Р
Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Силистра, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав
Христов
при
секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 56/ 2020г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
„Илинойс Груп” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление- гр. С, представлявано от Д.И.К., ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 456353-F475176/ 09.08.2019г. на Директора на дирекция „Контрол”
при ТД на НАП-гр.В, с което му е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на по 500 /
петстотин / лв за извършени нарушения по чл.86 ал.2 от ЗДДС или общо 7 000
/ седем хиляди / лева за извършени 14 броя нарушения. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът
– ТД на НАП- гр.В, надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо тях проц.представител- ст.юристконсулт Н.Огнев, упълномощен и приет от
съда.
Районна прокуратура-С.- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
Актосъставител- Н.Д. Труфонова, редовно призована, явява се лично и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Свидетел- Ж.Д.Д., редовно призован, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по
същото.
Жалбоподателят „Илинойс Груп” ЕООД- С, надлежно
уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира
писмено становище. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
излага доводи в тази насока.
Ответника в съдебно заседание оспорва изцяло
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №
П-03001918214258-073-001/ 01.03.2019г. било установено, че за данъчен период
м.02.2017г.- м.08.2018г. „Илинойс Груп“ ЕООД, в качеството си на регистрирано
по ЗДДС лице, не е начислило ДДС в различни размери за различните данъчни
периоди, описани подробно в обжалваното НП, за извършени от него облагаеми
доставки на услуги по чл.9 от ЗДДС, за които не е бил издаден данъчен документ.
В посочените в обжалваното НП случаи, неначисляването на ДДС от страна на
„Илинойс Груп“ ЕООД се изразявало в това, че данъка е изискуем от задълженото
лице в случаите когато не е издаден данъчен документ за данъчния период през
който данъка е станал изискуем, с което е било извършено нарушение на разпоредбите
на чл.86 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност. Нарушението е било
извършено за първи път.
Тъй като според актосъставителят и АНО бил
осъществен състава на чл.86 ал. 2 от ЗДДС е изготвен АУАН № F475179/
05.03.2019г., който е бил връчен по надлежния ред на упълномощено лице. Въз
основа на този АУАН, по-късно в законно изискуемия срок е съставено и
обжалваното НП № 456353-F475176/ 09.08.2019г. на Директора на дирекция „Контрол”
при ТД на НАП-гр.В. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на
основание чл.180 ал.1 от ЗДДС за извършените общо 14 броя нарушения по чл.86
ал.2 от ЗДДС е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на по 500 лева за всяко едно от тях.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
А по същество същата е основателна по
следните съображения:
АУАН № F475176/
05.03.2019г. и обжалваното НП № 456353-F475176/
09.08.2019г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.86, ал.2 от ЗДДС за което и бил наказан по реда
на чл.180, ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда, че, регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. По силата на чл.86, ал.2 от ЗДДС „Данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем“. От
събраните по делото доказателства се установи, че „Илинойс Груп“ ЕООД
действително е осъществил състава на вменените му нарушения по чл.86, ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят не е издал данъчен документ за данъчния период през който данъка
е станал изискуем.
В настоящия случай, обаче нито в АУАН,
нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението и крайният срок
(датата), в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни
задължението си по чл.86, ал.2 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на
нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в
акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия данък ДДС за
конкретен данъчен период, като са визирани такива от м.02.2017г. до м.08.2018г.,
без обаче да посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен. От цитираните от
наказващия орган норми посочването на точната дата на нарушението е основен
признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим реквизит от
АУАН и НП видно от чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. Нормите на чл.
86, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС указват императивно как се изпълнява задължението за начисляване
на ДДС – чрез извършване на няколко последователни действия, всяко с определен
срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на
нарушението на изискването за пълнота, следва в АУАН и в НП изрично да се
посочи до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от
действията (до кога да издаде протокол
по чл. 117 ЗДДС, до кога е следвало да включи в дневника си за продажби и
до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В
процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящия състав
счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо
правото на жалбоподателя да разбере в какво се "обвинява".
Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег
на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият
жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита.
Изпълнителното деяние по чл.
180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който
регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия
състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път
от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на
нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл.
180, ал. 1 ЗДДС или привилегированите норми на чл.
180, ал. 3 или ал.
4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които
следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са
начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18
месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед
на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че
начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното
изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се
посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника
на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава
данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава
към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.
86, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на
ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен
срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на
нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично
да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко
едно от действията (до кога да издаде протокол
по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и
до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В
процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав
счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо
правото на дружеството-жалбоподател да разбере в какво се обвинява.
Настоящият състав намира, че при
осъществяване на своята дейност жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.86,
ал.
2 от ЗДДС. Актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирани
нарушението, но неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството
съобразно нормата на чл. 180
ал.1 от ЗДДС, като дори не е приложил по – благоприятната норма – ал. 3 или
ал.4 за каквито данни има за голяма част от нарушенията, тъй като начисляването
е станало в указаните 18 месеца
от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен. В случая следва да се вземе предвид,
че съобразно приложената покана по чл.103 от ДОПК № П-03001918214258-177-001/
20.02.2019г. на жалбоподателя е бил указан 14-дневен срок в който е следвало да
подаде коригираща декларация и да внесе дължимите задължения. Поканата е била
връчена жалбоподателя на 20.02.2019г. по електронен път. Видно от приложеното
по делото копие от платежно нареждане от 27.02.2019г. търговското дружество-
жалбоподател е изпълнило задълженията си и е внесло по сметка на ТД на НАП- В,
офис С дължимите от него данъци в едно с лихвите. В тази връзка и съобразно
Протокол № П-03001918214258-073-001/ 01.03.2019г. е видно, че „ След
извършените корекции от дружеството на СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО може
да се направи извод, че Илинойс Груп ЕООД е отчело всички приходи от продажба
на услуги по годишни технически прегледи на ППС за периода от 01.01.2017г. до
31.10.2018г.“ Т.е. дружеството е изпълнило коректно задълженията си преди
издаването на на описания по-горе Протокол, но въпреки това спрямо него е бил
съставен АУАН за извършените нарушения, без да се вземе предвид, че дружеството
е депозирало коригираща декларация и е заплатило дължимите данъци в едно с
лихвите по тях. Налице е активно поведение на жалбоподателя, който сам е начислил
дължимия от него данък за всеки данъчен период и го е заплатил доброволно преди
още да бъде съставен протокола за извършената му проверка.
Наказващият орган не е отчел и обстоятелството,
че данъкът е изискуем от дружеството като платец по глава
осма от ЗДДС, и че за начисления данък има право на пълен данъчен кредит.
Разпоредбата чл.
180а от ЗДДС предвижда различна санкция от предвидената в чл.
180 от ЗДДС за неначисляване на данък в срок при наличието на следните
условия – 1. когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2.
за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Хипотезата на чл.
180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като
предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това
право, т.е. законодателят е направил разграничение между правото на пълен
данъчен кредит и упражняването на това право. Съгласно чл.
73а от ЗДДС при всички случаи на самоначисляване на данък е налице право на
данъчен кредит, стига сделката да не е укрита и данни за нея да са налични в
счетоводството на получателя. В конкретният случай дружеството е следвало да
бъде санкционирано на основание чл.
180а ал. 3 от ЗДДС, която предвижда и друг размер на имуществена санкция.
Принципът на законоустановеността на
административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията
на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на
незаконни административни санкции. Квалификацията на административното
нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна
норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган
по чл.
53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че
фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е
относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.
Към момента на издаване на НП за
административнонаказващия орган е налице обективна възможност да извърши
преценка на всички относими към разглеждания случай обстоятелства и да извърши
правилна квалификация на деянието, а именно, че е налице хипотезата на чл.180,
ал.4 или чл.180а от ЗДДС. Посоченото обаче не е направено, поради което
настоящият състав на съда намира, че НП е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички налични по
преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното
нарушение. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят
незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно основание за неговата
отмяна. Въззивният съд не може да измени НП, като коригира размера на
имуществената санкция по реда на чл.180,
ал.4 или чл.180а от ЗДДС, тъй като не следва само да се промени размерът на
имуществената санкция, а да извърши цялостна преквалификация на извършеното нарушение.
Налице са и няколко други самостоятелни основания за отмяна на процесното НП,
посочени по-горе, поради което за настоящия съдебен състав единствената
възможност е да отмени като незаконосъобразно обжалваното НП.
Предвид на изложеното, съдът счита, че
към действащата законодателна разпоредба при издаване на НП
административно-наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно
НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 456353-F475176/
09.08.2019г. на Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП-гр.В, издадено
въз основа на АУАН № F475176/ 05.03.2019г. с което на основание чл.180 ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност на „Илинойс Груп” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление- гр. С, представлявано от Д.И.К., ЕГН
********** са били наложени 14 броя административни наказания- имуществена
санкция в размер на по 500 / петстотин / лева всяко едно от тях или общо
7 000 / лева/ за извършени нарушения по чл.86 ал.2 от Закона за данък
върху добавената стойност като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Силистренски административен съд, считано от датата
на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /