Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 233
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                            08.06.2020г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и първи май

Четиринадесети наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 437 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-001760 от 15.04.2019г. на  **към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на И.Г.К. с ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 05.04.2019 година в 10:35 часа в гр. Плевен на кръстовище, образувано от площад **и ул. „**“ с посока на движение към ж. к. „**“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „**“ с рег. № **управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение – нарушение по чл. 137А, ал. І от ЗДвП.   

 Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление № 19-0938-001760 от 15.04.2019г. на  **към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“  като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушение на процесуални правила в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган и за несъответствие между описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка с действителната такава.  

В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като поддържа изложените в жалбата оплаквания.

Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.  

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:    

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №1760 от 05.04.2019 година против И.Г. *** с ЕГН ********** за това, че на 05.04.2019 година в 10:35 часа в гр. Плевен на кръстовище, образувано от площад **и ул. „**“ с посока на движение към ж. к. „**“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „**“ с рег. № **управлявал моторното превозно средство без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение. Като нарущена е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. І от ЗДвП.  

Описаната в АУАН фактическа обстановка възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, в което на  И.Г. *** с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 05.04.2019 година в гр. Плевен нарушение по чл. 137А, ал. І-ва от ЗДвП.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя П.Г.Г. и свидетеля С.Л.К., чиито показания съдът приема с доверие като логични, обективни и взаимно допълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, като категорино и единодушно заявяват, че жалбподателят е управлявал описаното МПС без да ползва обезопасителн колан, с какъвто бил оборудван автомобила,. Показанията им кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени докзателства, а именно: възражение от И.Г.К. вх. № 316000-12519/08.04.2019 г., акт за установяване на административно нарушение № 1760/05.04.2019 г., писмо рег. № 316р-18801/13.06.2019 г. ведно с наказателно постановление № 19-0938-001760/15.04.2019 г., заверено копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., справка за нарушител/водач. Горната фактическа обстановка не се опровергава от обясненията на жалбоподателя, които съдът обсъди като отчете, че същите освен доказагтествено средство са и следство за защита. След внимателен и прецизен анализ, съдът намери, че същите са изолирани и неубедителни, поради което са израз единствено на предприетата защитна теза.

Съдът намира, че дори да се приеме, че жалбоподателят е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалви правила в хода на административно-наказателното произвдоство пред наказващия орган. Това е така, защото императивната разпоредба, разписана в чл. 57, ал. I, т.5 от ЗАНН изисква наказателното постановление да съдържа редица лимитативно изброени реквизити, сред които и мястото, където е извършено нарушението. Описанието на мястото на нарушението трябва да е ясно и конкретно отразено, а не предполагаемо. В настоящата хипотеза в АУАН и в НП, мястото на нарушението е посочено, като „кръстовище, образувано от площад **и ул. „**“, което е неразбираемо, предвид даденото в т.8 от &6 от ДР на ЗДвП легално определение на „Кръстовище“, според което това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Сладва да се посочи, че според общовъзприетото разбиране „Площад“ е широка, незастроена селищна територия, заобиколена от сгради или зеленина.  Наличието на неяснота относно конкретното място на извършване на нарушението представлява допуснатото съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е пречка жалбоподателят да узнае за какво конкретно нарушение е привлечен към административно-наказателна онговорност и съответно да организира защитата си. Същото не може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно следствие и предпоставя отмяната на обжалваното наказателно постановление.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

   

 По изложените съображения, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001760 от 15.04.2019г. на  **към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на И.Г.К. с ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 05.04.2019 година в 10:35 часа в гр. Плевен нарушение по чл. 137А, ал. І от ЗДвП.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: