№ 210
гр. Сливница, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „..............“ АД срещу Наказателно постановление № 92-01-
732 от 24.09.2024 г., издадено от Заместник – изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, с което му се налага имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл.118,
ал.1, т.2 ЗМИП, за нарушение на чл.63, ал.6, вр. с пар.9, ал.2 ЗМИП.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Накaзателно постановление са незаконосъобразни, доколкото са изтекли предвидените в
закона максимални давностни срокове за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата и не излага
съображения по същество.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 92-01-732 от 24.09.2024 г.,
издадено от Заместник – изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /л.19/ се
установява, че на „..............“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по
118, ал.1, т.2 ЗМИП, за това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно
действителните си собственици по чл.63, ал.4 ЗМИП до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019 г.
е извършило нарушение на чл.63, ал.6, вр. с пар.9, ал.2 ЗМИП
Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.123,
ал.2 ЗМИП, съгласно Заповед от 29.06.2022 г. /л.25/, изменена със Заповед от 31.05.2024 г.
/л.39/, издадени от изпълнителния директор на Агенцията по вписвания – гр. София.
Същото е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно
1
нарушение от компетентен орган, по смисъла на чл.123, ал.2 ЗМИП, съгласно Заповед от
29.06.2022 г. /л.25/, изменена със Заповед от 15.02.2024 г. /л.32/, издадени от изпълнителния
директор на Агенцията по вписвания – гр. София.
По делото не се спори, a и от служебно извършена от съда справка в сайта на
Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на жалбоподателя се
установява, че същото е регистрирано като търговско дружество и е вписано в Търговския
регистър като такова на 20.12.2019 г., което изрично се признава от последния.
Доколкото едноличен собственик на капитала на жалбоподателя е юридическо лице,
то съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4, вр. с ал.6, изр.2 ЗМИП, за жалбоподателя възниква
задължение да заяви за вписване действителните си собственици в Търговския регистър към
Агенцията по вписвания. Това обстоятелство също се признава от жалбоподателя, а именно,
че за него съществува това задължение, доколкото са налице предпоставките за вписване на
действителните си собственици.
Съгласно пар.9 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване
на данните по юл.63, ал.4 ЗМИП в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези
данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1, който е до 31.01.2019 г.
Тоест жалбоподателят е имал задължение да впише действителните си собственици
най-късно до 31.05.2019 г.
Безспорно между страните е, че жалбоподателят не е спазил този срок и не е
извършил вписване на посоченото обстоятелство до изтичане на горния срок, тоест считано
от 01.06.2019 г. е в нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.6 ЗМИП. Това обстоятелство
също изрично се признава от жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи, че действително има разминаване в АУАН и в НП
относно датата на извършване на нарушението. В АУАН е записана дата 31.12.2019 г., като
актосъставителят е приел, че срокът за изпълнение на посоченото по-горе задължение е този
по чл. 6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ – а именно в 7-дневен срок от вписване на дружеството, като не е
съобразено, че в специален закон, а именно ЗМИП е предвиден друг срок - в пар.9, ал.2 ПЗР.
Административно-наказващия орган се е съобразил именно със срокът посочен в
специалния закон, който е приложим в случая, като по този начин е санирал неправилното
отразяване на датата на нарушението в АУАН, съгласно правомощията си, предвидени в чл.
53, ал. 2 ЗАНН - да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Жалбоподателят е направил възражение, че АУАН не е издаден в предвидения в чл.
34 ЗАНН срок, както и че е изтекла и абсолютната давност за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на дружеството за извършеното нарушение.
Доколкото в ЗМИП не е предвиден специален ред за съставяне на АУАН и НП и
тяхното съдържание и процедура по обжалване, съдът приема, че е приложим, за тези
обстоятелства, общия закон – ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен АУАН в срок от 3 месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
В случая още към датата на нарушението е било ясно кой е неговия извършител и при
извършване на съответна проверка съответните служители от Агенцията по вписванията са
могли да установят същия, поради което съдът приема, че в случая е приложим 3-месечния
срок за съставяне на АУАН, който започва да тече от датата на нарушението, а именно
01.06.2019 г., доколкото към тази дата извършителят е бил известен, като срокът за издаване
на АУАН изтича на 01.09.2019 г. АУАН е съставен на 10.07.2014 г. почти 5 години след тази
дата.
Изтекъл е и едногодишния срок за съставяне на АУАН от нарушението, който тече
независимо от това дали и кога е установен нарушителя.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая не е следвало да бъде образувано
административно-наказателно производство, поради изтичане на давностните срокове за
това, поради което и издаването на АУАН е незаконосъобразно, а оттам и издаденото въз
2
основа на него наказателно постановление.
Наред с това е изтекла и предвидена в закона абсолютна давност за санкциониране
на нарушението.
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат
разпоредбите на НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други
наказания с изключение на тези, дадени в предходните точки на същата алинея. В чл. 81, ал.
3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано
производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от
НК). Тъй като наложеното наказание е глоба, то съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, давността по отношение на този вид наказание е три години, а абсолютната давност,
изключваща отговорността на нарушителя, е четири години и шест месеца.
Абсолютната давност, предвидена за престъпленията е приложима и по отношение
на административно- наказателните нарушения, което изрично е прието с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд.
В случая абсолютната давност за нарушението, за което жалбоподателят е
санкционира с обжалваното Наказателно постановление е изтекла на 01.12.2023 г., считано
от 01.06.2019 г, когато е извършено нарушението.
С оглед всичко изложено Наказателното постановление ще бъде отменено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е
направил искане за присъждане на такива, като доказа разноски в размер на 400 лева, за
реалното плащане на което са представени доказателства, а именно договор за правна
защита и съдействие, в който е обективирана разписка за заплащане на сумата. Посочената
сума ще се заплати изцяло на жалбоподателя.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 92-01-732 от
24.09.2024 г., издадено от Заместник – изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията, с което на „..............“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева по чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП, за нарушение на чл.63, ал.6, вр. с пар.9, ал.2 ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията – гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА „..............“ АД,
ЕИК ........ сумата в размер на 400 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3