№ 263
гр. Дупница, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200591 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.
С............,обл. К...............,ул. З. С. №........ против Наказателно постановление № 24-0348-
000416 от 21.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 50 лв. и ,,Лишаване от право да
управлява МПС” за 1 месец.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в писмена защита по делото.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата. Ако съдът
счета, че жалбата е основателна и ако жалбоподателят претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение над минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли за присъждане на такова в
минимален размер предвид това, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №1209366 от 04.06.2024 г. от М. Й. – старши полицай при РУ Дупница в
присъствието на свидетеля Е. Г. за това, че на 04.06.2024 г. в 14:30 ч. в гр. Дупница по ул.
,,Саморанска“ посока ул. ,,Орлинска“ управлява автомобил ,,Ф........ П ..........“ с рег. №
1
.............. собственост на Л. М. Н. К. като при подаден достатъчно ясен за възприемане от
водача звуково и светлинен сигнал да спре, същият подал мръсна газ и продължил
движението си в посока ул. ,,Орлинска“, ул. ,,Верила“, ул. ,,Клокотница“, след което спрял
на ул. ,,Христаки Павлович“, която е без изход. Водачът слязъл от автомобила и побягнал, с
действията си застрашил безопасността на всички участници в движението и на
пешеходците, като направил множество предпоставки за ПТП. При слизането от автомобила,
на водача му изпаднал портфейл с лични документи – лична карта и СУМПС. Полицейските
служители докладвали на оперативния дежурен и по негово нареждане останали на място,
запазили автомобила до пристигането на специализирана техника, която да придвижи
автомобила до РУ Дупница. Актът бил съставен в РУ Дупница в отсъствието на нарушителя
и му бил връчен на 13.06.2024 г. в РУ Дупница. В срока по чл. 44 ЗАНН жалбоподателят е
подал възражение срещу съставения му акт, което АНО не е приел за основателно и е издал
и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната
в акта фактическа обстановка, като за нарушението по чл. 103 от ЗДвП е наложил
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Разпитан е свидетеля Й. – актосъставител и свидетеля при установяване на
нарушението Г., които заявяват пред съда, че поддържат фактическите констатации, отразени
в акта. Полицейските служители били на установъчен пункт при РТК Дупница и забелязали
процесния автомобил, водачът на който бил със съмнително поведение, поради което го
последвали и при подаден светлинен и звуков сигнал на водача, същият рязко ускорил
скоростта преминавайки по няколко улици и накрая спрял на улицата без изход ,,Христаки
Павлович“. Слязъл от автомобила и побягнал, като при слизането от автомобила му
изпаднал портфейл с лични документи. Актът бил съставен в РУ Дупница същия ден в
отсъствие на нарушителя, който го подписал няколко дни след това при идването му в
районното управление.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а по същество е основателна, като
за това взе предвид следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РУ на
МВР гр. Дупница при ОДМВР гр. Кюстендил, на когото съгласно приложената Заповед на
Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган,
а компетентността на актосъставителя произтича от същата заповед.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, доколкото при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя М. С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството.
Съдът приема, че процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това
2
срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства относими към процесното деяние, както и
съставомерните елементи на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Правилно е определена и санкционната разпоредба на чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
относно реда за предявяване и връчване на процесния АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН е предвидено, че когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. Процесният АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя или на
надлежно упълномощен негов представител, в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По
делото липсват доказателства, че нарушителят или надлежно упълномощен негов
представител е поканен да се яви на 04.06.2024 г. в РУ Дупница за съставяне и връчване на
АУАН, поради което е било неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Посоченото нарушение обаче не е съществено, доколкото не е довело до нарушаване правото
на защита на М. К. С. (в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по сходен
случай, обективирана в Решение № 738/11.04.24 г. на АдмС – Кюстендил по к.а.н.д. №
63/2024 г.) На 13.06.2024 г. на нарушителя е връчен препис от акта и същият не е бил лишен
от възможността да представи писмени възражения срещу акта в посочения в чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН 7-дневен срок от подписването му. Всъщност жалбоподателят се е възползвал от тази
възможност и е подал писмено възражение срещу акта на 14.06.2024 г., приложено към
административнонаказателната преписка, приета по делото.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълни неговите указания. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието
"подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на
чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва и
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103
от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган,
който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не изпълни задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства - показанията на
3
свидетелите Й. и Г., които съдът кредитира, се установи, че на водача на автомобила бил
подаден звуков и светлинен сигнал. Не се установи от събраните по делото доказателства да
е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред
предвидените възможни начини за спиране от контролен орган, тъй като звуковият сигнал не
сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.
Светлинният сигнал не може да удостовери задължение на водач на ППС да спре за
проверка - този сигнал сигнализира, че е в действие специален автомобил, което задължава
другите водачи на ППС да отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил
със специален режим на движение. От тук и подаването на светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за
спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно се установи, че по никакъв друг начин на
жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Съгласно
действащата правна уредба подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение. При такъв
подаден сигнал възниква задължение за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение - чл. 104, ал.
1 от ЗДвП, задължение на пешеходците да освободят платното за движение - чл. 115, ал. 2 от
ЗДвП. Но тези задължения са различни от задължението, подадено при подаден сигнал за
спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това, подаването на светлинен и звуков
сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на
сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП сигнал
за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ
надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков
сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на
движение не представлява сигнал за спиране и не въвежда задължение на водача за това.
Предвид гореизложеното, неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков
сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като
нарушение по чл. 103 от ЗДвП - не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни
нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението (в този
смисъл решение № 34/04.02.2019 г. на АС – Кюстендил по к.а.н.д. № 6/2019 г.)
Следователно и липсва извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП от обективна
страна и на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0348-000416 от 21.06.2024 г. на
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
4
от ЗДвП за административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП на М. К. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. С............,обл. К...............,ул. З. С. №........ е наложено административно
наказание ,,глоба” в размер на 50 лв. и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5