РЕШЕНИЕ
№68
гр. Велико Търново, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №59 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на И.В.Б. *** срещу Решение №203/06.01.2021г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново в частта, в която е оставена без уважение жалбата му срещу действия
на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в Разпореждане
изх. №С200004-137-0009770/15.12.2020г. на ТД на НАП – В. Търново. В подадената
жалба се твърди, че задължението по изпълнително дело №*********/2020г. по
описа на ТД на НАП – В. Търново, е
недължимо, тъй като същото е погасено по давност. Моли съдът да отмени
обжалваното решение, като уважи жалбата срещу разпореждането на публичния
изпълнител. Не претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №203/06.01.2021г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК,
решаващият орган е отменил Разпореждане изх.
№С200004-137-0009770/15.12.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, ИРМ – Враца в частта, отнасяща се до задълженията по РА
№*********/22.06.2012г., задължения по подадени справки-декларации по ЗДДС, ГДД
по ЗКПО и по декларации обр. 6 за дължими вноски към фондовете на ДОО, за
здравно осигуряване, към фонд „ГВРСН“ и УПФ, за които е приел, че са погасени
поради изтичане на давност, като е отхвърлил жалбата на И.Б. в частта, в която с посоченото разпореждане е направен отказ да бъдат
отписани като погасени по давност на основание чл. 173 от ДОПК задължения,
произтичащи от РА №*********/22.06.2012г.; справка-декларация по ЗДДС
№263421201154000/14.05.2012г.; справка-декларация по ЗДДС
№26001149305/14.12.2011г.; справка-декларация по ЗДДС №26001168241/17.04.2012г.
и годишна данъчна декларация по ЗКПО №264351200366101/02.04.2012г.
Решението е
връчено на жалбоподателя на 19.01.2021г. видно от намиращата се на стр. 9 от
делото разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП – В. Търново
на 25.01.2021г., т.е. в срока по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК и е процесуално
допустима.
Межда страните по делото не е спорно и от
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията по ИД №*********/2020г. по
описа на ТД на НАП – В. Тръново, определени му в качеството му на съдружник на
ДЗЗД „К.-ММ“ на основание чл. 9, ал. 2, изр. второ от ДОПК/стр. 32 от делото/.
По така направеното искане се е произнесъл публичен изпълнител при
компетентната ТД на НАП, който с Разпореждане
изх. №С200004-137-0009770/15.12.2020г. е оставил без уважение възражението.
След обжалване
на разпореждането по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК ответникът е постановил
обжалваното пред АСВТ решение, с което е отменил разпореждането на публичния
изпълнител по отношение на определените публични задължения на ЗДДС и лихви за
данъчни периоди от месец 12.2009г. до месец 11.2010г., установени с РА
№*********/22.06.2012г.; справка-декларация по ЗДДС №26001153709/16.01.2012г.;
справка-декларация по ЗДДС №26001158395/14.02.2012г.; справка-декларация по
ЗДДС №**********/14.03.2012г.; годишна данъчна декларация по ЗКПО
№**********/23.02.2011г.; ГДД по ЗКПО с №264351300360500/01.04.2013г.;
декларации обр. 6 за дължими вноски към фондовете на ДОО, за здравно
осигуряване, към фонд „ГВРСН“ и УПФ с №**********/11.01.2010г. и
№260020914060305/29.01.2020г. и е потвърдил разпореждането в останалата му
обжалвана част по отношение на данъчни задължения по ЗДДС и лихви върху тях за
данъчни периоди от месец 12.2010г. до месец 09.2011г., определени с от РА
№*********/22.06.2012г.; справка-декларация по ЗДДС №263421201154000/14.05.2012г.;
справка-декларация по ЗДДС №26001149305/14.12.2011г.; справка-декларация по
ЗДДС №26001168241/17.04.2012г. и годишна данъчна декларация по ЗКПО
№264351200366101/02.04.2012г.
Законосъобразността на решението в частта, в която е
потвърдено обжалваното разпореждане и действията на публичния изпълнител са
предмет на спора по делото.
Съгласно чл.
266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в
7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма,
спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с
приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в рамките на
визирания в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния
орган разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в
компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
225, ал.1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния
изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.
Търново представляват валидни административни актове. Същите са издадени в
писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за
постановяването им. Извършената от съда проверка установи, че при
постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи тяхната законосъобразност, а процедурата е съобразена с приложимите за
случая норми на ДОПК.
Публичният
изпълнител, а след него и решаващият орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК са приели,
че след като жалбоподателят е бил съдружник в гражданското дружество по ЗЗД „К.-ММ“
с дялово участие о 30% в капитала, отговаря за съответната част от задълженията
на това дружество, съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК.
По отношение на
възражението за изтекла погасителна давност, в частта, в която то не е било
уважено от ответника, последният е застъпил становище, че след като са били
налице действия на публичния изпълнител като издаване на разпореждане за
присъединяване на публични взискатели с нови публични вземания към образуваното
ИД №322/2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив с изх.
№000322/2013/000009/04.12.2015г., както и съобщение по чл. 221 от ДОПК с изх.
№0322/2013/000006/25.04.2014г., то давността
по отношение на тези вземания се прекъсва. От прекъсване на давността съгласно
чл. 172, ал. 3 от ДОПК започва да тече нова давност. Следователно по отношение
на тях не е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
С подробно
изложени в жалбата и в представена писмена защита възражения, жалбоподателят
застъпва становището, че след като не е бил надлежно уведомен за задълженията
на ДЗЗД“К.-ММ“ и образуването на изпълнително производство срещу дружеството,
то спрямо него не са извършени изпълни действия и съответно не е спирана и
прекъсвана давността. Отделно изпращаните съобщения за доброволно изпълнение не
са действия и актове, които прекъсват давността, поради което за посочените
задължения тя е изтекла.
Тези възражения
съдът намира за частично основателни.
За
неоснователни настоящия състав приема възраженията за недължимост на посочените
публични задължения, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал.
2 от ДОПК. За
целите на фиска и счетоводната отчетност дружеството по ЗЗД е самостоятелно
задължено лице – чл.
9, ал. 2 от ДОПК и чл.
1, ал. 2 от ЗСч, което потвърждава тезата за т. нар. фингирана
правосубектност за данъчни цели. Действително, принудителното събиране се
извършва срещу участниците в неперсонифицираните дружества съобразно тяхното
участие – по арг. от чл. 9, ал. 2, изр. 2 от ДОПК. В този смисъл
правилно административният орган в решението си е приел, че към момента на
издаване на възникване на публичните задължения жалбоподателят е притежавал 30%.
Това обстоятелство се подкрепя и от приложената по делото справка за дялово
разпределение на ДЗЗД „К.-ММ“ от Агенция по вписванията, представена от
жалбоподателя/стр. 31 от делото/.
По отношение на задълженията, определени с издаденият
на ДЗЗД „К.-ММ“ РА №*********/22.06.2012г. на ТД на НАП – Пловдив за
данъчни периоди по ЗДДС от месец 12.2010г. до месец 09.2011г., давността по чл.
171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай
за посочените данъчни периоди задълженията следва да се платят през 2012г.,
следователно 5-годишнитя давностен срок изтича на 01.01.2018г. Съгласно чл.
172, ал. 2, изр. първо от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. С издаването на РА №*********/22.06.2012г. на ТД на НАП
– Пловдив, в рамките на посочения 5-годишен период, давността се прекъсва, а
съгласно ал. 3 на чл. 172 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността спира, когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва. Не е спорно, че
посоченият РА е бил обжалван, като по подадената срещу него жалба е била
образувано производство по АД №3462/2012г. по описа на Административен съд –
Пловдив. Следователно за периода от 2012г. до 17.02.2016г./когато с влязло в
сила решение на ВАС/вж. Решение №1730/17.02.2016г. по АД №3771/2015г. по описа
на ВАС/ жалбата срещу РА е окончателно отхвърлена, давността е спряна. След
като този РА е бил обжалван, но жалбата срещу него е била отхвърлена като
неоснователна, то по арг. от чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК давността е
прекъсната. След като давностният срок е бил прекъснат на 22.06.2012г. и след
това спрян за периода до 17.02.2016г., същият 5-годишен срок ще изтече през
настоящата 2021г. С издаване на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №С200004-022-0045981/22.07.2020г. по описа на ТД на НАП – В. Търново
давността се прекъсва на основание чл. 172, ал. 2, изр. първо, предложение
второ от ДОПК. От прекъсването започва да тече нова давност. В този случай
приложение намира чл. 171, ал. 2 от ДОПК и давностният срок е 10-годишен,
считано от 01.01.2013г. Следователно към настоящия момент давността не е
изтекла.
Не е такова положението обаче по отношение на
останалите задължения, които са определени с подадени от ДЗЗД „К.-ММ“
декларации. Всички посочени в тях задължения са с падеж през 2012г. и съгласно
цитираният чл. 171, ал. 1 от ДОПК се погасяват на 01.01.2018г.
От фактическа страна не е спорно, че до дружеството е
било изпратено съобщение по чл. 221 от ДОПК с изх.
№0322/2013/000006/25.04.2014г. за образувано ИД №322/2013г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив/стр. 47 от делото/, в което като дължими са посочени и
задълженията по подадените справки-декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО и декларации
обр. 6.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Вярно е, че действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV
на ДОПК, чл.
220 и следващите, но изпращането на съобщението по чл. 221 от ДОПК не се
приравнява на тези действия.
Целта на въпросното съобщение е
единствено да се уведоми длъжникът за образуваното срещу него изпълнително дело
и за последващото принудително изпълнение. Същото няма характеристиките на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, каквито
актове визира чл. 266, ал. 1 от ДОПК, под формулировката „действията на
публичния изпълнител”. Публичният изпълнител е административен орган по смисъла
на § 1, т. 1 от АПК, в тази му функция неговите действия по принудителното
изпълнение са основани на закона, т.е. в случаите, в които тези действия
засягат правната сфера на трети лица, те всякога имат характера на индивидуални
административни актове, поради което подлежат най-малкото на административен
контрол. Както се каза, съобщенията за доброволно изпълнение не са насочени
непосредствено към упражняване на властническите правомощия на публичния
изпълнител, в изпълнение на функции на държавно управление. Съобразно
нормативно определеното им съдържание, те по правило не съдържат властническо
волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно
да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника
или на трети лица. Липсва и разпоредителна част, която директно да задължава
адресата им да се съобрази с дадените му предписания за поведение. Същите имат
уведомително съдържание, съчетано с израз на едно намерение за бъдещи действия
на административния орган и нямат самостоятелен правен ефект, тъй като сами по
себе си не са годни да засегнат права и законни интереси на адресата си или на
друго лице. Такива права и интереси би могло да се засегнат едва при издаването
на последващи конкретни актове/действия по принудителното изпълнение/, директно
накърняващи законните интереси на адресата и във всеки случай представляващи нови, последващи съобщението за
доброволно изпълнение волеизявления на овластения за това орган и съответно подлежащи
на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.
Съобразно посочените му характеристики, съобщението за доброволно изпълнение представлява
само подготвителен акт на изпълнителното производство, което самостоятелно, без
последващи действия на органа по изпълнението, не е годно да засегне по някакъв
начин правната сфера на длъжника.
В този смисъл действията по образуване на изпълнителното
производство, вкл. и разпореждането за присъединяване
на публични взискатели с нови публични вземания към образуваното ИД №322/2013г.
по описа на ТД на НАП – Пловдив с изх. №000322/2013/000009/04.12.2015г. по своята същност не
представляват такива по принудително изпълнение по смисъла на чл.
172, ал. 2, изр. първо, предл.
второ от ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. С изпращането на съобщения за
доброволно изпълнение от публичен изпълнител, преди изтичането на давността, не
е предприето действие по събиране на вземането и давността не е прекъсната. Няма доказателства и
твърдения от ответната страна да са извършвани други действия.
В тази част по изложените съображения обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него
разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция, в частта, досежно
погасените по давност задължения по подадени справка-декларация
по ЗДДС №263421201154000/14.05.2012г.; справка-декларация по ЗДДС
№26001149305/14.12.2011г.; справка-декларация по ЗДДС №26001168241/17.04.2012г.
и годишна данъчна декларация по ЗКПО №264351200366101/02.04.2012г. са незаконосъобразни
и подлежат на отмяна. След
отмяната на актовете, в тази обжалвана част, делото следва да се върне на ТД на
НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на
други обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността,
изчислена по посочения в мотивите на решението начин, следва да се процедира по реда на
чл. 173 от ДОПК по отношение на посочените задължения.
В останалата си част обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
са законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на
разноски от ответната страна, съдът следва да присъди такива съразмерно постановения
правен резултат, или сума в размер на 250 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №203/06.01.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново в
обжалваната му част, в която е потвърдено Разпореждане изх.
№С200004-137-0009770/15.12.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, както и
потвърдените с това решение действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, обективирани в Разпореждане изх. №С200004-137-0009770/15.12.2020г. на
ТД на НАП – В. Търново в частта, в която е отхвърлено възражението на И.Б.
срещу определените задължения по подадени справка-декларация
по ЗДДС №263421201154000/14.05.2012г.; справка-декларация по ЗДДС
№26001149305/14.12.2011г.; справка-декларация по ЗДДС №26001168241/17.04.2012г.
и годишна данъчна декларация по ЗКПО №264351200366101/02.04.2012г.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново в тази му част за предприемане на
действия, съобразно изложеното в мотивите на решението в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.В.Б. *** срещу Решение №203/06.01.2021г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново в частта, в която е оставена без уважение жалбата му срещу
действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в
Разпореждане изх. №С200004-137-0009770/15.12.2020г. на ТД на НАП – В. Търново,
като неоснователна в останалата й част.
ОСЪЖДА И.В.Б. ***,
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер
на 250/двеста и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: