Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2020
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 478
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 98 от 28.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 446/2018 г. на С.ския районен съд, е
допуснато извършването на съдебна делба между Т.Л.М., Л.Х.Б. и К.С.П., на недвижим
имот, находящ се в гр. С., с административен адрес
ул. „К.М.” № 42, а именно: застроен поземлен имот с идентификатор №
65231.911.248 по КК и КР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2005
г. на ИД на АК, последно изменени със заповед № КД-14-23-468/25.07.2005 г. на
началника на СК – Софийска област, целият с площ 478 кв.м., с номер по
предходен план: парцел VІ, за имот пл.№ 2506, в кв. 139 по ЗРП на града, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за ниско застрояване, при граници /съседи/: от изток - ПИ № 65231.911.464
/улица/, от запад – ПИ № 65231.911.247, от север – ПИ № 65231.911.245 и от юг –
ПИ № 65231.911.250, при следните квоти: 14/24 ид.
части за Т.Л.М., 4/24 ид. части за Л.Х.Б. и 6/24 ид. части за К.С.П..
Решението е обжалвано от съделителката
Л.Х.Б., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Е. А., с искане същото да бъде отменено и постановено
друго, с което иска за делба се отхвърли. Сочи се, че не са налице
доказателства за идентичност на делбения имот със
закупения през 1937 г. имот, както и за поделяемостта
му. Навежда се довод, че дворното място е обща част и не подлежи на делба.
с който оспорва жалбата.
Отговор
на въззивната жалба е подаден от съделителя
Т.М., с който оспорва същата. В отговора са изложени подробни аргументи срещу
всички направени с жалбата възражения.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред Районен съд - гр. С. е
образувано по предявен от Т.Л.М. срещу Л.Х.Б. и К.С.П. иск за делба на недвижим
имот, находящ се в гр. С., с административен адрес
ул. „К.М.” № 42, а именно: застроен поземлен имот с идентификатор №
65231.911.248 по действащите КК и КР на гр. С., целият с площ 478 кв.м., с
номер по предходен план: парцел VІ, за имот пл.№ 2506, в кв. 139 по ЗРП на
града, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за ниско застрояване, при граници /съседи/: от изток - ПИ №
65231.911.464 /улица/, от запад – ПИ № 65231.911.247, от север – ПИ №
65231.911.245 и от юг – ПИ № 65231.911.250.
В
исковата молба се твърди, че гореописаният имот е съсобствен
между страните на основание наследяване от А. А. К. и К. А.ова
К.а и извършени от наследниците им разпоредителни сделки в полза на ищеца,
подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че с ответниците
не могат да поделят имота доброволно, поради което иска от съда да допусне
делбата му при следните квоти: 14/24 ид. части за ищеца, 4/24 ид.
части за първата ответница и 6/24 ид. части за
втората ответница.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е
подаден от ответницата Л.Х.Б., чрез назначения и от съда при условията на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител. В отговора се сочи, че към исковата молба
не са представени доказателства за идентичност на делбения
имот със закупения през 1937 г., както и за невъзможността за поделяемост на имота. В случай, че такива бъдат
представени, е отправено искане за допускане на делбата на описания в исковата
молба недвижим имот при посочените квоти.
Въззивният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, т. І, регистър № 2205, дело
№ 226/1937 г. на С.ски околийски съдия, А. А. К. и К. А.ова
К.а са закупили къща, находяща се в гр. С., ул. „П.”
№ 262, със застроено и незастроено пространство 150 кв.м., при съседи: В. П., Е.
Р., Х. Я. и от две страни път, в кв. 65, парцел V.
С нотариален акт № 75, т. І, дело № 193/1964 г. на С.ски
народен съдия, А. А. К. и К. Затова А.а отстъпили на Х. А.ов
А. и С. А.ово А. правото да построят жилищна сграда –
къща близнак, в източната част на дворно място, намиращо се в гр. С.,
представляващо парцел VІ в кв. 117, пл. № 2398, при съседи: Л. П., Л. Я., П. К.
и улица, а по нотариален акт за продажба № 179/1937 г. – В. П., Е. Р., Х. Я. и
от две страни път. В описаните в нотариалния акт документи е посочен
гореописания нотариален акт от 1937 г.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
1050/17.04.2018 г., издадено от Община С., А. А. К. е починал на 29.08.1982
г. и е оставил за свои наследници по
закон двете си деца С. А.ов А. и Х. А.ов А.. С. А.ов А. е починал през
1994 г. и негови законни наследници са децата му – К.С.П. и П. С.ов А.. Х. А.ов А. е починал през
2005 г. и негови законни наследници са съпругата му П. В.ева
А.а, дъщеря му Л.Х.Б. и сина на починалата преди него през 2000 г негова дъщеря
М. Х. И. – Б. Б.ов И..
С нотариален акт № 176, дело № 1048/1988 г. на С.ски
районен съдия, Х. А.ов А. е признат за собственик по
наследство и дарение на 1/2 ид. част от дворно място,
находящо се в гр. С., цялото от 464 кв.м.,
съставляващо парцел VІ, пл. № 2506, в
кв. 139 по плана на града, който имот е съсобствен
със С. А.ов А., ведно с ½ ид.
част от построЕ.та в имота масивна двуетажна жилищна
сграда- близнак. Като писмен документ, въз основа на който е съставен
нотариалния акт, е посочен нот. акт № 75, т. І, дело
№ 193/1964 г.
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на
подписите от 06.12.2007 г., П. В.ева А.а, Л.Х.Б. и Б.
Б.ов И. са получили в дял двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор № 65231.911.248.2 със застроЕ.
площ 44 кв.м., построЕ. в имот с идентификатор
65231.911.248, ведно със съответното право на строеж върху мястото, а П. С.ов А. и К.С.П. са получили в дял двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор № 65321.911.248.1 със застроЕ.
площ 43 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху мястото.
С
нотариален акт за замяна № 162, т. ІІІА, рег. № 5280, дело № 517/2007 г. на
нотариус М. Хаджиангелова с район на действие РС-С., П.
В.ева А.а и Л.Х.Б. прехвърлили на Б. Б.ов И. собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в с. З., обл.
Софийска, в замяна на което Б. Б.ов И. прехвърлил на П.
В.ева А.а и Л.Х.Б. собствените си 1/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор № 65231.911.248.2, построЕ. в имот с
идентификатор 65231.911.248, ведно със съответното право на строеж върху
мястото.
С нотариален акт № 83, т. І, рег. № 1298, дело № 80/2015
г. на нотариус М. Хаджиангелова с район на действие
Районен съд – С., П. В.ева А.а е дарила на Т.Л.М.
1/24 ид. части от недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул. „К.М.” № 42, съставляващ ПИ с идентификатор № 65231.911.248 по
кадастралната карта на гр. С., целия с площ 478 кв.м., с номер по предходен
план пл. № 2506, кв. 139, парцел VІ. Сред посочените в нотариалния акт документи,
удостоверяващи правото на собственост на дарителя, е нот.
акт № 176, т. І,, дело № 1048/1988 г. на РС-С..
С нотариален акт № 87, т. І, рег. № 1356, дело № 83/2015
г. на нотариус М. Хаджиангелова, П. В.ева А.а е продала на Т.Л.М. ¾ ид.
части от гореописания ПИ с идентификатор № 65231.911.248. Сред посочените в нотариалния акт документи,
удостоверяващи правото на собственост на дарителя, е нот.
акт № 176, т. І,, дело № 1048/1988 г. на РС-С..
С нотариален акт № 98, т. І, рег. № 1502, дело № 94/2015
г. на нотариус М. Хаджиангелова, Б. Б.ов И. е продал на Т.Л.М. 4/24 ид.
части от гореописания ПИ с идентификатор № 65231.911.248.
С постановление за възлагане от 14.01.2015 г. по изп. дело № 20117930400642 на ЧСИ Н. Дангова,
на Т.Л.М. е възложен недвижим имот, а именно двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор № 65231.911.248.2 по кадастралната карта на гр. С., ведно със
съответното право на строеж върху поземления имот, върху който е построЕ. – с идентификатор № 65231.911.248.
С нотариален акт № 132, т. І, рег. № 2151, дело №
120/2018 г. на нотариус М. Хаджиангелова, П. С.ов А. е продал на Т.Л.М. ¼ ид.
части от застроен поземлен имот с идентификатор № 65231.911.248, заедно със
съответната ¼ ид. част от съществуващите в
имота приращения.
Видно от представЕ.та скица №
15-187083/27.03.2018 г., издадЕ. от СГКК – Софийска
област, поземлен имот с идентификатор № 65231.911.248 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-3/27.01.2007 г.
на ИД на АК, е с адрес гр. С., ул. „К.М.„
№ 42, с площ 478 кв.м., с трайно предназачение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване. Този
имот е идентичен с парцел VІ-2505, кв. 139.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предмет на предявения иск за делба е урегулиран поземлен
имот, без построените в него сгради.
От представените писмени доказателства се установява, че процесният имот, чиято делба е поискано да бъде допусната,
индивидуализиран съгласно действащата кадастрална карта на гр. С. /ПИ с
идентификатор № 65231.911.248/, е съсобствен между
страните по делото Т.М., Л.Б. и К.П.. Съсобствеността между тях е възникнала на
основание наследяване от А. А. К. и К. А.ова К.а, и
извършени от част от останалите им наследници в полза на Т.М. разпоредителни
сделки с притежаваните от тях по наследство идеални части от имота.
Идентичността на имота, предмет на иска за делба, с имота, притежаван от общите
на ответниците наследодатели А. К. и К. К.а, идеални
части от които е придобил ищецът чрез разпоредителни сделки с наследниците им,
се установява от съвкупната преценка на представените нотариални актове /и с
описаните в тях документи/ и скицата на
имота.
От
събраните писмени доказателства се установява, че процесният
парцел е застроен с две самостоятелни сгради. Едната сграда - с идентификатор №
65231.911.248.2 е индивидуална собственост на съделителя
Т.М., който е придобил собствеността й с постановление за възлагане от
14.01.2015 г. след извършЕ. публична продан, а
другата – с № 65231.911.248.1 е собствЕ. на съделителката К.П. и П. А. на основание договор за
доброволна делба от 2007 г. П. А. не е
съсобственик на парцела /същият е продал наследствЕ.та
си ¼ ид. част от парцела на ищеца Т.М. през
2018 г./. Съделителката Л.Б. не притежава
самостоятелна сграда в общия парцел – получЕ.та от
нея заедно с други лица въз основа на посочения договор за делба сграда с идентификатор
№ 65231.911.248.2 е придобита впоследствие от ищеца Т.М. с горепосоченото
постановление за възлагане.
С оглед на така установеното право на
собственост върху двете жилищни сгради, изводът е, че тези сгради не се намират в режим на т. нар.
хоризонтална етажна собственост, в каквато хипотеза дворното място би било обща
част и не би подлежало самостоятелно на делба. Според т. 1, б. „д” от ППВС № 2/82 г., недопустима е делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Делбата
на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е
застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терЕ., тъй като в този случай земята е обща част или в
случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Само ако
всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива
сгради, теренът е обща част и делбата му е недопустима. Ако обаче някой от
съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, то делбата на терЕ. е допустима, независимо от застрояването му. В случая цитираното разрешение на т.
1, б. „д” от ППВС № 2/1982 г. не намира приложение, тъй като не всички
съсобственици на терЕ. имат самостоятелни
обекти. Един от съсобствениците на
дворното място, а именно съделителката Л.Б. не притежава в индивидуална собственост
самостоятелен обект в делбения имот. След като
не всички съсобственици имат самостоятелни обекти, то дворното място
не е обща част по смисъла
на чл.38 ЗС. Не е налице и хипотезата на чл.183, ал.4 ЗУТ, доколкото дори и да е налице
възможност за изграждане и на друга постройка, за това е необходимо
съгласието на всички лица, които
нямат сграда в имота. По делото не са въведени твърдения от
страните, нито са налице доказателства за наличието на предпоставките по чл.
183, ал.4 от ЗУТ по отношение на съделителката Л.Б.,
предвиден в чл.183, ал.1 от ЗУТ, т.е. не е налице визираното в ал. 4 на
същата разпоредба изключение.
Следователно, в случая не е налице хипотеза
на недопустимост на делбата с оглед
естеството или предназначението на застроен урегулиран недвижим имот. Допълнителен аргумент, че дворното място не е обща част по смисъла на чл.
38 от ЗС и делбата му е допустима е и обстоятелството, че съделителката
К.П. не е индивидуален собственик на съществуваща в имота в сграда с
идентификатор № 1 , а тази сграда е съсобствЕ. между
нея и П. А., който няма дял в дворното място.
Без
значение за горния извод са данните за наличие в процесния
парцел освен на двете жилищни сгради, принадлежащи съответно на съделителя Т.М. и на съделителката
К.П. в съсобственост с трето на съсобствеността върху парцела лице, но и на още
две постройки, които са заснети на скицата от АГКК като сграда с идентификатор
№ 65231.911.248.3 и сграда с
идентификатор № 65231.911.248.4. По
делото не са изложени твърдения и не се установява от доказателствата по делото
така заснетите на скицата постройки да представляват самостоятелни обекти на
право на собственост в парцела /видно от отразЕ.та площ
на заснетата сграда № 4, това е
изключено/. Няма твърдения, нито данни по
делото, другата заснета в имота сграда с идентификатор № 3 /с площ от 24 кв.м./
да е индивидуална собственост на който и да било от съделителите,
поради което съществуването на тази сграда няма значение за преценката за
допустимостта на делбата на парцела.
Правата на страните в
съсобствеността на делбения парцел са тези, при които
първоинстанционният съд е допуснал делбата, а именно:
14/24 ид. части за Т.Л.М., 4/24 ид.
части за Л.Х.Б. и 6/24 ид. части за К.С.П..
Определените от съда квоти са съобразени с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 9,
ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН досежно придобитите от
наследниците на общите наследодатели А. К. и К. К.а наследствени права върху процесното дворно място и представените доказателства за извършени от
част от наследниците разпоредителни сделки в полза на съделителя
– ищец Т.М..
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба Т.М. искане за
разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдЕ. да му заплати разноските за адвокатско
възнаграждение. Същият претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева съгласно представения договор за защита и съдействие, срещу
което жалбоподателката е направила възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира заплатеното от ответника по жалба адвокатско възнаграждение
за прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
поради което същото следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер от 600 лева.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 28.05.209 г., постановено по гр.д. №
446/2018 г. на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Л.Х. Б. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Т.Л.М. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 600 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.