Р E Ш Е Н И Е
№ 345
гр.Плевен, 07.07. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 394 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение №152/05.04.2022г. по адм.дело №252/2021г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.С.С.Ш.
– изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора
Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане
на обезщетение в размер на 10000лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 28.02.2019г. до 29.03.2021г., в резултат на подлагане на жестоко,
нечовешко отношение и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието“лишаване от свобода“ в затвора Белене, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Със същото решение е
оставено без уважение искането на ГДИН-София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от л.св.Ш.
и касационна жалба от адв.М.Д. – служебен защитник на ищеца, назначен в
производството по адм.дело №252/2021г. В касационната жалба на л.св.Ш. са
наведени твърдения, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че
съдът приема, че според лабораторните изследвания на водата, тя отговаря на
нормативните изисквания. Счита се, че по делото няма доказателства за
изследвания на водата за вредни вещества. Сочи се, че съдът е отказал
назначаване на съдебна експертиза за установяване качеството на водата от
конкретен водоизточник. Счита се още, че неправилно са преценени събраните
доказателства относно количеството и качеството на храната в затвора. Твърди
се, че се е разболял от астма в затвора, като в рода му няма астматици. Моли се
за отмяна на решението и решаване делото по същество, алтернативно връщане за
ново разглеждане.
В касационната жалба на адв.Д. са наведени
съображения, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован. Счита
се за неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките от фактическия
състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, като съдът е достигнал до него, поради
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че доказателствата
опровергават изводите относно санитарно-битовите условия в помещенията на
затвора за процесния период и качеството на питейната вода. Твърди се, че
изводите на съда не са подкрепени с никакви доказателства. Сочи се още, че
съдът не е обсъдил твърденията на ищеца за несвоевременност на медицинското
обслужване. В тази връзка се счита, че фактическата обстановка е неправилно
установена, като не са обсъдени всички доказателства или неправилно са
интерпретирани факти. Подробно се прави анализ на доказателствата по делото,
като от тях се извежда фактическата обстановка, такава, каквато е според касатора.
Сочи се, че по делото не е представено, въпреки че е изискано, здравното досие
на ищеца, поради което е невъзможно да се установи дали при постъпването му в
затвора е извършен първичен медицински преглед
и какво е било общото му здравословно състояние. Счита се, че
протоколите за изпитване на РЗИ-Плевен не притежават материална доказателствена
сила на официален документ и не обвързват съда. Счита се също, че са налице
обстоятелства за прилагане на чл.161 от ГПК с оглед извършване на действия от
страна на затворническата администрация /побой над ищеца/, с които е създала
пречки за събиране на гласни доказателства. В тази връзка се сочи, че следва
съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на доказателства, а именно че ищецът е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието. От правна страна се твърди, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл.284 и сл. от ЗИНЗС, тъй като по безспорен начин е установено, че ищецът е бил подложен на
жестоко, нечовешко отношение и поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от възможност за употреба на вода,
предназначена за питейно-битови цели, отговаряща на изискванията, определени от
министъра на здравеопазването; липса на достатъчно жилищна площ, отопление,
осветление, проветряване; липса на достатъчно медицинско обслужване, лишаване
от възможност за адекватно лечение и за изпълнение на дадените медицински
предписания, свързани със запазване живота и здравето, вследствие на които
ищецът се е разболял от астма с преобладаващ алергичен компонент, получил
стомашен дискомфорт, претърпял болки и страдания, изразяващи се в затруднено
дишане, недостиг на въздух, хрипове,задух, стягане и болки в гърдите, кашлица,
парене в стомаха и киселини, получил и други здравословни проблеми, които
трайно увредили здравето му. По отношение размерът на обезщетението се счита,
че следва да бъде взета предвид продължителността на времето, през което са
търпяни болките и страданията, а именно целият процесен период от 2години и
1месец. Твърди се, че болките и страданията са били интензивни и налагащи
хоспитализация през няколко месеца, поради което следва обезщетението да бъде
присъдено в пълен размер от 10000лева. В заключение се моли за отмяна на
решението и присъждане на обезщетение в поискания размер, алтернативно за
връщане на делото за ново разглеждане.
По касационната жалба на адв.Д. е постъпил писмен
отговор от процесуален представител на ГДИН с доводи за неоснователност на
същата. Моли се касационната жалба да бъде отхвърлена и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът се
явява лично и със служебен защитник адм.М.Д., като молят касационните жалба да
бъдат уважени по наведените в тях доводи. Считат, че събраните по делото
доказателства сочат на основателност на
исковата претенция. Л.св.Ш. допълнително сочи, че експертът по делото е
допуснал грешки, както и че му е оказано натиск, поради воденето на множество
дела.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Б., която счита касационните жалба за неоснователни, като сочи, че
не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция. Моли решението
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения
срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което са допустими
за разглеждане.
Разгледани по същество са неоснователни.
С Решение №152/05.04.2022г. по адм.дело №252/2021г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.С.С.Ш.
– изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора
Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане
на обезщетение в размер на 10000лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 28.02.2019г. до 29.03.2021г., в резултат на подлагане на жестоко,
нечовешко отношение и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието“лишаване от свобода“ в затвора Белене, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Производството е проведено по чл.203 и сл. от АПК вр.
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС касаеща отговорността на държавата за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. С решението си съдът е приел, че
исковата претенция е за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в
лишаване от възможност за употреба на вода, предназначена за питейно-битови
цели, отговаряща на изискванията на МЗ, липса на достатъчно жилищна площ,
отопление, осветление, проветряване, липса на достатъчно медицинско обслужване,
лишаване от възможност за адекватно лечение и за изпълнение на дадените
медицински предписания, свързани със запазване живота и здравето, вследствие на
които ищецът се е разболял от астма с преобладаващ алергичен компонент, получил
стомашен дискомфорт, претърпял болки и страдания, изразяващи се в затруднено
дишане, недостиг на въздух, хрипове, задух, стягане и болка в гърдите, кашлица,
парене в стомаха, киселини, получил и други здравословни проблеми, които трайно
увредили здравето му. Първоначално посоченият в исковата молба период е бил от
01.10.2018г. до 29.03.2021г., като в първото по делото съдебно заседание е
направено изменение на исковата претенция и същата се счетена за предявена за
периода от 28.02.2019г. до 29.03.2020г. за сумата от 10000лева. На база на
събраните доказателства за размерите на помещенията и настанените в тях лица съдът
е извел извод, че във всички помещения, в които е пребивавал ищеца е осигурена
изискуемата минимална площ от 4кв.м. на един лишен от свобода. От приложените
списъци и справки е счел, че всички помещения, в които е пребивавал, разполагат
с два големи прозореца, които могат да се отварят и осигуряват приток на
естествена светлина и възможност за проветряване; помещенията разполагат със
санитарен възел с мивка и тоалетна и с осигурен достъп до течаща вода;
помещенията разполага с изкуствено осветление и с отопление с парно през
есенно-зимния период; като са ремонтирани и освежени, а подът е покрит с
гранитогрес. Посочил е, че на лишените от свобода се раздават индивидуално
миещи и перилни препарати, както и дезинфектиращи средства за поддържане на
хигиената в помещенията. На база на представени протоколи за извършени
лабораторни анализи на питейната вода от
РЗИ-Плевен, както и други доказателства, вкл. изследване на качеството на
подземните води на водоизточника от БДДР-Плевен, съдът е посочил, че питейната
вода на остров „Персин“ се осигурява от собствен водоизточник и е счел, че за
същата в нито един момент не е констатирано лошо качество, не е установено
отклонение от нормативните изисквания по показателите за химичен състав и
микробиологични показатели, вкл. цвят, мирис, вкус, мътност, като водата е
приемлива за потребителя и годна за пиене. За неоснователно е прието
възражението, че при пробонабирането не са спазени нормативните изисквания,
като пробата е предоставена за изследване от заявителя, а не е взета от
инспектори от РЗИ-Плевен, като се е позовал на приложени по делото резултати на
проби, взети от експерти от РЗИ, протоколи от анализи от БДДР-Плевен и др.
документи, доказващи, че не е констатирано лошо качество на питейната вода в затвора
Белене. Съдът е коментирал и свидетелските показания на св.Х., който е
пребивавал най-дълго с ищеца в едно помещение и го познава, като знае за
неговите заболявания и потвърждава, че Ш. е пушач. Съдът е кредитирал с доверие
свидетелските показания, като кореспондиращи с писмените доказателства за
санитарно-хигиенните условия в помещенията и качеството на водата. Съдът е
анализирал и св.показания на св.д-р Н. – пулмолог, който е преглеждал ищеца и
според чиито показания Ш. е преболедувал от туберкулоза на белия дроб, която е
преминала активната си фаза, като по-късно е установена бронхиална астма с
алергичен компонент, установена е фамилна обремененост и множество фактори,
които водят до нейното обостряне – промяна на сезоните, пролетния цъфтеж и
наситения с алергени въздух, тютюнопушенето и т.н. Според свидетелските
показания на св.Н. е възможно след прекарана туберкулоза да се отключи
бронхиална астма. От същите се установява, че на ищеца са провеждани рутинни
прегледи и са предписани медикаменти. По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която с оглед прегледаните медицински документи и след личен
преглед на ищеца дава заключение, че същият е клинично здрав, има добър контрол
на заболяванията и своевременно и адекватно са му осигурявани нужното лечение и
профилактика. На база всички събрани доказателства, включително и заключението
на вещото лице съдът е приел, че ищецът е диагностициран с белодробна
туберкулоза през 2005г., на 18.03.2019г. е поставена диагноза бронхиална астма
и съпътстващо заболяване бронхиектатична болест, а на 09.03.2021г. е поставена
диагноза алергичен ринит, причинен от полени. При анализа на медицинските
документи съдът е приел, че през процесния период ищецът е бил хоспитализиран
поради влошаване на състоянието три пъти, а един път влошаването е било
овладяно само с амбулаторно лечение, и е направил извод, че не може да се говори за забавено лечение,
като се има предвид, че предприемането на действия е свързано от една страна с
преценка тежестта на състоянието на ищеца, а от друга е необходимо и
съответното технологично време за изпълнение на съответните административни
процедури. Съдът е посочил още, на база направения анализ на доказателствата,
че не се установява наличие на неблагоприятни условия, които да са способствали
за появата, развитието и обострянето на заболяването през исковия период. Счел
е, че качеството на водата няма отношение към дихателните заболявания и не е
сред неблагоприятните условия, като и извършените изследвания от контролните
органи не са установили отклонение в показателите на качеството на питейната
вода. Посочил е също, че от заключението на вещото лице и медицинските
документи на ищеца се установява, че Ш. е лекуван адекватно и своевременно през
процесния период, като е получавал медикаменти не само за диагностицираните
заболявания, но и за всички оплаквания, които е споделял с екипа на
медицинската служба. Предвид всички доказателства, съдът е приел, че появата на
заболяването бронхиална астма не може да се свърже с условията в затвора Белене
през исковия период. На база на изложеното съдът е направил заключение, че не
са налице твърдяните незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация – поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в лоши битови и хигиенни
условия /недостатъчна жилищна площ, осветление, проветрение, лошо качество на
питейната вода/ и неосигурено медицинско обслужване в затвора Белене. Счел е
също, че липсва и причинно-следствена връзка между появата на бронхиална астма
през 2019г. и условията в затвора Белене, и не са налице твърдяните
неимуществени вреди. На база горните мотиви е направил извод, че за процесният
период не са налице жестоко, нечовешко и унизително отношение спрямо ищеца по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция е неоснователна.
Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че л.св.Ш. не е бил поставян в неблагоприятни условия в
затвора Белене, изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия - недостатъчна жилищна площ, осветление,
проветрение, лошо качество на питейната вода, и неосигурено медицинско
обслужване в затвора Белене. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от III-ти състав на Административен съд Плевен се споделят от
настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне
на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на л.св.Ш. и на неговия служебен защитник
са неоснователни. Както е посочено и по-горе, първоинстанционният съд е
направил правилна преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е установил, че не са
налице доказателства, от които да се направи извод, че С.Ш. е бил поставен в
неблагоприятни условия в затвора Белене за процесния период. По делото са
представени медицински документи и извадка от
амбулаторен журнал на здравната служба при затвора Белене, на база тях и личен
преглед е изготвено заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. При
изслушване на вещото лице и приемане на заключението, не е направено възражение
от страна на ищеца или неговия служебен защитник. Вещото лице изрично е
посочило, че не може да се каже, че заболяването бронхиална астма е възникнало
в резултата на условията в затвора, а може да се каже, че в рамките на престоя
заболяването е диагностицирано. Също
така въз основа на протоколите за извършени анализи на питейната вода от
РЗИ-Плевен и БДДР Плевен е направен и извод, че не е налице влошено качество на
питейната вода в затвора Белене, който извод е в съответствие с приобщените по
делото доказателства. Следва да се посочи, че не е правено искане от ищеца за
назначаване на съдебна експертиза на водата, но и чрез такова изследване не
може да установи качеството на питейната вода за минал период, какъвто е
процесния. Относно възражението за неправилна преценка на доказателствата за
качеството на храната е необходимо да се посочи, че исковата претенция не касае
количество и качество на храната за процесния период, поради което и
доказателствата в тази насока не са събирани и обсъждани. За изясняване на
фактическата обстановка съдът е допуснал за свидетел л.св.Х., който е разпитан и неговите свидетелски показания са описани и
подробно анализирани в съдебния акт. Предвид изложеното, не са налице пороци на
съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. Решението като правилно
следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите
разпоредби на чл.
286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл.
143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска му, то такова в случая не се дължи.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152/05.04.2022г. по адм.дело №252/2021г.
по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена исковата молба на
л.св.С.С.Ш. – изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в
затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за
присъждане на обезщетение в размер на 10000лева за претърпени неимуществени
вреди за периода от 28.02.2019г. до 29.03.2021г., в резултат на подлагане на
жестоко, нечовешко отношение и поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието“лишаване от свобода“ в затвора Белене, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/