РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр.
Пловдив, 30.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, VI състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2620 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
И.И.Ф., с ЕГН **********,***, чрез адв.М., против Заповед № 1006
от 26.08.2022 г. на кмета на община Родопи, с която е забранено ползването и
достъпа до строеж: „Открит паркинг 1“, ПИ с идентификатор 06077.10.479,
местност „Перето“, НТП – нива, вид територия – земеделска в землището на
с.Браниполе, собственост на И.И.Ф.. Заповедта съдържа и разпореждане за
освобождаване на строежа с определен 14 дн. срок за доброволно изпълнение на
заповедта, вкл. във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ е посочено – в 3 дн. срок след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЕВН България Електроразпределение
ЕАД-КЕЦ Пловдив да прекъсне електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив
да прекъсне водоснабдяването на строежа.
В жалбата са изложени
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, като
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че жалбоподателят
не е бил наясно, че е образувана административна преписка, което го е лишило от
възможността да направи възражения и е ограничило правата му. Изложени са
доводи, че процесният имот не съставлява строеж по смисъла на закона и не
попада в приложното поле на чл.178 от ЗУТ, което обуславя и липсата на
изискване за въвеждането му в експлоатация по реда на чл.178, ал.1 във вр. с
чл.177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Сочи се, че административния орган не е посочил
пълна индивидуализация на строежа, неговия вид, характер и предназначение. На
следващо място се сочи, че поведението на жалбоподателя изразяващо се в пълно
унищожение на хумусния слой, подлежи на санкция по реда на ЗОЗЗ, а не по реда
на чл.178 от ЗУТ. Според жалбоподателя към заповедта не са приложени доказателства,
че е административния орган е извършил проверка по случая и от които да е
видно, че процесния имот се ползва за паркиране на тежкотоварни автомобили. Иска
се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Кмет
на Община Родопи, чрез процесуалния си представител адв.Н.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото. Подробни съображения са изложени
в представени по делото писмени бележки.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
За
допустимостта:
Оспорената
заповед е съобщена по реда на § 4 от
ЗУТ, чрез залепяне на съобщение на 28.09.2022г. на таблото за съобщения на
община Родопи, находящо се в административната сграда на общината с адрес:
гр.Пловдив, ул.“Софроний Врачански“ 1 А, както и на процесния строеж, за което
по делото е представена служебна бележка (лист 60, 63). Жалбата е
подадена директно в административен съд Пловдив чрез куриер на 10.10.2022г., т.е. в предвидения за това
процесуален срок.
От фактическа
страна е установено, следното:
След
подадени сигнали и жалби до няколко институции сред които и община Родопи, във
връзка с използването на ПИ 06077.10.479 като паркинг, са извършени множество
проверки от служители на община Родопи, за което са съставени Констативни
протоколи, както следва: от 21.10.2019г. (лист 201), от 14.02.2020г. (лист
172), от 22.07.2020г. (159), от 27.07.2021г. (лист 133) и от 15.03.2022г. (лист
99). В последния от посочените протоколи, служителите на община Родопи
предложили за използването на ПИ с ИД 06077.10.479 не по предназначение, като
открит паркинг да се предприеме процедура по чл.223, ал.1, т.6 и чл.178, ал.6
от ЗУТ.
Във
връзка с извършената на 15.03.2022г. проверка, зам.кмета на община Родопи е
изпратил до И.И.Ф. писмо № № 92-813-1#11/24.3.2022г. (лист 95), с което го
уведомил, че във връзка с направените констатации започва процедура по реда на
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ и по чл.223, ал.1, т.6 и чл.178,
ал.6 от ЗУТ. За надлежното уведомяване на И.И.Ф. по делото е приложена обратна
разписка – лист 97.
На
18.04.2022 г. работна група от длъжностни лица при община Родопи е извършила
проверка на строеж: "Открит паркинг 1", намиращ се в ПИ с
идентификатор № 06077.10.479, местност „Перето“, НТП – нива, вид територия –
земеделска в землището на с.Браниполе. За резултатите от проверката е съставен
Констативен акт № 1 от 18.04.20122 г., в който е отразено, че имотът е
собственост на И.И.Ф., съгласно НА № 163, том 1, рег.№ 357/17.01.2007г. Посочено
е, че строежът е извършен от И.И.Ф., който е и възложител и строител. За
строежа няма строителен надзор. Строежът е описан като: „Открит паркинг 1",
находящ се в ПИ с идентификатор № 06077.10.479, НТП – нива, вид територия –
земеделска, като теренът е над 90% чакълиран и асфалтиран, като напълно е
унищожен хумусният слой. Прието е, че строежът е от V-та (пета) категория,
съгласно чл. 10, ал.1, буква „а“, т.5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1). Посочено е, че строежът се
ползва с предназначение за паркиране на товарни автомобили, като в източната и
западната част имотът е заграден с телена мрежа с метални колове с височина
1,50м., като на входа от източната страна на имота е поставена бариера, която е
монтирана върху стоманобетонова основа с размери 2,00м./1,30м./0,10м, а
непосредствено на юг от нея е монтиран контролен пункт (будка) с метална и ПВЦ
конструкция с размери 3,70м./3,35м./2,00м. Посочено е, че изграденият открит
паркинг е в нарушение на ползването на имота не по предназначение. При тази
фактическа обстановка е прието, че са налице основания за започване на
административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана
ползването на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и топлинна
енергия, вода и др.
Според
отразеното в самия констативен акт, на 03.06.2022г. И.Ф. е отказал да получи
констативен акт №1, като връчването в хипотезата на отказ е удостоверено с
подписите на двама свидетели.
Според
служебна бележка от 08.06.2022 г. (лист 74), със съобщение изх.№ 92-813-1#2/12.05.2022г.
(лист 79) на основание § 4 от ДР на ЗУТ, жалбоподателят е уведомен за
съставянето на Констативен акт № 1, чрез залепянето му на таблото за съобщения
в сградата на община Родопи и на процесния строеж. Срещу Констативния акт не е
подадено възражение.
По
делото е приложено разрешение за строеж №24 от 26.03.2001г. (лист 181) за
временен паркинг с 18 паркоместа за леки автомобили и 3 паркоместа за товарни
автомобили в парцел № 382, кв.№ 12 по плана на ЮИЗ – III
част, община Пловдив. На лист 196 по делото е приложена и одобрена схема за
организация на движението.
Съгласно
скица № 15-271796-02.05.2018г. в КК на с. Браниполе е заснет ПИ с идентификатор
№ 06077.10.479, с номер по предходен план 010479, площ от 2847 кв. м., с трайно
предназначение на територията (ТПТ) - земеделска;
с НТП- нива.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № 1006 от 26.08.2022 г., кметът на
община Родопи е забранил ползването
и достъпа до строеж: „Открит паркинг 1“,
ПИ с идентификатор 06077.10.479, местност „Перето“, НТП – нива, вид територия –
земеделска в землището на с.Браниполе. Ответния орган се е позовал на
съставения Констативен акт № 1 от 18.04.2022г. и е посочил, че строежът се
ползва в нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.4 от ЗУТ, предвид което са
налице условията и предпоставките за издаване на заповедта. Като основание за
издаването е посочено: чл.178, ал.4 и ал.6 от ЗУТ. Заповедта съдържа и
разпореждане за освобождаване на строежа с определен 14 дн. срок за доброволно
изпълнение на заповедта, вкл. във вр. с чл. 178, ал. 6 ЗУТ е посочено – в 3 дн.
срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЕВН България
Електроразпределение ЕАД-КЕЦ Пловдив да прекъсне електро-захранването на
строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне водоснабдяването на строежа.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р., която след оглед
на място е констатирала, че процесният
строеж представлява открит паркинг за товарни автомобили – ТИР, като паркингът
не е разположен само в ПИ с идентификатор 06077.10.479, а в няколко имота и по
тази причина от север и юг няма материални граници на имотните граници. Според
заключението, входът за паркинга е от изток, от бул.”Кукленско шосе",
където е прекъснат тротоара, широк 2,80м. за дължина от 11,00м.; на 40см.
западно от тротоара е монтирана телена ограда с височина 1,50м.; на входа на
паркинга е монтирана бариера, разположена в ПИ 56784.536.382; устройството за
повдигане на бариерата е монтирано върху бетонова основа с височина 20см., с
размери в план 1,20м./1,95м., намираща се на 55см. западно от телената ограда;
на разстояние 2,75м. на юг от устройството за повдигане на бариерата е
монтирана кабинка - будка за контрол на влизащите автомобили; кабинката (представляваща
преместваем обект) е с размери в план 1,55м./2,00м. и има височина 2,10м. и за
нея е излята бетонова площадка на 10см. над нивото на паркинга; по западната
имотна граница е монтирана телена мрежа с височина 1,50м. Констатирано е, че в
имота няма построени сгради; с метални колчета е отделена площ за леки
автомобили непосредствено в дясно от входа, която попада частично в процесния
имот, частично в имота от север на него, а останалата площ от имота
представлява зона за паркиране на ТИР-ове. Според експерта по-голямата площ от
ПИ с идентификатор 06077.10.479 е покрита с трошенокаменна настилка, като на
няколко места са изпълнени шахти за поемане на дъждовни води и настилката не е
еднородна по цялата площ на имота, а на места има бетонирани участъци, при
входа има асфалтиран участък, а по краищата на паркинга към имотните граници се
установява само насипан валиран чакъл. Вещото лице е посочило, че оформени
бетонови площадки има около кабинката за контрол и около устройството за
вдигане на бариерата. Така според заключението площта на ПИ 06077.10.479 е 2
847 кв.м., а приблизителната площ с настилки е 2 650 кв.м., или 93% от
площта на ПИ 06077.10.479 е с настилки.
Процесния открит паркинг представлява
„строеж" според СТЕ, който по класификацията на чл.137, ал.1, т.5, буква
„а" от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.5 от „Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежите се определя като строеж от Пета категория.
Според вещото лице, строежът не е разположен в самостоятелен УПИ, тъй като
имотът, в който се намира не е урегулиран, но фактическото му ползване и
обстоятелството, че целия имот е усвоен за открит паркинг, го определя като
строеж, попадащ в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003г.
По отношение на това по какъв начин процесният
обект е свързан със земята вещото лице сочи, че трошенокаменната настилка,
положена почти по цялата площ на имота, която на места е заменена от бетонова
настилка, а при входа и от асфалт, не може да бъде приета като нетрайно
свързана с терена, тъй като тя променя самия терен, който е представлявал
земеделска земя и по естеството си е имал горен хумусен слой, изгребан за
подравняване на площадка за паркинга. Според експертизата дълбочината на слоя
трошенокаменна настилка не може да се установи от външен оглед, но
обстоятелството, че на паркинга има струпване на ТИР-ове, само един от които
може да тежи 40 тона с товара си и настилката издържа общото натоварване,
означава, че дебелината на слоя настилка е не по-малко от 40см. За тази
дебелина субстанцията и начина на ползване на земята са трайно изменени.
На следващо място според експертизата ПИ с
идентификатор 06077.10.479 по КК на неурбанизираната територия на землището на
с.Браниполе, община „Родопи", върху който е разположен процесният обект е
с предназначение „нива" -
обработваема земя, в земеделска територия съгласно определението за конкретно предназначение на поземлените имоти,
дадено в чл.8 от ЗУТ.
За
определяне на година на извършване на строежа, експертът е използвал програмата
Google Earth, в
която в меню „Исторически изображения" са дадени сателитни снимки към
различни периоди във времето и така е прието, че паркингът е създаден преди м.04.2011г. с вход от юг от ПИ
56784.536.382., а през 2012г. е разширен с допълнителни настилки до сегашния му
размер и така функционира до 2019г., когато между м.03.2019г. и м.08.2019г.
входът е изместен от изток. Към м.12.2019г. е монтирана кабинката за контрол, а
преди м.09.2020г. е монтирана и бариерата. От м.09.2020г. паркингът функционира
във вида, в който се заварва и в момента. Изрично вещото лице посочва, че към
м.06.2007г. теренът е подравнен, но няма трайна настилка и не е оформен като
паркинг, което се вижда и от снимките в Приложение № 3 от заключението.
Вещото лице посочва, че за процесния строеж няма
подавани заявления за провеждане на процедури по узаконяване. Посочва и че за
ПИ с идентификатор 06077.10.479 по кадастралната карта на неурбанизираната
територия на с.Браниполе, община „Родопи" не е одобряван ПУП - ПРЗ, в
който да е предвидено застрояване от вида на процесния „Открит паркинг".
По
отношение на това дали процесния обект съответства
с правилата и нормативите, действали по време на извършването му и/или съгласно
ЗУТ, вещото лице сочи, че от проследяване на годините на изпълнение на процесния
строеж чрез програмата Google
Earth се
установява, че той е изпълнен след м.06.2007г. т.е. при действието
на ЗУТ, като прави заключение, че процесният строеж не съответства на правилата
и нормативите, действали по време на неговото извършване, което е в условията
на ЗУТ.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните.
С Разпореждане от 07.11.2022г. (лист
22), съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.
По настоящото дело е приета справка
относно адм.д. № 2619/2022г. по описа на ПАС, според която посоченото дело е
образувано по жалба на И.И.Ф., против Заповед № 1005 от 26.08.2022 г.
на кмета на община Родопи, с която е забранено
ползването и достъпа до строеж:
„Открит паркинг 2“, ПИ с идентификатор 06077.10.586, местност „Перето“, НТП –
нива, вид територия – земеделска в землището на с.Браниполе.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва
закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в акта.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – кмета на община Родопи, съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, в
предвидената от закона форма.
Съдът
намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ (началник отдел
„КУТ и С“ и гл.специалист „КС“ при Община Родопи), като констативния акт е
връчен на 03.06.2022г. при отказ на И.Ф., като връчването в хипотезата на отказ
е удостоверено с подписите на двама свидетели. Отделно от връчването при отказ
според служебна бележка от 08.06.2022 г. (лист 74), със съобщение изх.№
92-813-1#2/12.05.2022г. (лист 79) на основание § 4 от ДР на ЗУТ, жалбоподателят
е уведомен за съставянето на Констативен акт № 1, чрез залепянето му на таблото
за съобщения в сградата на община Родопи и на процесния строеж.
Противно
на твърдяното в жалбата, до И.Ф. е изпратено писмо № № 92-813-1#11/24.3.2022г.
(лист 95), с което го уведомен, че започва процедура по реда на чл.225а, ал.1
във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ и по чл.223, ал.1, т.6 и чл.178, ал.6 от ЗУТ,
като за надлежното уведомяване на И.Ф. по делото е приложена обратна разписка –
лист 97.
Като
правни основания за издаване на административния акт са посочени разпоредбите
на чл.178, ал.4 и ал.6 от ЗУТ. Съгласно ал.4, не се разрешава строежи или части
от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за
въвеждане в експлоатация. А съгласно ал.6, при нарушения на ал.1 и 4 на строежи
от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана
заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване
на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и
други, като разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно.
Съгласно
чл.223, ал.1, т.6 предл. второ и т.7, предл. второ от ЗУТ, за строежите от
четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено
от него длъжностно лице: забранява ползването на
строежи или на части от тях, които се ползват не по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация
(т.6, предл. второ); и забранява достъпа до строежи или до части от тях, които се
ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и
условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа
и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за
ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други (т.7 предл. второ).
Макар
при посочване на нормата преди разпоредителната част, ответния орган да не е уточнил
изрично хипотезата от чл.178, ал.4 ЗУТ, то конкретизация е налице в обстоятелствената
част на заповедта, като е посочено, че "строежът се ползва с предназначение за паркиране на автомобили“, а
в констативния акт на който се позовава органа е посочено, че са установени
нарушения: „Изграден е открит паркинг в
ПИ с ИД 06077.10.479 по КК на с.Браниполе НТП – нива, във вид територия –
земеделска, в нарушение на ползването на имота не по предназначение“.
Пак в констативния акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.4
от ЗУТ. Правното основание е отразено коректно в заповедта и не е допусната
неяснота във волеизявлението на административния орган. Освен това, проверката
за законосъобразност на административния акт обхваща правни и фактически основания,
но с приоритет на второпосочените. В случая са установени без съмнение факти,
обосноваващи приложеното правно основание, които не бяха опровергани или разколебани
при съдебното оспорване.
В съответствие
с изискването на чл.35 от АПК, административният орган е изяснил релевантните
факти и обстоятелства, във връзка с издаването на акт по чл.178, ал 6 от ЗУТ.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че процесният имот не съставлява строеж по
смисъла на закона и не попада в приложното поле на чл.178 от ЗУТ. Както е
отбелязано и в оспорената заповед строежа „Открит паркинг 1“ е пета категория.
Според изготвеното по делото заключение по СТЕ,
този паркинг представлява „строеж",
който по класификацията на чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ и чл.10,
ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежите се
определя като строеж от Пета категория. Вещото лице е посочило, че процесният
обект е свързан със земята и че трошенокаменната настилка, положена почти по цялата площ на
имота, която на места е заменена от бетонова настилка, а при входа и от асфалт,
не може да бъде приета като нетрайно свързана с терена, тъй като тя променя
самия терен, който е представлявал земеделска земя и по естеството си е имал
горен хумусен слой, изгребан за подравняване на площадка за паркинга. По-подробно
вещото лице е описало, че по-голямата площ от ПИ с идентификатор 06077.10.479 е
покрита с трошенокаменна настилка, като на няколко места са изпълнени шахти за
поемане на дъждовни води и настилката не е еднородна по цялата площ на имота, а
на места има бетонирани участъци, при входа има асфалтиран участък, а по
краищата на паркинга към имотните граници се установява само насипан валиран
чакъл. Според експертизата дълбочината на слоя трошенокаменна настилка не може
да се установи от външен оглед, но обстоятелството, че на паркинга има
струпване на ТИР-ове, само един от които може да тежи 40 тона с товара си и
настилката издържа общото натоварване, означава, че дебелината на слоя настилка
е не по-малко от 40см. и за тази дебелина субстанцията и начина на
ползване на земята са трайно изменени. От всичко изложено и по аргумент за
противното от легалната дефиниция за „преместваем обект", който се
определя като нетрайно свързан със земята (дадена в т.80 от §5 на ДР на ЗУТ) следва
извод, че процесният строеж е трайно свързан със земята.
Противно на твърдението в жалбата, административния
орган е посочил пълна индивидуализация на строежа с
вид, характер и предназначение: „Открит паркинг 1“, находящ в ПИ
с идентификатор 06077.10.479, местност „Перето“, НТП – нива, вид територия –
земеделска в землището на с.Браниполе, община Родопи, област Пловдив. За пълнота следва да се
посочи, че според вещото лице, процесният строеж не е
разположен в самостоятелен УПИ, тъй като имотът, в който се намира не е
урегулиран, но фактическото му ползване и обстоятелството, че целият имот е
усвоен за открит паркинг, го определя като строеж, попадащ в разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.07.2003г. Нещо повече, по настоящото дело е приета справка относно адм.д. №
2619/2022г. по описа на ПАС, според която посоченото дело е образувано по жалба
на И.И.Ф., против Заповед № 1005 от 26.08.2022 г. на кмета на община
Родопи, с която е забранено ползването
и достъпа до строеж: „Открит паркинг 2“,
ПИ с идентификатор 06077.10.586, местност „Перето“, НТП – нива, вид територия –
земеделска в землището на с.Браниполе. Видно от приложената на лист 140 по
делото справка от кадастрално-административна информационна система ПИ с
идентификатор 06077.10.586 и процесният ПИ с идентификатор 06077.10.479 са
съседни, но правилно са издадени две отделни заповеди, именно с оглед индивидуализацията
на строежа по конкретен ПИ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към
заповедта не са приложени доказателства, че административния орган е извършил проверка
по случая и от които да е видно, че процесния имот се ползва за паркиране на
тежкотоварни автомобили. По преписката са налични Констативни
протоколи, както следва: от 21.10.2019г. (лист 201), от 14.02.2020г. (лист
172), от 22.07.2020г. (159), от 27.07.2021г. (лист 133) и от 15.03.2022г. (лист
99), съставени от служители на община Родопи за извършени от тях проверки, при
които е констатирано именно, че ПИ с ИД 06077.10.479 се ползва не по
предназначение, а за открит паркинг, като има паркирани автомобили и то предимно
тежкотоварни. Отделно от това по
настоящото дело на 07.12.2022г. е постъпила молба „СБК ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, с
която последното дружество е поискало да встъпи като подпомагаща страна, като с
молбата е представен договор за наем сключен на 01.10.2022г. между „СБК
ТРАНСПОРТ“ ЕООД (наемател) и жалбоподателя И.Ф. (наемодател), според който
наемодателя предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване
собствените си три имота сред които и нива в землището на с.Браниполе, ЕКАТТЕ
06077, съставляваща имот № 010479, с площ от 2,822 дка. Изрично в договора е
посочено, че имотите ще се ползват с предназначение тир паркинг.
Посочените
по-горе констативни протоколи от 21.10.2019г., от 14.02.2020г., от
22.07.2020г., от 27.07.2021г. и от 15.03.2022г., както и представения от СБК
ТРАНСПОРТ“ ЕООД договор за наем не са оспорения по съответния ред от
жалбоподателя.
В
настоящия случай видно от събраните по делото доказателства, имотът е имал
предназначение „нива" - обработваема
земя, в земеделска територия. Към
момента на издаване на оспорената заповед обаче установи се по делото, че имотът
не се е ползвал с такова предназначение, а с друго
предназначение - паркинг, при наличието на положена почти по цялата площ
на имота трошенокаменната настилка, която на места е
бетонова, а при входа и от асфалт. Поради това е налице хипотезата на чл.178,
ал.4 от ЗУТ, а именно обекта да не се ползва съобразно неговото предназначение.
Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването
на строеж, който не се ползва по предназначението си или в нарушение на
условията за въвеждане в експлоатация, без значение законен ли е или не.
Въпреки това е необходимо да се изясни, дали строежа е търпим в хипотезата на
§16, ал.1 ПРЗУТ или на §127, ал.1 ПЗРЗИДЗУТ. С оглед времето на изграждане на
строежа, което вещото лице е установило чрез програмата
Google Earth, меню
„Исторически изображения", §16, ал.1 ПРЗУТ или на §127, ал.1
ПЗРЗИДЗУТ са неприложими в случая. От
дадените сателитни снимки към различни периоди във
времето (Приложение № 3 от заключението)
е видно, че паркингът е
създаден преди м.04.2011г. с вход от юг от ПИ 56784.536.382., а през 2012г. е
разширен с допълнителни настилки до сегашния му размер и така функционира до
2019г., когато между м.03.2019г. и м.08.2019г. входът е изместен от изток. Към
м.12.2019г. е монтирана кабинката за контрол, а преди м.09.2020г. е монтирана и
бариерата. От м.09.2020г. паркингът е във вида, в който е и в момента. Видно е
също така, че към м.06.2007г. теренът е подравнен, но не е оформен като
паркинг. За по-ранно изграждане на процесния паркинг жалбоподателя не представи
доказателства, нито твърдения в тази насока.
На
следващо място установи се по делото, че ПИ с идентификатор 06077.10.479 по КК на неурбанизираната територия на
землището на с.Браниполе, община „Родопи", върху който е разположен
процесният обект е с предназначение „нива" - обработваема земя, в земеделска територия съгласно чл.8 от ЗУТ.
Според приложимата редакция на чл.59, ал.1 от ЗУТ (изм. -
ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2021 г.), извън границите на урбанизираните територии застрояване се
допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за
територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за
застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план
за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите
по чл.109, ал.2 и3. А според ал.2, без промяна на предназначението на земята
застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл.12, ал.3,
според която без
промяна на предназначението в поземлените имоти по чл.8, т.2, 3 и 4 се допуска
застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на
имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен
устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на
общината. Отделно от това, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 19 от
25.10.2012 г., без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се
разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са
съвместими с предназначението на земята, като за имоти с площ до 10 дка това са едноетажни селскостопански
постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване в тях. Функцията на
процесния строеж „открит паркинг" не е съвместима с предназначението на
поземления имот - „Нива", не е едноетажна селскостопанска постройка и не
служи за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар.
Според заключението на СТЕ, площта
на ПИ 06077.10.479 е 2 847 кв.м., а приблизителната площ с настилки е 2 650 кв.м.,
или 93% от площта на ПИ 06077.10.479 е с настилки, т.е строежът е и в нарушение
на нормите за застрояване в земеделските земи по арг. от чл.7, ал.1 от Наредба
№ 19 от
25.10.2012 г.
Представеното
по делото разрешение за строеж №24 от 26.03.2001г. за временен паркинг с 18 паркоместа
за леки автомобили и 3 паркоместа за товарни автомобили, се отнася за парцел №
382, кв.№ 12 по плана на ЮИЗ – III част,
община Пловдив, който е различен от ПИ с идентификатор 06077.10.479 (номер по
предходен план 010479 - лист 171), като местоположение, площ и предназначение,
което е видно от приложените по делото Констативни нотариални актове от 2007г.
(на лист 184 за нива съставляваща имот № 010479) и от 2014г. (на лист 183 за ПИ
с идентификатор 56784.536.382 и площ 2304 кв.м.). В разрешението за строеж е
посочена застроена площ – паркинг- 720 кв.м., а процесния открит паркинг каза
се е 2 650 кв.м. Т.е. издаденото разрешение за
строеж не може да бъде съотнесено към строеж: „Открит паркинг 1“ в ПИ с
идентификатор 06077.10.479, местност „Перето“. От друга страна приложената по
делото одобрена схема за организация на движението – вариант 1 (лист 196) е на
фаза идеен проект и няма данни да е последвало издаването на разрешение за
строеж за временен паркинг. В разрешение за строеж №24 от 26.03.2001г. изрично
е посочено, че е приет проект организация на движението – II вариант.
Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗУТ, до
реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се
използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити
обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56,
ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж,
съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба
на общинския съвет. Тази разпоредба обаче е неприложима в случая, доколкото
според заключението на приетата по делото СТЕ за процесния поземлен имот няма одобрен ПУП (в отговор на първи въпрос).
Доказателства в обратна насока не са ангажирани от жалбоподателя.
От всичко изложено следва, че са налице
материалноправните предпоставки по чл.178, ал.6 във вр. ал.4 от ЗУТ за издаване
на оспорената заповед за процесния строеж, представляващ открит паркинг, който
не се ползва по предназначение, доколкото имота е с предназначение „нива“ - в земеделска територия. Следва да бъде
съобразено, че в тази хипотеза, административният акт се издава в условията на
обвързана компетентност- когато констатира наличие на предпоставките по чл.178,
ал.4 от ЗУТ, административният орган е длъжен, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ
да забрани, с мотивирана заповед, ползването на строежа и да разпореди неговото
освобождаване, прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други. След като процесният обект не се ползва по
предназначение към датата на проверката и към датата на издаване на оспорената
заповед, волеизявлението на административния орган, с което се забранява
достъпът и ползването на строежа е правилно и в съответствие с правилата,
установени в материалния закон.
Неоснователно е възражението, че поведението на жалбоподателя изразяващо се в пълно
унищожение на хумусния слой, подлежи на санкция по реда на ЗОЗЗ, а не по реда
на чл.178 от ЗУТ. Налагането на санкция по ЗОЗЗ и забраната за ползването и достъпа до строеж по ЗУТ са две
самостоятелни процедури, които се прилагат по различен ред.
За
пълнота е необходимо да се отбележи, че жалбоподателят И.Ф. е собственик на
имота, в който е изпълнен строеж „Открит паркинг 1“, като изискванията за
ползване на строежите по предназначение съгласно чл.178, ал.4 от ЗУТ са по
отношение на възложителя по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Такъв е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон. Жалбоподателят притежава
качеството на възложител съгласно цитираната разпоредба, поради което правилно
забраната за ползването и достъпа до обекта е постановена спрямо него.
Приложената
норма на чл.178 от ЗУТ е предвидена в защита на обществения интерес. Касае се
за превенция с административен акт, осъществена на законово основание и в
изпълнение на императивна норма. Намесата на общината в случая не противоречи
на целта на закона, доколкото е насочена към постигане на легитимна цел и не е
непропорционална.
По тези съображения, съдът намира
оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на
закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е
основателна, поради което жалбоподателят
следва да бъде осъдени да заплати на административния орган в чиято структура е ответникът, сумата
в общ размер на 1400 лева (съгласно представения списък с разноски – лист 237),
от които 900 лева - адвокатски хонорар (лист 28 гръб и лист 238) и 500 лева -
депозит за вещо лице (лист 214).
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Ф., с ЕГН **********,***, против Заповед
№ 1006 от 26.08.2022 г. на кмета на община Родопи.
ОСЪЖДА И.И.Ф., с
ЕГН **********,***, да заплати на Община Родопи разноски по делото в
размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: