Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 26.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2157 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., *****, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори В. А. Г. и А. Ч. Д., чрез упълномощения ю.к. Ст. Р., с която против К.Т.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***, са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №4551/2017г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №2493 от
19.12.2017г., а именно: неизплатена главница
в размер на 2 820 лв. по Договор за потребителски кредит № ********** от
28.11.2016 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в
размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2019 ., обезщетение
за забава в размер на 144,24 лв. за периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните
обстоятелства: Ответникът е страна по сключен с ищцовото дружество на
28.11.2016г. договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който ищецът, като кредитодател
му е предоставил, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 2350 лв.,
която сума е преведена по сметка на потребителя. Към отпуснатия кредит се
включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 336,52 лв. Ответникът
е сключил застраховка живот в размер на 224,90 лв., и застраховка безработица в
размер на 229,40 лв. Общото крайно задължение по процесния договор възлиза на
4332,14лв., включващо главница и възнаградителна лихва в размер на 27,47 %. Кр.
Н. се задължил да върне кредита за срок
от 29 месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 149,39 лв. и последна изравнителна вноска в
размер на 149,22 лв.
Ответникът в срока на договора не
изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски.
Не е заплатил три поредни месечни погасителни вноски с падежи 05.05.2017г.,
05.06.2017г. и 05.07.2017г. Съгласно чл.16, т.2 от договора вземането е станало
предсрочно изискуемо. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с писмо, изпратено до посочените
в договора адреси за съобщения. Твърди се, че ответникът дължи
възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на вземането си ищецът е
подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч.
гр. дело №4551/2017г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена от
ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за
постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение
от 28.01.2020г. особен представител – адв. Д.Д. – ДАК, в който се изразява
становище за неоснователността на претенцията. Моли се за отхвърляне на
исковете по следните съображения: длъжникът не е надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК; договорът съдържа неравноправни клаузи – относно ГПР в размер на 44,59% и
ГЛП в размер на 24,47%, които се явяват нищожни, като нищожността на тези
клаузи влече нищожност и на целия договор за кредит; нищожна се явява и
клаузата за еднократна такса за оценка на риска; липсва яснота в какъв размер
са извършените от длъжника плащания.
По
делото е постановено решение №793/05.08.2020г., което с решение
№260042/26.02.2021г. по възз.гр.дело №960/2020г. по описа на ДОС е обезсилено.
Делото е върнато за ново разглеждане. Въззивният съд е приел,
че изводите на районния съд за недействителност на процесния договор за кредит като
противоречащ на разпоредбите на чл. 22 във връзка с чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 год., в
сила от 23.07.2014 год.), за незаконосъобразни. Като незаконосъобразен е
приет и изводът, че в настоящия случай приложение намира хипотезата
на чл. 23 от ЗКП /когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита/, тъй като посочената разпоредба,
аналогична
на чл. 34 от ЗЗД, урежда различно
основание и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване. Съгласно посоченото въззивно решение съдът
не може да признае дължимостта на главницата , както поради липсата на издадена
заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание, така и защото
ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата
за дължима, респ. договорната лихва и
обезщетение за забава за недължими на извъндоговорното основание, предвидено в
чл. 23 от ЗПК, съставлява произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и
обуславя недопустимост на съдебния акт. На основание чл.270, ал.3 изр.3-то от ГПК първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане на
предявените искове по чл. 422
ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на вземания,предмет на заповед №2493/19.12.2017 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 год. по описа на ДРС със задължителни указания
при новото разглеждане да бъде даден отговор на
неразгледаното от ДРС възражение на ответника за нищожност на клаузата
за еднократна такса за оценка на риска в контекста на разпоредбите на чл.21 от ЗПК, чл.10а от ЗПК и по специално забраната по ал.2 и при съобразяване
предвиденото в чл.8 § 1 от Директива 2008/48/ЕО и чл.16 ал.1 от ЗПК задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4551 по описа за 2017г. на
Добричкия районен съд. С разпореждане от 19.12.2017г. е издадена заповед от
същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
да заплати следните суми: неизплатена главница в размер на 2
820 лв., договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до
06.07.2019 ., обезщетение за забава в размер на 144,24 лв. за периода
05.05.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението по
417 от ГПК (15.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Заповедта
е връчена на длъжника от съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК . С
разпореждане от 30.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 15.05.2019 г. Исковата молба е
подадена по пощата на дата 13.06.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен
срок, поради което е допустима и подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на
процесния договор (Доп. - ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) .
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
- фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено
от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил
падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху
която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва
ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора
или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По делото е представен договор за потребителски
кредит № ********** от 28.11.2016 г., сключен между К.Т.Н. /кредитополучател/ и
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. По силата на
договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя в заем сумата от 2350 лв.
Срокът за издължаване на кредита е уговорен за 28 месеца,
Погасителният план е инкорпориран в самия договор /чл. 11.2/, от който се
установява, че първата вноска по кредита е следвало да бъде направена в срок до
05.01.2017 г., а последната падежна дата е уговорена на 05.05.2019 г., т.е.
крайният падеж е настъпил пред подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Размерът
на вноските е по 149 лева месечно, а размерът на последната изравнителна е
149,22 лева.
Между страните по договора е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 27,47 % и годишен процент на разходите в
размер на 44,59 %. Уговорено е и
заплащане на застраховка Комбо - живот в размер на 224.90 лв.; на застраховка
Комбо - безработица в размер на 229.40 лв. и на еднократна такса за оценка на
риска в размер на 336.52 лв., която се
финансира от кредитора и е дължима от
ответника заедно с месечните вноски.
Ищецът в исковата молба се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането си по договора, на основание чл.9.4 от договора.
Съгласно цитираната клауза при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието, като когато потребителят е допуснал пълно или частично просрочие
на 3/три/ поредни вноски, цялото му непогасено задължение по погасителен план
става предсрочно и незабавно изискуемо. В този случай, считано от датата на
предсрочната изискуемост, размерът на главницата по кредита се олихвява със
законната лихва. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Такава е настоящата хипотеза.
По делото е представено уведомление – лист 14,
изходящо от кредитора, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За
установяване връчването на уведомлението е представено известие за доставяне,
изпратено посредством „Български пощи” ЕАД /л.16/, съгласно което уведомлението
е изпратено на вписания в договора адрес на ответника: гр. Д., *****, който е и
негов постоянен. Известието е върнато в цялост с отбелязване: „09.11.17“ и
„пратката не е потърсена от получателя”. До ответника е изпратено съобщение и
до настоящия му адрес в гр. В., ******. И това известието е върнато в цялост с
отбелязване: „13.11.17“ и „пратката не е потърсена от получателя”. В исковата молба Банката се позовава на т.
нар. фингирано връчване на уведомлението. Съгласно чл.25, ал.10 от процесния
договор за кредит кредитополучателят е длъжен незабавно да уведоми Банката при
промяна на адреса си, посочен в договора, като при неизпълнение – всяка писмена
кореспонденция, изпратена от Банката до последния посочен адрес, се счита за
редовно връчена.
Поради гореизложеното, съдът счита, че е налице фингирано
връчване на уведомлението, каквато възможност изрично е предвидена между
страните. Поради това съдът приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
От приетата по делото ССч.Е, неоспорена от страните
и която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че размерът по процесния договор за кредит, е общо 4332.14 лв.,
включващ 3140.82 лв. главница, формирана от: 2350 лв. чиста сума кредит, 224.90
лв., застраховка комбо живот, 229.40 лв. застраховка комбо безработица, 336.52
лв. еднократна такса оценка на риска и 1191.32 лв. договорна лихва. Вещото лице
е установило плащания от ответника в размер на общо 598.24 лв., вт.ч. на
06.01.2017 г. в размер на 149.39 лв.; на 24.01.2017 г. в размер на 149.47 лв.; на
24.02.2017 г. в размер на 149.39 лв. и на 12.04.2017 г. в размер на 149.99 лв. По
счетоводни данни на ищеца с това плащане са погасени в пълен размер 4/четири /
месечни вноски с падежи 05.01.2017 г.; 05.02.2017 г.; 05.03.2017 г. и 05.04.2017 г., всяка от по 149.39 лв., равняващи се на общо
597.56 лв., и лихви за забава в плащането им в размер на 0.68 лв. Предвид данните
за началната дата на действие на договора от 28.11.2016 г., просрочието в плащането от ответника на три месечни вноски
с падежи за плащане 05.05.2017 г.; 05.06.2017 г. и 05.07.2017 г., и дата на предсрочна изискуемост по
чл.16.2 от договора -
06.07.2017 г., вещото лице е докладвало, че към датата на
подаване на заявлението са останали неплатени задължения в размер на 3878.82
лв., в т.ч. изискуема главница в размер на 2820 лв., договорна лихва в размер
на 914.58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2017 г. и обезщетение за
забава в размер на 144.24 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
Съдът намира за доказано основанието на иска –
съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия
предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредиполучателя да връща
ежемесечно уговорена в договора минимална погасителна вноска от 149,39 лева,
включваща общо главница и договорна лихва. От ССчЕ се установява, че към
главница ищцовото дружество е включило и следните допълнителни задължения : 229.40
лв. застраховка комбо безработица, 336.52 лв. еднократна такса оценка на риска.
В представения погасителен план, инкорпориран в договора, месечната вноска не е
разбита по компоненти, а е посочена като обща сума, включваща главница и лихви.
Договорът за кредит не страда от пороци, поради
което е действителен. В договора ясно е посочен общият размер на кредита, начин
на усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент,
годишния процент на разходите по кредита и общия размер на дължимите плащания; съдържа информация за
условията за издължаване по погасителния план - размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент
на годишна основа лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване
на референтен лихвен процент. Когато лихвеният процент е уговорен като
постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия, което е сторено в
раздел "Параметри и условия" от конкретния договор. От представения договор е видно, че годишния
процент на разходите по кредита е посочен, както е посочена и общата сума
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, което съдът счита че е достатъчно за покриването на законовите
изисквания. В договора липсва посочване на общия размер на възнаградителната
лихва , но същият е лесно определяем като разлика между общата стойност на
плащанията и размера на отпуснатия кредит. В договора е включен погасителен
план с посочени падежни дати на отделните вноски. В погасителния план е
посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска, без да е посочено
каква част от дължимата сума погасява отделните задължения. Въпреки това в
договора е посочен размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно,
разделени на посочения брой погасителни вноски формират размера на всяка
вноска, като по същия начин е лесно определима и стойността на всеки компонент
от погасителната вноска.
С оглед гореизложеното по делото се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор на потребителски
кредит между страните, поради което искът за главница е доказан по своето
основание.
Страните не са формирали спор относно забавата на
длъжника. Този факт се установява и от експертизата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
видно,че месечната вноска от 149,39 лева включва и главница по застраховка.
Включването на плащането за застраховка в погасителния план не означава, че
застраховката се приравнява на главница по кредита. Действително
вземане за застрахователна премия не е било заявено за установяване, но такова
не е посочено и в договора. В параметрите и условията на договора е посочено
нулево задължение за застрахователна премия, тъй като на длъжника е бил
предоставен целеви кредит за финансиране покупката на застраховка, в който
случай е налице основание сумата от 454,30 лв. да се включва в месечните вноски
за главницата по кредита / в този смисъл Решение № 260121 от 23.12.2020 г. по
в. гр. д. № 877 / 2020 г. на ДОС/.
С оглед на горното, претенциите за главница,
договорна възнаградителна и мораторна лихва се явяват доказани по основание.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Дължима в деня на подписване на
договора еднократна такса за оценка на риска не е уредена систематично в частта
на клаузата относно ГПР, т.е. е извън ГПР като допълнителен разход. Дейността
на ищеца по предоставяне кредити или друго финансиране е дейност на собствен
риск, т.е. недопустимо е прехвърляне тежестта на този риск върху
кредитополучателя , чрез изискването да бъде заплатена такса за проучване на
кредитоспособността на кредитополучателя. Както в разпоредбата на чл. 8§ 1 от
Директива 2008/48/ЕО, така и в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПК е
предвидено задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя. Дейността по оценката касае усвояването на кредита във връзка с
което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони. Като изисква заплащане на
разглежданата такса, ищецът реално прехвърля риска от лошото изпълнение на
собственото си задължение по чл. 16 от ЗПК върху длъжника и заобикаля забраната
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което клаузата е нищожна на основание чл.21
ал.1 от ЗПК.
Следователно таксата за оценка на риска в размер на
336,52 лева е изначално недължима и размерът на реално усвоената и получена от
ответника в заем сума следва да се намали със същата . Това налага изготвянето
на нов погасителен план, по който се приеме, че размерът на реално получената
от ответника сума не е 3140,82 лева, а възлиза
на 2804,30лева.
Направеното
от ответника погашение във време на действие на договора е за сумата от 598,24
лева, като съобразно изчисленията на вещото лице /таблица 1 към заключението/
главницата е погасена до размера на сумата от 320,82 лева. С остатъка е заплатена
възнаградителна лихва от 276,74 лева и обезщетение за забава от 0,14 ст.
Следователно след приспадане на платената главница, остатъкът от неплатената
главница възлиза на 2483,48 лева, до който размер главният иск следва да бъде
уважен, а за горницата до претендирания размер от 2820 лева - отхвърлен.
В полза на ищеца е дължима и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Въз основа на изчисления, извършени от съда с
помощта на общодостъпен програмен продукт calculator.bg следва, че месечната
анюитетна погасителна вноска при процесния заем от 2804,30 лева при уговорения
срок е в размер на 148,65 лева, а дължимата възнаградителна лихва при уговорения
фиксиран лихвен процент от 27,47 % за
процесния период е общо 1064,01 лева.
След
приспадане на платената възнаградителна лихва, остатъкът от неплатената
главница възлиза на 787,27 лева, до който размер главният иск следва да бъде
уважен, а за горницата до претендирания размер от 914,58 лева - отхвърлен.
Относно вземането по чл. 86 от ЗЗД - Тъй като
предявеното парично притезание е срочно /така погасителен план/ и за да бъде
поставен ответникът в забава, не е необходимо да бъде поканен - арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Въз основа на
изчисления, извършени от съда с помощта на общодостъпен програмен продукт
calculator.bg следва, че за процесния период 05.05.2017г. – 05.12.2017г.
обезщетението забава върху неиздължената главница възлиза на 148.32 лева. Искът
по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен до претендирания от ищеца размер от 144,24
лв.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
На ищеца са дължими по съразмерност и
разноските за въззивното производство.
При съобразяване уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 156,34 лева.
За първоинстанционното исково производство,
разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената
част от иска възлизат на 616,29
лева, a за
въззивното – 418,20 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.С., ******, ЕИК *********, представлявана от
изпълнителните директори В. А. Г. и А. Ч. Д., и ответника К.Т.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумите,
предмет на издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 г. по описа на ДРС заповед
№2493/19.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, както следва:
-
сумата от 2483,48 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 28.11.2016 г., ведно със законната
лихва от 15.12.2017 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над установения размер от 2483,48
лева до претендирания от 2820 лева.
-
сумата от 787,27 лева - договорна лихва в размер за периода от
05.05.2017 г. до 06.07.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер от 787,27 лева до
претендирания от 914,58 лв.
-
сумата от 144,24 лв. - обезщетение
за забава за периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА К.Т.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ищеца „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ****, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителните директори В. А. Г. и А.Ч. Д., съдебно –
деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №4551/2017 г. на
ДРС в размер на 156,34 лева, съдебно - деловодни разноски по настоящото гр. дело №2157/2019
г. на ДРС в размер на 616,29 лева и съдебно – деловодни
разноски в размер на 418,20 лева по възз.гр.дело
№960/2020г. на ДОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: