О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IХ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 4247 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е с частна жалба, подадена от защитника на подсъдимата Н.П.М., срещу протоколно определение от 08.10.2019 г. по н.о.х.д. № 10003/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5- ти състав, с което направеното от защитника искане за изменение в по-лека на взетата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, във връзка с
което се сочи, че тежестта на извършеното престъпление не бива да обосновава
задържане под стража, защото мярката за неотклонение не е наказание. Поддържа
се, че съобразно практиката на Европейския съд, тежестта на обвинението би
могла да доведе до задържане под стража на подсъдимото лице, но не сама по себе
си, а като мотив за бягство.
Според жалбоподателя, подходяща в
настоящия случай е мярка за неотклонение „домашен арест“, която по своето
естество представлява ограничаване на свободата за придвижване от едно място на
друго, като в този смисъл е също форма на задържане, напълно тъждествена с тази
на „задържане под стража“.
Въз основа на изложените аргументи е и
отправеното искане към настоящата съдебна инстанция за отмяна на контролирания
съдебен акт и изменение на наложената на подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стажа“ в по – лека такава.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски
районен съд на 19.06.2019г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на
подсъдимата Н.П.М., с ЕГН **********, обвинение за извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 10003 по описа за 2019 година на Софийски районен съд, НО, 5
- ти състав.
В хода на първоинстанционното
производство в открито съдебно заседание на 08.10.2019г., първостепенният съд е разгледал искане по реда на чл.270, ал.1
от НПК за изменение наложената мярка за неотклонение на подсъдимата М., като се
е произнесъл с определение, предмет на настоящото производство, с което е оставил без уважение искането за
изменение на наложената на подсъдимото лице мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в по – лека такава, а именно в „домашен арест“. Видно от мотивната
част на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е счел, че в настоящия
случай е налице опасност от извършване на друго престъпление, доколкото
подсъдимата е осъждана многократно, при това за престъпления, свързани с
използване на неистински или подправени документи, на документи на други лица,
с използване на данни от самоличността на други лица. Първоинстанционният съд е
приел, че инкриминираното в производството деяние е извършено в изпитателния
срок на четири предходни осъждания, при това в условията на повторност. По отношение продължителността
на срока на фактическо задържане на подсъдимото лице към настоящия момент, а
именно 5 месеца, СРС е счел, че същият не се явява неразумен по смисъла на чл.6
от ЕКПЧОС, поради което и не представлява самостоятелно основание за изменение
на наложената мярка за неотклонение.
Предвид изложеното и взимайки под
внимание естеството на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление
и при кумулативното наличие на реална опасност от извършване на престъпление,
първоинстанционният съдебен състав е оставил молбата на защитника на подсъдимата
Н.М., депозирана по реда на чл.270, ал.1 от НПК, без уважение.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че
искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в
надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество същото е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство, но съгласно чл.270, ал.1 от НПК това искане е основателно при
промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на
опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства,
обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав е на
мнение, че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимата има
отношение към инкриминираното с обвинителния акт на СРП деяние, който извод на
този етап се подкрепя от събраните в производството доказателствени източници,
годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по
същество и не може да бъде обсъждана в настоящото частно производство. При
произнасянето си по реда на чл.270, ал.1 от НПК, първостепенният съд
законосъобразно не е взел отношение по въпроса за вината, което е осигурило
както минималния стандарт на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на
правото на подсъдимото лице по чл.6, пар.1 от Конвенцията за разглеждане на
делото от безпристрастен съд, доколкото съдът не се е произнесъл с оценка за
годността на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност.
По отношение на втората предпоставка
съдът намира, че същата е налице, защото и към настоящия момент не е настъпила
промяна в интензитета на опасността подсъдимата да извърши престъпление, който
извод се обосновава от обстоятелството, че твърдяното в обвинителния акт деяние
по своята правна квалификация се явява тежко умишлено престъпление, при това
извършено в изпитателния срок на четири предходни осъждания, а именно: 1. НОХД
№ 625/2011г. по описа на РС Димитровград, в сила от 30.11.2012г.; 2. НОХД № 103/2014г.
по описа на ОС Хасково, в сила от 23.05.2014г.; 3. НОХД № 383/2014г. по описа
на РС Димитровград, в сила от 18.09.2014г.; 4. НОХД № 287/2015г. по описа на ОС
Хасково, в сила от 16.06.2015г., като отделно от това, същото е извършено в
условията на повторност.
Действително времето, през което
подсъдимата вече е била задържана, подлежи на съобразяване - осъществяването на
държавна принуда, откъсването от условията и средата, допринесли за извършване
на едно престъпление, са от същество да минимизират риска от извършване на ново
такова или от укриване. Поради това съдът контролира разумността на срока на
всяка наложена мярка за неотклонение предвид нейната тежест. Въззивният съдебен
състав, намира за необходимо да посочи, че следва да се отчита не абсолютната
времева продължителност на мярката, а същата да се съотнася към тежестта на
деянието, за извършването на което лицето е предадено на съд. Настоящият състав
е на мнение, че изминалите 5 месеца, през които лицето е било задържано
/считано от 07.05.2019г./, все още не са могли да имат такова въздействие,
което да прави продължаващото задържане под стража неоправдано. Опасността от
извършване на ново престъпление остава реална и висока.
Същевременно, в настоящото производство
съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, които
водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление,
обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение, или други нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение.
Въззивният съд се солидаризира с
изводите на първостепенния такъв, че изтеклият срок на фактическо задържане, макар да е ново обстоятелство по смисъла на
чл.270, ал.1, изр.2 от НПК, с оглед на неговата продължителност не обуславя
необходимост от изменение на наложената на подсъдимата мярка за неотклонение
"задържане под стража", доколкото не е налице доказана промяна в
интензитета на опасността подсъдимата М. да извърши престъпление.
Правилно и законосъобразно първата
съдебна инстанция е приела, че е налице реална опасност подсъдимата Н.М. да
извърши престъпление, в случай че й бъде определена по-лека мярка за
неотклонение. Опасността от извършване на престъпление настоящият състав, както
и първоинстанционният такъв, извежда от квалификацията на деянието, за което
лицето е предадено на съд - тежко умишлено престъпление, извършено в условията
на повторност и в изпитателния срок на предходни осъждания. С оглед изложеното и
като се вземе предвид съдебното минало на подсъдимата М. се налага извод, че у последната
са изградени трайни престъпни наклонности, като дори и ограниченията,
произтичащи от наложените й наказания, не са изпълнили своята корективна и
превъзпитателна роля и не са я приучили към спазване на наказателноправните
запрети. Характерът на престъплението, за чието извършване подсъдимата е предадена
на съд, ценено съвкупно с данните за миналата й съдимост сочат, че същото не е
инцидентна проява в живота на подсъдимата, а са израз на трайни престъпни
навици, което сочи и на завишена степен на лична обществена опасност на
подсъдимото лице, която на собствено основание и с оглед разпоредбата на чл.56,
ал.3 предл. 3 от НПК, също следва да бъде взето под внимание при преценката за
най-адекватната мярка за неотклонение.
Контролиращият съд следва да отбележи,
че от момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимата М. - 07.05.2019
г. до датата на постановяване на обжалваното определение - 08.10.2019г., както
и съотнесено към датата, за която е насрочено следващото заседание по делото - 10.12.2019
г., е изтекъл срок, който не се явява неразумен.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимата мярка за неотклонение в по-лека, тъй като „задържането под стража“
се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата й.
По посочените мотиви, въззивният съд
намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния
съд, с което направеното от защитника на подсъдимата М. искане за изменение на
мярката за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и
законосъобразно. Ето защо обжалваният понастоящем съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.10.2019
г. по н.о.х.д. № 10003/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5- ти
състав, с което направеното от защитника искане за изменение в по-лека на
взетата спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
оставено без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.