Р Е Ш
Е Н И Е № 1032
гр.Пловдив, 22.08.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател: Анна Иванова
Членове: Светлана
Изева
Радостина
Стефанова
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
гр.д.№ 1581/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Постъпила е жалба от И.Б.К.,
ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв.Р. П., против Постановление
с изх.№ 55940/10.06.2019г. на ЧСИ К. П.,
рег. №824, по изп.д.№20098240400517, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство по Молба с вх.№ 39530/14.05.2019г. на осн. чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено и да се постанови връщане на делото на
съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване.
Въззиваемата страна
„Кредит Инкасо Инвестмънтс“, ЕИК –****, в качеството на взискател, чрез юрк. К.
К. Т., депозира в указания срок възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.
От страна на ЧСИ К. П., рег. №824, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в
законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, но
разгледана по същество, е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
Изп.д.№ 20098240400517 е образувано на 29.07.2009г. по молба на „БНП Париба Пърсънс Файненс“ ЕАД,
ЕИК – ****, против И.Б.К., като на осн. чл.18 ал.1 от ЗЧСИ е възложено
на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи и др., да определя начина на изпълнение. Във
връзка с представен Договор за цесия от 10.01.2017г. и с оглед представените
писмени доказателства по делото /на л.78 и сл./, на осн. чл.429 от ГПК е
заличен като взискател „БНП Париба
Пърсънс Файненс“ ЕАД и е конституиран като нов взискател частният правоприемник
„Кредит Инкасо Инвестмънтс“.
По изп. дело от И.Б.К. е
депозирана Молба с вх.№
39530/14.05.2019г. /л.164/ за прекратяване поради това, че взискателят не е
искал и не е предприемал изпълнителни
действия за събиране на задължението по делото, поради което е настъпила
перемпция на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. С атакувания отказ съдебният
изпълнител излага основни съображения, че
отказва да прекрати производството, тъй като от преписката ставало
видно, че винаги в рамките на 2- годишния срок на перемпция са насрочвани или
предприемани принудителни способи срещу длъжника и/или негово имущество.
С подадената жалба от И.Б.К. възразява, че последното валидно изпълнително
действие е извършено на 03.08.2009г., когато е наложен запор върху негово
трудово възнаграждение, като двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е
изтекъл на 03.08.2011г. Излага оплаквания, че неправилно съдебният изпълнител е
приел, че на дата 29.04.2010г. и на дата 01.03.2012г. са извършени валидни
изпълнителни действия.
1/.Изтъква, че от
данните по делото се установява, че по- конкретно на датата 29.04.2010г. само е
било изготвено Запорно съобщение с изх.№ 05224/29.04.2019г. /на л.39/ с адресат
„Диамант – 99“ ЕООД. В тази насока К. посочва обаче, че още на следващия ден, на
30.04.2019г. трудовият му договор бил прекратен, а работодателят е получил
запорното съобщение на 03.05.2010г., съгласно приложената разписка. Ето защо,
счита, че не е осъществен запорът, тъй като фактическият състав по налагането
му не е завършен.
Съдът намира, че
възражението е неоснователно, тъй като съобразно разясненията, дадени с ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г., ОСГТК, прекъсването на давността е
извършено с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Без значение
е обстоятелството, че е предприето
изпълнително действие по налагане на запор на 29.04.2010г., но не е било
осъществено ефективно, тъй като междувременно на 30.04.2010г. е прекратен трудовия договор с
длъжника с работодателя „Диамант – 99“
ЕООД.
2/. Относно датата
01.03.2012г. жалбоподателят посочва, че
не е съгласен с изложеното от съдебния изпълнител, че е налице насрочване
съгласно поставен печат по делото, но същият е отложен „поради липса на
информация за наличие на движими вещи на длъжника“. Така описаното твърдение не
било верно, тъй като опис въобще не е бил насрочван, защото цитираният печат за
насрочване на ЧСИ е поставен върху документ по преписката - Справка от дата
02.07.2010г., направена в базата данни на НОИ /на л.44/. Липсвали обаче данни
от коя дата е това разпореждане, а също така не е ясно от кого е постановено –
дали от представляващ съдебният изпълнител или от друг негов служител. На
следващо място, няма данни по преписката страните по изпълнителното дело да са
били уведомени за този насрочен опис, тъй като не са били изпратени и призовки.
Евентуално, ако наистина се приеме, че е налице насрочване на опис, то това
разпореждане не представлява изпълнително действие, тъй като реално не е извършено.
Въззивната инстанция
намира, че действително е положен печат за насрочване с дата 01.03.2012г. от
ЧСИ, но липсва отбелязване кой лице е по заместване представляващ и го е
подписало, тъй като правомощията на съдебният изпълнител по принцип могат да се
изпълняват по закон и чрез негов помощник. Основателно е и възражението, че
след като не е ясно кой е подписал разпореждането, а от друга страна липсват данни и да е съобщено на страните
/кредитор и длъжник/, то не може да се обоснове
извод, че е налице валидно
изпълнително действие. Само по себе си записаното в разпореждането с печата „Да
се уведомят страните“ не е достатъчно, след като няма последващи действия по
изготвяне на съобщения.
При положение обаче, че
изп. дело е образувано на 29.07.2009г.,
а жалбоподателят се позовава на изтекъл срок от 03.08.2009г. до 03.08.2011г., то в такъв случай
двегодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
не се явява изтекъл, защото е достатъчно условие, че е предприето поне едно изпълнително действие в този
период - това на 29.04.2010г. /налагане
на запор на трудово възнаграждение/.
3/. По отношение на възражението,
направено с жалбата, че съдебният
изпълнител е трябвало да прекрати изпълнителното дело и на основание изтекла обща
петгодишна давност досежно на процесното
вземане. ПдОС намира, че възражението е неоснователно. С разпоредбата на чл.433
ал.1 т.1 – т.8 /вкл./ от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при които се
прекратява и приключва изпълнението. След описаните случаи не е позоваване от
длъжника на обща петгодишна давност по ЗЗД, а отделно и възражението е с материалноправен характер и
подлежи на разглеждане в исково производство и не е от компетентността на
съдебния изпълнител.
Ето
защо, жалбата на И.Б.К. против отказа
да бъде прекратено изпълнителното производство следва да се отхвърли изцяло.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И:
Отхвърля подадената жалба от
И.Б.К., ЕГН – **********, чрез адв.Р. П., съдебен адрес ***, против Постановление с изх.№
55940/10.06.2019г. на ЧСИ К. П., рег.
№824, по изп.д.№20098240400517, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство по Молба с вх.№ 39530/14.05.2019г. на осн. чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :