Определение по дело №744/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197 и сл., във вр. с чл.54 ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Н.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат Б.Л. ***.

Ответник по жалбата е кмета на община Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № 477/16.02.2023 г. на ответника, с която е спряно административното производство по заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г., подадено от Н.Д.И., наследник на Иванка Аргирова Цонева. Със заявлението е отправено искане за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на новообразуваните поземлени имоти НПИ № 167.1142 с площ от 2331 кв.м. и НПИ № 167.1143 с площ от 1020 кв.м., попадащи върху бивша нива № 48, с площ от 8000 кв.м., записана в регистъра към ПП на ПНИ на с.о. „Каптажа“, землището на с. Изворище на наследниците на Иванка Аргирова Цонева. В заповедта е посочено, че производството се спира до приключване на административните производства по заявление вх. № 94-01-21032/13.07.2020 г. и по заявление вх. № 94-01-39417/01.11.2022 г. с окончателен акт, с който се отказва или се изменя ПНИ.

В жалбата се правят оплаквания за нищожност на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно противоречие с влязло в сила съдебно решение № 175/31.01.2022 г., постановено по адм.д. № 2526/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. При условията на евентуалност се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се изтъква, че не се налице предпоставките за спирани на производството по подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че липсата на материалноправен спор за собственост върху имотите, предмет на подаденото заявление, не е предпоставка за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Посочва се още, че липсва удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано, по отношение на цитираните две заявления, до произнасянето по които е спряно настоящото производство. Иска се съдът да обяви за нищожна оспорената заповед, а при условията на евентуалност – да бъде обявена за незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Ангажират се доказателства.

Ответникът не взема становище по жалбата. Представя преписката по проведеното пред него производство.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е засегнато от оспорения акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното.

Жалбоподателката Н.И., съгласно удостоверение за наследници изх. № 5/04.02.2021 г. е наследник на Иванка Аргирова Цонева, родена през 1872 г., заедно с: Аргир Димитров Цонев и Иван Димитров Аргиров, вторият от които е починал в хода на административното производство по заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г.

С решение № 8271П от 10.03.2003 на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Бургас на наследниците на Иванка Аргирова Цонева е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имот: нива от 8.000 дка, девета категория, находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ на с. Изворище в местността Смен Баир.

На основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед № РД-09-69/06.08.2010 г. на Областен управител на Област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) и помощен план (ПП) към ПНИ на с.о. Каптажа, землище на с. Изворище. Съгласно изготвения план и регистъра към ПНИ на наследниците на Иванка Цонева са записани новообразувани поземлени имоти № 167.1142 с площ от 2331 кв.м. и НПИ № 167.1143 с площ от 1020 кв.м., попадащи в границите на бившата нива, върху която е възстановено право на собственост с решение № 8271П от 10.03.2003 на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Бургас.

Съгласно ПП към ПНИ и регистъра към ПП към ПНИ на с.о. Каптажа, землище на с. Изворище в НПИ № 167.1142 с площ от 2331 кв.м. попадат ползвателски имоти (ПИ) № 167.501 - записан на Коста Кръстев Маринов, ПИ № 167.502 - записан на Георги Кочев Маринов и ПИ № 167.818 - записан на Петра И. Банкина, които имоти съответстват по кадастрален и регулационен план на м. Каптажа от 1990 г. съответно на парцел ХХХV-501 (записан на Коста Кръстев Маринов), парцел ХХХІV-502 (записан на Георги Кочев Маринов и Живко Кочев Маринов) и парцел ХХХІІІ-818 (записан на Петра И. Банкина), а в НПИ № 167.1143 с площ от 1020 кв.м. попада ползвателски имот № 167.504, който съответства на парцел ІІІ-504 по кадастралната и регулационната карта от 1990 г. и е записан в регистрите на Стоян Стойков Георгиев (погрешно посочен в актовете, съдържащи се по преписката като Стоян Стойчев Георгиев).

По делото са приложени установени в община Бургас преписки за трансформиране правото на ползване в право на собственост на записаните ползватели на съответните имоти в м. Каптажа, землището на с. Изворище, както и преписки във връзка с отправени искания за изменение на ПНИ, както следва:

По отношение на ПИ № 167.501, записан на Коста Кръстев Маринов, са представени: писмо до нотариус за издаване на нотариален акт; удостоверение за оценка на земя № 1249/29.12.1992 г., за имот с площ от 1000 кв.м.; удостоверение № 78/02.02.1987 г. за предоставяне право за ползване на земя – нива от 1 дка в м. Каптажа; разрешение за строеж № 89; разписки за платена цена на земя в м. Каптажа; нотариален акт от 17.05.1993 г., съгласно който Коста Кръстев Маринов и Стоянка Ангелова Маринова са признати за собственици на недвижим имот парцел ХХХV-501 с площ от 1000 кв.м., находящ се в м. Каптажа, землището на с. Изворище.

Със заявление вх. № 94-01-21032/13.07.2020 г., по описа на ответника, от наследниците на Коста Маринов е отправено искане за изменение на ПНИ за имот № 167.1142, м. Каптажа, землището на с. Изворище, като имотът бъде разделен на две части, от които 870 кв.м. да обособят нов имот № 167.501, който да бъде записан на наследниците на Коста Маринов и имот № 167.1142 да остане с площ от 1461 кв.м., записан на наследниците на Иванка Цонева. Със заповед № 350/04.02.2021 г. на кмета на община Бургас е уважено искането на наследниците на Коста Маринов и е изменен ПНИ. Заповедта е оспорена от Н.Д.И., в резултат на което с решение № 824/02.08.2021 г., постановено по гр.д. № 1669/2021 г. по описа на РС- Бургас, потвърдено с решение № 1898/30.11.2021 г., постановено по к.а. дело № 2432/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, заповед № 350/04.02.2021 г. на кмета на община Бургас е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на постановените съдебни актове е прието, че липсват данни за наличие на явна фактическа грешка по смисъла на §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на която да бъде изменен ПНИ. В първоинстанционното решение е посочено, че е налице спор за материално право относно собствеността върху имот № 167.1142 между наследниците на Коста Кръстев Маринов и наследниците на Иванка Цонева, който следва да бъде решен по съдебен ред и едва след това ПНИ да се приведе в съответствие с установените права. В резултат на постановените съдебни актове, заявление вх. № 94-01-21032/13.07.2020 г. е предоставено за разглеждане на комисия по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от която на заседание проведено на 24.03.2022 г., е взето решение за отлагане разглеждането на заявлението до представяне на съдебно решение, с което е решен със сила на присъдено нещо възникналият материалноправен спор за собственост върху засегнатия имот.

По отношение на ползвателски имот № 167.818, записан на Петра И. Банкина са представени: писмо до нотариус за издаване на нотариален акт; оценителен протокол от 1993 г. за оценка на земя с площ от 500 кв.м. в м. Каптажа; молба от 03.08.1992 г. за закупуване на 0.5 дка нива в м. Каптажа; удостоверение за оценка на земя № 934/09.12.1992 г.; удостоверение № 90А/22.12.1987 г. за предоставяне право за ползване на земя – нива от 0.5 дка в м. Каптажа; декларация, че притежава недвижим имот от 500 кв.м. в м. Каптажа; разписки за платена цена на земя в м. Каптажа; нотариален акт № 10, том VІІІ, дело от 1993 г., съгласно който Петра Банкина и Спиро Банкин са признати за собственици на недвижим имот парцел ХХХІІІ-818 с площ от 500 кв.м., находящ се в м. Каптажа, землището на с. Изворище.

По отношение на ползвателски имот № 167.502, записан на Георги Кочев Маринов (и на Живко Георгиев Маринов съгласно КРП от 1990 г., като описаните по-долу документи са издадени на името на Георги Маринов): писмо до нотариус за издаване на нотариален акт; оценителен протокол от 1993 г. за оценка на земя с площ от 500 кв.м. в м. Каптажа; молба от 01.07.1992 г. за закупуване на 0.5 дка нива в м. Каптажа; удостоверение за оценка на земя № 648/02.12.1992 г.; удостоверение № 79а/25.02.1987 г. за предоставяне право за ползване на земя – нива от 0.5 дка в м. Каптажа; разрешение за строеж № 325; разписки за платена цена на земя в м. Каптажа; декларация, че притежава недвижим имот от 500 кв.м. в м. Каптажа; нотариален акт № 33, том І, дело № 62/1995 г., съгласно който Георги Кочев Маринов и Радка Петрова Маринова са признати за собственици на 500 кв.м. от недвижим имот парцел ХХХІV-502, находящ се в м. Каптажа, землището на с. Изворище. С преписката е представен и нотариален акт № 34, том І, дело № 63/1995 г., съгласно който Живко Георгиев Маринов и Веселина Боянова Маринова са признати за собственици на 500 кв.м. от недвижим имот парцел ХХХІV-502, находящ се в м. Каптажа, землището на с. Изворище.

Със заявление с вх. № 94-01-40688/08.11.2021 г., по описа на ответника, Живко Георгиев Маринов и Кета Добрева И., последната наследник на Петра Банкина и Спиро Банкин, е отправено искане за изменение на ПНИ за имот № 167.1142, м. Каптажа, землището на с. Изворище, като имотът бъде разделен на три имота, както следва: имот № 167.502 с площ от 976 кв.м., който да бъде записан на наследниците на Георги Кочев Маринов, наследниците на Радка Петрова Маринова, Живко Георгиев Маринов, Веселина Боянова Маринова; имот № 167.818 с площ от 485 кв.м., който да бъде записан на наследниците на Петра Банкина и Спиро Банкин; и имот № 167.1142 с площ от 870 кв.м., който да бъде записан на наследниците на Иванка Цонева, а изградената в имота сграда със застроена площ от 16 кв.м., да бъде отнесена към имот № 167.502 и да бъде записана на наследниците на Георги Маринов и Радка Маринова. Заявление вх. № 94-01-40688/08.11.2021 г. е предоставено за разглеждане на комисия по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от която, на заседание проведено на 09.12.2021 г., предложеният проект не е приет, тъй като са установени данни за спор за материално право относно собствеността върху ползвателски имоти № 167.502 и № 167.818, който е извън компетентността на комисията и следва да бъде решен по съдебен ред.

По отношение на ползвателски имот № 167.504, записан на Стоян Стойков Георгиев са представени: удостоверение № 1009/10.12.1992 г. за оценка на земя с площ от 800 кв.м. вносна бележка за платена цена на земя; заявление от 03.07.1992 г. за закупуване на 0.8 дка нива в м. Каптажа; удостоверение № 587/10.10.1980 г. за предоставяне право за ползване на земя – нива от 0.8 дка. Със заявление с вх. № 94-01-39417/10.11.2022 г., по описа на ответника, от Стоян Стойков Георгиев е отправено искане да бъде вписан в регистъра към ПНИ като собственик на имот № 167.1143. Към заявлението е приложил и нотариален акт № 79, том ІІ, рег. № 3615, дело № 224/2010 г., с който той и Катя Николова Георгиева са признати за собственици на дворно място с площ от 800 кв.м., представляващо поземлен имот ІІІ-504 по плана на с.о. Каптажа, землището на с. Изворище. В преписката липсват данни за произнасяне по така описаното заявление.

Настоящото производство е започнало по повод заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г., по описа на ответника, с което жалбоподателката е поискала от кмета на община Бургас да бъде издадена заповед на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имотите, за които е възстановено право на собственост и са вписани в регистъра към ПНИ на името на наследниците на Иванка Цонева, а именно имоти № 167.1142 и 167.1143, с.о. Каптажа, землището на с. Изворище.

С писмо от 24.03.2021 г. Н.И., чрез процесуалния си представител, е уведомена от административния орган, че по отношение на имоти № 167.1142 и 167.1143 по ПНИ са установени преписки за трансформиране право на ползване в право на собственост по отношение на ползвателски имоти, попадащи в новообразуваните имоти № 167.1142 и 167.1143. Посочено е още, че със заповед № 350/04.02.2021 г. на кмета на община Бургас е изменен ПНИ по отношение на имот № 167.1142, която заповед е оспорена по съдебен ред. При тези данни, административният орган е уведомил жалбоподателката, че обследване на бивша нива № 967.48, по отношение на която е подадено заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г., ще бъде извършено след приключване на съдебното производство по отношение на заповед № 350/04.02.2021 г.

Поради липса на произнасяне от компетентния орган, от страна на И., на 06.04.2021 г., е подадена жалба пред РС- Бургас против мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по подаденото заявление по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Междувременно, на 28.05.2021 г. е проведено заседание на комисия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на което е разгледано заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г., като видно от изготвения протокол № 3 е взето решение за заявлението да бъдат уведомени заинтересованите страни – наследниците на установените ползватели на имоти, попадащи в имот № 167.1142 и 167.1143, и да се дадат указания на жалбоподателката да представи решение № 8271П/10.03.2003 г. със заверка, че е влязло в сила. Във връзка с дадените с протокола указания е проведена процедура по уведомяване на наследниците на установените ползватели, наследниците на Иванка Цонева – Аргир Цонев, Иван Цонев и жалбоподателката, както и последните трима са уведомени да представят заверено и влязло в сила решение на ОСЗГ-Бургас.

Съдебното производство, образувано срещу мълчалив отказ на кмета на община Бургас, е приключило с влязло в сила съдебно решение № 175/31.01.2022 г., постановено по адм.д. № 2526/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С издадения съдебен акт е отменен мълчаливият отказ и преписката е върната за продължаване на административното производство. В мотивите на акта е посочено, че по отношение на отправеното искане са налице две от изискуемите предпоставки за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно налице е влязъл в сила план на новообразуваните имоти и на заявителя е отреден конкретен имот. При тези данни, съдът е приел, че за кметът на община Бургас е възникнало задължение да изиска от заявителката доказателства относно наличието на третата предпоставка, а именно доказателства за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата, след представянето на които, или след изтичане на предоставения срок, да са произнесе по отправеното искане, като издаде изрична писмена заповед.

След постановяване на решение № 175/31.01.2022 г., вместо да се произнесе с окончателен акт по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган е издал оспорената в настоящото производство заповед № 477/16.02.2023 г., с която е спрял производството по заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г. В мотивите си органът е посочил, че са налице производства по изменение на одобрения ПНИ, инициирани по заявления вх. № 94-01-21032/13.07.2020 г. и вх. № 94-01-39417/01.11.2022 г., приключването на които се явява преюдициално по отношение произнасянето по искането на жалбоподателката. В мотивите на заповедта подробно са описани установените данни от преписките на ползвателите на имоти, попадащи в границите на новообразуваните имоти № 167.1142 и 167.1143 и предприетите от тях действия по изменение на ПНИ, както и резултатите от тези действия, които са подробно описани и по-горе в изложението. По преписката се представени данни, че заповедта е връчена на процесуалните представители на Н.И. на 29.03.2023 г. Придружително писмо с изх. № 94-01-6159/11/24.03.2023 г. е изпратено и до Аргир Димитров Цонев и Иван Димитров Аргиров. Видно от представените известия за доставяне, Иван Аргиров е починал, а по отношение на Аргир Цонев не са приложени доказателства за връчване. Липсват данни заповедта да е била връчвана на наследниците на вписаните в регистъра ползватели на имоти, попадащи в имоти № 167.1142 и 167.1143.

При изложените фактически данни, от правна страна съдът приема следното:

Компетентен да се произнесе в производството по §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е кметът на съответната община, като това е и органът, който на основание чл. 54 от АПК може да спре образуваното производство. В случая заповедта е издадена в хипотезата на заместване, като издателят на акта е надлежно оправомощен със заповед № 469/14.02.2023 г. да замества кмета на община Бургас в негово отсъствие за периода, в който е издаден оспорения акт. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е формирал своята воля. Не се констатира при издаването ида са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да доведат до нейната отмяна. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че заповедта е издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение и съответно същата е нищожна на основание чл.177 ал.2 от АПК. В цитираната норма е прието, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да намери приложение посоченото правило е необходимо да са налице влязло в сила съдебно решение и издаден акт, който му противоречи, като противоречието трябва да е по отношение спорния предмет, по правните последици, обективирани в диспозитива на съдебното решение. В случая жалбоподателката сочи, че оспорената заповед противоречи на съдебно решение № 175/31.01.2022г. на БРС. С посоченото решение съдът е отменил мълчалив отказ на административния орган за издаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и преписката е върната на органа за изрично произнасяне по подадената молба с вх. № 94-01-6159/19.02.2021г. В мотивите на съдебното решение е постановено, че част от предпоставките за издаване на исканата заповед са налице, като са дадени указания на ответния орган да събере допълнителни доказателства относно третата предпоставка, а именно – доказателства за заплатена цена за земята. Решението обаче, нито в диспозитива, нито в мотивите съдържа, указание какъв точно да бъде изричния акт, т.е. крайния резултат от производството е оставен на преценката на органа, съобразно установените допълнителни данни, за които са дадени указания да бъдат събрани. С оспорената заповед, административният орган е спрял производството, което е било възобновено с влизането в сила на решение № 175/31.01.2022г. на БРС. Заповедта за спиране не е изричен акт, с който се приключва административното производство, т.е. акт по съществото на спора, каквито указания са дадени със съдебното решение да бъде издаден, а е акт по хода на производството. Обстоятелството, че със съдебното решение е указано да бъде издаден изричен акт означава, че съдът е преценил наличие на валидно сезиране на органа, създаващо задължението му да се произнесе по поставения за решаване въпрос. Това не означава, че органът не следва да зачете правните последици на допълнително установени факти (извън взетите предвид от съда), явяващи се пречка за развитието на административното производство. Върнатата от съда преписка следва да бъде разгледана от органа при спазване на всички процесуални правила. Затова не може да се приеме, че заповед за спиране на административното производство, издадена въз основа на обстоятелство, посочено от закона като основание за спиране и необсъдено от съда, противоречи на влезлия в сила съдебен акт. Още повече, че в конкретния случай, в заповедта административният орган се е позовал на нововъзникнало обстоятелство, т.е. такива възникнало след влизане в сила на решение то на съда, а именно започнало производство по заявление вх. № 94-01-39417/01.11.2022 г. Оспорената заповед не е нищожна на основание чл.177 ал.2 от АПК, а направените в този смисъл доводи на жалбоподателя са неоснователни.

Отделно от горното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не съответства на материалния закон – основание за оспорването и по чл.146 т.4 от АПК.

Съгласно чл.54 ал.1 т.5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. За да е налице посоченото основание за спиране на административното производство произнасянето на административния орган следва да е обусловено от издаденото от друг административен или съдебен орган решение. При отсъствието на преюдициалност на едно спрямо друго административно производство, спирането се явява без основание.

В случая, за да постанови спиране на административното производство, органът се е позовал на висящността на производствата по заявления с вх. № 94-01-21032/13.07.2020г. и № 94-01-39417/01.11.2022г. Предмет на тези производства е изменение на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № Р.Д-09-69/06.08.2010г. на Областен управител на Област Бургас, което изменение обхваща имотите записани на името на наследоталеката на жалбоподателката. От данните по делото се установява, че тези производство са висящи поради установени данни за конкуриращи се титули на собственост между лицата вписани като ползватели и лицата, на които е възстановено право на собственост в стари реални граници. Висящността на тези производства е обусловена от решаването на материалноправния спор между различните собственици, които в случая са наследниците на Иванка Цонева, в това число и жалбоподателката, като собственици с възстановено право на собственост и съответните ползватели на имотите по ПНИ. Спорен в случая е въпросът дали приключването на така описаните производства по изменение на ПНИ, съответно за вписване в регистъра към ПНИ на друг собственик на един от заявените имоти, се явява преюдициален по отношение на производството по издаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по заявлението на жалбоподателката.

Производството по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ приключва сложния фактически състав на възстановяването на правото на собственост на реституирани имоти по този закон. По същество, заповедта издадена по този ред отразява правата на собствениците според влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като съдържанието иследва да съответства на предвижданията в този план – граници, площи, собственици, ограничения и др. В очертаните от плана за новообразуваните имоти рамки се простира и възможността за осъществяване на съдебен контрол на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. съответствието на същата с данните вписани в плана. В тази връзка, при надлежно сезиране, при наличие на съответните предпоставки, една от които е влязъл в сила ПНИ, административният орган има задължение да издаде исканата заповед, като в случая той действа в условията на обвързана компетентност.

Законът не предвижда като предпоставка за издаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ липсата на спор за материално право или липсата на инициирани производства за изменение на ПНИ. Претенции относно данните вписани в плана е могло да бъдат отправени в производство по неговото оспорване, а след като този план е влязъл в сила административният орган, при условията на обвързана компетентност, дължи съответно произнасяне със заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по изменение на плана на новообразуваните имоти, е последващо по отношение на това по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно същото не е определящо за издаването на заповед цитираната разпоредба или респективно отказ да бъде издадена такава. Не може да се приеме също така и, че наличието на материално правен спор и съответно неговото решаване се явява преюдициално по отношение издаването на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При наличие на колизия между права на различни лица, които претендират на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, както е в настоящия случай, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, като решаването на този спор е основание за последващо изменение на влезлия в сила ПНИ.

При тези съображения съдът приема, че решаването на посочените в оспорената заповед преписки не е преюдициално по отношение издаването на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което производството по заявление с вх. № 94-01-6159/19.02.2021г. е спряно от административния орган неправилно (в този смисъл Определение № 8186 от 19.06.2009г. на ВАС по адм. д. № 7762/2009г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров). Оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, разноски в настоящото производство следва да се присъдят на жалбоподателя. В случая се претендира присъждане на заплатена държавна такса в размер на 10 лева, която следва да се заплати на жалбоподателя, и разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна услуга на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1200 лева, които следва да се заплатят на процесуалния представител на жалбоподателя – Адвокатско дружество „Миланови“.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, заповед № 477/16.02.2023г. на кмета на община Бургас, с която е спряно административното производство по заявление вх. № 94-01-6159/19.02.2021г.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Н.Д.И., с ЕГН: **********, 10лв. разноски по делото - заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Адвокатско дружество „Миланови“ 1200лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: