Решение по дело №14613/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2071
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 16 март 2020 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100514613
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, …...03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                             СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14613 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.240 ГПК.

             Образувано е по молба на В.Л.В. за отмяна на неприсъствено решение от 28.08.2017г. по гр.д. № 1146/2016г. на СРС, 119 състав, с което е признато за установено, че претендираното от „Ф.и.“ ЕАД срещу молителката вземане в размер на 2 265. 92 лв., ведно дотоворна лихва в размер на 513. 73 лв. лева за периода 18.09.2009г. -20.05.2011г.; 1176. 81 лв. – договорно обезщетение за забава за периода 19.09.2009г. – 30.07.2015г., както и законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2015г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52840/2015г. на СРС, съществуват. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

            Молителката твърди, че не е получила призовка и не е могла да узнае за провеждането на заседанието по делото, както и че исковата молба е подадена извън преклузивния срок. Отделно поддържа, че не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител по делото, поради тежкото й здравословно състояние. В хода на устните прения пълномощникът й поддържа, че молителката има психологическо заболяване и не е осъзнала факта на получааване на призовката по делото. Предвид гореизложеното, молителката моли съда да отмени неприсъственото решение по реда на чл. 240, ал.1 ГПК.

Ответникът по молбата „Ф.и.“ ЕАД оспорва изцяло молбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че молбата е подадена извън преклузивния  срок по чл. 240, ал. 1 ГПК и е недопустима, поради което моли съда да прекрати производството. Евентуално излата съображения за нейната неоснователност, като моли съда да я остави  без уважение.

Молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена в срока по чл.240, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Възражението на ответното дружество за подаване на молбата извън преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 ГПК е неоснователно. Решението е съобщено на молителката на 14.09.2017г., а молбата – уточнение е подадена на 25.09.2017г., поради което е подадена в предвидения в закона едномесечен срок.

Съгласно чл. 240, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Производството  по  гр.д. № 1146/2016г.  по  описа  на  Софийски районен съд, ГО, 119 състав е образувано по искова молба на „Ф.И.“ ЕАД срещу молителката за установяне на парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52840/2015г. на СРС.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на молителката – ответник и връчен редовно лично на 10.02.2016г. В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.

Призовката за първото насрочено съдебно заседание за 19.10.2016г. е връчена редовно на молителката на 11.10.2016г., чрез пълнолетно лице от адреса И.В..

С разпореждане от 19.10.2016г., постановено в закрито съдебно заседание, делото е пренасрочено за 19.12.2016г., поради заболяване на председателя на състава, което е съобщено редовно на молителката на 19.12.2016г., чрез Г.Я.В.– съпруг.

С протоколно определение от 19.12.2016г. СРС е отложил делото за 15.03.2017г., поради нередовната процедура по призоваване на ответницата В.В.,  предвид неспазения срок по чл. 56, ал 3 ГПК.  На ответниццата В. е връчено съобщение за новото отлагане на делото на 31.01.2017г., чрез Магдалена В. – пълнолетна дъщеря.

С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на 15.03.2017г. на Зам. - Председателя на СРС, делото отново е пренасрочено за 10.05.2017г., поради заболяване на Председателя на съдебния състав. Към представен списък на призованите лица към разпореждането от 15.03.2017г., е налице удостоверено уведомяване на страните по делото, включително и на ответницата, чрез положен подпис за всяка от тях върху списъка за призоваване, но без да е удостоверено името и качеството на лицето, което се уведомява.

На 10.05.2017г. е проведено единственото съдебно заседание по делото, за което съдът е приел, че ответницата е редовно уведомена, без да е изпратено ново съобщение

    Предвид изложеното, е налице хипотезата на чл. 240, ал.1, т. 1, пр. 2 ГПК, поради ненадлежно уведомяване на страната за единственото проведено съдебно заседание. При наличие на пренасрочване на делото в закрито съдебно заседание, не се прилага разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК и призоваването на страните за съдебното заседание е задължително.

Липсва процесуална пречка страните да се уведомят лично за получаване на съответните съдебни книжа в деловодството на съда или пред съответното длъжностно лице в съдебна зала, като в този случай съответният служител на съда има удостоверителната компетентност на длъжностно лице по призоваване. Това уведомяване обаче също следва да бъде извършено по предвиден за това в ГПК ред и начин. В случая въобще не е удостоверено дали уведомяването за ответницата, направено в съдебната зала, е извършено лично или чрез трето лице, за да се прецени надлежното приложение на съответната норма - на чл. 45 ГПК или 46 ГПК. В случай на връчване на съобщение чрез трето лице, следва да бъдат посочени имената и качеството на лицето, което се уведомява, по арг. от чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК.  В случая липсва такова отбелязване, поради което въобще не може да бъде извършена такава проверка.  От друга страна, не е налице отбелязване, че уведомяването на 15.03.2017г. за пренасрочването на делото е извършено лично от страната. С оглед представената медицинска документация по делото за здравословното състояние на молителката -  ответник, видно от която същата е с 91 % инвалидност, която рефлектира върху възможността й за придвижване, доводите й за невъзможност физически да се яви в о.с.з. са достатъчни за вероятен извод, че уведомяването е извършено от трето лице, но това не е удостоверено надлежно по реда на чл. 46 ГПК. Но дори да се приеме, че уведомяването е извършено лично, това обстоятелство също  не е удостоверено надлежно  по визирания в чл. 45 ГПК начин от съдебния служител, изпълняващ функциите на длъжностно лице по призоваване.

Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че  призоваването на ответницата в първоинстанционното съдебно производство за единственото проведено съдебно заседание е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 45 и 46 ГПК, поради което същата е била лишена от възможност да участва в делото лично или чрез упълномощен процесуален представител.

По изложените съображения, не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради нередовна процедура по призоваването, което е достатъчно за наличието на отменителното основание по чл.240, ал.1, т.1 ГПК. Визираното отменително основание е релевирано в молбата, макар и общо, поради което липсва процесуална пречка за приложениет на визираната норма.

По изложените съображения, постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд, Гражданско отделение, за ново разглеждане.

Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, но такива не се и претендират.

 Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 240, ал.1, т. 1 ГПК, неприсъствено решение от  28.08.2017г. по гр.д. № 1146/2016г. на СРС, 119 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 240, ал.1, т. 1 ГПК, неприсъствено решение от  28.08.2017г. по гр.д. № 1146/2016г. на СРС, 119 състав.ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, за ново разглеждане