Решение по дело №148/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 20.05.2015 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска коллегия, в открито заседание

на дванадесети ноември

през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря  Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                             т. д. № 148

по описа за 2013 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

          „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес *** е предявило против Н.Г.Н. и З.Ю.Н. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците че ищецът има спрямо тях като солидарни длъжници и дължими от тях солидарно следните вземания: за сумата от******* лева представляваща главница дължима по договор за кредит от 22.05.2008 г., за сумата от ********** лева представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г., за сумата от ********** лева , представляваща санкционираща лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г., за сумата от ******* лева представляваща заемни такси  и за сумите от***********лева д. т. и ********* лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски сторени в заповедното производство., ведно със законната лихва върху сумата от *******лева, считано от 25.06.2013 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й заплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1444/2013 г. на ДРС. Претендира разноски по водене на делото..   

            Ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете. В представения отговор твърдят, че през периода м. 08 – м. 11, 2011 г., за който ищецът твърди, че ответниците не са правили погасителни вноски, в извлечението от сметка съществуват данни за внасяни суми през м. август и септември, 2011 г. Доказателства за настъпила на 25.11.2011 г. предсрочна изискуемост на кредита не са представени. Отричат кредиторът да ги е уведомявал, че кредитът е предсрочно изискуем, кога е настъпила изискуемостта и, че от този момент е се начисляват договорни и санкционни лихви.  Твърдят, че за да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем освен забавата, следва да е налице още една предпоставка, а именно волеизявление на кредитора за настъпване предсрочна изискумест на кредита и достигане на това изявление до длъжниците. Застъпват становище, че с бездействието си  кредиторът   ги е увредил със сумата от ****** лева, тъй като от момента на спиране на плащането по процесния договор на 23.07.2011 г.  до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са изминали около 2 години Следвало е веднага след спиране на плащането кредиторът да уведоми длъжника за това обстоятелство , но това не е сторено, тъй като банката има интерес да  получава лихва. Твърдят, че банката  за един и същи период е начислявала и лихва върху лихва и е налице анатоцизъм, което е незаконосъобразно. Овен това лихвата е изчислявана не върху просрочен вноски, върху целия  кредит. Претендират разноски по водене на делото.    

КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

            Между страните е сключен договор  за ипотечен кредит на 22.05.2008 г, по силата на който. „Банка ДСК” ЕАД в качеството си на кредитор е предоставила на Н.Г.Н. и З.Ю.Н. в договора посочени като «кредитополучател»  кредит в размер на ****** лева  със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването. Очевидно банката е имала предвид  за кредитополучател ответника, предвид отразеното в  чл. 11 е отразено, че съпругът на кредитополучателя З.Ю.Н. е уведомена за кредита и й е известно, че носи солидарна отговорност за издължаването му, както и че за обезпечаване на кредита ще бъде учредена законна ипотека върху общия имот. Съглласно чл. 6 от договора падежна дата за издължаване  на месечните вноски за главница и/или лихва е 23 число. В т.7 от договора е уговорено  кредитополучателят да заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют /намиращи се на л.23 от делото/. Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент  е 4, 69 %, а стандартната надбавка 3, 10процентни пункта или лихвеният процент по кредита към датата на сключването на договора е общо 7, 79 %. Съгласно чл. 12 неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.

             В т.20.1 от ОУ е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена от договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно т.20. 2 при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък  от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред , остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент , увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта..Неразделна част от договора е   По делото се съдържа и погасителния план, в който е посочено, че кредитът е усвоен на 23.05.2008 г. и са посочени размерите на дължимите месечни погасителни вноски и падежите им. 

Видно от приложеното по делото извлечение от сметка към  датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита  25.11.2011 г. не са били погасени четири погасителни вноски, а именно: на 23.08.2011 г. сумата от ******* лева, на 23.09.2011 г. сумата от ******* лева, на 23.10.2011 г. сумата от******** лева и на 23.11.2011 г. сумата от ******* лева., т.е. по кредита е била допусната забава в плащанията над 90 дни, поради което на основание ОУ на банката, кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем.

До ответника е изпратена покана-уведомление № 800 – 21.05.2013 г., а до ответницата покана-уведомление изх. № 799821.05.2013 г. изходящи от ищеца, с които ответниците са уведомени, че поради забава  в погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит и на основание предвидените в него условия кредитът е предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени на адресата с писма с обратни разписки, като са върнати известия за доставяне с отбелязване, че пратката  е получена на 31.05.2013 г. и са поставени подписи на редовете обозначени „Упълн. лице”.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице И.Д. се установява, че ипотечният кредит е усвоен на 23.05.2008 г., като нередовното плащане започва от 23.08.2011 г. До 23.07.2011 г. погасителните вноски са редовни. Към 25.11.2011 г. - датата на предсрочната изискуемост нередовните вноски по погасителния план са 5 бр. – сумата от ******* лева с падеж  23.08.2011 г. сумата от  ******* лева с падеж 2309.2011 г., сумата от ******* лева с падеж 23.10.2011 г. и сумата ******* лева с падеж на 23.11.2011 г. Към 26.06.2013 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК непогасената главница е в размер на ****** лева за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г., договорна лихва  в размер на ********** лева

 

                                                                                    - 2 -

изтекла за периода от 23.08.2011 г. до 25.06.2013 г., санкционираща лихва в размер на ****** лева изтекла за периода от 25.11.2011 г. до 25.06.2013.  След 25.11.2011 г. няма извършени плащания  по кредита. договорната лихва е начислена съгласно погасителен план. санкциониращата лихва е начислена върху неиздължената главница.

             Банката е подала заявление вх. № 9854/26.06.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците и е било образувано ч. гр. д. № 1444/2013 г.на ДРС., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 1 от ГПК  от 22.07.2013 г., с която е разпоредено двамата длъжници солидарно да заплатят на кредитора сумите от ****** лева представляваща главница по договора за ипотечен кредит, , сумата от *********** лева лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г., сумата от ********** лева наказателна лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г. сумата от ******* лева заемни такси за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г. , ведно със законната лихва върху сумата от  ****** лева, считано от 26.06.2013 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното й заплащане. Издаден е и изпълнителен лист. От страна на длъжниците в законоустановения срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК са постъпили възражения. От ищеца са предявени положителните установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за горепосочените вземания.                                 

           Горната фактическа обстановка се установява  от събраните по делото писмени доказателства и заключението на в. л. И.Д..

           Предвид установената по делото фактическа обстановка следва извод за неоснователност на предявените искове, с изключение на претенцията касаеща установяване на вземане за разноски сторени в заповедното производство, в която част производството по настоящето дело следва да бъде прекратена.   .

            Предявените искове са с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване наличието на различни по вид вземания от страна на заявителя по чл. 417 от ГПК против длъжниците, срещу които е издадена заповедта за изпълнение. В това производство, което има за предмет установителни по своя характер искове, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. В настоящият случай със събраните по делото доказателства,  съдът счита, че ищецът не е доказал по безспорен начин съществуването на вземанията си, за които вземания му е издадена  заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство по горепосоченото ч. гр. д. №  1 444/2013 г. на ДРС.

           Безспорно установено е, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на******* лева.. Твърдението в исковата молба е, че поради непогасяване на четири броя  вноски по погасителния план, посочени по-горе като размери и падежа на същите е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, която е обявена на 25.11.2011 г., като ищецът се позовава на т 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, приети от ответника по силата на чл.12 от процесния договор  Според чл. 60, ал.2 от ЗКИ, препращаща към чл. 418 от ГПК обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В случая по делото се съдържат покани-уведомления, изпратени от кредитора и  адресирано до ответниците, с които същите се уведомяват, че поради забава  в погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит и на основание предвидените в него условия кредитът е станал предсрочно изискуем. Поканите-уведомления са изпратени с писма с обратни разписки, които обратни разписки са оформени по начина посочен  по-горе.  От изложеното може да се направи извода, че банката е направила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но липсват доказателства установяващи те да са достигнали до длъжниците. Съгласно чл.5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя. В ал. 2 е предвидена възможност препоръчаните пощенски пратки да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката..Известията за доставяне не са оформени по надлежен начин, тъй като от тях не става ясно на кого са връчени същите. дали лично на получателите или на лице от посочените в чл. 5, ал. 2 от Общите правила. Ответниците категорично отричат да са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.

             С оглед на изложеното съдът счита, че ищецът не е представил изискващите се от закона доказателства, че волеизявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжниците.

           При тези данни, имайки предвид, че уведомлението е елемент от процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит и доколкото по делото не се установи, че то да е връчено на длъжниците, т.е. изявлението на банката не е достигнало до тях, то съдът приема, че исковете за установяване съществуване на вземания за главница, договорна лихва, санкционираща лихва и заемни такси са неоснователен, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит и следва да се отхвърли.

            Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците съществуване на вземане в полза на ищеца представляващи сторени в заповедното производство разноски в размер на ********* лева д. т. и ********* лева юрисконсултско възнаграждение е недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено в  тази му част Според т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г на.  ОСГК на ВКС процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство.

            Предвид неоснователността на исковете на ищеца не следва да се присъждат разноските сторени в заповедното производство, както и тези сторени в исковото производство.

            На ответниците се дължат разноски за настоящето производство в размер на 50 лева възнаграждение на в. л. 

            На процесуалният представител на ответниците адв. Ю.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, като размерът на възнаграждението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Ю.Д. в размер на ********* лева

            Водим от горното, КОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ПРЕДЯВЕНИТЕ от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес *** против Н.Г.Н. и З.Ю.Н. и двамата

                                                                                   - 3 -

с адрес гр. Д., ул. „Б.” № ** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците че ищецът има спрямо тях като солидарни длъжници и дължими от тях солидарно следните вземания: за сумата от ****** лева представляваща главница дължима по договор за кредит от 22.05.2008 г., за сумата от ********** лева представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г., за сумата от ********** лева , представляваща санкционираща лихва за периода от 23.07.2011 г. до 25.06.2013 г. и за сумата от ******* лева представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху сумата от ****** лева, считано от 25.06.2013 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й заплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1444/2013 г. на ДРС, ОТХВЪРЛЯ   

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим  предявения от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес *** против Н.Г.Н. и З.Ю.Н. *** иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът има спрямо тях като солидарни длъжници и дължимо от тях солидарно вземане в размер на ********* лева д. т. и ********* лева юрисконсултско възнаграждение, представляващо разноски сторени в заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1444/2013 г. на ДРС и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 148 /2013 г. на КОС в тази му част.     

 ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 със съдебен адрес *** да заплати на адв. Ю.Д.,***  на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от  ********* лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: