Определение по дело №92/2024 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ искова молба вх. № СДА-01-572 от 05.03.2024 г., подадена от С. Б. Б. от [населено място], [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София, със стойност на иска 848.00 лв.

Мотивите на иска се изразяват в следното:

Ищецът сочи, че исковата му претенция се явява акцесорна и съставлява лихва за забава върху присъдена му вече главница за забава, съставляваща обезщетение за причинени му вреди, присъдено с влязло в сила съдебно решение. С Решение № 6019 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 349/2018 г. на ВАС ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, е осъден да заплати на Б. обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Задължението е в размер на 2 250.00 лв., съответно - лихвата върху него в горепосочения размер се явява дължима за периода от 19.12.2015 г. до 05.09.2019 г. Ищецът се позовава на нормата на чл. 84 от ЗЗД, според която при деликт длъжникът се смята в забава и без отправена покана, а съгласно чл. 86, ал. 1 от същия Закон, от деня на забавата се дължи законна лихва върху парично задължение. Незаконното действие, от което ищецът е претърпял вреди, е преустановено на 19.12.2015 г., поради което от тази дата се поражда и задължението за лихва, съгл. ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за вземания, за които не е предвиден друг срок, е 5 години, като началният момент на този давностен срок е тогава, когато вземането е станало изискуемо, а в случая това е деня, в която е постановено Решение № 6019/19.04.2019 г. на ВАС и този срок не е изтекъл.

Производството е по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съставлява акцесорен иск за присъждане на лихви по главно задължение – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, за изплащането на което настоящият ответник е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът разгледа въпросите за подсъдността на делото по направено от ответната страна изрично възражение на местна подсъдност.

По отношение на местната и родова подсъдност настоящият съдебен състав взе предвид, че според чл. 132, ал. 1, във вр. с 2 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, като настоящият правен спор не е сред изброените в ал. 2 подсъдни на ВАС като родова подсъдност.

Според нормата на чл. 133, ал. 5 от АПК, исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, дори и когато са съединени с оспорване по ал. 1 – 4, но тази норма е обща и касае всички дела за обезщетения, водени по реда на АПК. Настоящият иск е свързан с предявения и разглеждан такъв по адм. д. № 238 от 2016 г. от АС – Ловеч, предявен по местоувреждането на ищеца. Същият е бил адресиран, по волята на ищеца, до АС – Ловеч, но този съд, с Определение № 427 от 28.02.2024 г., изпраща делото по подсъдност на АС – Габрово, отчитайки че С. Б. е бил междувременно освободен от затвора в [населено място], където е пребивавал последно, и съгласно направена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. е вече с постоянен и настоящ адрес в [населено място].

Въпросът за местната подсъдност е разрешен съобразно специални правни норми. Такава е, например, тази на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, според която искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите – т.е. възможни са и двете хипотези. От значение за определяне на местната подсъдност се явява направеният от ищеца избор, който в случая е бил делото да се разгледа от АС - Ловеч, пред който съд е предявена и исковата молба. /В този смисъл, напр., Определение № 5551 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2020 г., III о. и др./.

Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС въпросът е решен аналогично и в този нормативен акт по начина, по който е решен в ЗОДОВ: Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, като следва да се приеме отново, че е налице изборност и ищецът решава пред кой съд да предяви иска си. В случая той е избрал като местна подсъдност АС – Ловеч. „Местната подсъдност е изборна като изборът се прави от подателя на иска.“. Налице е право на избор между мястото на увреждането (ЗО „Атлант“, Троян, обл. Ловеч) и адреса на увредения в момента, намиращ се в [населено място]. Ищецът е избрал първата възможност, поради което компетентен съд по правилата на местната подсъдност, уреден в чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, се явява Административен съд – Ловеч, който съд обаче вече е изпратил делото по подсъдност в АС - Габрово.

По тази причина, с цел правна сигурност на съдебните актове по спора, за да не допусне неяснота по отношение допустимостта на крайния такъв, на основание чл. 135, ал. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, настоящият съд следва да повдигне спор за подсъдност и делото следва да бъде изпратено във ВАС за решаване на същия.

С оглед така изложеното и на посочените правни основания, Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд – Ловеч и Административен съд – Габрово по искова молба, предявена от С. Б. Б. от [населено място], [ЕГН], срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 92 от 2024 г. по описа на АС – Габрово.

ИЗПРАЩА делото във Върховен Административен съд за решаване на повдигнатия спор за подсъдност.

Препис от съдебния акт ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните в едно със съобщението.

Съдебният акт не подлежи на обжалване, като непреграждащ пътя на правния спор.