Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.В.Търново, 03.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично
заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 2925 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск
за установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422
вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице -
кредитодател /"*********"
АД/ и ответниците в качеството кредитополучатели е сключен договор за
потребителски кредит № FL
539319/14.07.2010г.,
съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателите потребителски
кредит в размер на 3590лв. за пълно погасяване на задълженията по договор за
потребителски кредит от 30.05.2007г. и кредитна карта от 01.11.2005г., сключен
между Банката и Р.И.Е.. Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателите се
задължили да заплащат на Банката годишна лихва. Плащането на кредита следвало
да се извърша по погасителен план, на равни месечни вноски ,като се сочи, че
крайния срок на договора за кредит е 14.07.2014г. Ищецът заявява, че длъжникът
не изпълнил задълженията по договора за кредит. На следващо място се излагат
твърдения, че на 18.01.2016г с договор за продажба на вземания/цесия/ и
приложение към него, "*******" АД прехвърлила на ищеца Е
М” ЕООД вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Твърди
се, че писмото за уведомяване за цесията е получено лично от Р.И.Е.. Ищецът
заявява, че писмото до ответника И.К. се е върнало като непотърсено, но според
ищеца ответникът И.К.Е. следва да се счита уведомен за цесията, въпреки,
че не е получил уведомлението, поради това, че не е уведомил кредитора за
промяна в адреса си. Ищецът счита, че е придобил ликвидно
и изискуемо вземане от кредитора по силата на договора за цесия и поради липса на изпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателите, за вземанията си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2212/2018г. по описа на
ВТРС, срещу която длъжниците депозирали възражения по чл.414 от ГПК, като след
дадени указания от съда ищецът предявил настоящите положителни установителни
искове. Отправя искане съдът да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца, по процесния
договор за потребителски кредит от 14.07.2010г. сумата 3040лв.-главница, сумата
385,61лв.-мораторна лихва върху главницата, претендирана за периода
18.01.2016г.-10.07.2018г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, които оспорват
предявените искове. Заявяват, че "*******" АД не ги е уведомявала за
извършената цесия. Оспорват представеното изявление за доставяне от
28.05.2018г. като твърдят, е подписа не е на Р.Е., както и в известието не е
посочен кой е договора за цесия. Оспорват и уведомяването на ответника И.К.,
като твърдят, че не е получавал уведомление за цесия и адресът, на който живее
е гр.*********. Оспорват и съдържанието на
договора за цесия от 18.01.2016г., като заявяват, че в него не е посочено
процесното вземане, не е посочен размера на прехвърленото вземане, като
ответниците навеждат възражение, че прехвърляне на вземане не е настъпило в
полза на ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 14.07.2010г. между „********** АД в качеството кредитор и ответниците Р.И.Е. и И.К.Е. в качеството
кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит № FL 539319, по силата на който Банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3590лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL 254993 от
30.05.2007г. и кредитна карта ЕС 16118 от 01.11.2005г., сключен между Банката и
Р.И.Е., срещу насрещно поето задължение за връщане на ползвания кредит ,заедно
с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за потребителски
кредит. Съгласно чл.1 ал.2 от договора, за връщането на кредита и за другите
задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучатели
отговарят солидарно. В чл.2 от договора е изложено, че разрешения кредит се
превежда по посочената в договора банкова сметка. ***.3 ал.1 от договора е
уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката договорна
възнаградителна лихва, формирана по начина, посочен в договора. Видно от чл.6
от договора, крайния срок на погасяването му е 14.07.2014г., като в чл.7 е
визирано, че кредитополучателят погасява кредита на равни/анюитетни/месечни
вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, включващи лихва и главница, в размер на
94,54лв.-всяка вноска през първата година от срока на издължаване на кредита и
101,48лв.-за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, съгласно
действащия към датата на сключване БЛП. В чл.9 от договора е визирано, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва за
забава за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната
лихва за забава.
По делото е представена молба за потребителски кредит, по която
кредитоискател е ответника Р.И.Е., а съкредитоискател е ответника И.К.Е., с
искане за отпускане на кредит.
Видно от представения по делото банков документ от 14.07.2010г., на
посочената дата е извършен банков превод от страна на кредитора по банкова
сметка *** Р.И.Е. на сума в размер на 3590лв.
По делото е представен погасителен план, видно от който процесния кредит е
отпуснат на 14.07.2010г. със срок на погасяване 14.07.2014г., на месечни
анюитетни вноски.
Видно от Договор за прехвърляне
на вземания от 18.01.2016г. между „*********” АД, от една страна като цедент и „Е М” ООД, от друга страна като цесионер, е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който прехвърлителят
се съгласява да прехвърли на приобретателя всички свои права, права на
собственост, облаги, участия във вземания, които вземания са подборно изброени
и индивидуализирани в Приложение към
потвърждение за извършена цесия. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
По делото са представени писма с обратна разписка до ответниците, с които
същите се уведомяват за извършената цесия.
На 10.07.2018г. ищецът е подал до
Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжниците Р.И.Е. и И.К.Е.. Въз основа на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.07.2018г.
по ч.г.гр.д.№2212/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжниците Р.И.Е.
и И.К.Е. за заплащане солидарно на сумата от 3590 лева (три хиляди петстотин и деветдесет лева) -
главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL539319/14.07.2010 г., в едно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 1197.69 лева (хиляда сто
деветдесет и седем лева и шестдесет и девет ст.) – договорна лихва за периода от 14.07.2010 г. до
14.07.2014 г., сумата от 385.61 лева (триста осемдесет и пет лева и шестдесет и
една ст.) – мораторна лихва за периода
от 15.07.2014 г. до 10.07.2018 г.,
сумата от 137.50 лева (сто тридесет и седем лева и петдесет ст.) –
договорни такси, както и сумата от 106.22 лева (сто и шест
лева двадесет и две ст.) - разноски за заплатена държавна такса.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжниците подали възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
От заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесния кредит е усвоен като
сума в размер на 3590лв., постъпила но банкова сметка *** Р.Е.. Вещото лице е
установило, че от страна на ответника Р.Е. са направени плащания в посочения в
заключението размер, като останала дължима главница в размер на 3040,62лв.
Според изложеното в заключението, погасени са 9бр. погасителни вноски, а
непогасени са от 11-та до 48-ма погасителни вноски. Вещото лице е посочило, че
размерът на мораторната лихва върху тази главница, за периода
18.01.2016г.-10.07.2018г. е на стойност 764,49лв.
С протоколно определение от
21.02.2019г. съдът поради направеното от ответника оспорване е открил
производство по реда на чл.192 от ГПК за оспорване истинността на частен
документ-известие за доставяне с дата на изпращане 28.05.2018г. до адресат Р.Е.
в частта на положил подпис на получател на известието.
Във връзка с оспорването по делото е
допусната съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява,
че името Р.Е. и подписът на получател в
графа „попълва се от получател” върху известие за доставяне №7100015275796 от
28.05.2018г. са изпълнени от Р.И.Е..
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е
основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен. Съображенията за това са
следните:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че между „***********” АД и ответниците е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит от 14.07.2010г., което е породило уговорените правни последици,
а именно банката е направила паричен превод на кредит в размер на 3590лв., по
банкова сметка *** Р.Е., за което е била депозирана молба за отпускане на
потребителски кредит, подадена от Р.Е. и И.Е. в качеството съкредитоискател. По
делото е представен писмен договор за потребителски кредит, подписан от
страните. Възражението на процесуалния представител на ответника И.К., че
доколкото липсва подпис в края на договора, положен от този кредитополучател,
същият не е обвързан от договора, съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Не е спорно, че ответникът И.К. е положил подписа си под всяка
страница от договора, с изключение на последната страница. Доколкото обаче
върху тази страница от договора не се съдържат разпоредби от съществените
елементи на договора, а единствено подписи на страните, съдът намира, че
пропускът на лицето да положи подпис на тази страница от договора, не
разколебава извода за възникване на облигационно правоотношение между кредитора
и този ответник, а същият е обвързан от разпоредбите на договора, тъй като с
полагане на подписа си под разпоредбите, съдържащи се в договора, ответникът И.К.
е изразил волята си да участва в договорното правоотношение. Не е спорно, и от
представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява превеждане по банкова сметка *** Р.Е. на сумата по
отпуснатия кредит. С предоставянето на
сумата по кредита, банката е изпълнила своето задължение по договора,
като за кредитополучателите е възникнало
задължение по силата на договора да върнат отпуснатия кредит на месечни
анюитетни вноски, в посочените в договора срок и условия. Видно от договора е
налице основание за ангажиране на отговорността и на ответника И.К., който е
подписал договора в качеството съкредитополучател, като в договора е изрично
посочено в чл.1 ал.2 ,че за връщането на кредита и другите задължения по
договора лицата, подписали го като кредитополучатели отговарят солидарно. В
този смисъл, и доколкото в договорното правоотношение като кредитополучатели
участват двамата ответници, то съдът приема ,че е налице основание за
ангажиране на солидарната им отговорност при установено неизпълнение на
договорни задължения, вкл. и по връщане на сумите по кредита.
С
договор за цесия от 18.01.2016г. и Приложение
към него, процесното вземане е
било прехвърлено от „*********” АД ЕАД на ищеца.
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването,
съобр. чл.99, ал.4 от същият закон. Така установеното задължение на цедента има
за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи
цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и
незаместимо действие, а и съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от това
действие възникват направо за представлявания.
Спорен
момент в настоящото производство е дали цесията е породила действие спрямо
ответниците и дали те са надлежно уведомени за извършената цесия, в каквато
насока са и възраженията в отговора на исковата молба. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответниците за ненадлежно уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземането по договор за цесия, сключен между
ищцовото дружество и „*********АД. По отношение уведомяване на ответника Р.Е., по делото
беше представена обратна разписка от известие за доставяне от 28.05.2018г.,
получено от този ответник. С отговора на исковата молба беше оспорена
истинността на това известие в частта на положил подпис на получател Р.Е., но
от заключението на допусната по делото съдебно-почеркова експертиза се
установи, че изписването на имената и подписът са положени от лицето Р.Е..
Съдът кредитира заключението на експертизата,същото е пълно, обосновано и
изготвено от вещо лице, в чиято компетентност съдът няма основание да се
съмнява. Оспорването на заключението на експертизата е общо, без конкретни
аргументи, поради което съдът намира, че заключението следва да бъде съобразено
и да бъде прието за недоказано направено от ответника Р.Е. оспорване на подписа
на получател на известие за цесия. С оглед изложеното съдът приема, че
ответникът Р.Е. е бил надлежно уведомен за извършената цесия, преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. По отношение уведомяването на другия ответник,
съдът констатира, че от представените по делото доказателства не може да се
направи извод, че писмото, изпратено до този ответник, съдържащо уведомяване за
цесията е достигнало до него. Следва да се вземе предвид обаче, че към исковата
молба са приложени като доказателства препис от уведомителното писмо и
изричното упълномощаване от цедента към цесионера да уведоми длъжника за сключения
договор. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (Решение № 123 от 24.06.2009 год. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II
т. о., ТК). Няма пречка то да бъде извършено от новия кредитор, който е
упълномощен от цедента. (Решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС.) Уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,
ал.3, предл.I ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК ( Решение № 3 от
16.04.2014 год. по т.д. № 1711/2013 год. на ВКС). В този смисъл, съдът приема, че длъжникът е уведомен за цесията най-късно с
получаването на препис от исковата молба, ведно с приложените към нея
доказателства на 23.10.2018 год. Следва да се счита, че прехвърлянето на
вземането му е противопоставимо и има действие спрямо него. Нещо повече,
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване ( Определение № 987 от
18.07.2011 год. на ВКС по гр.д. № 867/2011 год., IV г. о., ГК). Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия от 18.01.2016г. има действие спрямо длъжниците - ответници и тъй като същите не
твърдят да са извършили плащане на цялата прехвърлена сума, то цесионерът -
ищец се явява носител на това вземане.
По
делото се установи, че има направени плащания от страна на ответника Р.Е., като
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните, погасени са 9 погасителни вноски, включващи главница и лихви, като
непогасения размер на главницата след приспадане на направените плащания,
възлиза на сумата 3040,62лв. До приключване на устните състезания ответниците
не наведоха правопогасяващи възражения за заплащане на дължимата сума за
главница по договора за кредит, поради което съдът приема, че искът за
установяване дължимост при условие на солидарност от двамата ответници на
сумата 3040,62лв. е основателен и доказан.
По
отношение на исковата претенция за лихва за забава, съдът намира, че е налице
основание за нейната дължимост, доколкото ответниците не са заплатили в срок
всички вноски по кредита, а последното плащане е от 24.10.2011г. Крайният срок
на договора е изтекъл на 14.07.2014г. Ответниците са изпаднали в забава с
плащанията по договора, поради което и с оглед изрично уговореното обезщетение
за забава се дължи. Същото, видно от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза за претендирания период 18.01.2016г.-10.07.2018г. върху главницата
от 3040,62лв., възлиза на 764,49лв. Искът за установяване дължимост на
законната лихва за забава за посочения период следва да бъде изцяло уважен в
претендирания от ищеца размер от 385,61лв.
Върху главницата от 3040,62 лв. следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.07.2018г. до окончателно
изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 106,22лв.за държавна такса,
от които дължима по претенцията, предмет на настоящото производство държавна
такса възлиза на сумата 68,52лв. В исковото производство направените от ищеца
разноски са 103,10лв. за държавна такса
и 150лв. за възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната
експертиза. При това положение общият
размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
321,62 лв., като с оглед уважаване на
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата общо 321,62 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
Ответниците също са претендирали
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат
присъждани разноски в тяхна полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК,
във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответника Р.И.Е. оспорване авторството на подписа на
„получател”, положен на известие за доставяне №7100015275796, с дата на
изпращане 28.05.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.И.Е. ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и И.К.Е. ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** ДЪЛЖАТ солидарно на „Е М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. ********** сумата от 3040,62 лева (три хиляди и четиридест лева и шестдесет и две стотинки) - главница,
дължима по договор за потребителски кредит № FL539319/14.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 10.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 385.61 лева (триста
осемдесет и пет лева и шестдесет и една ст.) – мораторна лихва за периода
от 18.01.2016г. до 10.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №1072/11.07.2018г. по ч.гр.д.№2212/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Р.И.Е.
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и И.К.Е. ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е М” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата от общо
321,62 лв. /триста
двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени от
ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2212/2018г.по
описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: