О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна,
.07.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.г.дело №1361 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Ж.С.Т. и С.С.Т., чрез пълномощник адв.Н.Д., срещу постановеното решение №5934/20.12.2019г. по
г.д.№6752/2019г. на ВРС, с което по предявен от Община Варна срещу въззивниците иск с правно основание чл.124 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на ПИ с ид.
номер 10135.3505.512,
индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район „Младост“, с.о.
„Сълзица“, целият с площ от 770 кв.м., одобрени със Заповед РД –
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14 – 03 –
471/16.02.2012г. на началника на СГКК – Варна, с трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, номер
по предходен план – 512 и е отменен, издаденият в
полза на Ж.С.Т., и С.С.Т.,
КНА с номер 111, том 1, рег. номер 2050, дело 94 от 2018г. за удостоверяване
правото на собственост върху посочения имот, като въззивниците
са осъдени да заплатят на ищеца 762,28лв., представляваща съдебни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.
Посочв се, че по делото е безспорно установено, че процесния имот попада в границите на стари имоти, с
неустановен собственик преди образуването на ТКЗС и ДЗС, поради което и на
основание чл.6 от ЗС/отм./ към момента на влизане в сила на ЗС през 1951г.
имотът е държавна собственост и към 1968г. се е намирал извън чертите на
гр.Варна. Като такъв, на основание чл.21 ЗТПС/отм./ представлява имот, попадащ
в държавен поземлен фонд и като пустеещ
е предоставен за ползване по реда на Постановление №21/31.01.1963г. Имотът не е
отчуждаван и спрямо него няма предявени реституционни претенции. Имотът е бил
предоставен за ползване, поради което и на основание §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото
на собственост върху него може да се придобие от гражданин, който към
17.08.1990г. притежава право на ползване. Имотът е представлявал държавна
собственост, като по делото не са представени доказателства за придобиването на
правото на собственост върху имота от Община Варна. Имотът не е включен в
списъка на имотите по чл.19 ЗСПЗЗ и не е актуван като общинска собственост.
Излага още, че по отношение на 20 кв.м. ид.ч. от
имота не са налице данни за влизане в сила на ПУП - ПУР за имота.
Счита, че ищецът не е установил придобиването
на собствеността върху имота на твърдяното основание, поради което и иска е
неоснователен.
Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Въззиваемата
страна Община Варна, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на
чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното
и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба, подадена от Ж.С.Т. и С.С.Т.,
чрез пълномощник адв.Н.Д., срещу постановеното
решение №5934/20.12.2019г. по г.д.№6752/2019г. на ВРС
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2020г. от 10 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: