МОТИВИ
по AНД № 333 по описа на Районен
съд Павликени, III-ти състав, за 2020 година
В Районен съд Павликени е постъпило
постановление на прокурор при Районна прокуратура Павликени, съдържащо
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на
административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а, ал. 1 НК по отношение
на обвиняемия Ю.М.Й. ***, ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен,
неосъждан срещу когото е водено досъдебно производство за
престъпление по чл. чл. 325 б, ал. 2, т. 2, предл. 1-во, вр. ал. 1 от НК.
Районна прокуратура, гр. Павликени,
редовно призована се представлява от прокурор Дремсизова, която намира, че
безспорно от доказателствата по делото се установява, че обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл. 325 б, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро,
алтернатива 2-ра и т. З, предл. 1-во, вр. ал. 1, предл. 1-во,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и че са налице
законоустановените предпоставки за приложението на чл. 78а НК, моли на
обвиняемия да бъде наложено наказание към минимално предвидения размер,
съответстващ на доходите и имотното му състояние.
В проведеното открито съдебно заседание
обвиняемият Й., редовно призован, се явява и дава обяснения. Моли да бъде
оправдан, тъй като не бил давал отрова, така както се твърдяло в
постановлението на прокурора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият е шестдесет и две годишен,
неосъждан. Не раблоти по трудово или друго правоотношение. Женен.
Св. Г.Д.и
св. К.Л.- двамата от с. Б., общ. П., притежавали мъжко куче, местна порода /кръстоска/
- бяло на цвят. Макар същото да не било регистрирано, собствениците полагали
необходимите грижи за него – осигурявали му храна и подслон, ваксинация и
профилактично ветеринарномедицинско обслужване. Кучето се движело свободно в
двора им и на улицата в близост до дома им, находящ се на ул. *** в с. Б., общ.
П.
В
следобедните часове на 24.01.2020 г. обвиняемият отишъл пред дома на двамата свидетели,
като носел в себе си плик, в който била поставена храна, обработена с отрова за
мишки. Подхвърлил храната на кучето, което било на улицата, след което се
отдалечил. То я изяло и малко след това Д. и Л.забелязали, че кучето трепери,
не може да стои в изправен стоеж, езикът му е изваден, отделя диарични
изпражнения, а от устата му текат обилно лиги. Собствениците откарали незабавно
кучето във ветеринарен кабинет *** в гр. П., където след проведен клиничен
преглед св. д-р К.П.поставила диагноза „отравяне" и провела незабавно
лечение. Благодарение на него кучето оживяло и впоследствие оздравяло. Д. и Л.прегледали
записите на монтирана в имота им охранителна видеокамера и установили механизма
на отравянето, както и че негов автор е техният съсед Ю.Й..
От
заключението на назначената в досъдебното производство съдебна
ветеринарномедицинска експертиза, животното е отровено с отрова за мишки, която
е средство, опасно за живота на животни, и употребата й би могла да доведе до
смъртта му.
Така възприетите от настоящата съдебна
инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен
начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и
относими към предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода
на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е
процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК,
регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК – показания на свидетелите, обясненията на обвиняемия, както и приобщените веществени
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства – декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка,
справка за съдимост.
Този съдебен състав не констатира
съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения
по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото
детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.
Безспорно установени по делото са
фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри,
както и авторството му, за което бяха получени сведения от разпитите на
свидетелите, обясненията на обвиняемия и предявените веществени доказателства –
видеозапис и снимки.
Показанията
на посочените свидетели са подробни, вътрешно балансирани, непротиворечиви,
пресъздават логично и последователно хронологията на събитията и кореспондират
по еднопосочен начин както по между си, така и с възпроизведения запис и
приобщените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
кредитирани без резерви.
Коментирания
запис оборва в пълна степен обясненията на обвиняемия, които настоящия състав цени
като защитна позиция.
От цялостния задълбочен анализ на
посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен
извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е обвинен за извършено
престъпление по чл. 325б от НК, а именно противозаконно причиняване на смърт, тежко
или трайно увреждане на гръбначно животно, след проявена жестокост.
Разпоредбата
на чл. 325 б от НК е бланкетна и като такава тя препраща към други специални
закони,а именно към: Закона за защита на животните, Закона за
ветеринарномедицинската дейност, Закона за лова и опазване на дивеча, както и
Правилника за приложението му. Съгласно чл. 151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за
защита на животните, за жестокост се смятат действия, които причиняват страх, нараняване,
болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117,
ал. 1, т. 10,11 и 12, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3 или при
самозащита, какъвто случай доказателствата по делото не установяват. В
конкретния случай Й. е проявил жестокост към гръбначно животно - куче, местна
порода, бяло на цвят, мъжки пол, като по този начин е опитал да причини
противозаконно смъртта му, като деянието е извършено по начин и със
средство,опасни за живота на животни - чрез отравяне с отрова за мишки и на
публично място - *** в с. Б., общ. П.
От субективна страна
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което е
действал с пряк умисъл, а опита останал недовършен, поради независещи от него
причини – своевременно оказаната медицинска помощ.
При
така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на обвиняемия Ю.Й. изпълва всички обективни и субективни признаци
на престъпния състав по чл. 325 б, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра и
т. З, предл. 1-во, вр. ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Безспорно и несъмнено е доказано по
делото, че от обективна страна на 24.01.2020 год. в с. Б., община Павликени, на
публично място, като проявил жестокост към гръбначно животно – куче от мъжки
пол, местна порода (кръстоска), с бяла козина, направил опит да му причини
противозаконно смърт, като използвал
средства, опасни за живота на животни – отрова за мишки, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 325 б, ал. 2,
т. 2, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра и т. З, предл. 1-во, вр. ал. 1, предл.
1-во, вр. чл. 18, ал. 1 от НК законодателят е предвидил санкция „лишаване от
свобода“ от една до три години и „глоба“ от две хиляди до пет хиляди лева.
Материалноправните критерии,
предпоставящи приложение на чл. 78а НК са предопределени от тежестта на
престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са
лимитирани изчерпателно в б. б. "А"- "В" на визираната
разпоредба. Интерпретацията на същите аргументира установени предели на
предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и
непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените
вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени
правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е
осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV НК. Конкретиката по
настоящия казус сочи, че за извършеното от обвиняемия престъпление законът
предвижда горното наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и от
деянието липсват настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно не
са налице рестриктивните основания ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК.
Ето защо обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК като на
същия се определи административно наказание „глоба“ в рамките от 1 000 до
5 000 лева.
При индивидуализацията на
наказанието на обвиняемия този съдебен състав отчете семейното и материалното
му положение, а като отегчаващ факт е съобразено обстоятелството, че Й. с
извършеното демонстрира и склонност за саморазправа – често кучето се спускало
да гони преминаващи. Чистото съдебно минало е отчетено при прилагането на
института на чл. 78а, ал. 1 НК и не следва да се съобразява повторно.
По изложените съображения, съдът
намира, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и едно отегчаващо
отговорността такова, в минималния размер на санкцията, а именно, в размер на 1
000,00 лева /хиляда лева/.
Индивидуализирано в този
вид и размер, определеното административно наказание, е напълно съобразено
с доказателствата по делото, не би се превърнало в “голо възмездие” и би
изпълнило най-качествено целите на наказанието, а именно: да въздейства
поправително върху обвиняемия и възпитателно и предупредително както по
отношение на него така и по отношение на останалите членове на гражданското
общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за
въздържането му от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще както и
с изискванията за съответствие на наказанието с престъплението и ще способства за правилното формиране на
неговия мироглед и правосъзнание.
В тежест на обвиняемия се
присъдиха сторените разноски за ВЛ.
Съдът се произнесе по въпроса за веществените
доказателства.
Возим от изложеното, Съдът постанови
приложеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН