РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Е. В.**,
като разгледа административно дело № 318/2022 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,
във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на С.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***
– надзирател I-ва степен в арест „***“, № 42, към сектор „Арести“ при ОСИН – С.,
чрез адв. И.М. ***, срещу Заповед рег. №
Л-2755/07.07.2022 г., издадена от главния директор на ГДИН, с която на М. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от връчване на заповедта.
В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на процесния акт. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган е
възприел неправилно обстоятелствата, свързани с фактическата обстановка, а
изводите си е направил въз основа на превратното им тълкуване. Това е довело до
необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание и следващото се от това
прекратяване на служебното правоотношение. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да
присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С.Й.М. – редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. И.М. ***, която поддържа жалбата и доводите
в нея. Допълнителни съображения излага в представени по делото писмени бележки.
Моли съда да отмени процесния акт и да присъди сторените разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът – главния директор на ГДИН, чрез старши юрисконсулт
С.*** изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли съда да го отхвърли по
подробно съображения, изложени в
представен писмен отговор на жалбата и доразвити в съдебно заседание. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорването е Заповед рег. № Л-2755/07.07.2022 г. на главния директор на ГДИН – С.. Не се
спори, че към момента на издаването й жалбоподателят С.Й.М. е заемал длъжност надзирател I-ва степен в арест „***“, № 42, към сектор „Арести“ при ОСИН – С..
Дисциплинарното производство
срещу С.Й.М. е образувано със Заповед № Л-1702/21.04.2022 г. на главния директор на ГДИН
по повод постъпили данни за евентуално извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“. Това станало след постъпването на Предложение вх. №
7231/21.04.2022 г. по описа на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
/рег. № 5836/21.04.2022 г. по описа на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – С./, в което се излагали твърдения за наличие на предварителни
данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл.инспектор С.Й.М. – надзирател I-ва степен в арест „***“, № 42, към
сектор „Арести“ при ОСИН – С., изразаващо се в нерегламентирани контакти със
задържано под стража лице – С. К.Р.**и, чрез размяна на писмена кореспонденция
помежду им и предоставяне на неразрешени вещи и предмети на задържаното лице от
страна на служителя.
Предложение вх. № 7231/21.04.2022 г. по описа на ГДИН за
образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина се основавало на данните от среща между задържаното лице С. К. Р.**
и инспектор А.А.-Б.**
- инспектор IV-та степен /психолог/ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - С., която била проведена на 20.04.2022 г. За консултацията е изготвена
Докладна записка рег. № 5792/21.04.2022 г. от инспектор Асенова-Банкова, в
която е отразено, че задържаната С.Р.***има притеснения относно престоя си в
ареста, породени от комуникацията й с конкретен служител, и е изразила желание
за среща с началника на ОСИН – С..
На 21.04.2022 г., в кабинета на дежурния главен
надзирател, се провела среща на задържаното лице С. К. Р.** и началника на ОСИН
– С. комисар Н.Т.**, началника на сектор „Арести“ главен инспектор А.З.** и
главен надзирател в сектор „Арести“ К.В.**. По време на срещата Р.** споделила,
че през м.октомври 2021 г. когато била задържана, младши инспектор С.Й.М. й
оставил две шоколадчета и парфюм в стъклено шише, а впоследствие започнали
взаимоотношения чрез писмена кореспонденция. М. записал на Р.** телефонния си
номер, който тя научила наизуст. По време на срещата на 21.04.2022 г. тя предоставила
осем ръкописно написани писма, за които твърдяла, че изхождат от мл.инспектор С.М..
Обяснила още, че в края на м.януари 2022 г. била преместена от килия № 15 в
килия № 9 на
III-ти етаж на ареста, от който момент М. започнал да се
държи грубо и арогантно с нея.
За проведената на 21.04.2022 г. среща е изготвен Протокол рег. № 5830/21.04.2022
г. по описа на ОСИН - С., подписан от присъстващите служители и от задържаното под
стража лице С. К.Р.**и.
На 21.04.2022 г. младши инспектор С.М. бил запознат със
Заповед
№ Л-1702/21.04.2022 г. на главния директор на ГДИН за образуване на дисциплинарно производство срещу него и временното му
отстраняване от длъжност за срок от 2 /два/ месеца. Същият категорично отрекъл да е имал
странични и нерегламентирани контакти със
задържаното под стража лице С. Р.**.
На 26.04.2022 г., около 10:00 ч., младши инспектор С.М. се явил в ОСИН - С.,
за да депозира писмени обяснения. Посетил кабинета на началника на сектор „Арести“ главен инспектор А.З.** и в присъствието на дежурния главен надзирател Г.М.**и командира на отделение Т.С.**, обяснил, че отношението му към задържаната С. К.Р.**и било продиктувано от
желанието да й помогне да се адаптира по-лесно, тъй като за пръв път попадала
на такова място. Бил провел с нея само един или два разговора по телефона от ареста, по време
на които тя го заплашвала. След тези разговори С.Р.***звъняла няколко
пъти на младши инспектор С.М., но той не й отговарял. На
въпроса защо не е докладвал за случая, служителят отговорил, че е искал сам да
се справи със ситуацията. За срещата е изготвена Докладна записка
рег. № 5980/26.04.2022 г.
В хода на дисциплинарната проверка са изискани сведения
от служители в ОСИН – С..
От Докладна записка per. № 6587/05.05.2022 г. по описа на ОСИН – С., изготвена от младши инспектор Бисер Георгиев Нешев - надзирател I-ва
степен в Арест - бул. „*** към сектор „Арести“ при ОСИН - С.
е вписано, че в личен разговор младши инспектор С.М. му е споделил за
обажданията от задържано в ареста лице, което го
заплашвало, че ще разбие семейството му. Казал му, че не знае откъде Р.** има телефонният му номер. Младши инспектор
Нешев посъветвал младши инспектор С.М. да уведоми командира
на отделение. Няколко дни по-късно М. уведомил Нешев,
че се е справил с проблема.
От докладни записки, изготвени от инспектор Г.
Й. М.**
- главен надзирател Ш-та степен, младши експерт Т.З.С.** - командир на
отделение и младши експерт С.Н.Т.**- командир на отделение, съответно с per. №
6914/13.05.2022 г., per. № 6913/13.05.2022 г. и per. № 6912/13.05.2022 г. /и
трите по описа на ОСИН – С./, е видно, че до 21.04.2022 г. младши инспектор С.М. не им е докладвал за
нерегламентирани контакти или проблеми със задържаното под стража лице С. К.Р.**и,
както и че не им е докладвано за такива контакти
от нито един служител от надзорно-охранителния състав /НОС/.
От Докладна записка рег. №
6988/13.05.2022 г. на инспектор Сашко Георгиев Кръстев - инспектор VII-ма степен /надзорно-охранителна
техника/ в сектор „Арести“ при ОСИН – С. и приложена към нея разпечатка се установява, че в периода от
01.12.2021 г. до 19.04.2022 г.,
от служебните телефонни номера в ареста 02/8906511 - етаж III /на
който е настанена С. Р.**/, 02/8906517 - етаж VII /каре/,
*** - етаж VII /каре/, *** - етаж VII /каре/ и *** - етаж VII /каре/, са проведени общо 38 /тридесет
и осем/ телефонни разговора с телефонния номер на младши инспектор С.М., а именно: ***, който номер е посочен и в
приложения към преписката Списък на служителите от НОС в арест „***“, сектор
„Арести“ при ОСИН – С., които се оповестяват при степен на готовност „ПОВИШЕНА“
и „ПЪЛНА“ с рег. № 17722/08.11.2021 г. Установяват се също деня и часа на
повикванията и продължителността на разговорите /част
от тях са с продължителност от 10 минути/.
Дисциплинарноразследващият орган е извършил проверка
на „Дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица на етаж
III“, при която е установено, че задържаното лице С.Р.***действително е
отбелязвала в дневника провеждането на разговори на идентичните дати и часове,
съответстващи на разпечатката, приложена по преписката. В дневника са
констатирани три попълвания на датите 28.03.2022 г., 30.03.2022 г. и
31.03.2022 г. с отразен телефонен номер на младши инспектор С.М., върху които е направена корекция в името на лицето, с което е проведен
разговор и то е изменяно на „С.М.Й.“.
В тези три случая от разпечатката се установява, че не е провеждан разговор с
младши инспектор С.М..
От служителите, изпълняващи функционалните си задължения на дежурен по арест
на етаж III: младши инспектор В. П.Б.***
- надзирател I-ва степен, младши инспектор Д.
Р. В.*** - надзирател I-ва степен, младши
инспектор Б. Й. С.*** - надзирател I-ва степен и младши
инспектор Л. И. И.*** - надзирател I-ва степен са изискани обяснения. Те са депозирали докладни записки, съответно с per. №
7443/23.05.2022 г., per. № 7413/23.05.2022 г., per. № 7414/23.05.2022 г. и per.
№ 7416/23.05.2022 г. и четирите по описа на ОСИН - С.,
в които твърдят, че не са извършвали поправки в „Дневник за проведени телефонни
разговори от задържаните лица на етаж III“ и не са констатирали поправки на
датите 28.03.2022 г.,
30.03.2022 г. и 31.03.2022 г.
На 26.05.2022 г. дисциплинарноразследващият орган е прегледал
записите от системата за видеонаблюдение в арест - ***, направени по време на дежурствата на младши инспектор С.М. в периода от
04.01.2022 г. до 18.04.2022 г., свалени от камера № 5 на DVR 4, камера 9 и
камера 13 от DVR 1. Констатирано е, че:
- на 04.01.2022 г. в 10:38 ч. и в 10:40 ч., на 05.01.2022 г. в
07:33 ч., на 08.01.2022 г. в 10:27 ч., на 20.01.2022 г. в 17:15 ч., на
17.03.2022 г. в 14:26 ч., в 14:28 ч., младши инспектор С.М. е влизал сам в
арестното помещение, в което е настанена задържаната под стража С. Р.**;
- на 04.01.2022 г. в 19:20 ч. е опипвал с лявата си ръка областта
на ханша на задържаната С.Р.***в коридора на ареста;
- на 08.01.2022 г. в 13:16 ч., на 20.01.2022 г. в 18:13 ч.,
28.01.2022г. в 17:41 ч., на 09.02.2022 г. в
19:31 ч. е пушил в коридора на ареста;
- на 28.01.2022 г. в 17:41 ч. и в 17:53 ч., на 09.02.2022 г. в
17:01 ч., 25.02.2022 г. в 18:00 ч. и на 17.03.2022 г. в 16:58 ч. е извеждал
задържани лица за провеждане на телефонни разговори без да ги отбележи в
„Дневник за провеждане на телефонни разговори от задържаните лица на етаж III“;
- на 16.01.2022 г. в 09:23 ч. е закачил
по косата задържаната С. Р.**, докато тя говори по телефона;
- на 20.01.2022 г., в 23:06 ч., на 29.01.2022 г. в 00:35 ч., на 09.02.2022 г. в
11:21 ч. е констатирано предаване на лична
кореспонденция;
- на 09.02.2022 г., в 18:14 ч., младши инспектор С.М. приема и предава кореспонденция между
килии, без да има право на това;
- на 24.01.2022 г., в 18:03 ч., младши инспектор С.М. показва на задържаната С.
К.Р.**и символичен знак с ръце пред гърдите си, изобразяващ формата на сърце.
При проверка на осемте листа, представени от задържаното
лице С. К.Р.**и при разговора, проведен на 21.04.2022 г., е установено, че първият лист е със заглавие „***“. Там, с
един почерк са написани въпросите, а с друг -отговорите.
В Сведение вх. № 4727/26.04.2022 г. по описа на ОСИН – С., депозирано от младши инспектор
С.М., същият признава, че е попълнил лист с въпроси, даден му от
задържаното лице С. Р.**. В отговор на „Въпрос № 15“, младши инспектор С.М.
собственоръчно е написал личният си телефонен номер. Въз основа на признанието за попълнения от М. въпросник, ДРО е
направил извод, че и останалите писма са написани от него, предвид
преценката, че почеркът е идентичен. ДРО е определил
съдържанието на писмата като вулгарно и непристойно, а комуникацията
между държавен служител и задържани лица по реда на НПК като недопустима.
Установено е също, че в арестантското досие на
задържаното лице С.Р.***се съдържа Заявление от 23.01.2022
г. за провеждане на телефонен разговор на дата 24.01.2022 г. в часовия
диапазон от 18:00 ч. до 18:15 ч., върху което е поставена резолюция
на дежурния главен надзирател инспектор Н.Л.Н.**
със следното съдържание: „Не! Разговорите се провеждат до 18:00 ч.!“. Въпреки отрицателната
резолюция, младши инспектор С.М., като дежурен по арест, съдейства за
осъществяването на поискания разговор. Тези
констатации са отразени в Докладна записка per. № 7549/25.05.2022 г. по описа на ОСИН - С.
от началник на сектор „Арести“.
Със
Заповед № 209/28.01.2022 г. по описа на ОСИН – С., издадена от дежурния главен надзирател инспектор Н. Н. е наредено
преместването на задържаното лице С. К.Р.**и
от килия № 15 на етаж III в килия № 9 на същия етаж. Отбелязано е, че преместването е на база постъпила докладна
записка от мл.инспектор С.М., че лицето е останало само в килията. Има и вписване,
че преместването е извършено на 28.01.2022 г. в 19:00 ч. от мл.инспектор С. М.,
което той е удостоверил чрез полагане на подпис върху заповедта и с
представянето на докладна записка от същата дата.
В хода на дисциплинарното производство към преписката са
приобщени Кадрова справка за младши инспектор С.Й.М. – длъжност „Надзирател I-ва степен“ в арест бул. „ ***“ № 42 към сектор „Арести“ при ОСИН – С.;
Длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II – I степен“ в арест към сектор „Арести“ I категория при Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ със саморъчно написано отбелязване от страна на
мл.инспектор С.М., че се е запознал със съдържанието й на 18.01.2017 г.; Етичен
кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГД „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието; Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на
министъра на правосъдието, с която е утвърден Етичния кодекс; Декларация от С.Й.М.,
че на 05.01.2018 г. се е запознал с Етичния кодекс; Инструкция рег. №
9896/23.06.2020 г. за особеностите на Пост № 6 и задълженията на постовия
надзирател в ареста на бул. „Д-р ***“ № 42 при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – С.; Заповед № Л-408/20.04.2016 г. на началника на ОСИН С. I категория, с която се забранява тютюнопушенето във всички помещения на
арестните коридори, на всички постове, съгласно утвърдения списък за постовете,
във всички дежурни стаи, общи и санитарни помещения в арест на бул. „***“ № 42
и др. и са определени места за тютюнопушене извън покритите площи на
помещенията на ОСИН – С. I категория.
След анализ и проверка на събрания в хода на
дисциплинарното произвоство доказателствен материал, комисията, назначена със
Заповед № Л-1702/21.04.2022 г. изготвила Обобщена справка рег. №
7714/27.05.2022 г., в която описала установената от нея фактическа обстановка,
извършените действия, събраните доказателства, проучените документи и
направените констатации. В обобщената справка е отразено, че по време на дежурствата на
младши инспектор С.М. на дати 04.01.2022 г., 08.01.2022 г., 16.01.2022 г., 20.01.2022 г., 24.01.2022
г., 28.01.2022 г., 09.02.2022 г., 25.02.2022 г. и 17.03.2022 г., чрез системата за
видеонаблюдение и други доказателствени средства, е установено:
1. Системно влизане на младши инспектор С.М. сам в арестното
помещение, в което е настанена задържаната под стража С. Р.**, което представлява нарушение на раздел VIII „Специфични
особености по време на наряд“ от Инструкцията за особеностите на пост № 6 и
задълженията на постовия надзирател в ареста на бул. „***при
ОСИН - С. с per. № 9896/23.06.2020 г., в който раздел подробно е
разяснен метода на отваряне на арестните помещения и невъзможност за влизане
самостоятелно в килия;
2. Системно тютюнопушене от страна на младши инспектор С.М. в
коридора на ареста - нарушение на т.1 от Заповед № Л-408/20.04.2016 г. по описа
на ОСИН-С., с която е забранено тютюнопушенето;
3. Извеждане от страна на младши инспектор С.М. на задържани
лица за провеждане на телефонни разговори без същите да бъдат отбелязани в
задължителната документация, водена в ареста, а именно „Дневник за провеждане
на телефонни разговори от задържаните лица на етаж III“ - нарушение на т.13, раздел V. „Преки
задължения“ от Длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен
в арест към сектор „Арести“ при ОСИН - С.“, а именно: „Познава, води правилно и съхранява
задължителната и допълнителна документация в ареста, съпровождаща дейността му /когато
изпълнява функциите на постови, разводач или дежурен по арест/“,
както и чл.104 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство
на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на
правосъдието /ЕК/), а именно: „Държавният служител води стриктно, пълно и
точно служебната документация, свързана със задържаните и осъдените лица. “;
4. Нерегламентирано приемане и предаване от страна на младши
инспектор С.М. на кореспонденция между лица, настанени в различни килии -
нарушение на чл.294, т.6 от Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/,
а именно: “Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да посредничат
за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под
стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги. “,
както и чл.313, ал.1, т.4 ППЗИНЗС, а именно: „На постовия надзирател се
забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция
от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица
“;
5. Неуведомяване на преки ръководители за отношения и познанства
със задържаното под стража лице С. Р.**, изразяващи се в нерегламентирани
системни /38 на брой/ телефонни разговора между тях -
нарушение на т.7, раздел V „Преки задължения“ от Длъжностна характеристика за
длъжността „Надзирател II-I степен в арест към сектор „Арести“ при ОСИН-С.“, а
именно: „Информира своевременно непосредствените си началници за роднинска или
друга връзка между него и задържаните в ареста лица. “;
6. Извършване на непристойни действия, изразяващи се в:
- нерегламентиран
физически контакт от страна на младши инспектор С.М. със задържаната по реда на
НПК С.Р.***в коридора на ареста;
- нерегламентирано
предаване на лична кореспонденция, която се предполага, че се е водила между
тях, с оглед предоставените на ДРО писма от задържаната С. Р.**;
- показването от страна
на младши инспектор С.М. символичен знак с ръце пред гърдите си, изобразяващ
формата на сърце към задържаната С. К.Р.**и;
- водене на лична
кореспонденция между младши инспектор С.М. и задържаното лице, с вулгарно и
непристойно съдържание, недопустимо за държавен служител.
Прието е, че с гореописаните действия младши инспектор С.М. е нарушил следните
разпоредби от Етичния кодекс, с които
служителят се е запознал на 05.01.2018 г.:
- чл.15 - „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“;
- чл.16, изречение първо - “Държавният служител не допуска на
работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави“;
- чл.21 - ,,Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно
своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или
бездействия;
- чл.42, т.3 - „В отношенията си с гражданите, задържаните и
осъдените лица държавният служител не показва лично отношение“;
- чл.103 - „При отношенията си със задържаните и осъдените лшщ
държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начш който не
подлага под съмнение неговата обективност.“.
След като е индивидуализирал извършените от М. нарушения,
дисциплинарноразследващият орган е определил конкретно наказание за всяко от
тях с цел да се определи по-тежкото. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР, ДРО е стигнал до следното заключение
по отношение на извършените от младши инспектор С.М. дисциплинарни нарушения и
съответстващите ги дисциплинарни наказания:
1. че по отношение на системното влизане на младши инспектор С.М. сам
в арестното помещение, в което е настанена задържаната под стража С. Р.**, на
основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР следва да се наложи наказание „порицание“ за срок от 6
месеца до 1 година;
2. че по отношение на системното тютюнопушене от служителя в коридора
на ареста, на основание чл.200, ал.1, т.11 от
ЗМВР следва да се наложи наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година;
3. че по отношение на извеждането на задържани лица за провеждане на
телефонни разговори без същите да бъдат отбелязани в задължителната
документация, водена в ареста, на основание чл.203, ал.1, т.6 и т.7 от ЗМВР следва
да се наложи наказание „уволнение“, с оглед факта, че на заявлението, подадено
от задържаното лице за провеждане на разговор е изписана резолюция от по-
висшестоящ служител, а именно от инспектор Николай Лазаров Николов - „НЕ!“;
4. че по отношение на нерегламентираното приемане и предаване от
страна на младши инспектор С.М. на кореспонденция между лица, настанени в
различни килии, на основание чл.203, ал.1, т.7 и т.8 ЗМВР следва да се наложи
наказание „уволнение“;
5. че по отношение на неуведомяването на преки ръководители за
отношения и познанства със задържаното под стража лице С. Р.**, на основание
чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР следва да се наложи наказание „порицание“ за срок от 6
месеца до 1 година;
6. че по отношение на извършваните непристойни действия, на основание
чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР следва да се наложи наказание „уволнение“.
ДРО, на основание чл.197, ал.3, т.1 от
ЗМВР, е приел, че за извършените дисциплинарни нарушения на младши инспектор С.М.
следва да бъде наложено едно ОБЩО дисциплинарно наказание, измежду описаните
по-горе, а именно „уволнение“.
Прието е, че изведените нарушения, всяко от които само по себе си
представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение,
имат за резултат тежки отрицателни последици за цялостната дисциплина на ГДИН, както и че същите са морално укорими и извършени в разрез с разпоредбите
на Етичния кодекс.
До М. е изпратена Покана за запознаване с обобщена
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения рег. № 7801/30.05.2022
г., получена от адресата в 14:00 ч. на 31.05.2022 г. /удостоверено чрез писмено
отбелязване и полагане на подпис върху документа/. Същият се е запознал с
посочената обобщена справка по реда на чл.207, ал.11 от ЗМВР на 02.06.2022 г.,
в 10:25 ч., което е удостоверил чрез саморъчно вписано изявление върху нея и
полагане на подпис /л.161 от делото/. От негова страна не са представени
писмени обяснения или възражения в определения му срок, което е установено чрез
извършена проверка в регистрите на деловодството на ОСИН – С., за което е
съставен Протокол рег. № 8276/03.06.2022 г.
На 07.06.2022 г. ДРО е изготвила Становище рег. №
8601/07.06.2022 г. относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност на младши инспектор С.М. и направила предложение да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Във връзка с резултатите от
проведеното дисциплинарно производство до М. е изпратена Покана рег. № 6764/16.06.2022 г. за даване на писмени обяснения, в която
подробно е описана възприетата фактическа обстановка и са вписани направените
изводи. Зададени са конкретни въпроси, на които да отговори. Тя е връчена на
служителя срещу подпис в 08:35 ч. на 22.06.2022 г. От негова страна отново не
са представени обяснения и след справка в регистрите на деловодството на ОСИН –
С. е изготвен Протокол рег. № 9863/27.06.2022 г.
На 07.07.2022 г., след като се запознал и оценил всички доказателства и материали от
проведеното срещу С.Й.М. дисциплинарно производство и взел предвид тежестта на
извършените нарушения и последиците от тях, както и цялостното поведение на
държавния служител, със Заповед № Л-2755/07.07.2022 г. дисциплинарнонаказващият
орган – главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.7
– „превишаване на власт …“, т.8 – „злоупотреба с власт или доверие“, и т.13 –
„деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, наложил на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР
прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта. Приел, че поведението на М. не е съобразено с правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служител в МВР, както и че всяко от
извършените дисциплинарни нарушения има отрицателно отражение върху цялостната
дисциплина на ГДИН. Посочил е, че злоупотребата с
доверие и поддържането на взаимоотношения между държавен служител и задържано
под стража лице е в категорично противоречие с изискванията за висока
нравственост и представлява грубо нарушение на служебната етика, уронва
престижа на служителите в цялата пенитенциарна система, възпрепятства органите
по изпълнение на наказанията и създава негативно отношение сред обществеността. Направил е извод, че действията на служителя не са в изпълнение на професионалните
му функции и отговорности, а извършеното от него, освен
дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е
предприето от служител в пенитенциарната система, призван да съблюдава
законността при изпълнение на наказанията и мярката за неотклонение „задържане
под стража“, да действа безпристрастно и стриктно
да следва правилата на Етичния кодекс, насочени към опазване доброто име на институцията, която представлява. Отчел е и цялостното
поведение на жалбоподателя, липсата на наложени дисциплинарни наказания и
награждаването му с „писмена похвала“ през 2013 г. Приел е, че деянието е извършено
съзнателно и виновно, което се квалифицира като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за
което на основание чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от
ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповед № Л-2755/07.07.2022 г.,
издадена от главния директор на ГДИН е предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство. Тя е връчена на М. лично, срещу подпис, на 03.08.2022 г.,
в 12:00 ч. Жалбата срещу нея е депозирана в Административен съд – Перник на
11.08.2022 г. с вх. № 2528 от същата дата.
В хода на съдебното оспорване жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, събрани
чрез разпит на свидетелите П. И. С., Б. Г. Н.***и А.В. З.***. Съдът дава вяра
на показанията им като ги намира за достоверни, безпристрастни и лишени от
лична заинтересованост. От показанията на П. С.**, който от 2008 до 2014 г. е
работел в следствения арест на бул. „***“, се установява, че въведената забрана
за пушене в коридорите се нарушавала системно, тъй като по време на работа
служителите нямат право да напускат поста си по каквато и да е причина, а за да
спазят това си задължение не могат да излизат навън, където всъщност било
определеното място за пушене. Освен това сочи, че влизането в арестния коридор
се извършва съвместно от постовия и от дежурния по арест. В килиите влизал само
дежурния по арест, а постовия трябвало да стои отпред и то при отворена врата с
лице към вътрешността на килията.
От показанията на Б.Г.Н.и А.В.З.
се установява, че М., като дежурен по арест, има право да влиза и е влизал в
килиите в т.ч. и тази, в която е била настанена задържаната под стража С. Р.**.
Свидетелят Н.** неведнъж
присъствал на отварянето на килията на последната и влизането на М. вътре, но
никога не бил ставал свидетел на подозрително поведение, непристойни действия
от страна на М., или нерегламентирани контакти между М. и Р.**. Свидетелят
Нешев твърди, че поведението на М. към С.Р.***по никакъв начин не се
различавало от това към другите задържани. За проблема със С. Р.**, която била
заплашила по телефона колегата му М. „че ще му стъжни живота“ той разбрал от
самия М. и го посъветвал да сподели това с командира на отделението.
От показанията на свидетеля З.**,
който е началник в сектор „Арести“ към ОСИН – С., се установява, че познава М.
от момента на назначаването му преди повече от 15 години. Преди случая със С.Р.***той
нямал причина да смята, че М. е недисциплиниран или некоректен или че не
изпълнява добросъвестно служебните си задължения. Колегите му имали
положително, хубаво мнение за него. За проблема със задържаното лице С.Р.***Златаров
разбрал от самия М. по време на среща, проведена в неговия кабинет. М. споделил
притесненията си, обяснил, че С.Р.***му се е обаждала по телефона, а той самият
спрял да вдига телефона си и дори се опитал да си смени номера, но не успял,
тъй като се водел на друго лице.
По делото е допусната и приета
съдебно-графологична експертиза. Същата не е оспорена от страните, а съдът я
цени като изготвена с необходимия професионализъм и безпристрастност.
Експертът е категоричен, че
ръкописният текст в документ, озаглавен „Въпроси за Стефо“ и ръкописният текст
в останалите шест писма, предадени с Молба рег. № 2888/03.10.2022 г. е изпълнен
от едно и също лице, както и че ръкописният текст в писмата и ръкописния текст
в предоставените заявления и заповеди /за които е безспорно, че са написани от
жалбоподателя М./, предадени с Молба рег. № 2888/03.10.2022 г. е изпълнен от
едно и също лице.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд
– Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК,
чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед,
подлежаща на основание чл.211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поР.** което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши
изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл.37 от
с.з.
В настоящия
случай дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР – „уволнение“. То е наложено
на лице, заемащо младши изпълнителска длъжност, а именно: „надзирател I-ва степен в арест „***“, № 42, към сектор „Арести“ при ОСИН – С.. С оглед на това и предвид разпоредбите на
чл.12, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, компетентен да издаде заповедта
по чл.204 от ЗМВР е главният директор на ГДИН.
Оспореният акт е обективиран е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР писмена
форма и с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата,
при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа на които е установена
фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и основанието
за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за обжалване.
Дисциплинарната
отговорност за
извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина е реализирана в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. С оглед датата на
установяване на нарушенията /с
издаването на Обобщена справка рег. № 7714/27.05.2022 г./ и тяхното извършване в периода между 04.01.2022 г. и 17.03.2022
г., е видно, че оспорената заповед е издадена не по-късно от два месеца
от откриване на нарушенията и не по-късно от две години от извършването им.
Формално е спазен реда на дисциплинарното
производство, уреден в чл.205 и
сл. от ЗМВР. Въз основа на постъпили данни за евентуално извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, станали известни при среща между задържаното лице С.
К.Р.**и със служители на ОСИН – С. на 20.04.2022 г., след която е изготвена
Докладна записка рег. № 5792/21.04.2022 г. от инспектор Асенова-Банкова и
Предложение вх. № 7231/21.04.2022 г. по описа на ГДИН /рег. № 5836/21.04.2022
г. по описа на ОСИН - С./. Издадена е Заповед № Л-1702/21.04.2022 г. на главния
директор на ГДИН, с която на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни и
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена
комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в Обобщена справка рег. № 7714/27.05.2022 г. и е предложено на дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“.
В съответствие с
изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към
дисциплинарна отговорност служител да изложи обяснения като му изпратил нарочна покана, но в
определения срок не са постъпили възражения и не са представени обяснения.
Същевременно, при определяне
състава на дисциплинарно разследващия орган е нарушен принципът за
безпристрастност, закрепен в нормата на чл.10, ал.2 от АПК, тъй като
дисциплинарното производството е възложено на лица, които са пряко
заинтересовани от изхода на разследването. По делото са налице данни за наличие
на обстоятелства по чл.207, ал.4 от ЗМВР относно началника на ОСИН - С. комисар Н.Т.**, гл.
инспектор А.З.** -началник на сектор „Арести“ към ОСИН - С. и инспектор К.В.**
- гл. надзирател в сектор „Арести“, а именно да са заинтересовани от
изхода на разследването, пораждащи основателни съмнения в тяхната
безпристрастност. Това е така, защото посочените служители са лицата, провели
срещата със задържаното лице С.Р.***на 21.04.2022 г., което е документирано в Протокол рег.№ 5830/21.04.2022 г., на която
среща са постъпили предварителните данни за извършено дисциплинарно нарушение
на служител от ГДИН. Тъй като началникът на ОСИН - С. комисар Н.Т.** е
служителят, изготвил и подал Предложение рег.№ 5836/21.04.2022 г. за образуване на производство за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина, то очевидно същата е била предубедена, поР.**
което може да се направи обосновано предположение, че не би могла да извърши
действията по разследването обективно и безпристрастно. Извод за нейната, както и на другите двама членове на комисията, заинтересованост
може да бъде изведен и от съдържащите се в административната преписка и събрани
по делото писмени доказателства, доколкото председателя на ДРО е отправил
предложението по чл.9 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи
до главния директор на ГДИН „след направен анализ на протокола от
проведената среща“ /видно от обобщената справка/.
Наведеният от жалбоподателя довод за тенденциозност в
поведението на дисциплинарноразследващия орган намират опора и във факта на
бързината, с която е изготвено предложението за образуване на дисциплинарното
производство, тъй като срещата със задържаната С.Р.***е проведена на 21.04.2022
г. /видно от Протокол рег. №
5836/21.04.2022 г./ и в същия ден – 21.04.2022 г. е депозирано Предложение за образуване на производство за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина рег. № 5836/21.04.2022 г.,
изготвена е заповедта за образуване на дисциплинарно производство и временно
отстраняване от длъжност - Заповед № Л-1702/21.04.2022 г., с която служителят е
запознат на същата дата. Отново на същата дата на служителя за иззети служебна
карта № ОСФ 05517А, карта за пътуване № 01734/22 г. и магнитна карта за пътуване
в метрото № 8 00000068 /видно от Протокол рег. № 5845/21.04.2022 г./. С
Протокол за изземване рег. № 5847/21.04.22 г. комисията е иззела от жалбоподателя персонално зачисленото му
оръжие и боеприпаси.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че при образуване
на дисциплинарното производство по отношение на С.Й.М. е нарушен принципа на чл.207, ал.4 от ЗМВР, според която
„Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересуван от
изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения,
пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява
от участие в производството по свой почин или по искане на участник в
производството“. С включването на началника
на ОСИН - С. комисар Н.Т.**, гл. инспектор А.З.** - началник на сектор „Арести“
към ОСИН - С. и инспектор К.В.** - гл. надзирател в сектор „Арести“ в
състава на комисията по разследването е нарушен и чл.15 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, тъй като в този момент те вече са били с оформено вътрешно
убеждение по отношение на М..
Относно приложението на
материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното:
За да издаде оспорената заповед и да наложи на жалбоподателя
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ дисциплинарнонаказващият орган
е приел, че деянията му са извършени в нарушение на конкретно
посочените етични правила за поведение и законови разпоредби, което от своя
страна обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност с налагане на
дисциплинарно наказание, предвидено в ЗМВР, към който препраща ЗИНЗС.
ЗМВР
задължава дисциплинарнонаказващият орган да опише деянията, съставляващи
дисциплинарни нарушения, да ги квалифицира, да индивидуализира наказанията и
при извършени повече от едно нарушения да определи общото наказание за тях. В
случая това е направено от дисциплинарноразследващият орган в изготвената от
него обобщена справка, която няма законови правомощия да извърши такава
преценка. Назаказващият орган механично и дословно е преповторил съдържанието,
заключенията и предложенията на комисията. Въпреки подробно описаното становище
и изводи на ДРО, при налагане на общото наказание за всички извършени
нарушения, издателят на процесната заповед не посочва на какво основание и по
какви съображения прибягва до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и
не се е позовал на чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Следва да
се отбележи, че дисциплинарното
обвинение не може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянията
и обстоятелствата, при които са извършени, както и събирането на относими и
надлежни доказателства, е от съществено значение за отговора на въпроса дали
деянията съставляват или не дисциплинарни нарушения и ако е така - те да бъдат
правилно квалифицирани, т.е. на тази основа да бъдат определени нарушените
законови разпоредби. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената
фактическа обстановка, но също така описанието на деянието следва да изпълва
конкретен състав на дисциплинарно нарушение. В случая това не е направено. ДНО
неправилно е установил фактическата обстановка по преписката,
приемайки за безспорно установено, че с действията си жалбоподателят е нарушил
етичните правила и принципи за поведение на държавните служители в МВР, без да
изясни в какво се изразяват деянията. Направил е подробни описания и
възпроизвеждане съдържанието на сведения и писма, предоставени от задържано
лице С. Р.**, записи от системата за видеонаблюдение в ареста, но не е направил
конкретни фактически установявания, свързани с действията на наказаното лице,
които да изпълват съставите на нарушенията по чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР /съответно т.15, т.16, т.21, т.22, т.42 и т.103
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, респ. представляващи
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, а именно превишаване на власт или използване на
служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, злоупотреба с
власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Възприетата
от разследващия орган фактическа обстановка не се потвърждава от представените
по делото писмени доказателства. Това е така, защото:
При
определяне на наказанието за нарушението по т.1 от процесната заповед е
допуснато нарушение
на чл.12 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2022 г., тъй като при
квалифицирането на дисциплинарното нарушение се определя неговият вид по чл.194, ал.2 от ЗМВР, което видно в случая не е направено. Освен
описание на нарушението е необходимо същото да бъде определено по вид с
изписването на конкретната законова разпоредба. В процесната заповед обаче то
се състои в „системно влизане, сам в
арестното помещение, в което е настанено задържаното под стража лице С. Р.**“,
което е прието от ДНО като нарушение на раздел VIII „Специфични
особености по време на наряд“ от Инструкцията за особеностите на Пост № 6 и
задълженията на постовия надзирател в ареста на бул. “*** при ОСИН - С.“ с
рег.№ 9896/23.06.2020 г., за което се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ на основание чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР.
Вмененото нарушение не е доказано
и предвид свидетелските показания на св. С. и С.**, според които „Влизането в
арестния коридор се извършва от постовия и от дежурния по арест
заедно. В килиите влиза само дежурния по арест, а постовия стои пред килията
при отворена врата“. Свидетелят С.** категорично заявява, че работи на същия
етаж на ареста на бул. „Д-р ***“, на който работи и наказаният М., че е виждал
последният да влиза в килията на задържаното лице С. Р.**, но винаги и само в изпълнение
на служебните си задължения, като никога С.** не е ставал свидетел на
извършването на непристойни или неморални действия по отношение на С.Р.***от
страна на М..
Относно второто нарушение,
изразяващо се в „Системно тютюнопушене от служителя в коридора на ареста –
нарушение на т.1 от Заповед №
Л-408/20.04.2016 г. по описа на ОСИН - С./,
за което се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ на основание чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР, съдът счита, че отново при определяне на наказанието е
нарушен чл.12 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2022 г., тъй като при квалифицирането на дисциплинарното нарушение не е определен неговият
вид по чл.194, ал.2 от ЗМВР. Споделя се възражението на жалбоподателя, че
правната квалификация на нарушението следва не само да е посочена, но и да
съответства на фактическото описание на деянието. От описанието в оспорената
заповед не става ясно дали наказващият орган е приел, че се касае за нарушение
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения/ или по т.2
/неспазване на заповед на министъра на
правосъдието/.
Относно нарушението по т.3 от заповедта: „Ивеждане на задържани лица за провеждане на
телефонни разговори без същите да бъдат отбелязани в задължителната
документация водена в ареста, а именно „Дневник за провеждане на телефонни
разговори от задържаните лица на етаж III“,
представляващо нарушение на т.13, раздел V „Преки
задължения“ от Длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен в арест към сектор „Арести“ при ОСИН - С.,
а именно: „Познава, води правилно и съхранява задължителната и допълнителна
документация в ареста, съпровождаща дейността му /когато изпълнява функциите на
постови, разводач или дежурен по арест/, както и чл.104 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГДИН към Министерство на
правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на
правосъдието, а именно: „Държавният служител води стриктно, пълно и точно
служебната документация, свързана със задържаните и осъдените лица“, за което е
прието, че на основание чл.203, ал.1, т.6 и 7 от ЗМВР на жалбоподателя С.М.
следва да се наложи наказание „Уволнение“, следва да се посочи, че ДРО не е събрал и
представил доказателства кои са лицата, за които се твърди, че са изведени не
по надлежния ред, за да се прецени дали данни за тези извеждания са отразени
или не в Дневника.
Отделно
разпоредбата на чл.203, ал.1, т.6 от ЗМВР визира няколко различни възможности
на неправомерно поведение - демонстративно
неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо
ръководител или подчинен. В случая не става ясно коя точно от
изброените хипотези ДНО е възприел, че е осъществена от жалбоподателя, и въз
основа на кои конкретни данни. Въз основа на отбелязването, че на заявлението,
подадено от задържаното лице за провеждане на разговор е изписана резолюция от
по-висшестоящ служител, а именно от инспектор Николай Лазаров Николов – „Не“,
не може да се приеме, че се касае за което и да е от предложенията на чл.203,
ал.1, т.6 от ЗМВР, нито по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, доколкото не са наведени
конкретни доводи и не са изложени мотиви в тази насока.
Съдът намира за недоказано извършването на нарушението по
т.4 от процесната заповед „Нерегламентирано
приемане и предаване на кореспонденция между лица, настанени в различни килии“,
представляващо според ДНО нарушение на чл.294, т.6 от Правилника за прилагане
на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, а
именно: „Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да посредничат за
създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под
стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги“,
както и чл.313, ал.1, т.4 ППЗИНЗС , а именно: „На постовия надзирател се
забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция
от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други
лица.“. Не са събрани надлежни доказателства, сочещи на извършване на това
нарушение. Твърденията на ответника са оборени от показанията на св. С.**,
според който М. не е предавал бележки и писма по ред, различен от
регламентирания.
Отделно следва да се посочи, че и
по отношение на това нарушение се констатира несъобразяване с разпоредбата на чл.12 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2022 г., тъй като не е определен вида на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2 от ЗМВР.
ПО отношение твърдяното нарушение по т.5 от заповедта - „неуведомяване на
преки ръководители за отношения и
познанства със задържаното под стража лице С. Р.**, изразяващи се в
нерегламентирани, системни /38 на брой/ телефонни разговори между тях“,
представляващо според ДНО нарушение на т.7, раздел V „ Преки
задължения“ от Длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен в арест към сектор „Арести“ при ОСИН- С.“,
а именно: „Информира своевременно за
роднинска или друга връзка между него и задържаните в ареста лица“, следва да
се отбележи, че не са събрани доказателства, нито са наведени доводи, между
жалбоподателя С.М. и задържаното лице С.Р.***да е налице роднинска връзка.
Обстоятелството, че има регистрирани повиквания от телефона на трети етаж на
ареста, инициирани от Р.**, към телефонния номер на М. не доказва наличие на
отношения. От друга страна, не са установени изходящи от М. обаждания към
същото задържано лице.
И тук при определяне на наказанието е допуснато нарушение
на чл.12 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2022 г., тъй като при квалифицирането на дисциплинарното нарушение не е определен неговият
вид по чл.194, ал.2 от ЗМВР.
Относно нарушението по т.6 от заповедта следва да се посочи, че деянията по
тази точка са квалифицирани като нарушения на чл.15, чл.16, чл.21, чл.22, чл.42 и чл.103 от Етичния
кодекс. Прието е, че те са несъвместими с морала и уронват престижа на
служителите от надзорно-охранителния състав и създават негативно отношение сред
обществеността. За тях, на основание чл.202, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР ДНО
е наложил наказание „Уволнение“.
Доколкото разпоредбите на чл.15 чл.16, чл.21, чл.22, чл.42 и чл.103 от Етичния
кодекс въвеждат общи правила за поведение, то е следвало ДНО да изложи
конкретни мотиви защо счита, че поведението на М. нарушава тези правила.
С оглед на всичко гореизложено се
възприемат като основателни възраженията на жалбоподателя, че ДНО е установил
фактическата обстановка неправилно, приемайки за безспорно установено, че с действията си е нарушил етичните правила и
принципи за поведение на държаните служители в МВР, без да е изяснил в какво се
изразяват деянията, а е направил пространно описание и възпроизвеждане
съдържанието на сведения и писма, предоставени от задържано лице, записи от
системата за видеонаблюдение в ареста. В оспорената заповед липсват фактически
установявания, свързани с действията на наказаното лице, които да съставляват
нарушения по чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР /съответно т.15, т.16, т.21, т.22, т.42 и т.103 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ и представляват
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ по см. на чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР, а именно превишаване на власт или използване на
служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, злоупотреба с
власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на
наказания служител не покрива и хипотезите за тежки нарушения на служебната
дисциплина по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, тъй като не е установено и доказано превишаване на властническите правомощия с цел
лична или облага за трето лице.
Дисциплинарното обвинение не може да
почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата,
при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства,
е от съществено значение, за да се даде отговор на въпроса съставлява ли
деянието /респ. деянията/ дисциплинарно нарушение и ако е така – то да бъде
правилно квалифицирано и на тази основа да бъде определена нарушената законова
разпоредба. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа
обстановка, но също така описанието на деянието /деянията/ следва да изпълва
конкретен състав на дисциплинарно нарушение.
Горното води до извода за
неправилно приложение и на материалния закон, тъй като не са събрани сигурни и
убедителни доказателства, че жалбоподателят е извършил вменените му
дисциплинарни нарушения, за да понесе отговорност за тях. Налице е несъответствие между установените в дисциплинарното
производство факти и правния извод на дисциплинарнонаказващия орган за
квалифицирането им като неспазване
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители.
Ето защо, съдът намира, че освен
установеното нарушение на процесуалните правила, е налице и издаване на
оспорената заповед в несъответствие с материалния закон, поР.** което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, същата следва да се отмени.
С оглед на горния извод относно изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 510,00 лв.
/петстотин и десет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 500,00 лв. /петстотин
лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. № Л-2755/07.07.2022 г.,
издадена от главния директор на ГДИН, с която на С.Й.М. с ЕГН ********** и
адрес: *** – надзирател I-ва степен в арест „***“, № 42, към сектор „Арести“ при ОСИН – С., е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от връчване на заповедта, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието с адрес: гр. С., бул. Генерал
Николай Г. Столетов, № 21, ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото съдебни разноски в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: