Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 26.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дeсети март в, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
при секретаря: Гергана Милушева.
като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1169/20 по описа на КРС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0001347/21.08.2020 година на Директор РД „АА” гр. София, с което на „ НБ Къмпани“ ЕООД, представлявано от Б. К., с адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, ет.** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.1 от ЗАвПр. на основание чл.96г, ал1, пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.02.2020г. около 10.58ч. на улица „**“ № **, като лице по чл.2 ,ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТИТС с фирма „НБ Къмпани“ ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на международни превози на товари/лиценз на общността/ № 219708/20.08.2018 година е допуснал водача / име на лице написано с латински букви вероятно Ф. Т., лице което не е български гражданин / е извършил международен превоз на товари с товарен автомобил Мерцедес 1229 Л АТЕГО от категория № 2, с рег. № *** ,без1/ да притежава карта за квалификация на водача, за превоз на товари. Нарушение, което е установено при извършена тематична проверка на фирмата във връзка с писмо № 12-00-00-410/3/19.06.2020 година и след проверка в информационната система на ИА „АА“ гр. София. Проверката извършили инспекторите: К.С.Б. и В.Г.С. същите и свидетели по делото. В резултат на проверката счели, че от страна на фирмата е извършено нарушение на разпоредбата на чл.7б,ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. В следствие на този резултат АНО от своя страна на 21.08.2020 година издал и атакуваното НП като в последното вписал нарушението по чл. чл.7б,ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. и на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложил административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева/.
Твърди се за установено е, че фирмата притежава лиценз, като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 11 от 31.10.2018 г. за международен превоз на пътници и товари. Но въпреки разпореждането на съдът от 16.10 2020 година да се представят всички писмени доказателства послужили на АНО за изграждане на обвинителната му теза подобен лиценз или копие от него не се представя. Твърди се, че лицето Ф. Т. очевидно лице без българско гражданство или гражданин на република Сърбия неизвестна кога и къде е извършил превоз на товари с товарен автомобил марка Мерцедес 1229 Л АТЕГО и рег. № ***. При това очевидно без да се държи сметка, че липсва трудов договор между посоченото лице и собственика на фирмата от които договор да се вижда ,че именно това лице има право да управлява този автомобил и то извън пределите на Република България. В същото време няма надлежно заверена справка относно регистрацията на подобен автомобил в страната и чия собственост е същият. Вместо това по делото е приложен на лист № 5 документ в бланкова форма изписан на език различен от Български, като липсва надлежно извършен превод на същият така както поверява разпоредбата на НПК приложима и в това производство, след като подобна уредба липсва в ЗАНН. Очевидно е ,че без така посочените доказателства АНО твърди, че Т. е управлявал посочения автомобил, без да притежава карта за квалификация на водача, но кога и къде е извършил това не се посочва, очевидно за да не може съдът да направи преценка относно изтичане на предвиден в закона давностен срок. Не се посочва и в коя чужда държава и от какви органи е извършвана проверка, какви са констатациите им и дали същите са компетентни да извършат подобни действия.
В съдържанието на атакуваното НП има посочени две дати. Първата сочи деня на проверката и издаването му а втората е датата на издаден лиценз, от които надлежно заверено копие за нуждите на делото не се представя, като на практика се иска от съдът да кредитира голословни твърдения. И така след допуснатите горепосочени процесуални нарушения АНО е формирал убеждение ,че следва да се накаже юридическо лице за нарушение което той посочва в НП въпреки ,че за това липсват каквито и да е доказателства. Относно виновното лице Б. К., той и управител на фирма „НБ Къмпани“ ЕООД липсват каквито и да е писмени доказателства, че същият разбира писмено и говоримо български език. Липсват писмени доказателства ,че подобна фирма е регистрирана по надлежният ред в страната ни. Накратко се твърди , че той представлява фирмата но няма приложено копие от регистрацията и или пълномощно от собственика. Вписаните данни в представеното по делото копие от нотариално заверено пълномощно не го легитимират безспорно като собственик след като към него няма копие от регистрацията на фирмата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева за нарушение по чл. 7б, ал.1 изр.1,пр.2 от ЗАвП.
Съгласно така установената и приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на Заповед № РД-08-702/10.12.2013 г., с която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил Директора на Регионална дирекция,Автомобилна администрация" да издава наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за липса на изрично посочване кога, къде и как е извършено нарушението като при това не се държи сметка,че мястото на установяване в Република България е място различно от мястото на извършването му. При това не е посочено и времето на извършване ,чрез конкретна дата, което бездействие лишава съдът от възможността да направи преценка относно изтекъл давностен срок. Вместо това за пореден път при ясното съзнание, че липсват писмени доказателства - документи кога, къде и как сочения Ф. Т., гражданин на неизвестна държава но не и българин е извършвал превози. Твърди се, че нарушението е констатирано чрез надлежен документ но копието на този документ не е превеждано на български език и е неясно по своето съдържание поради тази причина. В издаденото въз основа АУАН атакувано от жалбоподателя НП безусловно липсва място и дата на извършване на описаното нарушение. Неотменно задължение на АНО е при извършваната проверка да събере безспорни доказателства и след преценката на същите да вземе своето решение. При това такива не се представят по делото въпреки изричното разпореждане на съдът от 16.10.2020 година.Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това важи и за останалите доказателства по делото. С оглед констатираното противоречие между АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, не може да се установи в действителност коя дата АНО приема за дата на нарушението. Съгласно разпоредбите в НПК задължение на АНО в проведеното от него АНП-во е да се снабди с надлежно извършен превод на документите, които е ползвал за доказателства по делото и да представи този превод и на съдът но до приключването на делото такъв не бе представен. От обжалваното НП не става ясно защо АНО счита че не следва да се посочи място и дата на извършване нарушението.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност, място и датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача, сертификат на същият със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен с автомобил влекач с рег. № ** /без да се посочват данни, кога, къде и как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/, като не е посочена категорията и подкатегорията на моторното превозно средство, за да се установи необходимостта от изискването за квалификация на водача, удостоверена с карта на водача. Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 пр.2 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава сертификат на водача със срок на валидност.. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадения сертификат за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично определя, че сертификат се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.
При издаване на оспореното НП № 42-0001347/21.08.2020 г., вместо да изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.2 от ЗАвП, АНО се е задоволил единствено с формалната констатация, че „НБ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „**“ № ** на 20.02.2020 година, притежаващ лиценз на Общността с № 219708/20.08.2018 г., като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 17742 от 11.07.20017г.за международен превоз на пътници и товари е извършило визираното в атакуваното НП нарушение. Няма как седалището на фирмата и датата на проверката да имат отношение към време ,място и начин на управляване на фирмен автомобил, при все че не следва да се забравя ,че надлежни доказателство относно собствеността на вписания автомобил не се представят. Сравнителният анализ на чл. 7Б, ал. 1 от ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7б, ал.1 изр2 от ЗАвП е необходима не формалната липса на сертификат на водача, а липсата на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 ЗАвП.
Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 2 ЗАвП такава карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 пр.2 от ЗАвП.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на сторени по делото разноски. Съдът в предвид проведените поредица от заседания по вина на АНО- неявяване на редовно призовани свидетели без основателна причина следва да съобрази размера на разноските.
Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО: НП №42-0001347/21.08.2020 година на Директор РД „АА” гр. София, с което на „ НБ Къмпани“ ЕООД, представлявано от Б. К., с адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, ет.** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.1 от ЗАвПр. на основание чл.96г, ал1, пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.
ОСЪЖДА- РД „АА” гр. София, да заплати сторените по делото разноски в размер на 300-триста лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Кюстендилски административен съд, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: