НОХД № 967/2016 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия С.И.Т.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
работещ, осъждан, неженен, живущ ***, ЕГН: **********, за това, че на 19.03.2016
г. в гр. Белово по ул."Христо Ботев" е управлявал МПС - л.а. „Опел
Вектра" с ДК № РА ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1,89 на хиляда, установена по надлежния ред - с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 294А/29.03.2016
г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив" АД гр. Пловдив, след като е бил осъден за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в законна сила на 16.10.2015 г. със
Споразумение № 260/16.10.2015 г. по НОХД № 2119/2015 г. по описа на Районен съд
Пазарджик - престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание от година и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено
с една трета и да се търпи ефективно, лишаване от правоуправление за срок от
две години и и привеждане на изпълнение на наказанието, наложено по НОХД № 2119/2015
г. по описа на Районен съд Пазарджик.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата моли за оправдаване на подсъдимия, като
излага съображения за нарушения на реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, алтернативно за налагане на наказание при
приложението на разпоредбите на чл.55 от НК при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че иска
от съда да го оправдае.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.03.2016 г. свидетелят Н.А.
и колегите му мл. инсп. Д. К. и мл. инсп. С. Щ. - полицейски служители в РУ МВР
Септември, се намирали на установъчен пункт на бул."Освобождение" в
гр. Белово. Около 23.00 ч. полицейските служители забелязали две лица във
видимо нетрезво състояние, които се качили в л.а. „Опел Вектра" с ДК № РА ****
и го привели в движение. Полицейските служители последвали горепосоченото
моторно превозно средство и на ул. "Христо Ботев" в гр. Белово подали
светлинен и звуков сигнал за спиране на водача на автомобила. При извършената
проверка установили, че водач на автомобила е подсъдимият С.Т. ***. Тъй като
водачът Т. бил във видимо нетрезво състояние, за съдействие бил повикан
свидетелят Н.П. - мл. автоконтрольор в РУ МВР Септември, който изпробвал водача
Т. за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с
фабр. № 0098, който отчел концентрация на алкохол в издишания от подсъдимият Т.
въздух в размер на 2,13 на хиляда. На водача Т. бил съставен АУАН № 197/19.03.2016
г., бланков № 403168 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той
подписал без възражения. На подсъдимия Т. бил издаден и талон за медицинско
изследване с бланков № 0403040, като същият бил транспортиран до ЦСМП гр. Пазарджик,
където дал кръв за изследване. Видно от приложения по делото протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 294/22.03.2016
г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив" АД гр. Пловдив, концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия Т. *** на хиляда. В хода на разследването по искане на подсъдимия
е извършен повторен химически анализ на кръвта. При повторното изследване е
установена концентрация на алкохол в количество 1,89 на хиляда, а резултатът от
изследването е обективиран в протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 294А/29.03.2016 г. на СХЛ при
„МБАЛ-Пловдив" АД гр. Пловдив. От приложената на справка за
нарушител/водач е видно, че Т. е правоспособен водач на МПС, притежаващ валидно
СУМПС № *********, като има наложени наказания за нарушения на ЗДвП. Видно от
приложената справка за съдимост подсъдимият С.Т. е осъждан за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, като с одобрено от съда споразумение № 260 от 16.10.2015 г. по НОХД
№ 2119/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 100
лв. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Със същото споразумение Т.
е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия С.И.Т., което самопризнание се
подкрепя от показанията на свидетелите Н.А., Н.П. и А. Ч., така и от събраните
по делото писмени доказателства - АУАН, ТМИ, Протоколи на СХЛ при МБАЛ Пловдив за
химическа експертиза, справка за калибровка на техническо средство, медицинска
документация, справка за водач, свидетелство за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Съдът
счита заключенията на изготвената химическа експертиза за компетентно изготвени
и отговорили точно на поставените въпроси, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Н.А., Н.П. и Антоний
Чеканов. Същите са ясни, категорични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица,
които са очевидци на обстоятелствата, за които свидетелстват и не са пряко
заинтересовани от изхода на делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият С.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият С.И.Т. *** е управлявал МПС - л.а. „Опел Вектра" с ДК №РА ****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,89 на хиляда,
установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 294А/29.03.2016 г. на СХЛ при
„МБАЛ-Пловдив" АД гр. Пловдив, след като е бил осъден за деяние по чл.343б,
ал.1 от НК с влязло в законна сила на 16.10.2015 г. със Споразумение № 260/16.10.2015
г. по НОХД № 2119/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик - престъпление по
чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил
алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля 0.5 промила, и
няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да
се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е изпил определено
количество алкохол преди да се качи в автомобила си същия ден и въпреки това се
е качил да управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да
управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
Що се отнася за доводите на защитата за нарушения на
реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
изложени едва в съдебните прения, съдът намира принципно следното: Съдебните
прения позволяват извършване на пълен и задълбочен фактически, доказателствен и
правен анализ на установеното в хода на съдебното дирене. Съгласно изричната
разпоредба на чл.292 от НПК, страните, които участват в съдебните прения, могат
да се позовават само на доказателства, които са събрани и проверени в хода на
съдебното следствие по реда,
установен
в НПК. В същата насока е и практиката на върховната съдебна инстанция, в която
се сочи, че както страните, така и съдът могат да се позовават само на данни,
които са събрани и проверени в съдебно заседание и по реда, указан в НПК. В
конкретното производство подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно
следствие по реда на Глава 27-ма от НПК. Част от тези обстоятелства, които
признава подсъдимият касаят и количеството алкохол, установен в кръвта му. След
като по никакъв начин в хода на съдебното следствие страните не са поставяли
въпроса дали е спазен реда на Наредба № 30/2001 г., не са оспорвали резултата
на изготвената химическа експертиза, подсъдимият е признал резултата, не
отрича, че е бил употребил алкохол и не са събирани доказателства в тези
насоки, то тези изявления на защитата в съдебните прения не следва да се вземат
предвид от съда и не подлежат на обсъждане в мотивите към присъдата, каквато се
явява и трайната съдебна практика.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54, ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението
по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често
завършват с последици върху невинни членове на обществото, нерядко с тежък и
дори фатален край.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан
вече за подобно деяние и извършва настоящето в изпитателния срок на предходното
осъждане. Очевидно е, че подсъдимият не само не се е поправил, но отново
извършва престъпление, като управлява лек автомобил след употреба на немалко
количество алкохол, видно от резултата на химическата експертиза.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е изключително
висока и данните за личността му, като отчете като отегчаващи обстоятелства предходното
осъждане, наложените наказания по ЗДвП, лошите характеристични данни,
сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав не констатира
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл.55 от НК не би могла да намери приложение.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото
е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от
съда при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Освен това съдът и
не намира, че подсъдимият е указал някакво съществено съдействие за разкриване
на обективната истина по делото, която би била същата и без неговото
самопризнание, дошло, след като обективната истина вече е била изяснена, такава
каквато и съдът прие за установена, като се вземат предвид показанията на
свидетелите, които са ясни, категорични и безпротиворечиви, както и заключението
на химическата експертиза.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.2, вр ал.1 от НК, е
лишаване от свобода за срок от една до
пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Размерът
на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата
степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки
се от всичко това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 750 лева. Така определено
наказание лишаване от свобода, въпреки многобройните отегчаващи вината
обстоятелства - предходно осъждане,
наложени наказания по ЗДвП, лоши характеристични данни, сравнително висока концентрация
на алкохол в кръвта - е в минимума на определения от законодателя диапазон, тъй
като съдът счита, че то е достатъчно да изиграе своя превъзпитаващ ефект. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към
която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието лишаване от
свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия Т. става осем месеца
лишаване от свобода. Глобата намалена с една трета става в размер на 500 лв. Съдът
счита, че по така определеното наказание ще изпълните целите, визирани в
чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за сравнително млад човек, който към момента все
пак признава и осъзнава вината си. Но съдът категорично счита, че в случая не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които
да обуславят прилагането на чл.58а, ал.4 НК и определянето на наказание при
условията на чл.55 от НК. По отношение на наказанието глоба съдът се
съобрази и с имотното състояние на подсъдимия, видно от приложената декларация
по делото.
С оглед справката за съдимост на подсъдимия Т., съдът
намира, че на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, вр. §3 от ДР на
ЗИНЗС следва така определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца да се изтърпи при „строг” първоначален режим в затвор.
Много съществена в случая се явява не само личната, но
и генералната превенция. Като общество следва да сме крайно нетолерантни към
подобни прояви, които не водят до нищо положително след себе си, а в същото
време са сериозна предпоставка за инциденти на пътя, при които нерядко се стига
и до фатални последици, потърпевши, от които понякога са съвсем невинни
граждани. В рамките на предвиденото в закона наказание и настоящият съд
постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от
ясен знак за това какво чака всеки, който се държи безотговорно към себе си и
околните, качвайки се въобще да управлява автомобил след употреба на алкохол. Ето
защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите
на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.343г НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от две
години, считано от 19.03.2016 г., тъй като подсъдимият очевидно се нуждае от
по-дълъг период, за да осъзнае, осмисли постъпката си и да се поправи.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият Т. ще има
възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценените
периоди на лишаване от свобода и лишаване право на управление са достатъчно дълги
с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият ще следва да изтърпи отделно и изцяло наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца с влязло в законна сила на
16.10.2015 г. Споразумение № 260/16.10.2015
г. по НОХД № 2119/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик, което ще следва да
се изтърпи при при „строг” първоначален
режим в затвор.
С оглед изхода на делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимият да заплати
направените по делото разноски в размер на 20 лева за явяване на вещото лице в
съдебно заседание, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и сумата
от 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: