О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. П.,
10.03. 2021 г.
П.СКИ окръжен съд , търговско отделение , в
публично заседание на осми март , през
две хиляди , двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на Прокурора…., като разгледа
докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 95 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид:
Производство по
чл. 692 ал. 2 от ТЗ .
С молба вх.№ 260642/
29.01.2021г. , Синдикът в производството по несъстоятелност на „***“ ЕООД –М.И.Н. е представил
списък на неприетите вземания на
кредитори ,предявени в срока по чл. 688,ал.1 от ТЗ,който списък е бил обявен в Търговски регистър чрез
вписване на 04.02.2021г.
В
списъка с неприети вземания е
включено като неприето вземането на „ ***“ЕООД- гр.Долни Дъбник,
представляващо неустойка по договор за наем на недвижим имот от 30.08.2017г. ,сключен между „*** „ ЕООД
като наемодател и „*** „ЕООД като наемател,което вземане е в размер на 100 000лв.Причината посочена
от синдика за неприемане на това вземане е
,че договорът за наем е развален по вина на „*** „ЕООД.
От 04.02.2021г. следователно тече срокът по
чл. 690, ал. 1 от ТЗ за подаване на възражение срещу включване в този списък като неприето на вземането на „***
„ЕООД и срокът изтича на 11.02.2019г.
В този срок по чл. 690, ал.1 от ТЗ, а именно на 11.02.2021г. е
подадено възражение от „***
„ЕООД ,чрез пълномощника му адв.В.Д.
срещу списъка с неприети вземания . Във
възражението се сочи ,че между „*** „ ЕООД като наемодател и „*** „ЕООД като
наемател има сключен договор от 30.08.2017г. за наем на недвижим имот,находящ
се в гр.П. на ул.“ *** „ № 3 ,заедно с построената в него сграда за обществено хранене ,който договор е
вписан в Службата по вписванията на
същата дата и освен това е нотариално заверен.
Акцентира се върху чл. 16 от договора за наем според който договора може
да бъде прекратен само с изтичане на срока по чл. 5 , а именно след пет години
,считано от 01.09.2017г. Сочи се и чл.
18 от същия договор в който страните са предвидили неустойка в размер на
100 000лв., дължима от наемодателя на наемателя
в случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на наемодателя
,независимо от причините за това. Освен това се сочи ,че тъй като договорът за
наем е вписан в Службата по вписванията ,то неговото прекратяване или разваляне
можело да стане само по съдебен път.
Поради това се прави искане предявеното от „*** „ ЕООД вземане в размер
на 100 000лв. неустойка ,поради предсрочното прекратяване на договора за
наем, да бъде включено в списъка с приети вземания.
Представено е писмено становище от синдика М.И.Н.
според което възражението от „*** „ ЕООД е неоснователно.
Синдикът сочи,че
договорът за наем е развален с едностранно изявление от синдика до наемателя
поради “пълно и дълготрайно неизпълнение „ от страна на „*** „ЕООД на основното
му задължение –да заплаща наемната цена . Освен това се сочи ,че поради това
,че дружеството –наемодател е с прекратена дейност и е обявено в несъстоятелност
, а и тъй като процесният недвижим имот
вече е продаден на публична продан ,то развалянето на договора е извършено без
предоставяне на срок за изпълнение поради безполезност на насрещната престация.
Сочи се влязлото в сила решение по т.д.№ 12 / 2020 г. на ПлОС с което „***“ЕООД
е осъден да заплати на несъстоятелния
търговец сумата около 25 000 лв., представляваща наемна цена ,мораторна
лихва и разноски , произтичащи от същия развален договор.Сочи се и това ,че
договорът за наем не се разваля по съдебен път ,тъй като с него не възникват
вещни права в какъвто смисъл е нормата на чл. 87,ал. 3 от ЗЗД.
За да се разреши
правилно правният спор,повдигнат с възражението на „***“ЕООД се налага да се
направи същественото разграничение
между института на прекратяването на
един договор и института на неговото разваляне .
Изпълнението е най-обичайното и нормално
основание за прекратяване на договорите. Договорът е изпълнен, постигнати са
целите, за които е бил сключен, и в резултат на това престава да действа и да обвързва страните.
Прекратяването на договорите винаги действа „занапред”, правоотношението между
страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на
договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват. Освен
изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между
страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за
прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие. С изрична уговорка
страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по
инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с
договора задължения.Общото за всички тези хипотези на прекратяване на договора е ,че то не е свързано с неизпълнение на
задълженията на която и да било от страните по договора ,т.е касае се за безвиновно прекратяване на
облигационната връзка между страните.
До разваляне на договора пък се
стига по правило , когато е налице
неизпълнение на задължения по договора. Този правен институт е
необходим, защото неизпълнението на един двустранен договор не води само по
себе си до преустановяване на облигационната (създадената с договора) връзка
между страните. Страната по договора, която изпълнява своите задължения, но спрямо нея насрещната
страна не изпълнява, може да има интерес да прекъсне облигационната връзка и да
потърси обезщетение за вредите от неизпълнението. В този случай тя ще прибегне
до разваляне на договора. Предпоставките и редът за разваляне на договори са
уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89. Законът
установява следните предпоставки (условия), които следва да са налице, за да се
прибегне до разваляне на договора:
1/ неизпълнение на задължение, поето със сключването на
договора; всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно –
забавено, частично, лошо изпълнение) може да бъде основание за разваляне;
неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД
разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението
е незначителна с оглед интереса на кредитора
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, т.е. да се дължи на
причини, за които длъжникът отговаря ;
3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора
(на кредитора по неизпълненото задължение).
Правилното от
гледна точка на закона разваляне предполага , ако договорът е писмен, изразяването
на волята за развалянето му също трябва да е в писмена форма и трябва да е
доведена до знанието на неизправната страна по договора.
В конкретния случай между страните по делото
няма спор ,че синдикът на „*** „ЕООД - М.Н.
,е отправил до наемателя по договора „*** „ ЕООД изрично изявление в писмена
форма за разваляне на наемния договор от 30.08.2017г., позовавайки се на
виновно неизпълнение на задължението на наемателя по договора да заплаща
наемната цена ,както и че това изявление е било получено от наемателя
–обстоятелства ,които бяха приети като безспорни между страните в о.с.з. от
08.03.2021г. В това свое изявление
синдикът се е позовал на трайно и съществено неизпълнение на задълженията на
наемателя да заплаща дължимия наем ,във вр. с което неизпълнение
има и постановено съдебно
решение по т.д.№ 12/ 2020 г. на
ПлОС/влязло в законна сила на 24.09.2020г. / с което „***“ЕООД е осъден да
заплати в полза на „*** „ЕООД сумата
общо 21 280 лв. явяваща се сбор от неплатените части от наеми с ДДС за м.
октомври 2017г. и периода от м. януари 2018г. до м. юни 2018г.вкл. и
неплатените наеми с ДДС за м. септември ,м. ноември и декември 2017г. и за
периода от м. юли 2018г. до м. декември 2019г. вкл. дължими по договора за наем
от 30.08.2017г.
По този начин синдикът е осъществил именно
разваляне на наемния договор поради виновно неизпълнение на задълженията на
насрещната страна по договора –наемателя
„*** „ ЕООД в хипотезата на чл. 87
от ЗЗД , а не е извършил прекратяване на договора ,в какъвто случай не
би се позовал на виновното поведение на насрещната страна.
Вярно е ,че в чл.
16 от процесния договор за наем е предвидено изрично ,че този договор може да
бъде прекратен само с изтичане на срока по чл. 5 от същия ,но както беше
посочено по-горе този текст от договора урежда изрично само прекратяването на
договора ,но заедно с това той не изключва законовата възможност за прекъсване
на облигационната връзка,предвидена в чл. 87 от ЗЗД , а именно - неговото
разваляне поради виновно неизпълнение на
задълженията на наемателя. Страните по
договора не могат с договор да се
откажат предварително от упражняването
на предвидените в ЗЗД права да развалят договора в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД.
Именно това е извършено в конкретния случай от синдика и това действие е съвсем
различно от прекратяването на договора за наем ,което се визира в чл. 16 , а
така също и от предсрочното прекратяване ,което се визира в чл. 18 от същия
договор за наем.
В т.см. синдикът
законосъобразно е упражнил от името на несъстоятелния длъжник правото да
развали наемния договор поради виновно неизпълнение задължението на насрещната
страна „***“ЕООД. Поради това съдът приема ,че не се намираме в хипотезата на
предсрочно прекратяване на наемния договор по едностранно волеизявление на наемодателя ,в какъвто случай само би имало
основание наемателят да претендира посочената в чл. 18 от договор а неустойка.
Нещо повече , поради
развалянето на наемния договор за неизпълнение по вина на наемателя
,наемодателят е този ,който би имал право да търси обезщетение за
неизпълнението на задълженията на наемателя.
Що се отнася до
развитото във възражението становище ,че развалянето на процесния договор
следвало да се извърши по съдебен ред ,тъй като договорът бил вписан в Службата
по вписванията ,то според настоящия съд е напълно неоснователно. Развалянето на договора се извършва по правило извънсъдебно, с
едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Изключението е предвидено
в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – по съдебен ред се развалят - 1/ договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, както и в ЗАЗ - 2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански
години. Развалянето по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на
който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.
Процесният
договорът за наем безспорно не попада в нито една от посочените по –горе
категории договори ;той категорично не прехвърля нито учредява вещно право
върху отдадения под наем недвижим имот. Това обстоятелство изобщо не се променя
от факта дали договора за наем е вписан в Службата по вписванията или не . Съгласно
чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора за разлика от прекратяването на договор
по правило има обратно действие. От това правило в закона
са установени някои изключения едното от
които се отнася до договорите с периодично или продължително изпълнение
/какъвто е процесния договор за наем при който развалянето действа за в бъдеще
/.Това действие на развалянето на договора за наем за в бъдеще ,обаче,отново не го
приравнява на посоченото по-горе прекратяване на договор без вина на насрещната
страна .
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд намира възражението от „ ***“ЕООД- гр.Долни Дъбник срещу списъка с неприети вземания за неоснователно.
Поради това ,П.ски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението от „*** „ЕООД
, чрез пълномощника му адв.В.Д. срещу изготвеният от синдика
на „*** „ЕООД / в несъст./- М.И.Н. ,
списък на неприетите вземания на
кредитори ,предявени в срока по чл. 688,ал.1 от ТЗ,който списък е бил обявен в Търговски регистър чрез вписване
от 04.02.2021г. и в който е включено
като неприето вземането на „ ***“ЕООД-
гр.Долни Дъбник, представляващо неустойка по договор за наем на недвижим
имот от 30.08.2017г. ,сключен между „***
„ ЕООД като наемодател и „*** „ЕООД като наемател,което вземане е в размер на 100 000лв. и ОДОБРЯВА
този списък с неприети вземания без промяна.
Определението за
одобряване на списъка да се обяви в Търговския регистър. Определението не
подлежи на обжалване на осн. чл. 692 , ал. 6 във вр. с ал. 4 от ТЗ.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: