Р Е Ш Е Н И Е
№260018
21.05.2021 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен
наказателен състав на 28 април 2021 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА
Секретар:
М.Коматарова
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 19 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано
по жалба на защитника адв.Н. от АК-***** на подсъдимия В.Т.Д. и по жалба на
повереника адв.К. *** на частния тъжител И.Р.М., срещу Присъда № 260019/12.10.2020 г., постановена по НЧХД
№ 429/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.В.Т.Д. е признат за
виновен в
това, че на **.**.**** г., около 10:30 часа на бензиностанция „***” намираща се
на АМ Тракия, след отбивката за гр. *****, е причинил на И.Р.М. разстройство на
здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
С присъдата подс. В.Т.Д. е осъден да заплати на тъжителя И.Р.М.
сума в размер на 106.85 лв., представляваща имуществени вреди от
престъплението, както и сума в размер на 2000 лв., за причинени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горните две суми,
считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане. Искът за разликата над
уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 10 000 лв., като
неоснователен и недоказан е отхвърлен.
С присъдата подс. В.Т.Д. е осъден да заплати на тъжителя И.Р.М.
направените от него по делото разноски в размер на 1844.70 лв., както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Ямбол,
Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 84.72 лв.
В жалбата на защитника се твърди неправилност и
необоснованост на присъдата. Сочи се, че събраните по делото доказателства не
обосновават извод за виновност на подс.Д. в осъществяване на престъплението по
повдигнатото му обвинение. Претендира се за отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която подс.Д. да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е предаден на съд.
В жалбата на повереника на тъжителя се твърди явна
несправедливост на постановената присъда в наказателната и в гражданската й
част. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез увеличаване
размера на наложеното административно наказание глоба от 1000 лева на минимум 2
000 лева, както и чрез увеличаване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в пълния предявен размер от 10 000 лева. Претендират се
направените от тъжителя по делото пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът – частен тъжител И.М. и
неговия повереник – адвокат от АК-***** не се явяват и не посочват уважителни
причини за това. В депозираното на **.**.**** г. допълнение към въззивната жалба оспорват
основателността на депозираната от подс.Д. въззивна жалба и молят въззивния съд
да я остави без уважение, а тяхната жалба да уважи като измени присъдата чрез
увеличаване размера на наложеното административно наказание и на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, така, както са поискали във въззивната
жалба. Претендират се направените от тъжителя по делото пред въззивната
инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът – подсъдим В.Д. и защитникът
му оспорват основателността на жалбата на повереника на тъжителя. Поддържат подадената
от защитника въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея
съображения. Защитникът изразява становище за недоказаност на обвинението
поради противоречие между показанията на разпитаните по делото свидетели по
релевантният по делото факт относно това нанесъл ли е подс.Д. удар с юмрук в
главата на пострадалия; противоречиви показания на свидетелите С. и К. относно
това на какъв носител /флашка или диск/ е бил предаден видеозаписът от
бензиностанцията на полицейските служители; както и поради негодността на
заключението по назначената по делото видеотехническата експертиза, предвид
липсващата според него компетентност на вещото лице по нея да изготвя такъв вид
експертно заключение. Моли за постановяване на оправдателна присъда с
отхвърляне на исковете за обезвреда. Иска се също присъждане на направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
При дадената на подс.Д. последна дума, същият заявява
искането си да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните
жалби и допълнението към жалбата на повереника на частния тъжител, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени
от лица имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата на защитника адв.Н. се преценява като неоснователна,
а жалбата на повереника
адв.К. на частния тъжител И.Р.М. - за частично основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема:
Частният тъжител И.М. бил в трудови правоотношения с
търговско дружество, чийто управител била свидетлката А.Г..
За свързаните с упражняване на трудовите си функции въпроси
М. се обръщал основно към подсъдимия В.Д., който бил на длъжност търговски
директор на дружеството.
Поради това, че бил недоволен от работата си, М. решил да
напусне работата си и поискал среща с А.Г. и В.Д..
На **.**.**** г., около 10.30 часа, тримата се срещнали в
кафенето на бензиностанция „***“, намираща се на автомагистрала „Тракия“,
посока ******, след отбивката за гр.*****.
Там провели разговор, след приключването на който св.Г. и подс.Д. станали от
масата. Кратко време след това подс.Д., който се намирал прав и от дясната
страна на седящия все още на стол тъжител М., нанесъл на последния силен удар с
юмрук в дясната част на главата. В резултат от удара, тялото на тъжителя М. се
наклонило наляво. Инерцията на тялото на подс.Д. в този момент била толкова
голяма, че десният му крак се повдигнал във въздуха. Подсъдимият повдигнал
повторно дясната си ръка с цел нанасяне на втори удар, но тъжителя се дръпнал
наляво, за да избегне този евентуален нов удар и тогава Д. се отказал да го
нанесе. В този момент, свидетелката А.Г. и подс.В.Д. се отдалечили от мястото
на инцидента и потеглили за гр. ******, а тъжителят М. ***, където потърсил
спешна медицинска помощ.
По-късно същия ден И.М. посетил съдебен лекар. При
прегледа и освидетелстването му било установено следното: контузия на главата с
наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в дясната цисовидна област,
дясната половина на долната челюст, подушна област и областта на врата със
зачервяване на кожата със засилващи се болки при опипване с ръка и при
функционална активност. Установено било също и получено сътресение на мозъка,
което протичало с изразени вегетативни прояви. В съдебно-медицинското
удостоверение №***/**** г., съдебният лекар отразил констатацията си, че установените
от него травматични увреждания на М. са получени вследствие действието на
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по
време и начин както съобщава самия освидетелстван в предварителните сведения. Посочено
е в удостоверението също, че установените увреждания са причинила на
освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
На **.**.** г. тъжителят И.М. бил приет на лечение в
Хирургично отделение на МБАЛ „**.*********** гр. *****, с диагноза контузио
капитис, комоцио церебри. Лечението продължило до **.**.**** г.
От приложените по делото фактура и касови бонове се
установява, че М. заплатил за прегледи и престоя си в лечебното заведение сума
в размер на 36,60 лева, а за лекарства – 70,25 лева.
От заключението по нацначената и изслушана по делото
видеотехническа експертиза се установява, че предоставеният за изследване диск
е сребрист DVD+R, марка „ epro“, без
ръкописни надписи върху него. При зареждане на диска в компютъра се установява,
че в същия е записана една папка , обозначена като „Shell“. При отварянето на
тази папка се откриват 27 ведиофайла. От наименованието на файловете се
установило, че същите са направени на **.**.**** г. Обозначението на файловете
съдържа информация относно номер на камерата от охранителната система, година ,
месец, ден, час, минути и секунди на записа. Първият файл е направен от камера
3 на **.**.**** г. в 10:41:56 часа , а последния файл е направен също от камера
3 на **.**.**** г. в 11:04:06 часа. Записите са на дневна светлина, цветни без
звук. Датата и часа са вкопирани в кадрите, респ. в извлечените от тях
фотокопия. От отделните кадри на записа са направени фотокопия, които са
подредени в хронологичен ред във фотоалбум. От тях се установяват действията на
двама мъже и една жена, които се срещат на бензиностанцията, седят известно
време на една маса, след което единият мъж и жената се изправят и тръгват и
кратко време след това мъжът, който е прав удря с дясната си ръка другия, който
все още седи на стол до масата. Според вещото лице признаци за манипулация на
записите липсват. Експертът посочва, че лицата не могат да бъдат идентифицирани
според изискванията за лицева идентификация, но могат да бъдат разпознати от
лицата, които ги познават по функционални и съпътстващи признаци.
При изслушването му пред съда експертът по назначената по
делото видеотехническа експертиза посочва, че отговор на въпроса дали диска е
манипулиран би могъл да даде единствено специалист от НИК София, т.к. там имат
необходимия софтуер за проверка. Съобщава обаче, че по това, че записът протича
последователно и без прескачане, счита, че същият не е манипулиран. Обстоятелството, че именно разглежданият от
вещото лице запис върху ДВД диска е свален от охранителните камери на бензиностанция
„***“, както и, че не е манипулиран се потвърждава и от показанията на св.Е. и
св.С., които независимо един от друг и безпротиворечиво описват какво са видели
при прегледа на записите от охранителните камери, което съвпада изцяло с даденото
заключение на видеотехническата експертиза.
От заключението по назначената и изслушана по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения на
тъжителя И.М. на **.**.**** г. около
10.30 ч. побой на бензиностанция „***“
на АМ Тракия след гр.*****, същият е получил следните увреждания: контузия на
главата с данни от медицинските документи
за сътресение на мозъка, по повод на което е бил приет за наблюдение и
лечение в Хирургично отделение при МБАЛ “**. ***********" АД *****;
контузия на долната челюст в областта на десния й ъгъл с наличие на болезнен
травматичен оток и кръвонасядане. Контузия по дясната странична повърхност на
врата в неговата горна половина с болезнен травматичен оток на меките тъкани и
в областта на сисовидния израстък. Описаните увреждания имат травматична
генеза, дължат се на механично действие (удар) на твърд тъп предмет със
сравнително широка контактна (удряща ) повърхност и добре отговарят да са получени
по време и начин ,описани в тъжбата по делото , а именно чрез нанесен силен
удар с ръка. Вещото лице отбелязва, че в момент на нанасяне на удар с ръка
същата придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест предмет.
Характеристиките на уврежданията и тяхната локализация свидетелстват за това,
че посоката на травмиращата сила, която ги е причинила е била отстрани отдясно
на пострадалия. Експертът е категоричен,
че всички описани в медицинските документи увреждания се дължат на един
единствен удар с травмиращия агент, който е бил със значителна сила. Полученото
от М. сътресение на мозъка е протекло
без пълна загуба на съзнанието от степен на комоционна кома. Налице е
лекостепенно сътресение на мозъка, протекло с леко до умерено изразени
общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика като краткотрайна
дезориентация, главоболие, световъртеж, гадене и др. По този начин полученото
от тъжителя лекостепенно сътресение на мозъка, заедно с травматичните отоци в областта на десния ъгъл на долната челюст и
горната половина на дясната странична повърхност на врата е осъществило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Вещото
лице посочва, че възстановяването от последиците на лекостепенното сътресение
на мозъка настъпва за срок от около 3-4 седмици при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на
предписаните медикаментозен и хигиенно-диетичен режими. Приложеното по делото
ЕЕГ изследване на името на пострадалия, проведено на **.**.**** г. е нормално
за възрастта му и без патологични
изменения.
Вещото лице по медицинската експертиза заключава също, че
на приложеното по делото аудиометрично изследване на слуха на тъжителя,
проведено на **.**.**** г. е отразена диагноза: неврит на слуховия нерв, като
установената слухова загуба е 29 dB за
дясното ухо и 16 dB за лявото. Посочените стойности съответстват на т.нар.
социално адекватен слух. При него не настъпват затруднения в развитието на
речта, в общуването, в бита и в професията. Най-честите причини за неврита на
слуховия нерв са приемане на ототоксични медикаменти, излагане на силен шум,
вирусни или бактериални инфекции, черепно-мозъчни травми и др. Отбелязва, че
при травма най-често се причинява едностранно увреждане на слуха, докато
двустранното увреждане на слуха най-често е резултат от възрастови изменения
или прекарано възпалително заболяване. Експертът е категоричен, че по делото
липсват достатъчно обективни данни, които да свързват това намаляване на слуха
на тъжителя с получения на **.**.**** г. удар.
Вещото лице дава заключение, че всички приложени по
делото рецепти и финансови документи са пряко свързани с останалите медицински
документи, приложени по делото и са за лечение на описаните в тях заболявания.
От приложената по делото Справка за съдимост рег.№****/**.**.****
г. на БС при РС-Ямбол се установява, че подс.В.Д. е с чисто съдебно минало.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и веществени доказателствени
средства. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е
обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не, както и
защо. Правилно и обосновано, първата съдебна инстанция приема и кредитира показанията
на свидетелите М. Е., Р. К., отчасти показанията на св. А.Г. и отчасти
показанията на св. С., писмените заключения на изслушаните по делото
видеотехническа и съдебномедицинска експертизи и разпита в съдебно заседание на
вещите лица В. – експерт НТЛ при РДВР Ямбол и д - р С. - съдебен лекар, а така
също и приложение писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение № ***/****
г., Епикриза, аудиометрично изследване на слуха от **.**.**** г. , амбулаторен
лист за преглед на пациент, фактура № ******/**.**.** г., касов бон – 4 бр., медицински рецепти – 2бр., справка за
съдимост, всички преценени в тяхната цялост и взаимовръзка като
безпротиворечиви, последователни и взаимодопълващи се.
Районният съд правилно, след като е констатирал наличните
противоречия между показанията на св. А.Г. и останалите събрани по делото
доказателства, е обсъдил много внимателно и прецизно коя част от тези нейни
показания кредитира и коя не и защо. Правилно и обосновано съдът не е
кредитирал с доверие тази част от показанията на св.Г., в която твърди, че
подс.Д. не е нанасял удар на частния тъжител, т.к. същите са в противоречие с
показанията на свидетелите М. Е. и Д. С., които твърдят, че при извършен от тях
преглед на записите от охранителните камери и сами са се уверили, че подсъдимия
е нанесъл удар в главата на пострадалия. Показанията на св.Г. в посочената част
са в противоречие и с приложената медицинска документация, видно от която при
прегледа на М. веднага след инцидента, са установени телесни увреждания, които
по време и място съответстват на посоченото от пострадалия. Така също, показанията
на св.Г. в посочената некредитирана с доверие част се опровергават и от заключението
на изслушаната по делото видеотехническа експертиза.
Районният съд е обсъдил с професионална прецизност и
противоречията между показанията на св. С. и
тези на св. Е. в частта им относно това последният преглеждал ли е
записите от охранителните камери на бензиностанцията. Отново правилно и
обосновано, районният съд е дал вяра на показанията на св.Е., че е прегледал
видеозаписа на камера, т.к. същият последователно и логично разказва действията
на всеки един от тримата - Г., Д. и М., така както ги е възприел при преглеждане
лично от него на записа от камерите. А разказаното от св.Е. в показанията му, съвпада
от своя страна напълно и с установеното от експерта по видеотехническата
експертиза.
Отделно, районният
съд правилно и обосновано и след направен подробен анализ на показанията на св.С.,
изображението от записа, което е цветно и без звук, както и хронологията на наказателното производство, не
е приел за достоверни твърденията на св. С. – управител на бензиностанцията, че
не е показвал на никой освен на полицейските служители записите от камерите в
бензиностанцията. Правилно решаващият съд е мотивирал това си решение с
обстоятелството, че към момента на даване на показания на св.Е.,
видеотехническата експертиза не е била назначена и изготвена и намиращия се към
прокурорската преписка диск не е бил предявяван на страните, поради което свидетелят
Е. не би могъл да знае какво е заснето от охранителните камери, а още по-малко да
знае дали изображението е цветно и дали е със звук, ако действително не е
преглеждал записа от камерите - така както същият твърди в показанията си.
Правилно, районният съд е приел, че дадените от св.С. показания в посочената
по-горе и некредитирана от съда с доверие част, се дължат на изтеклия
значителен период от време от инцидента до даване на показанията пред съда,
поради което е обосновано един такъв факт да бъде забравен от страна на св. С.
Районният съд е обсъдил в дълбочина и съществуващото
противоречие между показанията на св. С. и данните , вписани в протокола за доброволно
предаване, доколкото в показанията си по делото св.С. твърди, че е предал
записите на флашка на полицейските служители, а в протокола за доброволно
предаване към прокурорската преписка изрично е отразено, че предава 1 бр. ДВД
диск. Настоящата инстанция намира, че правилно с оглед събраните по делото в
този смисъл показания на полицейския служител – св. К. и безспорния факт, че
Протокола за доброволно предаване е подписан от св. С., районният съд е дал
вяра на данните вписани в Протокола за доброволно предаване, а именно - че е
предаден 1 брой ДВД диск. Посоченото противоречие районният съд правилно и
обосновано е оправдал отново с изтеклия значителен период от време от момента
на сваляне на записите от охранителните камери и предаване на диска на
полицейските служители и даването на показанията в съдебно заседание.
Въззивният съд приема за правилно и обосновано, че при
установяване на горната фактическа обстановка районният съд е дал вяра на
заключението по изготвената по делото видеотехническа експертиза. Както
правилно е посочил районният съд в мотивите си, заключението е компетентно и
обективно изготвено, т.к. макар изготвилият го експерт да е биолог по
образование, като експерт в НТЛ при РДВР Ямбол същият е преминал всички
курсове, които му дават необходимите знания и умения за изготвяне на
видеотехническа експертиза. Последното е заявено от експерта пред съда при
неговото изслушване и след като му е била разяснена носената от него
нак.отговорност по чл.291 от НК. Като неснователен в тази връзка въззивният съд
прецени довода на защитника, че заключението по назначената по делото
видеотехническа експертиза е изготвено от некомпетнтно вещо лице, респ. било
негодно доказателство.
След точна и пълна преценка на данните от всички
доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в
процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се
направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т.
е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи
упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК
от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал
правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени
обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, каквото е искането по
жалбата на защитника, тъй като от доказателствата по делото безспорно се
установява, че подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен
материал еднозначно и непротиворечиво води до извод, затова че подс.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 10:30 часа на бензиностанция „***”
намираща се на АМ Тракия, след отбивката за гр. *****, чрез нанасяне на силен
удар с юмрук в дясната част на главата на пострадалия И.Р.М., му е
причинил разстройство на здравето извън
случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
Правилно и обосновано
районният съд е приел, че по медико-биологичната си характеристика посочените
увреждания - лекостепенно сътресение на мозъка, заедно с травматичните отоци в областта на десния ъгъл
на долната челюст и горната половина на дясната странична повърхност на врата,
в своята съвкупност представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
от НК.
Настоящият състав се съгласи с изводите на районния
съд и досежно субективната страна на деянието, а именно, че то е извършено при
форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици, изразяващи се в
доказаните телесни увреждания на пострадалия, като е искал настъпването им.
Предвид изложеното правилно подс.Д. е бил признат
за виновен по предявеното му и поддържано от тъжителя обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него деяние, районният съд
е спазил принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Първостепенният съд се е съобразил с обстоятелството, че за престъплението,
извършено от В.Д., законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. Решаващият съд е съобразил обстоятелството, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна
отговорност, както и че от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени
вреди, поради което и предвид указаното в т.3 на ТР № 2/22.12.2016 г. по т.д.№ 2/2016 г. на
ВКС, правилно е преценил, че са налице условията за прилагане на чл.78а от НК.
Съобразно този правилен правен извод, първоинстанционният съд освободил
подсъдимия В.Д. от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба. Районният съд е наложил глоба в размер на 1 000 лева, с която
преценка настоящият въззивен състав се солидаризира, като намира, че
сравнително невисоката степен на обществената опасност както на деянието така и
на личността на извършителя, който е с чисто съдебно минало, са основание за
налагане на наказание в предвидения в закона минимум, както и че последното ще
постигне целите, предвидени в закона. В тази връзка се преценят като неоснователни
претенциите на частния тъжител за увеличаване размера на наложеното на
подсъдимия административно наказание.
Като закономерна последица от признаването на
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен с
частната тъжба, е разглеждане основателността на гражданско-правните претенции
на частният тъжител за обезвреда. Събраните по делото доказателства
установяват, че подсъдимият е имал виновно и противоправно поведение, а
пострадалия от своя страна е понесъл неимуществени вреди под формата на болки и
страдания, както и на страх и смущение. Доказателствата по делото установяват
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
подсъдимия и претърпените от пострадалия неимуществени вреди. И тъй като
подсъдимият е действал виновно при причиняването на тези вреди, налице е деликт,
т. е. за виновното лице възниква задължението да обезщети пострадалия. Предвид
изложеното, съдът намира за правилен извода на първоинстанционният съд, че
следва да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия В.Д., като го осъди
да заплати на пострадалия М. парично обезщетение, като компенсация за
причинените болки и страдания, страх и смущение. Предвид установените по делото
факти и обстоятелства, относими към правилното решаване на правния спор,
настоящият въззивен състав намира, че присъдената сума от 2000 лева за парично
обезщетяване на неимуществените вреди, понесени от пострадалия е занижена, предвид
характера на телесната повреда, сравнително високата интензивност на
претърпените болки и страдания в момента на причиняването на увреждането,
сравнително продължителния период на възстановяване от тях и поради това – некраткия
период на дискомфорт. При определяне на тяхната справедлива компенсация, следва
се отчете обстоятелството, че агресивното и непредизвикано поведение на
подсъдимия е предизвикало и психологическа травма у пострадалия. Ето защо,
настоящият въззивен съд намира посоченото от районният съд парично обезщетение
в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието,
за невъзможно да компенсира претърпените от тъжителя неимуществени вреди.
Поради това, законосъобразно се явява увеличаване на размера на сумата от 2 000
лева на 3 000 лева, респ. отхвърлянето на гражданско-правната претенция на И.М.
за обезведа, в останалата й част, до пълният размер на претендираното
обезщетение от 10 000 лева, като неоснователна и недоказана.
Досежно претенцията на частния тъжител за
присъждане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, то
същата е основателна за сумата от 106, 85 лева, доколкото същата се установява
от представените по делото писмени доказателства за извършени разходи по
лечение, плащане на такси и пр. - така, както е уважена от районният съд.
Предвид разпоредбата на чл.198, ал.3 от НПК,
законосъобразно, правилно и съобразено с представените писмени доказателства,
се явява решението на първоинстанционният съд да възложи на подсъдимия да
възстанови на тъжителя, направените от него разноски по делото пред първата
инстанция в размер на 1844,70 лв.
Предвид уважаването на претенцията на тъжителя за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, правилно районният
съд е осъдил подс.Д. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-Ямбол
държавна такси върху уважените размери на гражданските искове, но предвид
увеличаване размера на сумата за обезвреда на претърпените от тъжителя
неимуществени вреди, присъдата следва да бъде изменена и в частта относно ДТ
върху уважените размери на гражданските искове, като увеличи размера на същата
от 84,27 лева на 124,27 лева.
Предвид липсата на направени от частния тъжител М.
разноски пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.
Настоящият
въззивен състав извърши служебна проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на участие на частния тъжител в производството, както и
правото на защита на подсъдимия.
С оглед горното и на
осн.чл.334, т.3 от НПК
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 260019/12.10.2020 г., постановена по НЧХД № 429/2019 г. по описа на Районен
съд Ямбол
в частта, с
която подс.В.Т.Д.
е осъден да заплати на тъжителя И.Р.М. сума в размер на 2000 лв., за причинени
неимуществени вреди от престъплението като увеличава размера на тази сума
от 2000 лв. на 3000 лв.;
в частта, с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от
10 000 лв. като вместо това отхвърля този иск за разликата над уважения
размер от 3000лв. до предявения размер от 10 000 лв.;
и в частта, с която подс. В.Т.Д.
е осъден да заплати ДТ върху уважените размери на гражданските искове в размер
на 84,27 лева,
като увеличава размера на ДТ от 84,27лв. на 124,27 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.