№ 2056
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №25955/15.04.2022г. на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, против Определение №3472/29.03.2022г. по гр.д. №
714/2022г. по описа на ВРС, 7 състав, с което е върната исковата молба на
частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е прекратил
производството по делото. Излага се, че в отговор на указанията на съда са
посочени увредените на процесния автомобил елементи и е внесена държавна
такса. Стойността на всеки един от елементите не е посочена, тъй като за
целта е релевирано доказателствено искане в исковата молба за допускане на
САТЕ. Въпреки изпълнението на всички указания, на ищеца отново били
дадени указания. Излага се, че по делото са налични достатъчно
доказателства, от които се установява размерът на понесените имуществени
вреди и изплащане на дължимото обезщетение. Счита се, че всички указания
са надлежно изпълнени. Моли се за отмяна на обжалваното определение и
продължаване на производството.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 714/2022г. по описа на ВРС е образувано по
искова молба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу СТ. С. М. за заплащане
на сумата от 4999.61лв., заявена като вземане, поради изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие ПТП от
22.02.2021г. в гр. Варна.
Изложени са в исковата молба обстоятелства около настъпилото ПТП.
1
Посочено е, че виновен за настъпването на ПТП е ответникът, който е
управлявал автомобила си без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и с концентрация на алкохол в кръвта, а ищецът е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, който е претърпял
материални щети от ПТП, управляван от водач К.В.. С позоваване на нормите
на чл.410, ал.1 КЗ и чл.500, ал.1 КЗ, се претендира горната сума.
С разпореждане №2806/26.01.2022г., съдът е указал на ищеца по реда на
чл.129, ал.2 ГПК да конкретизира по вид и стойност всяка от настъпилите
имуществени вреди; да обоснове основанието за извършеното от него
плащане на застрахователно обезщетение, както и да внесе дължимата за
производството държавна такса.
С допълнителни молби ищецът е представил доказателство за внесена
държавна такса. Посочил е, че в два броя опис-технически експертизи,
приложени към исковата молба, са констатирани увреди, които е изброил под
т.1 до т.32, поискал е експертиза за установяване стойността на всяка от
настъпилите вреди. Отново е посочил, че извършеното от дружеството
плащане е въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
С разпореждане №6373/23.02.2022г. съдът е дал указания на ищеца да
посочи стойността на труд, материали и резервни части, формиращи като
сбор изплатеното обезщетение, както и отново да обоснове основанието на
извършеното от него плащане.
Поради неизпълнение на дадените указания, исковата молба е върната и
производството прекратено с обжалваното определение.
За да е редовна исковата молба по смисъла на чл.129, вр. с чл.127 и 129
ГПК, следва предявеният с нея иск да е индивидуализиран чрез своите
основание и петитум. Безпротиворечиво следва да са изложени
обстоятелствата, на които се основава искът. В процесния случай, въпреки
двукратните указания, дадени на ищеца за уточняване на основанието, на
което основава иска си, това не е сторено от ищеца, чрез процесуалния му
представител. Налице е противоречие в твърденията на ищеца, който сочи, че
е заплатил застрахователно обезщетение в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на претърпяло вреди МПС, като се
твърди при ищецът да е бил застрахован водачът, който не е причинил
виновно ПТП. Едновременно с това, ищецът обосновава претенцията си
срещу другия виновен водач от една страна поради управление на МПС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП,
от друга страна, поради управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимите по закон норми, позовавайки се едновременно на
чл.410 КЗ и чл.500 КЗ. По този начин, не става ясно на кои обстоятелства
основава иска си ищецът. Твърденията на ищеца сочат по-скоро на извършено
плащане от застраховател по застраховка „Каско“, който се е суброгирал в
правата на застрахования и желае да реализира отговорността на виновния
водач, управлявал МПС без задължителна застраховка. Но съдът не може да
изведе основанието на иска чрез предположение. Още повече, че ищецът в
уточняващите си молби настоява да е извършил плащане по застраховка
„Гражданска отговорност“, а в исковата молба се позовава едновременно на
суброгация и регрес. В този смисъл, указанията на съда за изясняване на
основанието на предявения иск, не са изпълнени в предоставените от съда
срокове.
2
Ведно с горното, макар съставът на въззивния съд да не счита, че в
рамките на общото изплатено от застрахователя обезщетение следва да се
конкретизира всяка имуществена вреда по отделна стойност, то надлежно е
било второто указание, дадено на ищеца от първоинстанционния съд, а
именно да се посочи как е формирана претенцията на ищеца, чрез посочване
стойностите на отделните дейности и материали, формирали сбора на
обезщетението. Това не е сторено от ищеца, който не е подал молба, насочена
към отстраняване на нередовностите в отговор на дадените втория път
указания на съда. А с категоричност, редовността на исковата молба не може
да се извежда от представени към нея писмени доказателства, или чрез
експертиза в хода на производството.
Гореизложеното мотивира съставът на въззивния съд да достигне до
извод, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на
постъпилата искова молба.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3472/29.03.2022г. по гр.д. №
714/2022г. по описа на РС - Варна, 7 състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.274,
ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3