Решение по дело №1626/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№              /         11.2019 г.

гр.Варна

 

В          И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

   ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание, проведено на 16 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена  ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                                 Иван СТОЙНОВ – мл.с.     

при секретаря Галина СЛАВОВА,

като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА

в.гр. дело №1626/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Е.Я.М. срещу решение №2613/12.06.2019г., с което е отхвърлена молбата ѝ за обявяване на смъртта на съпруга ѝ Милко М.. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, като е подменил обективите факти по делото, интерпретирал е превратно част от тях, както и част от събраните по делото доказателства, отделно от това не е обсъдил част от изложените доводи, които са от съществено значение за правилното решаване на делото, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи. Фактите по спора не са правилно установени, а несъответни на тях са и направените правни изводи. Правната норма не е приложена правилно към установените по делото факти с оглед точното им юридическо класифициране. Счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за да обосноват извод за основателност на предявената молба. Освен това излага, че първоинстанционния съд е допуснал и едно съществено процесуално нарушение, като въпреки направеното искане за назначаване на СМЕ не е допуснал такава, а в същото време в мотивите на решението си приема, че събраните доказателства не били категорични, че лицето не можело да оцелее без лекарства.

            Срещу въззивната жалба не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 263 ГПК от въззиваемите страни.

В о.с.з. представителят на Окръжна Прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изводите на ВРС са правилни законосъобразни, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди.

            След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Производството е образувано по молба на Е.Я.М. ЕГН **********, с пр. осн.  чл. 15 от ЗЛС за обявяване смъртта на лицето М. Й. М. ЕГН **********, с последен постоянен адрес ***, и с последни данни за него от 28.05.2016г. и   постановяване издаването на акт за смърт на лицето. Молителката излага, че М. Й. М. е неин съпруг, който внезапно изчезнал на 28.05.2016г. и от тогава е в неизвестност. Твърди се, че на тази дата излязъл от дома им по домашни чехли със семейния автомобил и повече не се върнал. На 30.05.2016г. депозирала в IV РУП при ОД на МВР- Варна, заявление за изчезването му, в следствие на което бил обявен за издирване, но до момента не е издирен нито той, нито автомобилът. Предвид изминалите повече от две години от изчезването на съпругът ѝ, молителката излага, че за нея е налице правен интерес да поиска да бъде обявена смъртта му и да бъде постановено издаването на акт за смърт. Счита, че са налице законовите предпоставки на чл.15, предл.  второ от ЗЛС, а именно, лицето е изчезнало „при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал" и са изтекли две години от събитието. Според молителката, събитието, което следва да се приеме като основание да се предполага, че той загинал, е предположението ѝ, че той се е самоубил.  Сочи, че съпругът ѝ бил уволнен от работа, което се отразило зле на емоционалното му състояние, като често изпадал в депресивни състояния. По време на водене на делото за освобождаването му от работа /т.е., малко преди да изчезне/, споделил с адвоката си, че мисли да сложи край на живота си. При проведените оперативно-издирвателни действия, се установило, че в деня на изчезването си, съпругът ѝ закупил четири бутилки водка. Тъй като той не употребявал алкохол, молителката предполага, че е закупен за да го подпомогне да сложи край на живота си. Освен това, той страдал от диабет /инсулинозависим/, както и от исхемична болест на сърцето, предвид което молителката счита, че без  необходимите лекарства не е възможно да оцелее. По изложените съображения моли молбата ѝ да бъде уважена. В о.с.з. молбата се поддържа.

Заинтересованата страна Община Варна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява.

Районна прокуратура, гр. Варна, редовно призована, чрез прокурор  Д. изразява становище за основателност на молбата.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните в производството доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: 

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Е.М. и М. М. са сключили граждански брак на 08.12.1994г.

От представеното удостоверение, издадено от 4ПРУ на МВР- Варна е видно, че на 01.06.2016г. М. М. е обявен за издирване, но към момента на издаване на удостверение-06.06.2018г., лицето не е издирено.

С решение № 4238/23.10.2017г., постановено по гр. дело №9487/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 9 ЗЛС вр. чл. 549 ГПК е обявено безвестното отсъствие на М. М., считано от 01.06.2016г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл. 549 и сл. ГПК се цели най-общо да се защитят интереси, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбата на чл. 14 ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт. Не е необходимо обявяване на лицето за общодържавно издирване (така според решение № 400 по гр. д. № 1646/2010 г., IV г. о., ВКС). Достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него, и това е предвиденият в закона необходим минимум, за да се приеме, че лицето не е живо и да се обяви смъртта му, като се определи и денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Законът не поставя изискване в охранителното производство по чл. 549 и сл. ГПК да се установява при какви обстоятелства и защо е изчезнало лицето, но във всички случаи съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да води до извода, че липсва известие за отсъстващото лице за срок, по-дълъг от пет години от последното известие от или за него. Защитата на правата на всеки, чиято правна сфера е засегната от обявената смърт, включително и на обявеното за мъртво лице, в случаите, когато се установи, че отсъстващият е жив, се постига чрез процедурата, предвидена в чл. 552 ГПК.

По настоящото дело, молителката се позовава на разпоредбата на чл. 15 ЗЛС, според която когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

Съставът на ВОС намира, че тази разпоредба е неприложима в конкретния случай. Тълкувайки волята на законодателя, съдът счита, че следва да се има предвид  изчезване по време на настъпило общо известно събитие, което да прави много вероятно настъпването на смъртта на лицето, въпреки, че тялото не е открито -например катастрофа на самолет или кораб, производствена авария, или природен катаклизъм - избухване на вулкан, земетресение, буря, пожар и т.н.

В настоящия случай се твърди вероятно самоубийство на лицето, което според съда не попада в обхвата на цитираната разпоредба, и по-краткият 2 годишен срок не може да намери приложение.

По изложените съображения молбата за обявяване на смъртта на лицето на осн. чл. 15 от ЗЛС следва бъде отхвърлена тъй като липсва събитие, настъпило към датата на изчезването му, с оглед на което да се предполага, че то е загинало.

С оглед приетото за установено, че лицето е изчезнало на 28.05.2016г., то неговата смърт може да бъде обявена при условията на  чл. 14 от ЗЛС при липсата на сведения за него в определения в закона 5 годишен срок.

 Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение №2613/12.06.2019г., постановено по гр. дело  №13804/2018 г. по описа на ВРС, 18-ти състав.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: .1                            2.