ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22.05.2020 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище
На двадесет и втори rмай
двехиляди и двадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
Красимира Тодорова
АД № 69 по
описа за 2020 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на Р.С.М. ***,
против Определение №2140-25-103/24.02.2020 г. на на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Търговище,
с което е оставено без разглеждане заявление с Вх.№ 2113-25-62/13.02.2020 г. и
е било прекратено производството по издаване на административен акт. Изложени са твърдения за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Жалбата е била депозирана направо чрез
административния орган до Административен съд гр. Търговище в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 197 от АПК, изхожда от лице имащо
правен интерес от оспорването и отговаря на изискванията за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Със Заявление Вх.№ 2113-25-62/13.02.2020
г. жалбоподателят е заявил отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл.68, ал.3 КСО. Приложени са документи удостоверяващи
осигурителния стаж: военна книжка №108791 и
трудова книжка № 54/12.11.1976 г.
Последвало е подаване на искане Вх.№
2113-25-945/23.10.2019 г., с което е било декларирано отпускането на същия вид
пенсия, придружено със гореизброените два документа.
Въз основа на подадените документи
длъжностното лице по чл.98, ал.1 КСО се е произнесло с разпореждане
№2140-25-318/07.11.2019 г., с което е отказало отпускането на пенсия за ОСВ по
реда на чл.68, ал.3 КСО. Обосновани са мотиви за неизпълнение на едно от
условията в посочената разпоредба-липса на необходими години действителен
осигурителен стаж. Разпореждането е от дата 07.11.2019 г. и изпратено с Изх. №
2113-25-945#11.11.2019 г. Приложено е известие за
доставяне-обратна разписка , получена на 14.11.2019 г. и същото се явява влязло
в законна сила на 16.12.2019 г.
В сезиращата съда жалба е заявено
несъгласие с така постановеното определение, като в подкрепа на това несъгласие
не са заявени нови факти или обстоятелства, нито са ангажирани нови
доказателства.
След анализ на така установената
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и
за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, в т.ч. липсата на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, от
доказателствата по делото безспорно се установява, че между същите страни е налице постановен и влязъл в сила
административен акт със същия предмет - Разпореждане № 2140-25-318/07.11.2019 г.
на длъжностно лице по пенсионното осигуряване. От друга страна, в нормата на чл. 99, ал. 1 от КСО е предвидена възможността влязло в сила разпореждане да се измени или
отмени при изчерпателно изброени в нормата хипотези. Анализът на установената в
хода на настоящото производство фактическа обстановка обосновава извод, че в
случая не са налице предпоставките по посочения чл. 99, ал. 1 от КСО, допускащ
възможността за изменение или отмяна на постановеното определение – от страна
на жалбоподателя не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал.
1 от КСО.
В жалбата изрично се твърди , че с оглед
икономия на времето, отново са подадени документи… „Едно обжалване би отнело
много време и излишни разноски и за двете страни.“. Жалбоподателят е имал
именно предвидената в закона възможност да атакува издадения административен
акт, като на преценка е щяла да подлежи допустимостта на жалбата. С
предприетите от него действия за повторно подаване същият е знаел за акта и вместо да го обжалва е предприел
същата стъпка подавайки ново заявление.
В този смисъл, след като административното
правоотношение е приключило с постановен и влязъл в сила
административен акт, за който не са налице основанията за отмяна или изменение,
регламентирани в специалния закон, безспорно не са налице регламентираните в
чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК предпоставки за допустимост на искането. С
оглед на това, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По изложените съображения и на основание
чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Търговище,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.С.М. ***,
против Определение №2140-25-103/24.02.2020 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Търговище,
с което е оставено без разглеждане заявление с Вх.№ 2113-25-62/13.02.2020 г. и
е било прекратено производството по издаване на административен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: