкл. в частта, възлагаща в тежест на въззивника разноските
на другата страна, и за удовлетворяване на предявения иск.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор
въззиваемият „Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, чрез пълномощника си, оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното решение
е постановено по предявени от Е.К.Т. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
обективно съединени искове по чл.124 ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК за
установяване на това, че ищецът, длъжник по изп.д.№20127370400718 на ЧСИ с
рег.№737 и район на действие ДОС не дължи на ответника, взискател по посоченото
изпълнително дело, сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№5550/2011г.
на ДРС, а именно – сумата 1 463.92 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2011г. до окончателното изплащане, сумата 343.55 лева
договорна лихва за периода 14.09.2009г. -15.07.2010г., сумата 335.11 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2009г. -14.10.2011г., както и 142.85 лева
разноски.
В исковата молба
подробно са изброени предприетите от съдебния изпълнител действия, като се
поддържа, че изпълнителното производство подлежало на прекратяване на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК /перемпция/ още на 28.11.2014г., тъй като след датата 28.11.2012г.
взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия и такива не били
извършени от съдебния изпълнител в продължение на две години. В посочената
хипотеза прекратяването настъпвало по силата на закона /по право/, а съдебният
изпълнител само трябвало да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване. Всички изпълнителни действия след прекратяване на изпълнението
били невалидни /също се обезсилвали по право/, а погасителната давност за
вземанията се прекъсвала само от валидни изпълнителни действия. От 28.11.2012г.
започнал да тече и на 28.11.2017г. изтекъл срокът за погасяване на вземанията
по давност.
В писмен отговор на
исковата молба ответното дружество оспорва основателността на исковете,като
излага доводи,че погасителна давност не е изтекла.
Установено е, че по
ч.гр.д.№5550/2011г. на ДРС е издадена заповед №547/14.11.2011г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на длъжника Е.К.Т.
да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните суми, съставляващи
задължения по договор за кредит от 05.03.2009г., респ. главница, договорни, мораторни
лихви, а също и разноски в заповедното производство. Въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение на 05.01.2012г. е издаден изпълнителен лист и на
23.03.2012г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
образувано изп.д.№20127370400718 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС. След
образуване на изпълнителното производство на осн.чл429 ал.1 от ГПК
първоначалният взискател е заместен от частен правоприемник „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД - гр.София, на когото с договор за цесия от 15.05.2015г. процесните
вземания са прехвърлени.
Съобразно
разпоредбата на чл.116 ал.1 б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Така в случая погасителната давност е
прекъсната с образуване на цитираното изпълнително дело. Според Постановление
на Пленума на ВС №3/18.11.1980г. след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да
тече отново и не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземанията. Постановлението е в сила и е приложимо към момента
на образуване на процесното изпълнително дело и до датата 26.06.2015г., когато
е постановено ТР №2/2013/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, даващо
ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Както е прието в решение №170/17.09.2018г. по
гр.д.№2382/2017г. на IV ГО на ВКС, превърнало се в
константа съдебна практика след постановяването му, тълкувателните ППВС по
чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата /отм./, обн.ДВ,бр.23/1976г., и
тълкувателните решения, постановени при действието на последващите ЗСВ, обн.ДВ,
бр.59/1994г./отм./ и ЗСВ, обн.ДВ, бр.64/2007г., са задължителни за съдилищата
според нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони, като тяхното прилагане и
действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Правилото
е, че, когато са издадени по първоначалното тълкуване на правна норма, те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила. Когато обаче тези актове са приети не за първоначално, а
за последващо тълкуване на правна норма, наложено поради промяна в нормата или
поради промяна в обществено-икономическите условия, правещи дадено предходно
тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона, тогава се поставя
въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и дали
същият има обратно действие. В цитираното решение на ВКС прието, че съществуват
хипотези, при които прилагането на новия тълкувателен акт с обратно действие би
застрашило правата и интересите на правните субекти, регулирани до момента от
задължителните постановки на предходни тълкувателни актове. И според въззивния
съд такива хипотези са налице и настоящият случай е именно такъв. С ППВС
№3/18.11.1980г. е прието, че по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т.10 от ТР №2/2013/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
дадено съвсем друго разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по принудителното
изпълнение, като ППВС №3/1980г. е обявено за изгубило сила. Прилагането на
новото тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, по които не са предприемани действия за период по-голям от срока
на погасителна давност с оглед предходните указания на ППВС от 1980г., че
погасителна давност по време на висящността на изпълнителния процес не тече. Така
би се стигнало до изтичане на давността със задна дата преди момента на
постановяване на новото ТР, което би довело до несъобразяване за този минал
период на действащото към онзи момент ППВС. Така новото разрешение по т.10 от
ТР №2/26.06.2015г. следва да намери приложение само за в бъдеще, считано от
датата на постановяването му 26.06.2015г., и то само по висящи към този момент
изпълнителни производства.
От горното следва, че
до 26.06.2015 г. по изп.д.№20127370400718 на ЧСИ с рег.№737 погасителна давност
относно процесните вземания не е текла. Такава е започнала да тече едва от
26.06.2015г. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД при
установено със съдебен акт вземане новата погасителна давност е всякога пет
години, то за процесните вземания тя би следвало да изтече на 26.06.2020г. Но давността
всъщност е прекъсната по смисъла на чл.116 ал.1 б.“б“ от ЗЗД с предявяване на
настоящите отрицателни установителни искове от длъжника на 23.05.2019г. и по
време на висящността на настоящия съдебен процес тя не тече по смисъла на
чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД. Това е така, защото след предявяване на отрицателен
иск от длъжника кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск, че
вземането му не е погасено по давност и правото му на принудително изпълнение
съществува /поради липса на правен интерес/, нито може да изисква извършване на
изпълнителни действия с ефект да прекъснат давността. Общото правило е, че
давността е правна последица и санкция за бездействието на кредитора, когато
той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е
задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече. Предявяването от
длъжника на отрицателен установителен иск, че вземането е погасено по давност, при
поддържано от ответника - взискател по изпълнението насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяване на отрицателния установителен иск от длъжника взискателят - кредитор
не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, прекъсващ
давността.Това следва от установеното в правната теория и съдебната практика, че
един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен
установителен иск в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му
разрешаване. Делата по двата иска са тъждествени, като се получава една и съща
защита и санкция в зависимост от това твърдението на коя страна отговаря на
действителното правно положение. Да се уважи отрицателният установителен иск е
равнозначно да се отхвърли положителният установителен иск и обратно. В случая
решението, с което се отхвърля отрицателният установителен иск на длъжника,че
паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на
пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение в полза на взискателя. С влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение по отрицателния иск на длъжника, което е
равнозначно на решение за установяване съществуване на изпълняемото право в
полза на взискателя по изпълнението, ще започне да тече нова погасителна
давност - чл.117 ал.2 от ЗЗД /така решение №257/30.04.2020 г. по
гр.д.№694/2019г. III ГО на ВКС/.
Предвид изложеното,
съдът намира въззивната жалба за неоснователна. До 26.06.2015г. погасителна
давност в хода на изпълнителното производство не е текла, започнала е да тече
от 26.06.2015 г., но периодът до 23.05.2019г., когато е предявена исковата
молба, не е достатъчен за погасяване на вземанията, а с предявяване на исковата
молба давността е спряла да тече. Следователно предявените искове са
неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение, което следва да
се потвърди, вкл. в частта за разноските на ответника, възложени в тежест на
ищеца.
При този резултат и
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемият има право на разноски за настоящата
инстанция. С отговора на въззивната жалба е заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение за една инстанция се определя по правилото на чл.78 ал.8 изр.2
от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.25 ал.1 и 2 от НЗПП. В случая следва
да се присъди възнаграждение в размер на 150 лева, като се има предвид, че
страната не е изпратила процесуален представител в открито съдебно заседание, респ.
във въззивното производство е проведено само едно съдебно заседание и не са
извършвани сложни процесуални действия, а защитаваният материален интерес е под
10 000 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1231/18.11.2019г. по гр.д.№1782/2019г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ЕГН
********** ***, да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД - гр.С., юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.