№ 2104
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500640 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 ГПК и е образувано по подаденото възражение по
чл.423 ГПК от К. Н. ДР. от гр.Бургас против Заповед № 1376/05.05.2016 г, за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2599/2016 г. по описа на БРС.
Сочи се, че на основание чл.423 от ГПК възражението се подава срещу Заповед
1376/05.05.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.2599/2016 г. по описа на БРС, поради това, че заповедта не е била връчена надлежно
на длъжника.
Твърди се, че проведената процедура по връчване на Покана за доброволно
изпълнение, приложение към която е процесната Заповед, и последвалото залепване на
уведомление, не е била изпълнена коректно, поради което неправилно е прието от ЧСИ, че
уведомяването за издадената Заповед за изпълнение е редовно. По-конкретно се твърди, че в
Протокола за връчване е посочено, че призовкарят е посетил адреса три пъти в рамките на
един месец - на 13.06.2021 г., 03.07.2021 г. и 15.07.2021 г., но и трите пъти лаконично е
отбелязано „Позвъних, но никой не отвори", без да е уточнено нищо друго, за да може да
бъде направен извод коя от хипотезите на невъзможност за връчване е налице и да може да
се преценена законосъобразността на решение да се пристъпи към залепване на
уведомление. Твърди се, че сградата, находяща се на адреса гр.Бургас, ул.„Л. К." N 45, не е
еднофамилна сграда, а представлява триетажна жилищна кооперация, в която живеят 8
семейства и не е ясно на кого е позвънил призовкарят - дали на апартамента на длъжника,
или на входа на кооперацията. На второ място се твърди, че звънците за апартаментите се
намират до входната врата на сградата, а до самата сградата няма достъп, ако призовкарят не
бъде допуснат в двора от някой от живущите, тъй като дворното място е оградено и
дворната вратата се заключва. Твърди се поради липсата на отразяване в протокола, дали
призовкарят е разговарял със съседи или живущи в кооперацията, от които да получи
1
информация дали длъжника изобщо живее на посочения адрес, не може да се прецени дали
не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
На второ място се твърди, че в Протокола за връчване липсва информация и къде
точно е било залепено Уведомлението за връчване - на самата входна врата апартамента,
тази на кооперацията или на вратата на двора, на табло за съобщения вътре в сградата или
някъде другаде.
На следващо място се твърди, че връчването е ненадлежно и поради това че
самата процедурата не е била завършена, тъй като със залепване на уведомление и изтичане
на указания в него срок, ЧСИ е приел, че изискванията са изпълнени и е приел връчването за
редовно, без да съобрази измененията на чл.47, ал.З от ГПК от 2017 г. - да извърши
служебна справка за адресната регистрация на длъжника и в случай на установен вписан
друг адрес да извърши връчване и на него; да провери и местоработата на длъжника, за да
разпореди връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност.
На последно място се твърди, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да уведоми
съда за извършеното връчване, с оглед изпълнение на последната част от процедурата в този
случай- евентуално, ако са били налице условията за това съда да укаже на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422 от ГПК, в който длъжникът
също е можел да се защити или най-малкото - да му бъде назначен особен представител,
който да се погрижи за защитата на правата му.
Заявени са искания по доказателствата - да бъдат изискани и приложени изп.дело
N 20218010400161 по описа на ЧСИ Трифон Димитров и ч.гр.д.2599/2016 г. по описа на
БРС, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при условията на довеждане.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по чл.423
ГПК, взе предвид следното:
На 04.05.2016 г., „Соф.Ам.Лизинг“ ООД гр.София, ЕИК *********, е депозирал
заявление по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника К. Н. ДР. от гр.Бургас, ул.“Л. К.“ № **. Приложен е Запис на заповед,
издаден от длъжника, предявен на длъжника.
Съдът е разпоредил извършване на справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., при която е констатирано, че постоянният адрес на длъжника е посоченият в заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а настоящият адрес на длъжника е в с.С.,
общ.Камено.
На 05.05.2016 г. е издадена Заповед № 1376 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника. На 09.05.2016 г. е
издаден изпълнителен лист.
Видно от приложеното копие от изп.дело № 20218010400161 по описа на ЧСИ
Трифон Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, до длъжника е изпратена Покана за доброволно
изпълнение (изх.№ 2987/08.06.2021 г.) с приложен към нея препис от подлежащия на
2
изпълнение акт. Видно от съдържащия се в изпълнителното дело Протокол за връчване (л.62
от изп.дело), адресът на длъжника е посетен на 13.06.2021 г., на 03.07.2021 г. и на 15.07.2021
г. За всяко посещение е отразено, че има възможност за достъп до адреса; адресът е обитаем;
п. Д. А. е „позвънил, но никой не отвори“. В същия протокол е отразено, че Уведомлението
не е потърсено в предвидения двуседмичен срок, „който изтече на 29.07.2021 г.“, както и, че
на основание чл.47, ал.5 ГПК, ПДИ изх.№ 2987/08.06.2021 г. по изп.дело № 161/2021 г.
следва да се счита за връчена. В Протокола не е посочено да е извършено залепване на
Уведомление, съотв.не е посочено къде е залепено такова.
В изпълнителното дело се съдържа Уведомление до длъжника (л.63), в което му
се съобщава, че книжата по изп.дело са оставени в кантората на ЧСИ – гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 82, вх.В, ет.2 и могат да бъдат получени в срок до 29.07.2021 г. В
Уведомлението е посочено, че то е поставено на 15.07.2021 г., но отново не е посочено къде
е поставено.
По твърдение на жалбоподателя, за образуваното против него изп.дело, съотв.за
издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.2599/2016 г. по
описа на БРС, длъжникът е узнал в началото на м.април 2022 г. при подготовка на
документите за прехвърляне на право на строеж в негов собствен ПИ в к-с Меден рудник,
върху който е наложена възбрана.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от
молителя твърдения, че е за образуваното против него изп.дело, съотв.за издадените Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.2599/2016 г. по описа на БРС,
длъжникът е узнал в началото на м.април 2022 г. и няма данни длъжникът да е узнал за това
в по-ранен момент (такива твърдения не се навеждат и от заявителя по ч.гр.д.2599/2016 г. и
взискател по изп.дело № 161/20231 г. на ЧСИ Трифон Димитров, след като му е изпратен за
становище препис от възражението по чл.423 ГПК), Бургаският окръжен съд, намира, че
възражението по чл.423 ГПК на първо място е допустимо, доколкото е подадено на
29.04.2022 г. – в срока по чл.423, ал.1 ГПК.
Нормата на чл.423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори
вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези
хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се
докаже наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК.
В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно,
поради нарушаване на процедурата по чл.47 ГПК, т.е.твърди се основание по чл.423, ал.1,
т.1 ГПК за подаване на възражението.
3
С оглед разпоредбата на чл.47, ал.7, вр.ал.3, вр.ал.1 от ГПК, при връчване чрез
залепване на уведомление, когато ответникът, в случая – длъжникът, не се яви да получи
книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация. Ако посоченият адрес не
съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящ или постоянен адрес по реда на ал.1 и ал.2.
В случая, дори да се приеме, че призовкарят е звънил (при всяко от трите си
посещения), именно на вратата на апартамента на длъжника, поради липсата на конкретно
посочване в Протокола за връчване (или в самото уведомление), съдът не може да установи,
дали уведомлението е било залепено на някое от упоменатите в чл.47, ал.1 ГПК места.
На следващо място, след като длъжникът не се е явил в предоставения му срок в
кантората на ЧСИ Трифон Димитров да си получи книжата, в изпълнителното дело, няма
данни ЧСИ да е провел процедурата по чл.47, ал.3 ГПК. Видно от приложеното
изпълнително дело, ЧСИ служебно е проверил адресната регистрация на длъжника (л.12 от
изп.дело) и е констатирал, че посоченият в заповедта за изпълнение адрес е постоянният
адрес на длъжника, но в НБД „Население“ длъжникът има регистриран настоящ адрес – с.С.,
община Камено. ЧСИ не е разпоредил връчване на ПДИ и на Заповедта за изпълнение на
настоящия адрес на длъжника. На следващо място ЧСИ е проверил служебно местоработата
на длъжника (л.13 от изп.дело), изпратил е запорно съобщение до работодателя на длъжника
(невръчено, тъй като дружеството се е преместило на друг адрес – л.56 от изп.дело и не е
потърсен новият му адрес в ТР), но не е разпоредил връчване на ПДИ и на Заповедта за
изпълнение по местоработата на длъжника – „К. - Ф“ ЕООД.
Приложението на чл.47, ал.5 от ГПК предполага надлежно изпълнение на
разписаните процесуални правила за връчване чрез уведомление по чл.47, ал.1-5 от ГПК
(приложими и при връчване на заповед за изпълнение – чл.47, ал.7 ГПК), които в
конкретния случай не са изпълнени. Ето защо настоящият състав приема, че в конкретния
случай не са били налице предпоставките на чл.47, ал.7, вр.ал.5, вр.ал.3 от ГПК и Заповедта
за изпълнение не е била редовно връчена на длъжника. Налице е ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение по смисъла чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото при връчването не
са спазени установените в ГПК правила.
Ето защо възражението на К.Д. е основателно и следва да бъде прието.
С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото
определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание чл.81
от ГПК, поисканите разноски не следва да се присъждат. Същите могат да бъдат
претендирани при последващо разрешаване на спора по същество, респ. при обезсилване на
заповедта по реда на чл.415, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИЕМА на основание чл.423, ал.3, вр.ал.1, т.1 от ГПК възражение на длъжника
К. Н. ДР. от гр.Бургас против Заповед № 1376/05.05.2016 г, за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2599/2016 г. по описа на БРС.
Делото да се върне на Бургаски районен съд за продължаване разглеждането на
делото с указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т.8 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5