№ 4
гр. Кюстендил , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Евгения Х. Стамова
Членове:Веселина Д. Джонева
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20201500500421 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „*****“ АД гр.С.,
ул.“****“№***, ЕИК *******, представлявана от В.М.С. – главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор, чрез
пълномощник юрисконсулт Г.К. – упълномощена, съгласно пълномощно с
рег.№***, том ІІ, акт 24 от 20.05.2014г. по общия регистър на нотариус М.Щ.,
с рег.№*** и район на действие РС – С. срещу решене №4-
6/19.06.2020г.постановено по гр.д.№2275/2018г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е оставена без уважение исковата претенция на Банката
срещу М. П., роден на **********г., гражданин на Република Италия,
притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на
ЕС в България №******/14.02.2014г.с адрес РБългария – гр.К., ул.“С.К.“
№**, ет.**, ап.** за присъждане на следните суми- непогасена главница в
размер на ****** евро, ведно със законната лихва, от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на цялото вземане,договорна
възнаградителна лихва в размер на ***** евро за периода от 12.12.2016г. до
11.11.2018г., договорна лихва за забава в размер на **** евро,за периода от
10.05.2017г. до 11.11.2018г. и заемни такси в размер на ***** евро, като е
осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на ****
лева.Жалбоподателят твърди, че с представено извлечение от сметка –
отразяващо тегления, плащания и вноски е доказал получаването на сумата от
длъжника, поради което изводът за недоказаност на този факт е неправилен
предвид и сключения договор за кредит.Оспорва, като необоснован извода за
недължимост на сумата поради това, че в представения договор липсват
уговорки за срок, падеж на плащания, лихви предвид вида на договора –
договор за револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит, при който
1
липсва лимит, фиксиран срок за неговата погасяване, срокът на договора
съвпада със срока на кредитната карта, кредитът се олихвява със стандартен
лихвен процент, който съгласно приложение към договора е в размер на ****
годишно или **** на ден, като е договорено, обслужването на кредитния
лимит да се осъществява на посочената падежна дата – 10 то число на
месеца, от която започва да тече гратисен период 15 дни, в който клиентът е
длъжен да внесе минимална сума за револвиране в размер на 3%.Позовава се
на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
обективирано в исковата молба, което следва да бъде съобразено от съда на
основание чл.235, ал.3 ГПК, като счита че дадените в ТР №4/2013 ОСГТК
разяснения в т.18 касае само заповедното производство.Изложени са
твърдения и относно настъпилите обстоятелства, предвидени в договора и
обусловили обявяване на изискуемостта на всички дължими суми съгласно
Общите условия при които е сключен договора, приложими на основание
чл.298 ТЗ – в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна
дата, клиентът не револвира кредита си или го револвира със суми по- малки
от минималната сума за револвиране, правото за ползване се преустановява, и
цялото задължение започва да се олихвява с лихва, равна на действащия
лихвен процент, увеличена с допълнителна надбавка за забава в размер на 5
процентни пункта, а ако в края на месечния период кредитополучателят не
погаси цялото задължение, кредитът става окончателно изискуем и банката
може да пристъпи към принудително събиране на вземането.Изтъква се като
аргумент в подкрепа на изложеното и факта, че в конкретния случай
ответникът е ВИП клиент на който картата е предоставена, поради участието
му в търговско дружество.Оспорва се наличието на неравноправни клаузи и
основание за обявяване на кредита за недействителен.Изразено е становище,
че във втория случай ответникът трябвало да бъде осъден да заплати на
ищеца чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК.Прави
възражение относно присъдените разноски, като поддържа становище, че
ответникът не е представил списък на разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответника М. П. на 13.08.2020г. чрез
пълномощник адв.З..В срока за отговор е подаден отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на жалбата.Позовава се на факта,
че било налице несъответствие между номера на предоставена карта, посочен
на картата и номера посочен на плика, невъзможност картата да бъде
предоставена преди сключването на договора, което сочи на съществуваща
възможност да се касае за друго договорно отношение, което не е предмет на
иска, предвид и посочената в исковата молба заемна сметка, несъвпадащ с
тази посочена в договора и представена декларация.Визираното
несъответствие се сочи и като самостоятелно основание за нищожност на
договора, обявен от първоинстанционния съд за недействителен съгласно
чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, с което ответникът по жалбата изразява
съгласие.Позовава се на незнание на български език от ответника, изразява
неразбиране относно начина на формиране на претендираната главница при
посочена в обстоятелствената част сума в размер на ***** евро и визирана в
петитума ****** евро, относно начина на формиране на възнаградителна
2
лихва в размер на ***** евро за периода от 12.12.2016г. до
11.11.2018г.Изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд за липса
на яснота в исковата молба, относно обстоятелствата при които се обявява
кредита за предсрочно изискуем.В отговора се съдържа искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и несочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци
обосноваващи извод за нищожност на обжалваното решение – решението е
изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в
писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002
г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено е решение, при наличие на изискванията, при които делото
може да се реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез
отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при
отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с
търсената с исковите молби защита – решението е допустимо.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Позовавайки се на договор от 18.11.2011г. между „*****“ ЕАД от една
страна, като кредитор и М. П. от друга, като длъжник, приложение U10,
относно определения размер на дължимата лихва от **** , посочвайки, че
договорът е със срок на действие от 3 години, като този срок съвпада със
срока на кредитната карта, заявявайки, че е предоставил на ответника сума в
размер на *** евро, относно непогасени *** месечни вноски в размер на
****** евро с падежи- 12.12.2016г., 10.02.2017г., 10.04.2017г., 10.06.2017г.,
10.08.2017г., 10.10.2017г., 10.12.2017г., 10.01.2018г., 10.03.2018г.,
10.05.2018г., 10.07.2018г-, 10.09.2018г. и 10.11.2018г. и размери ***** евро,
**** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро, **** евро,
**** евро, *** евро, **** евро, **** евро и ***** евро, станали повод
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем се претендира
постановяване на решение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
посочените по – горе суми.
По делото са представени посоченият договор, Общите условия,
споменатото Приложение U10, декларация за предаване/връщане на банкова
карта, извлечение от сметка **** с титуляр М. П. за периода от 01.11.2011г.
до 12.11.2018г.С молба вх.№****/29.11.2019г. ищецът уточнява, че съгласно
чл.28, ал.1 от Общите условия е определена месечна падежна дата и
минимална сума за револвиране, която клиентът е длъжен да внесе в рамките
на определен срок след падежната дата, която съгласно чл.1, ал.5 от договора
3
е 10-то число на месеца.В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, клиентът не револвира кредита или го револвира със суми по –
малки от минималната сума за револвиране, правото на ползване се
преустановява и цялото задължение, формирано след падежната дата, започва
да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава.Сумата ***** евро представляват именно
падежирали, но непогасени вноски за револвиране.Ако клиентът не погаси
изцяло кредита си, задължението му се оформя, като неразрешен овърдрафт и
вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от
начина по който е формиран става окончателно изискуем, поради което към
датата на подаване на исковата молба е дължима главница ******
евро.Ищецът заявява, че Банката е упражнила своето потестативно право да
обяви кредита за безсрочно изискуем чрез връчване на препис от исковата
молба позовава се на .( решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.№67/2012г. І т.о
на ВКС и решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на І т.о на ВКС).
С молба вх.№***/14.10.2020г. ищецът уточнява, че сумата **** евро
представлява претендирано обезщетение за забава , в размер на *** върху
нереволвираната част от кредитната карта от предходен месец и в размер на
**** евро, дължима за периода от 10.05.2017г. до 11.2018г., на основание
чл.30 от общите условия,според които при нереволвиране на кредита за 4
поредни месеца, правото на ползване се преустановява и цялото задължение,
формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличена с допълнителна надбавка за забава.С
тази молба е посочено, че сумата **** евро се претендира като дължимо
плащане при нереволвиране на кредитна карта на основание Общите условия
и цитираното приложение, като дължимата такса е в размер на 7,5
евро.Заявено е, че е подменена издадената карта след изтичане на срока й,
след което срокът автоматично е продължен, като към датата на подаване на
исковата молба са налице повече от 4 месечни забавяния в револвирането.
Районният съд е оставил без уважение исковата претенция, след като е
преценил договора като недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1
т.9 и т.9а от ЗПК, поради това, че в него реално липсва уговорен лихвен
процент.Приел е, че не е посочен срок на действие на договора, дата на
прекратяване – краен падеж на всички вземания, визиран е срок на действие
на картата и възможност да бъде преиздавана, ако не бъде подадено искане за
прекратяване на договора, недоказаност на надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост с исковата молба, като е отрекъл възможността с
исковата молба да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита, не е
доказано изтичане на срока на договора.
Във връзка с изложените в жалбата доводи, съдът при извършената
проверка за наличието на договор и неговото съответствие с изискванията на
ЗПК установи, че по делото е представен договор от 18.11.2011г. в който е
отразено, че Банката предоставя на клиента М. П. револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на ****
4
евро, с променлив лихвен процент, чийто размер към датата на кредитната
карта е посочен в условията ,като стандартен, с посочен размер на годишния
процент на разходите *** общо дължима сума **** евро, с падежна дата 10-
то число на месеца.Уточнено е, че договорът има за предмет уреждане на
взаимоотношенията между Банката и Клиента във връзка с издаването и
ползването на кредитна карта „****** ***“ , наричана за краткост – кредитна
карта, при спазване условията за този вид карта и Общите условия по договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на *****,
които представляват неразделна част от договора и се приемат с
подписването му, както и искане за получаване на картата в поделение в
гр.К..Освен друго в договора се съдържа съгласие, че съгласно чл.9 за
издаване и ползване на кредитната карта, клиентът заплаща такси съгласно
действащата към датата на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които Банката прилага за извършени услуги на клиенти.
Представени са общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на ***** в сила от 01.01.2011г.В чл.5 от
общите условия е посочено, че кредитната карта с револвиращ кредит се
издава въз основа на сключен договор,между Банката и Международната
картова организация, като самата карта представлява платежен инструмент,
върху който е записана информация по електронен начин и се използва
многократно за идентифициране на клиента, а за достъп до отпуснатия му от
Банката кредит.Регламентирани са видовете операции, които могат да се
извършват, посочени са видовете карти, като картите „******“ са определени
,като стандартни кредитни карти, с които в страната и чужбина могат да се
извършват операции по чл.6.Съгласно чл.16 кредитната карта се издава по
открита сметка, въз основа на сключен договор, според чл.17 картата е със
срок на валидност, определен в условията, в рамките на които клиентът може
да използва картата, изтичащ в последния ден на месеца/ годината посочени
върху лицевата страна.Предвидено е, че след изтичане на срока на картата се
издава нова карта със същия срок на действие, и не се преиздава, в случай, че
до края на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът и на валидност,
клиентът подаде писмено искане за прекратяване на договора.Съгласно чл.18,
ал.2 при получаване на картата и плика с ПИН, клиентът проверява целостта
на плика и сравнява отпечатаната част от номера на картата в плика с ПИН и
съответните цифри от номера върху лицевата страна на картата.Съгласно
чл.28 банката определя месечна падежна дата и минимална сума, за
револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът длъжен да
внесе в рамките на определен срок, след падежната дата.Неполучаването на
извлечение не освобождава клиента от задължението да погаси минималната
сума за револвиране в посочения срок.Съгласно чл.29 от общите условия
клиентът има възможност да погасява частично или изцяло задълженията си
във всеки един момент, чрез превод или чрез вноски,в брой на каса в
поделение на Банката, при постъпване на суми, усвоената част от кредитния
лимит се погасява в следната последователност, дължими минимални суми за
револвиране от предходни периоди, лихва, такси, месечни вноски за
погасяване на усвоен кредитен лимит чрез инстолмънт транзакции към
5
последната падежна дата, усвоен кредитен лимит чрез транзакции след
последната падежна дата.Предвидено е, че кредитният лимит се револвира
ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит.Съгласно чл.30,
ал.1 ако в рамките на гратисния период, клиентът не револвира кредита си
или револвира със сума по – малка от минималната сума за револвиране, по
кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията,
невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.Съгласно ал.2 ако в
рамките на гратисния период не постъпят достатъчно средства за погасяване
на месечните вноски от „инстолмънт транзакции“ в съответствие с чл.29, ал.2
върху съответната непогасена част от месечната вноска, започва да се
начислява лихва по чл.26, ал.2, а според чл.30, ал.3 в случай, че в четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира
кредита или револвира със суми по – малки от минималните суми за
револвиране, за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва
да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава.Съгласно чл.31 от Общите условия – ако
клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл.30, ал.4 кредитът се
оформя като неразрешен овърдрафт и вземането на Банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина по който е формиран става
окончателно изискуемо.Банката има право да пристъпи към събиране на
вземанията си по съдебен ред.Клиентът има право без да дължи обезщетение
или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в
срок от 14 дни от датата на сключването му.Правото на отказ се смята за
упражнено при условие, че клиентът изпрати уведомление до Банката преди
изтичане на крайния срок п чл.34, което следва да бъде направено на хартиен
или друг траен носител, осигуряващ непроменено възпроизвеждане на
съхранената информация – чл.34- чл.36 от общите условия.Съгласно чл.44 за
издаването и обслужване на картата и за операциите, извършвани с нея,
клиентът заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите които банката прилага по извършвани услуги на клиенти,
действаща към датата на събиране на таксата респ. към датата на извършване
на операцията.Таксите се усвояват от кредитния лимит и се събират
служебно от неговата сметка, към която е издадена картата.В общите условия
се съдържа регламентация относно годишния процент на разходите – чл.46, в
който е посочено, че ГПР изразява общите разходи, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, посочен в договора и включва –
лихви, такса за издаване на карта, годишна такса за карта, комисионно
възнаграждение на посредник, и не включва следните разходи, които са за
сметка на клиента – разходите свързани с неизпълнение на задълженията по
договора, нотариални такси, свързани с учредяване на
обезпеченията.Съгласно чл.48 банката изготвя месечно извлечение за
наличността по сметката, извършени транзакции, дължими такси и лихва,
извършените погашения, минимална сума за револвиране, общата дължима
сума и срока на погасяване.Предвидена е възможност тази информация да се
6
получава чрез електронно банкиране.Съгласно чл.55 клиентът е поел
задължение да пази картата с грижата на добър стопанин, като вземе всички
необходими мерки срещу загубата, унищожаването й, повреждането й, както
и узнаване на данни, записани върху картата или нейните персонализирани
защитни характеристики от трети лица.В чл.57, ал.1 от общите условия е
предвидено задължение за клиента за незабавно уведомяване на Банката при
изгубване, противозаконно отнемане, унищожаване, повреждане или
използване на картата по друг неправомерен начин.Договорени са и
предпоставките по които картата се блокира – чл.59, ред за процедиране при
неразрешени или неточно извършени операции – чл.61- 69.Съгласно чл.70,
ал.1 лихвеният процент по кредита е зависим от базовия лихвен процент,
определян по одобрена от Кредитора методология, променящ се при промяна
на базовия лихвен процент по решение на кредитора.Посочено е, че
методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и
промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет
страницата му.Посочено е, че при промяна на лихвения процент кредиторът
изпраща уведомление на кредитополучателя.Съгласно чл.71 от общите
условия за предстоящи промени в договора, общите условия, и условията във
връзка с предоставяне на платежни услуги Банката уведомява клиента не по –
малко от два месеца от датата на която промените влизат в сила.Съгласно
чл.26, ал.4 лихвеният процент по ал.2 и 3 се променя по реда и при условията
предвидени в чл.70 от общите условия.Съгласно чл.73- чл.75 от договора,
договорът се счита сключен и влиза в сила с подписването му, и е валиден до
прекратяването му по някой от начините, предвидени в Общите условия, от
клиента при изтичане на срока на картата, с едномесечно предизвестие, от
банката – с двумесечно писмено предизвестие, без предизвестие - при
нарушаване на условията на Договора и общите условия, без предизвестие
при условие, че клиентът и негов съпруг са уговорили по силата на брачен
договор съвместно разпореждане със сметката, при смърт или поставяне под
запрещение на клиента, в други случаи предвидени в закона или във
вътрешните правила на банката.Предвидено е, че при настъпване на тези
условия, правото на ползване на кредита, картата и всички допълнителни
карти се прекратява, картите се деактивират, клиентът е длъжен да върне
издадените карти въз основа на договора, а всички вземания на Банката стават
изискуеми.Съгласно т.4 от допълнителните разпоредби „инстолмънт
транзакция“ е транзакция, извършена в търговски обект за заплащане на стока
или услуга, при която усвоената част от кредитния лимит от сумата на
транзакцията и дължимата лихва се погасяват от клиентите на равни месечни
вноски, а според т.8 „револвиращ кредит“ е кредит предоставян по кредитна
карта, при който се договаря размера( лимита) и крайни срок, в рамките на
който кредитът се усвоява и погасява, като погасената част от кредитния
лимит се счита предоставена за повторно усвояване.Общите условия са
подписани от кредитополучателя.
Представените условия за издаване и обслужване на плащания с
платинени кредитни карти на „*****“ – приложение U10, съдържат
информация относно дължими такси – при теглене на пари в брой, плащане
7
при търговец, получаване на суми от терминално устройство, покупка на
парични инструменти, справки, издаване на кредитна карта, годишна такса за
основна и допълнителна карта, посочен е размерът на стандартен лихвен
процент по кредита – ****( **** на ден) в евро, допълнителна надбавка за
забава в размер на *** пункта.Посочен е срок на валидност на кредитната
карта – 3 години, гратисен период 15 дни и лимити по кредитните карти.
Представена е декларация за предаване, връщане на банкова карта,
посочени са имената на кредитополучателя, неговото ЕГН данни за картата и
данни за сметка №****, посочен е номер на картата :***** дата на
получаване 15.11.2011г. във ФЦ- К..Срокът на валидност на картата не е
посочен.
Представеното извлечение – движение от сметка с №**** съдържа
отразяване за извършени тегления на АТМ на суми от тази сметка в периода
01.11.2018г. до 12.11.2018г.,като на 10.05.2017г. е отразено преустановяване
на ползване на кредитна карта.
В извлечение от счетоводните книги на „*****“ ЕАД за сметка
№***/****** от 12.11.2018г. са посочени, като дължими по договора суми,
*** броя вноски с падежи така както са посочени в исковата молба
просрочена сума в размер на **** евро, общ размер на дължима главница и
договорна лихва ***** евро, размер на обезщетението за забава **** евро за
периода от 10.05.2017г. до 11.11.2018г., период на дължимост на
възнаградителна лихва 12.12.2016г. до 11.11.2018г., дължими такси и
разноски ***** евро.
Възраженията на ответника за неоснователност на иска са основани на
твърденията, че посочената карта се сочи да е получена преди сключване на
договора, оспорил е получаването на картата, твърдял е несъответствие в
номера на картата и посочения номер на плика с картата и ПИН, както и да е
теглил суми от тази карта.Оспорил е посочения в договора
идентификационен номер на лицето, валидността на договора поради
непосочване в договора на методиката на формиране на годишния процент на
разходите, на основание чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.Позовал се е на факта,
че не знае български език и не знае дали е подписал тези документи, въпреки
че признава, че е теглил кредит от банката.Оспорил е изпадането си в забава
и дължимостта на възнаградителна лихва, за която не е ясно как се образува и
се основава на нищожни клаузи, липса на срок на договора, липса на уговорки
относно лихви, гратисен период такси в договора, а посочването им в
условията за издаване и обслужване на плащанията, които не са подписани,
намира за необвързващо я, поради неспазване изискванията на чл.5, ал.4 и
чл.11, ал.2 от ЗПК, факта, че общите условия за написани на шрифт различен
от този в договора.Твърдял е и неравноправност, но не е посочил ясно извън
визираните пороци на договора, какво друго има предвид.
Ищецът е поддържал, че ответникът знае български език, имал е
правоотношения с банката, като съдружник в дружество „****“ ООД и за
8
установяване на този факт е представил доказателства – протокол от
19.03.2010г. за приемане на дружествен договор на „****“ ООД и за
одобряване на проект на договор за управление с действащия управител А.Б.,
подписан от Перголези, договор за управление подписан от Перголези,
списък на клиенти за одобрени в който фигурира Перголези, удостоверение
за наличието или липсата на задължения, в който е посочен ЛПН идентичен с
посочения в договора.
Във връзка с посочените факти ответникът е представил договор за
покупко – продажба на дружествени дялове от 28.03.2017г. с нотариална
заверка на подписа, с участието на преводач и протокол от 26.03.2017г. –
съгласие за продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка, с
участието на преводач.
Със заключение на вещото лице М.В. е установено, че лимита от
кредитната карта е усвояван чрез тегления в брой и плащане в търговски
обекти, като изводите си вещото лице е основало на представеното
извлечение от сметка.Посочено е, че на 10.05.2017г. е преустановено
ползването на кредитната карта, и като дължими суми ****** евро –
главница, **** евро възнаградителна лихва, начислена до датата на
преустановяване ползването на кредитната карта – 11.05.2017г. и ****,02 евро
за периода от 11.05.2017г. до датата на подаване на исковата
молба.Определена е като дължима сума в размер на **** евро върху
нереволвирана сума от **** евро дължима към 10.04.2017г. като
санкционираща надбавка в размер на ***.Вещото лице е отразило, че на
28.04.2017г. е начислена такса за нереволвиране в размер на *** евро, след
тази дата са начислени 20 броя минимални суми за револвиране респективно
**** – *** евро такси, в съответствие с предвиденото в Приложение U10.В
с.з. вещото лице заявява, че е работило по сметката посочена в договора за
обслужване на кредита №****, която е същата сметка посочена в
декларацията и от която е представено извлечение, изрично е уточнил, че
номера на пластиката не означава номер на банковата сметка.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира предявените
искове, по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК, по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.92, ал.1
ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК за неоснователни.Съображения:
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с вр. с чл.9 и
сл. ЗПК – претендирана получена невърната сума по договор за банков
револвиращ кредит в размер на ****** евро в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните е сключен договор за банков револвиращ кредит (
постигнато съгласие за предаване/ получаване на определена сума в
собственост, срещу поето задължение за връщането й в определен срок), че
този договор отговаря на изискванията по чл.11 ал.1 ЗПК( ДВ бр.18/2010г.).,
приложим доколкото по делото няма спор, че в рамките на упражняваната от
ищеца търговска дейност е предоставяне на заеми, заемополучателят е
физическо лице, като не се установява, получаването на сумата да е във
9
връзка с управляваното от него търговско дружество.
По делото е представен писмен договор, обективиращ постигнато
съгласие относно предаване/получаване в заем на сума в размер на *** евро,
при променлив лихвен процент, чийто размер не е посочен в договора, а е
посочен в условията за този вид договори, които са посочени, като неразделна
част от договора, приети с подписването му.Визираният в тези условия
размер на променливия лихвен процент е **** респ. **** на ден.В чл.26 от
общите условия е посочено, че лихвения процент се променя по реда и
условията посочени в чл.70 от договора, в чл.70, че лихвеният процент е
зависим от базовия лихвен процент, методологията за определяне на който,
стойността и промените му се оповестяват в офисите на Кредитора и на
Интернет страницата на банката.Ответникът не е оспорил подписа си върху
документа. Във връзка с довода, че ответникът не знае български език, следва да
се отбележи, че липсата на съгласие по см. на чл. 26, ал.2 от ЗЗД е порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при
т.нар. съзнателна липса на съгласие, т.е. при автора на волеизявлението
съзнателно отсъства воля такова волеизявление да бъде направено, съответно
то да породи последици.При подписан от ответника договор очевидно за
съзнателна липса на воля за сключването му не става въпрос. Съгласно
практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, щом чужденецът е
подписал документа, изготвен на български език, значи е знаел какво е
неговото съдържание /иначе би могъл да откаже да го подпише/, освен ако не
е бил подведен от лицето или лицата, които са му помогнали за превода или
умишлено е бил въведен в заблуждение по някакъв друг начин, за да го
подпише, каквито обстоятелства по делото не са установени /в този смисъл
решение № 64 от 6.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 651/2007 г., ТК, I т. о. /.
Съгласно чл.9 ЗПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД договорът за заем е реален
договор, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият съгласието за връщане, или договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се съгласи да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество.За да се приеме, че договорът е
възникнал то освен съгласие то заетата сума следва да е преминала във
владение на заемополучателя - в този смисъл са решение № 478/11.02.2014 г.
по гр.д.№ 2670/13 г., ВКС, ІV гр.о., решение № 235/27.09.2016 г. по гр.д.№
1362/16 г., ВКС, ІV гр.о., решение № 128/18.10.2017 г. по гр.д.№ 5372/16 г.,
ВКС, ІІІ гр.о.С оглед изразеното в писмения документ в съответствие с
предвиденото в чл.10 ЗПК и чл.240, ал.1 ЗЗД съгласие и представената
декларация, удостоверяваща получаването от ответника на банкова карта, с
посочен номер на банкова сметка, която декларация не оспорена относно
истинността й и на основание чл.180 ГПК е доказателство за това, че
ответникът е направил изявленията в декларацията респ. признание за факта
на получаване на кредитната карта, предвид представеното извлечение от тази
сметка, съдържащо сведения за тегления и плащания от сметката и
заключението на вещото лице въззивният съд приема, че сумата е предадена
10
на ответника.Възраженето на ответника основано на довода, че не се
установява начина на ползване на суми по тази карта, да е предмет на
регламентация именно в този договор, при липса на данни за друг договор
между страните с подобен предмет съдът намира за неоснователно.След като
на ответника е предадена картата и не се твърди и не се установява това да е
станало в изпълнение на друг договор в това число и за дарение, то логиката
сочи, че ползването и следва да става именно съгласно условията на този
договор. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти(отм) платежната карта е вид платежен инструмент, върху който
е записана информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за
отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен
кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни
услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни
услуги.Съгласно ал.4 - платежната карта се издава за определен срок. Името
на оправомощения ползвател, номерът на картата и датата на изтичане на
срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й
страна.Отговорност за персонализацията на картата носи доставчикът на
платежни услуги, издател на картата, в ал.5 е предвидено, че доставчикът на
платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на
оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни
от сключването на рамковия договор за платежна карта.
Липсва разпоредба, която да сочи на неприложимост на ЗПК към
договори за револвиращ банков кредит. Обратно приложимостта на този
нормативен акт в отношенията между страните следва и от чл.21, ал.4 от
Закона за платежните услуги и платежни системи.Извършвайки проверка за
съответствие на договора с изискванията на чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 21 от ЗПК
съдът намери, че същият не отговаря на изискването по чл.11, ал.1 т.6, 9 и 10
от ЗПК, имайки предвид и съдържанието на подписани от ответника Общи
условия, представляващи неразделна част от договора съгласно чл.298 ал.1 от
ТЗ – нормата на чл.11,ал.2 ЗПК към момента на сключването му не е била
действаща.
Съдът констатира за разлика от районния съд, че договорът отговаря на
изискването по чл.11, а.1 т.6 от ЗПК – посочено е, че договорът е със срок на
действие съответстващ на срока на валидност на предоставената банкова
карта, който в представените условия е определен на 3 години.
Договорът не отговаря на изискването по чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК -
доколкото е предвидено плащането на променлив лихвен процент по кредита,
то съществува задължение в договора да бъдат посочени условията за
прилагането му, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент.Съдържащата се в чл.70 от Общите условия
информация в тази посока не отговаря на законовото изискване – периодите и
11
процедурата за промяна на лихвения процент не е посочена в договора.Освен
това доколкото се предвижда едностранна промяна на размера на
договорената лихва, без да е посочена методологията за промяна на базовия
лихвен процент клаузата е и неравноправна съгласно чл.143 т.11 ЗПК -
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
Договорът не отговаря и на изискването по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК -
нито в договора нито в общите условия, са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.Липсва разпоредба в закона или
друг нормативен акт, която да изключва това изискване по отношение на този
вид договори, като противното следва от т.3 б.“з“- „м“ от Приложение №1
към ЗПК.
Доколкото договорът наподобява договор за овърдрафт то с оглед
изискванията на които следва да отговаря договорът за овърдрафт, съгласно
чл.12 от Закона и на основание чл.46, а.2 ЗНА също следва извод, че
посоченото изискване важи за договорите от този вид, още повече, че в
случая съгласно приложените общи условия и с оглед твърденията в исковата
молба следва и наличието на задължение за плащане на погасителни вноски,
чийто размер пък не е посочен нито в общите условия, нито в договора т.е
уговорения начин на ползване на кредита – с плащания и тегления, със
задължение за внасяне на погасителни вноски, както и револвиране на
кредита с погасената сума, не изключва прилагането на нормата на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК.
На основание чл.22 от ЗПК договорът, на който ищецът основава
възникване на вземания за исковите суми е недействителен.След като
договорът е недействителен, то същият не поражда права и задължения, и
претенция за изпълнение на задължения въз основа на нищожен договор не
може да бъде уважена. Съгласно чл.79 от ЗЗД правото на кредитора да иска
изпълнение на задължение по договор е предпоставено от валидността на
договора - ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.Доколкото в чл.23 от ЗПК е посочено, че в този
случай се предвижда заплащане на чистата стойност то това обосновава
интерес от предявяване на друг иск.
Отхвърляйки исковете районният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден, като не се налага обсъждането на
останалите доводи в жалбата.Съгласно приетото в Тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалването.
С оглед на изложеното подадената жалба съдът намира за
12
неоснователна.
Предвид неоснователността на жалбата разноски на въззивника не се
дължат.
На основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника се дължат разноски в размер
на ***** лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Тъй като спорът е във връзка с договор за потребителски кредит, съдът
намира за неприложимо ограничението за касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №406/19.06.2020г.постановено по гр.д.
№2275/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „*****“ АД гр.С., ул.“****“№***, ЕИК *******,
представлявана от В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. –
изпълнителен директор да заплати М. П., роден на **********г., гражданин
на Република Италия, притежаващ удостоверение за продължително
пребиваване на гражданин на ЕС в България №******/14.02.2014г.с адрес в
Република България – гр.К., ул.“С.К.“ №***, ет.***, ап.*** разноски за
въззивното производство в размер на ***** лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1 –месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13