№ 125
гр. Сливен, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200136 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод жалба от В. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
чрез пълномощник, против НП № ********** от 18.12.2023 год., издадено от
Директора на РДГ - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500,00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 273, ал. 1 от
Закона за горите било определено да се заплати паричната равностойност на вещите –
3
предмет на нарушението: 1 м пр. дърва за огрев от върба в размер на 63,77 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да се
потвърди наказателното постановление и да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 01.11.2023 год. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия 300А, фабр. № 125372, против жалбоподателя за това, че на
01.11.2023 год. на асфалтов път между гр. Сливен и кв. „Речица“, до бензиностанция
3
„ШЕЛ“ транспортира 1 м пр. дърва за огрев от дървесен вид върба с товарен
автомобил „Фолксваген LT“ с рег. № *****, непридружени с превозен билет. В акта
било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1 т. 2 от Закона за горите.
Актът бил връчен лично на нарушителя на 01.11.2023 год. (л. 8 – 9 от делото).
3
Описаните в акта 1 м пр. дърва за огрев от дървесен вид върба и товарен
автомобил „Фолксваген LT“ с рег. № ***** били оставени на отговорно пазене при
нарушителя с Разписка за отговорно пазене на вещи Серия 300А, фабр. № 054859 от
01.11.2023 год. (л. 10 от делото).
Въз основа на съставения акт било издадено НП № ********** от 18.12.2023
год. от Директора на РДГ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 266, ал.
1, предл. 4 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и
на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите било определено да се заплати
3
паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението: 1 м пр. дърва за огрев
от върба в размер на 63,77 лева. НП било връчено на жалбоподателя с обратна
разписка на 05.01.2024 год. (л. 6 – 7 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
3
установява, че на 01.11.2023 год. жалбоподателят е транспортирал 1 м пр. дърва за
огрев от дървесен вид върба с товарен автомобил непридружени с превозен билет, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в настоящия
случай била приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от Закона за горите съгласно
която разпоредбите на Закона за горите не се прилагат за паркове и градини в
урбанизираните територии, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 4 от
Закона за горите дървесината, добита извън горските територии, се транспортира,
придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на
общината. Следователно и дървесината добита от имот на жалбоподателя следва да се
транспортира с издаден по надлежния ред превозен билет.
Същевременно видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
2
безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен
случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за паднала в резултат на буря
върба в имот на жалбоподателя, която е пречела и се е наложило същата да бъде
нарязана и изнесена от имота. По делото липсват доказателства, жалбоподателят да е
наказван преди този случай за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. С
разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия
орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на
„маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не
може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни
случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. №
1/2007 год. по описа на ВКС.
В настоящия случай своевременно се явява искането в на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по –
нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги
присъди в пълен размер от 400,00 лева, съгласно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие от 08.01.2024 год. (л. 4 от делото).
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 18.12.2023 год.,
издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което на В. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т.
2 от Закона за горите и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите било определено
3
3
да се заплати паричната равностойност на вещите – предмет на нарушението: 1 м пр.
дърва за огрев от върба в размер на 63,77 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РДГ - Сливен да заплати в полза на В. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.
Сливен разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4