№ 148
гр. гр. Добрич, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500103 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от В. Г. В. от гр.В. срещу решение №605/06.12.2021 г. по гр.д.
№2451/2021 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е
осъден да заплаща на Г. В. В. и М. В. В. със съгласието на тяхната майка КР.
Г. Н.,всички от гр.Д.,месечна издръжка в размер на горницата от 170 лв до
250 лв за всяко дете,считано от датата на исковата молба 02.08.2021 г.,заедно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска,до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване,респ. в частта за разноските
и присъдената държавна такса съразмерно на горната уважена част от
исковете.Според въззивника първоинстанционното решение в атакуваната
част е неправилно,поради което настоява за отмяната му в тази част и за
отхвърляне на исковете за изменение на издръжката в частта за горницата от
170 лв до 250 лв.Изводите на районния съд относно двата елемента-повишени
нужди на децата и изменени възможности на бащата за заплащане на
издръжка-били противоречиви и необосновани.По делото не били
представени конкретни доказателства за настъпили съществени промени в
нуждите на двете ищци освен безспорния факт на повишената им
1
възраст.Неправилно били интерпретирани събраните доказателства досежно
податните възможности на бащата.Били подминати съществени промени в
имущественото състояние на бащата с негативен знак.При липса на актуални
доказателства в тази насока било прието въз основа на констатации в
решението на съда по брачното дело между родителите,че бащата може да
реализира доходи от нива в землището на с.Н.К..Неправилно бил
интерпретиран фактът на плащан от бащата ипотечен кредит-неправилно бил
посочен размерът на месечната погасителна вноска и не било съобразено,че
бащата изплаща жилището си,т.е. разходът бил неизбежен.Погрешно била
възприета представената годишна данъчна декларация за 2020 г.Въпреки
отразената загуба като финансов резултат съдът формирал извод за дължим
размер на издръжка от 250 лв за всяко от децата.Не било преценено,че
майката има по-добро финансово положение от бащата,чиято търговска
дейност била с негативен резултат.Неправилно бил преценен разходът на
бащата като търговец за възнаграждение на трето лице като аргумент за
високи податни възможности.Не било съобразено,че бащата заплащал по-
висок размер издръжки от предходно определения и че постоянно подпомагал
двете деца финансово,като задоволявал желанията им при посещенията им в
гр.В..
Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемите Г. В. В. и М. В.
В. със съгласието на тяхната майка КР. Г. Н.,всички от гр.Д.,като същите не
изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата и в хода
на въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.315 ал.2 от
ГПК във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК /първоинстанционното решение е
обявено на 06.12.2021 г.,а въззивната жалба е подадена чрез куриер на
20.12.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
20.12.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в
неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
2
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно в атакуваната му
част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№2451/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№5960/02.08.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
при условията на чл.213 от ГПК искове на основание чл.150 от СК от Г. В. В.
и М. В. В. със съгласието на тяхната майка КР. Г. Н.,всички от гр.Д.,срещу В.
Г. В. от гр.В. за увеличаване размера на месечната издръжка,дължима от
ответника на всяка от ищците,от 135 лв на 300 лв,считано от датата на
предявяване на исковете,до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска.
С първоинстанционното решение горните искове са уважени до размер
от 250 лв за всяка от ищците,респ. са отхвърлени в частта за горницата от 250
лв до 300 лв.Ответникът-въззивник е недоволен от решението в частта на
уважаване на исковете за горницата от 170 лв до 250 лв.
Съгласно влязло в сила на 07.01.2013 г. съдебно решение по гр.д.
№1462/2012 г. на ДРС,с което е прекратен с развод бракът между съпрузите
К.Г. В. /сега Н./ и В. Г. В. и е одобрено споразумение между тях по чл.51 от
СК,ответникът В. Г. В. е заплащал на децата си Г.и М. месечна издръжка в
размер на по 135 лв за всяко,считано от 01.11.2012 г.,до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.От горната дата до датата на
предявяване на настоящите искове /02.08.2021 г./ са изминали повече от осем
години,през които размерът на издръжката не е променян.През посочения
период от време е настъпило трайно съществено изменение на нуждите на
издържаните деца.Поскъпването на живота в страната,обуславящо
необходимостта от повече средства за закупуване на
храна,облекло,осигуряване на отопление,осветление и пр.,станало особено
интензивно през последните две години поради инфлационните процеси
вследствие световната пандемия от Ковид-19 и понастоящем подсилено от
военните действия в Украйна,налага нуждата от повече парични средства за
издръжката на двете непълнолетни ищци.Тази нужда се определя и от
3
повишените потребности на децата с оглед нарасналата им възраст.Налице е
трайно съществено изменение на нуждите на издържаните,което е достатъчно
основание за изменение/увеличение/ размера на дължимата месечна
издръжка.В този смисъл исковете са основателни.Размерът на издръжката
следва да се определи според потребностите на издържаните и на база
податните възможности на дължащия издръжка.
Детето Г. е към настоящия момент на 16 години,а детето М.-на 15
години.Същите са в ученическа възраст,като и двете ищци учат в елитни
гимназии в гр.Д.,което поради високите образователни изисквания в учебните
заведения предопределя нуждата им от повече парични средства за
осигуряване на учебни помагала,обучение,вкл. в извънкласни форми.Според
удостоверението на лист 17 от делото на ДРС Г. учи в ПМГ „Иван Вазов“-
гр.Д.,а според удостоверението на лист 18 от делото на ДРС М. е ученичка в
Езикова гимназия „Гео Милев“-гр.Д..Нуждата от повече средства за издръжка
се обосновава и от особената възраст на двете деца,които са в
пубертета,засилващ духовните потребности и потребностите от
храна,облекла и младежки развлечения.В подкрепа на тези изводи следва да
се цитират и показанията на свидетелите С.В.Н. /без родство със страните/ и
В.П. Н. /баба на децата по майчина линия/.Според отразеното в социалния
доклад на ДСП-гр.Д. /на лист 86 от делото на ДРС/ детето Г. има
здравословни проблеми,които завишават месечните разходи за издръжката
му.Същото от ранна детска възраст страда от атипичен дерматит и
астма,които при обостряне изискват провеждане на консулти и закупуване на
медикаменти.Към момента детето страда и от гастроензофалиален
рефлукс.Няма данни детето М. да има сериозни здравословни проблеми извън
обичайните.Безспорно ежедневните непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на двете ищци се полагат от тяхната майка,упражняваща
родителските права,поради което бащата следва да поеме по-голям дял от
паричната им издръжка.
Майката КР. Г. Н. реализира доходи като търговски представител в „ЛС
Комерс“ ООД и съгласно удостоверението на лист 22 от делото на ДРС през
периода юли 2020 г.-юни 2021 г. е получила средномесечен брутен доход от
трудово възнаграждение в размер на 730,06 лв и 97,97 лв обезщетения за
временна неработоспособност.Пред социалния работник,изготвил доклада на
ДСП-Д. от 05.10.2021 г.,майката е заявила получаван от нея средномесечен
4
доход от трудово възнаграждение в размер на около 1 000 лв.Същата не е
съобщила за други допълнителни доходи,като твърдението на ответника,че
същата реализира такива от изработка на торти,не е подкрепено с
доказателства.Не се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.Горните суми очевидно са крайно недостатъчни за осигуряване
издръжката на двете деца и тяхната майка.Майката и двете деца живеят в
тристаен апартамент в едно домакинство с родителите на Н.,като жилището е
собственост на последните /в тази насока социалният доклад и показанията на
В.П. Н./.Няма доказателства майката да притежава недвижими имоти и вещи
на значителна стойност.Същата не е задължена за издръжка към друго
ненавършило пълнолетие дете освен към двете ищци.
Бащата В. Г. В. е притежавал дружествен дял в търговско дружество „В.
0205“ ООД,в което е бил съдружник със своята майка Л.Д.Г.,като от май 2017
г. според отразеното в отговора на исковата молба чрез горното дружество е
развивал търговска дейност-магазин за хранителни и нехранителни стоки в
гр.В..Твърди,че от 2020 г. вследствие пандемията магазинът работел на
загуба,без печалба.Същият е представил годишна данъчна декларация за
данъчната 2020 г. /на листи 58 и сл. от делото на ДРС/,според която
дружеството е декларирало нулева печалба за горната година.Понастоящем
магазинът бил преместен на друг адрес на по-малка площ и в него се
извършвала продажба само на нехранителни стоки /цигари и алкохол/,като
бил заплащан наем за него в размер на 100 лв месечно /в тази насока договор
за наем от 01.08.2021 г. на лист 69 от делото на ДРС/,а за предходния магазин
наемът бил в размер на 380 лв месечно /така договор за наем от 10.04.2017 г. и
анекси към него/.Горните твърдения са подкрепени от показанията на
Х.С.Д.,работила и в двата магазина.Свидетелката подкрепя твърдението,че
търговският оборот на ответника бил спаднал през последните две
години,като приходите стигали само за покриване на разходите за заплата на
свидетелката /около 325 лв месечно при 4-часов работен
ден/,наем,ел.енергия.За да поддържа магазина,ответникът бил подпомаган от
жената,с която живее на семейни начала.Горните свидетелски показания не
могат да се кредитират като безпристрастни и напълно отговарящи на
действителността предвид трудовата обвързаност на свидетелката с
представляваното от ответника към момента на депозирането им
дружество.За да подкрепи горните твърдения за западащия си
5
бизнес,ответникът представя във въззивната инстанция доказателства,че вече
не е съдружник в горното дружество,което се е трансформирало в ЕООД-
прехвърлил е в хода на производството по делото дела си на своята майка
Л.Д.Г.,която понастоящем е едноличен собственик на капитала.Самият
ответник В. Г.В. е вече зает в дружеството по трудово правоотношение като
продавач-консултант по трудов договор №4/19.01.2022 г. /на лист 37 от
делото на ДОС/ за неопределено време,считано от 20.01.2022 г.,при
уговорено възнаграждение в размер на минималната работна заплата към
януари 2022 г. от 650 лв.Изнесените от ответника данни за постоянно
влошаване на търговската му дейност са формално издържани от
документална страна,но житейски звучат необосновано.Не е логично да се
осъществява търговска дейност в продължение на четири години /2017-2021
г./ и да се наема продавач на заплата без никаква печалба от
дейността.Продаваните в магазина стоки-хранителни,алкохол и цигари-не
могат да доведат с оглед вида си до драстично намаляване на оборота
вследствие пандемията,защото са стоки,от които клиентите се нуждаят
ежедневно и са предназначени да задоволяват неизбежни битови
потребности,от които клиентите не могат да се лишат.В този смисъл
твърденията на ответника звучат неправдоподобно.Действително ноторно
известен е спадът в покупателните способности на хората вследствие
инфлационните процеси,но едва ли с оглед характера на продаваните от
ответника стоки спадът в оборота е толкова драстичен,че да липсва каквато и
да било печалба от дейността.Иначе нелогично звучи продължаването на
търговската дейност на дружеството и понастоящем и наемането на ответника
като продавач-консултант в магазина от януари 2022 г.,ако се приеме за
валидно соченото от него положение на липса на печалба от търговската
дейност в продължение вече на две години.При невъзможността с оглед
поведението на ответника да се установи точният размер на месечните му
доходи следва да се приеме с оглед факта,че същият е трудоспособен и не се
твърди да има някакви здравословни проблеми,че може да реализира месечен
доход поне в размер на средната за страната работна заплата.Същият няма
задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие свои деца /освен
към двете ищци/.Соченият от ответника факт на закупено от него през 2019 г.
жилище чрез ипотечен кредит при погасителна месечна вноска от 502,88 лв
към 05.09.2021 г. и намаляваща ежемесечно за последващия период
6
/погасителен план на листи 72 и сл. от делото на ДРС/ не може да повлияе при
определяне размера на дължимата от него издръжка.Касае се за финансова
тежест,която същият е поел доброволно,съобразявайки материалните си
възможности,която тежест няма приоритет пред задълженията му за издръжка
към двете непълнолетни ищци.Задълженията за издръжка се ползват с
приоритет пред всички останали негови финансови задължения.Действително
първоинстанционният съд неправилно е приел,че бащата може да реализира
допълнителен доход и от притежавана в съсобственост от него и майката на
ищците /бивша СИО/ нива от 4,560 дка в землището на с.Н.К.,общ.Т.,която му
е била предоставена за ползване след развода съгласно одобреното от съда
споразумение по гр.д.№1462/2012 г. на ДРС.Видно от нотариален акт
№158,т.І,рег.№800,д.№123/2013 г. на нотариуса Д.П. с район на действие ТРС
/на лист 9 от делото на ДОС/,бившите съпрузи са продали имота още на
06.03.2013 г.,т.е. след тази дата ответникът не разполага с възможността да
получава доходи от нивата.Фактът,че за минало време ответникът бил плащал
по-голям размер от първоначално определената му издръжка и посрещал
финансово допълнителни желания на децата,не се отразява на крайното
решение за дължимия увеличен размер издръжка занапред.Допълнителните
суми са били заплащани от бащата по негово усмотрение и под формата на
дарение,което е извън обема на съдебно установеното му задължение и няма
основание да бъде приспадано от размера на увеличената в настоящото
производство издръжка.
При приетите от съда финансови възможности /месечни доходи/ на
двамата родители и предвид факта,че майката полага непосредствените
ежедневни грижи,съдът преценява,че двете ищци /на 16 и 15 години/ се
нуждаят с оглед обсъдените по-горе техни потребности и разходи от около
500 лв месечно всяка,като бащата следва да поеме дял от по 250 лв от
издръжката на всяко дете,а разликата от 250 лв да се допълва от доходите на
майката и получаваните от нея семейни помощи за деца.По изложените
съображения до размер на претендираното увеличение в обжалваната част от
170 лв до 250 лв исковете за изменяване размера на дължимата в полза на Г.и
М. издръжка са основателни и подлежат на уважаване.Решението на
районния съд следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част,с
която исковете са уважени за горницата от 170 лв до 250 лв.Потвърждаването
на първоинстанционното решение в посочената част обосновава
7
потвърждаването му и в частта за разноските,присъдени в полза на ищците
съразмерно на горната уважена част от исковете им,и държавната такса върху
уважената част.
Право на разноски за въззивната инстанция с оглед резултата от
въззивното обжалване имат ищците по делото-въззиваеми.Същите обаче не са
претендирали такива,поради което не следва да им се
присъждат.Въззивникът-ответник по делото няма право на разноски с оглед
изхода от спора,а и също не е претендирал такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №605/06.12.2021 г. по гр.д.№2451/2021 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която В. Г. В. с ЕГН ********** от
гр.В.,район „О.“,ул.“Б.Т.“ №*,** е осъден да заплаща на Г. В. В. с ЕГН
********** и М. В. В. с ЕГН ********** със съгласието на тяхната майка КР.
Г. Н. с ЕГН **********,всички от гр.Д.,ул.“Д.“ ***,месечна издръжка в
размер на горницата от 170 лв до 250 лв за всяко дете,считано от датата на
исковата молба 02.08.2021 г.,заедно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска,до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване,респ. в частта за разноските и присъдената държавна такса
съразмерно на горната уважена част от исковете.
В частта на постановеното увеличение на издръжката за Г.и М. за
горницата от 135 лв до 170 лв,в частта на присъдените разноски и държавна
такса съразмерно на горното увеличение и в частта на отхвърляне на исковете
за горницата от 250 лв до 300 лв решението на ДРС не е обжалвано и е влязло
в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9