Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
Велико Търново, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
в присъствието на прокурора ………………………………………………..............
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 373/2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване/КСО/, във вр. с чл.69б, ал.2 от с.к.
Образувано по жалба, вх.№2926/08.06.2023г. в АСВТ, подадена
от името на Д.Д.С. ***, действащ чрез упълномощения
адвокат.
Оспорва се Решение № 1012-04-18#2/19.05.2023г.
на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на
същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-1706#6/02.02.2023г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което
на жалбоподателя е отказано отпускането
на лична пенсия за ОСВ.
Жалбоподателят намира Решението на ТП на НОИ за неправилно, т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Настоява, че пенсионните органи/ПО/ неправилно определили стажа му в периода 01.03.1990г. - 22.03.1999г. на длъжност „шлосер, ел. заварчик“ в „Захарни заводи“АД като трета категория. Изтъква, че същият следва да бъде зачетен като втора категория, на основание т.20 от раздел втори на ПКТП/отм./. Намира за безспорно установено от писмените доказателства и показанията на свидетелите, че в периода от 01.03.1990г. до 22.03.1999г. е изпълнявал задължения на ел. заварчик. При това, негови колеги/посочва ги поименно/, които са полагали труд на същите длъжности в РМЗ на „Захарни заводи“АД, заедно с него, са вече пенсионирани, като този им труд е признат за такъв от втора категория. Счита, че следва да се приложи нормата на чл.8, ал.2 от АПК в този случай, т.к. сходните случаи следва да се третират еднакво. ПП на жалбоподателя изтъква, че органите на НОИ не са приложили и нормата на т.68 от ПКТП/отм./, което също е във вреда на доверителя й. Настоява на довода, че обстоятелството, че длъжността е със смесено наименование не изключва приложението на Правилника за по-благоприятната категория труд. По изложените съображения за неправилно определената категория труд, жалбоподателят иска от съда да отмени Решението на ТП на НОИ и да върне преписката на АО за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона.
В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за уважаване на жалбата и претендира присъждане на сторените разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - гр.Велико
Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Подробни мотиви излага в представена писмена
защита, в която обсъжда събраните в хода на съдебното производство
доказателства. ПП счита, че нормата на т.20 от ПТКП/отм./ е неприложима, както
и тази на т.67 от ПКТП/отм./, т.к. няма писмени доказателства работата, която е
изпълнявал оспорващия на длъжност “шлосер, ел. заварчик“ да е със същата
вредности и тежест на труда като тази на ел. заварчик. Защитата на ответника
обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че при извършена проверка при
осигурителя не са открити записи във ведомостите за заплати относно категорията
труд. Нито там, нито в Държавен архив са открити други документи, които да
сочат това. В тази връзка оспорва и изводите на ВЛ по ССчЕ. Не са представени
длъжностни характеристики, които работодателят е следвало да съхранява съгласно
чл.133, ал.3 КТ при действието му за процесния период. Ответникът моли съда да
съобрази забраната по чл.104, ал.1о от КСО и да
не цени допуснатите свидетелски показания. Позовава се на чл.104, ал.1
от КСО, че категорията труд е в зависимост от
неговия характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции и
условията, в които е полаган. В случая първата част остава недоказана, че
лицето е имало същата тежест на труда като ел. заварчиците. Настоява, че дори
да се приеме наличието на вредност на труда идентична за двете длъжности, то
тези две предпоставки следва да са налице кумулативно. Поради това защитата на
ответника счита, че не са налице
материално правните предпоставки за зачитане на труда в посочения период от втора категория и съответно за отпускане на
ПОСВ на лицето. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 22.05.2023 г., видно от бележката върху него – вж. л.94-гръб, а жалбата е подадена на 06.06.2023г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-13/06.06.2023г. Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването като адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната му сфера, т.к. е отказано отпускането на пенсия за ОСВ.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна
подсъдност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът в проекта
на доклада, предвид постановения отказ на АО, указа на жалбоподателя, че на
основание чл.170, ал.2 от АПК, вр. с чл.118, ал.3 от КСО, следва да докаже, че са били налице условията
за издаване на акт с положително за него съдържание, т.е. да установи кумулативното
наличие на всички необходими предпоставки по смисъла на чл.69б, ал.2 от КСО. В
това число, че е работил 15г. при условията на втора категория труд. При това, на заеманата от
него длъжност “шлосер, ел.заварчик“ през
периода 01.03.1990г.-22.03.1999г. положеният труд е с такава тежест и вредност,
че следва да бъде зачетен за трудов стаж от втора категория.
Делото е основано преимуществено
на писмени доказателства. Представено е з.к. от административната преписка.
Между съдържащите се в нея ПП на ответника оспори следните писмени
доказателства: Удостоверение обр. УП3 изх. № 667/26.07.2021г., издадено от
„Захарни заводи“ АД (л. 20) и Трудова книжка № 800 за периода 1990-1999г. (л.
70 и сл.) по отношение на достоверността на съдържанието им, а именно относно
отразената категория на труда - втора
категория. Открито е производство по реда на чл.193 от ГПК относно проверка
истинността на съдържанието на тези официални удостоверителни документи. Доказателствената
тежест за установяване на достоверността на отразените в тези документи факти е
указана върху жалбоподателя, както и възможността да се ползва от всякакви
доказателствени средства, включително гласни такива и съдебна експертиза.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят и ответника ангажираха
нови писмени доказателства, изискани от
трети за делото лица. Изслушани бяха и показанията на трима свидетели относно
условията, вредностите и тежестите на полагания от жалбоподателя труд. Прието
бе заключението на ССчЕкспертиза.
Спорно между страните е обстоятелството дали жалбоподателят
има 15г. осигурителен стаж от втора категория труд, а в частност дали положеният за периода от
01.03.1990г.-22.03.1999г на длъжност “шлосер,
ел.заварчик“ в „Захарни заводи“АД
следва да се зачете като такъв от II категория.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички
събрани по делото доказателства. Определи доказателствената им стойност по
правилата на процесуалния закон. Прецени ги по съдържание и логически връзки,
поотделно и в тяхната съвкупност. Воден от своето вътрешно убеждение, намери за
установено следното от фактическа страна:
1.
На 03.10.2022г. жалбоподателят подава Заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, с
вх.№ 2113-04-1706.
1.1.Към
същото са приложени документи за трудов и осигурителен стаж, съгласно опис на
л.17 от делото.
1.2. Спорно между
страните е съдържанието на
Удостоверение обр. УП3 изх. № 667/26.07.2021г., издадено от „Захарни заводи“ АД
(вж. л. 20 от делото). В същото е записана, че трудът на Д. С. на длъжност
„шлосер, ел. заварчик РМЗ” за периода от 01.03.1990г. до 22.03.1999г. е от втора категория, съгласно чл.20 от ПКТП отм. ПО
не е зачел това предложение на осигурителя. Пр итова не се оспорва, че са
внасяни осигурителни вноски за втора категория труд.
1.2.1. Във връзка с горното следва да се посочи, че
осигурителните органи са извършили проверка при осигурителя „Захарни заводи”АД
и са издали задължителни предписания за анулиране на издаденото удостоверение,
т.к. същото не съответства на първичната документация. Макар ЗП да е влязло в
сила до приключване на производството пред съда не са постъпвали данни за
анулирането му.
1.3. Оспорва се и запис в Трудова книжка № 800 за периода
1990-1999г. (л. 70 и сл.). Съдът констатира, че запис относно категория труд не
е наличен в ТК, поради което оспорването в тази връзка е безпредметно. Но
оспорването следва да се разглежда като несъгласие на ПО, че длъжностите
„шлосер, ел. заварчик” и „ел. заварчик” са били с идентични функции.
1.3.1. Ответникът настоява, че пи осигурителя и в Държавен
архив не са открити първични документи, които да подкрепят записите в
посоченото УП3 и ТК.
2.
ПО е установил, че към датата на Заявлението лицето има навършена възраст 58г.
10м. и 04 дни. В пенсионното производство на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж от II-ра
категория труд – 06 г. 03 м. 06 дни, а от III-та категория труд - 34г. 08 м.
06 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание
чл. 104 от КСО - 42 г. 06 м. 06 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 101
г. 04 м. 10 дни.
2.1.
Осигурителният стаж за периода от 01.03.1990г.-22.03.1999г. като “шлосер, ел.заварчик“ е зачетен от III-та категория труд.
3.
С Разпореждане № 2113-04-1706#6/02.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на Д.С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
поради липсата на осигурителен стаж от втора категория труд - 15 години.
4.
Недоволен С. обжалва Разпореждането за отказ
пред директора на ТП на НОИ-ВТ, който
отхвърлил жалбата му.
7.В хода на съдебното производство постъпиха доказателства,
изискани по реда на чл.192 от ГПК от осигурителя/вж. л.193 и сл./.
7.1. В придружителното писмо осигурителят посочва, че в
Монтажен цех към Ремонтно-механичен завод при Захарни заводи АД на същата
длъжност като жалбоподателя и в съвпадащ
отчасти времеви период са работили и други лица/посочени конкретно/, които вече
са пенсионери и органите на НОИ са зачели труда като такъв от втора категория.
Посочва, че няма запазени данни задълженията на лицата на тази смесена длъжност да са били
диференцирани. Лицата са полагали труд при едни и същи условия – при наличие на
вредни вещества отделяни във въздуха от заваръчните агрегати и високи нива на
шум. Условията на труд за всички в цеха са определени като вредни за здравето и
на работниците са начислявани добавки към трудовото възнаграждение.
7.1.1. Към горното от „Захарни заводи”АД прилагат з.к. от
ведомостите за заплати; Удостоверения УП3-2 бр. Едното на Д.Й.И. от
29.12.2006г. е със съдържание идентично на жалбоподателя – за втора категория
труд по чл.20 от ПКТП/вж. л.229/, а това на Н.К. е за анулиране на запис в ТК.
7.2. Вече по молба на ПП на ответника осигурителят уточнява,
че Монтажен цех е част от Ремотно-механичен завод, който е бил обособено звено
в „Захарни заводи ”АД Горна Оряховица. Понастоящем извършва дейност като
самостоятелно дружество, дъщерно на Захарни заводи. За процесния период
дружеството не е изготвяло собствени длъжностни характеристики. От дружеството
са категорични, че производствени характеристики за периода не се съхраняват
при тях. Документи като маршрутни и технологични карти, които съдържат данин за
технологичните процеси и времето за изпълнението им, не са налични. Същите са
вътрешни документи исрокът за съхранението им е изтекъл. „Захарни заводи”АД –ГО
уточняват изрично, че всички документи, извън ъсхраняваните в дружеството
трудови досиета и ведомости, са предадени в Държавния архив.
7.2.1. Осигурителят уточнява, че приложените УП3 и др.
Удостоверения, издадени от него са издъдени въз основана разплащателните
ведомости. Разликата в съдържанието им се дължи на това, че служителят, който е
издавал удостоверенията на колегите на Д. С. е виждал документация за
диференциране часовете на труд, а новоназначеният такъв, издал удостоверението
на С. не е възприемал такива документи. Съображенията му за запис то втора
категория са основани на това, че съществуват записи, че лицата са получавали
добавки към ТВ за вредни условия на труд и ОВ, внасяни за периода са
изчислявани спрямо по-високата категория труд. Прилага Паспорт за условията на
труд в РМЗ от 1991г. и Писмо до ТП на НОИ-ВТ, описващи трудовите функции и
характерът на длъжностат „шлосер, ел. заварчик”.
8.
По делото бе прието заключението на ВЛ по ССч.Е, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, под страх от наказателна отговорност. Цени го в
съвкупност с всички други доказателствени средства, приети по делото.
8.1.
ВЛ е извършило проверка при осигурителя и е разговаряло със служителя заемал за
периода длъжност ръководител на „Човешки ресурси” – Й.Р.. При това изследването
му не е установило други документи, извън тези събрани по делото. Констатациите
му са основани на съхранените документи
в трудовото досие на работника и разплащателните ведомости. Според приложените
допълнителни споразумения къвм трудов договор № 7 от 02.09.1988г.,
жалбоподателят С. е работил на длъжност „шлосер ел. заварчик” в цех
„Металоконструкции”, в дружество Захарни заводи-ГО. През процесния период в споразуменията е отразена работа при пълно
работно време от 8,30ч.; пълно работно време 08,00ч. и непълно работно време
8,00ч. ВЛ уточнява, че намалената продължителност на работното време се
прилага поради неблагоприятни или други
специфични условия на труд/вж. чл.137 КТ/.
8.1.1.
Според данните то разплащателните ведомости Вл
посочва, че Д.С. е бил осигуряван за втора категория труд. С ПМС № 43/18.03.1991г./ДВ
бр. 23 от 1991г., в сила от първи март с.г./, размерът на вноските за ДОО се
диференцират според по-ранния момент на пенсиониране, свързан с категорията на
полагания труд. Освен това, към възнаграждението му са му начислявани са
начислявани допълнителни суми за вредни условия на труд. Тези вредни условия са
отразени и към допълнителните споразумения. Те са давани затова, че те са
работили във вредна среда. През цялото
това време на тези хора, които са работили и са били колеги на жалбоподателя, е
начисляван вреден труд.
8.2.
Конкретното съдържание на работните функции за длъжността е възприето от ВЛ по
данни от осигурителя/писмо предоставено на ТП на НОИ/ и съпоставено с типови
длъжности характеристики от Националния класификатор на професиите, валидни от
2001г./вж. протокола л.163 от делото и стр.6 от ЕЗ/. При изясняване на въпроса
какво отличава длъжностите „ел. заварчик“ и „шлосер-ел. заварчик“, ВЛ е
достигнало до информация, че работникът на длъжност „ел. заварчик“ е имал първа
степен, т.е. най-висока степен, който е отговарял за много сложни заварки,
които проверяват после за работа под налягане.Докато шлосер-ел. заварчикът е
работил като е правил не толкова отговорни заварки, като той е рязал и заварял
елементите, които трябва да бъдат към този продукт, който трябва да се завърши.
Според ВЛ тази разлика в степените на правоспособност на заварчика е причина за
различаване на двете длъжности.
8.3. На въпрос на ПП на ответника ВЛ изтъква, че има 34 години стаж като личен състав и когато приключвали трудовите книжки, изрично пишели каква е категорията труд. В ТК на С. ВЛ не е видяло запис, че лицето е работило втора, първа или трета категория труд. До 31.12.2002г. вв УП-3 са посочвали стажа като дни, месеци, години. След тази дата вече се е изисквало да се отразяват и часове. Според чл. 4 от КСО, когато за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето има отработено най-малко половината, т. е. имат отработени 4 часа, за които 4 часа се зачита цял стаж. След тази дата от 01.01.2003г. вече започва да се отчита и на часове, т.е. не се признава цял ден. Вл уточнява изрично, че никъде в досието на жалбоподателя няма отбелязано нито 4 часа, нито 5 часа и половина часа, от което да е видно колко часа е работило лицето като „шлосер“ и „ел. заварчик“. При разговор с Й.Р., той обяснил, че това никъде не е написано, това е една и съща професия и С. е бил в цеха.
9. По делото бяха разпитани трима свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, т.к. същите са резултат на непосредствените им възприятия за нещата и събитията. Разказът им е последователен, логично непротиворечив и съответства на доказателствената съвкупност. При разпита на свидетилите в о.с.з. на 12.10.2023г. се установи следното относно условията на труда, неговата вредност и тежест:
9.1. Свидетелят И.И. е постъпил на работа през 1979 г. в Захарни заводи. Пенсиониран през месец септември 2011г. Работил на длъжност „машинен инженер“, а в цеха като „ръководител технически контрол на качеството“.Познава Д.С.. Спомня си, че той работел в монтажния цех. Политиката на работодателя била работникът да има повече от една професия. Затова С. е изкарал курсове за правоспособност. Той лично му е преподавал. Завършил курс за електрозаварчик.
Свидетелят разяснява естеството на работата. Електрозаварчика се занимава с електродъговото заваряване. Това става с електрод, който се топи и при това междината между два детайла се запълва. Това е заваръчен шев. Същевременно се отделят вредни газове от обмазката на електрода. Това е по технологични причини и не може да се изключи. Преимуществено отделящите се при това положение газове са вредни за човешкото здраве. Има значение какъв материал се заваря. В цеха се работело всичко – стомани, цветни сплави, мед, бронз, месинг. Имало изградена аспирация, но тя на практика не работела и в Цеха било силно задимено. Работещите там редовно получавали като противоотрова – кисело мляко. Понякога газирана вода. Давали им допълнителен отпуск за вредни условия.
Относно начина на организация на работата посочва, че работниците на длъжност „шлосер-ел. заварчик“ ежедневно са изпълнявали заваръчни работи. Характерът на производство беше дребно сериен, т.е. произвеждат се или единични бройки, или няколко бройки. Така че на работника му се поставя задача и той реже, след това събира, заварява и т.н. Нямало разлика между „ел. заварчик“ и „шлосер-ел. заварчик“ по тогавашната система преди 2000 г.
Заварчиците били категоризирани в първа, втора и трета степен. Разликата била в квалификацията и работата, която могат да изпълняват. Ел. заварчик трета степен изпълнявал неотговорни заварки, без натоварване на налягане в съда и т.н. Втора степен изпълняваха заварки, които имат някакви параметри, примерно заварят един бойлер за вода. Първа степен заваряваха съоръжения, където вече имаше значително налагане до 16 атмосфери, или след това работи на вакуум. Разлика в заваряването и при отделянето на вредните вещества на заварчик трета степен и този първа степен няма. Разликата е само в отговорността на заварките. Въздухът, който се диша и газовете, които се отделят, са еднакви.
Свидетелят посочва, че отговорността на един ел. заварчик е по-голяма, но работили при едни и същи условия на труд с жалбоподателя и корлегите му на длъжност „шлосер ел. заварчик”.
9.2. Свидетелят Д.И. също познава Д.С.. Работили в „Захарни заводи“ ГО- цех за нестандартно оборудване. Целият му стаж е минал там. От 1967 г. до пенсионирането му през 2006г. Работил като шлосер-заварчик в монтажния цех към този цех - ЦНО. Д. също работел там като шлосер-заварчик. Цехът бил голямо помещение/60-70 метра дълго, към 25-30 метра широко/. В това хале били едновременно шлосери и ел. заварчици. Правили различни нестандартни детайли – баки, филтри, медни колони. Изработвали ги със заварки, с рязане, огъване на мантела. Той и С. работили заедно понякога, понеже били три звена, но работихме един и същи вид работа. Работили в дневна смяна, 8 часа за пълен работен ден. Понеже било голям пушек вътре и работили в лоши условия, била малко по-кратка смяна, но с около половин час.
В самия процес на изработка заваряли хром-никел, медни работи, рязането било с електрожени. При рязане с електрожена на хром-никела се отделял син пушек. Много работа имали. Използвали предпазните средства - предпазни маски, очила за рязането, ръкавици. Аспирация в цеха имало, но не действала както трябва. При заваряване се отделял син задушлив дим, миришело много, особено медта. В големите баки за изваряване на спирт влизали вътре като заваряват и работили колкото могат да издържат- максимум около час. Давали им предпазна храна - кисело мляко. По-късно давали и минерална вода.
Св. Д. Иванов посочва, че освен шлосери и ел. заварчици нямало други длъжности в това хале, защото те са свързани с тази работа. Работили като бригада - единият почва със заготовката, нарязване на материал, другият на вала да го огъва, другият заварява и т.н. Всеки ден във трудовите функции, които изпълнявали е имало дейност по заваряне. Според свидетеля е невъзможно да се работи 15 минути като шлосери и 15 минути като ел. заварчици. Постоянно се работи. Имало е постоянно занимание с този вид дейност, не е било епизодично, т.к. са работили за захарната промишленост, за захарните заводи, за изделия в България: Долна Митрополия, Русе, Девня, Камено – Бургас, Пловдив. Освен за захарната промишленост и други заводи са имали поръчки.
Д. Иванов потвърждава, че периода, през който е работил като „шлосер-ел. заварчик“ в Захарни заводи има зачетен труд от втора категория 15 години и няколко месеца в ЦНО. Имал паспорт за заваряване - трета степен. Това е за по-неотговорни заварки. Първа степен беше за заварки на съдове под налягане, т.е. заварки, които са по-опасни.
9.3. Свидетелят М.М. познава Д.С.. Работили в ЦНО в „Захарни заводи“, който наричали помежду си „раковото“. На много места ги изпращали - като заварчици, оксиженисти. Работил на длъжност „шлосер-ел. заварчик“. Д. също бил „шлосер-ел. заварчик“. В МЦ цех се правели огромни баки, нестандартно оборудване за всички фабрики - от хром-никел, бакър. За тази цел заварявали метали от хром-никела и бакър. Отделял се син задушлив пушек. Вечер носовете им били пълни със сажди и били замаяни от тези отрови в пушека. Вътре в баката при заваряване най-много до 2 ч. да са издържали. Предпазни средства имали маски, очила. Като предпазна храна им давали мляко.
При изпълнение на поръчка - единият прихваща, другия заваря, друг път – обратно. Всеки в цеха можел да изпълнява заварките. Били различни степени заварчиците. Пенсионирал се като труда му в този цех бил приет за втора категория. „Шлосер-ел. заварчик“ и „ел. заварчик“ практически били едни и същи. Задълженията им не се различавали. Заварчиците имали различна степен правоспособност. Имало няколко човека първа категория – те можели да заваряват съдове под налягане. Тази работа се приемала по по-строги правила. Правела се снимка за изследване на заваръчния шев, ОТК снима и преценява. Тези заварчици били първа категория заварчици. Те правели същата работа, но това е било по-отговорно, тъй като съдовете работят под налягане.
10. Жалбоподателят в лични обяснения признава, че е започнал работа на 06.09.1988г. и до 22.03.1999г. е работил конкретно в този цех. С двамата Н. К. и св. М. М. сме работили заедно в един цех като „шлосер ел заварчик“.
10.1.
Не е спорно по делото, а е приложен и документ, удостоверяващ правоспособност за професия заварчик, трета
степен, придобита от С. на 31.01.1989г./вж. л.43/ . Първоначално за
електродъгово заваряване, а впоследствие за газокислородно рязане и заваряване
– 18.01.1990г.
В
обобщение, от предвидените в хипотезата
на правната норма на чл.69б, ал.2 от КСО факти, съдът намира за доказано да са
се осъществили следните:
В
периода от 01.03.1990г. до 22.03.1999г. жалбоподателят Д. С. е работил на длъжност “шлосер, ел.заварчик“ в „Захарни заводи“АД. Притежавал е
правоспособност за извършване на заваръчни дейности-трета степен. Задълженията
му са включвали работа и с електрожен и с оксижен. Имало е вредности на
трудовия процес, които не е било
възможно да се отстранят, поради това работниците на такава длъжност са имали
намалена работна смяна и са получавали кисело мляко като противоотрова,
допълнително възнаграждение и отпуск. Безспорно според съхранените ведомости за
заплати Д. С. е осигуряван за втора категория труд. Длъжността е смесена, но
работодателя не е разделял почасово задълженията между двете. Това не е било и
практически възможно с оглед естеството на работата,но е безспорно, че
заваръчни дейности лицето е изпълнявало всеки ден. Според съда, а и ВЛ го
потвърди, такова изискване към онзи момент не
е съществувало. Поради това не са намерени такива документи при
осигурителя и в Държавен архив. Издаденото на С. Удостоверение от осигурителя
Захарни заводи АД-ГО УП3 №667/26.07.2021г. не е анулирано, въпреки
задължителните предписания на НОИ. Съдът не намира същото да противоречи на
фактите, установени при съдебното следствие. В това число, че вредността и
тежестта на труда на жалбоподателя е била идентична с тази на ел. заварчиците.
Въз
основа на тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Изнесените
в жалбата твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията,
разкриват правен спор с административно
естество, който има за свой централен предмет въпроса има ли жалбоподателя
право да получи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.69б, ал.2 от КСО. Поради това, приложим материален закон при разглеждане на
жалбата е Кодекса за социално осигуряване/КСО/, а процесуален АПК.
При
дължимата съгласно чл.168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт, съдът следва да прецени всички основания за оспорване по чл.146
от АПК. Това означава преценка дали при
издаването на административните актове са спазени изискванията за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния
акт, изискването за писмена форма и реквизити – мотивиране на акта, спазване на
процесуалните правила при издаването им, съответствието им с материалния закон
и съобразен ли е акта на АО с целта на закона.
Съгласно
специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО, поради
което същото е предмет на съдебното оспорване. При това, настоящият състав на
съда намира, че обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново
е валиден акт, издаден от компетентен административен орган и в пределите на
неговата власт, съобразно установеното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“а”, вр. ал. 3 от КСО.
Спазени
са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл.
59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на
оспореното решение. Изложени са фактическите основания – фактите, поради които
е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на
заявената пенсия ОСВ. Не се установи да са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното Решение на това основание.
Съдът
не сподели виждането на ПП на
жалбоподателя, че оспореното Решение на директора на ТП на НОИ е постановено
при неизяснена фактическа обстановка. По-скоро се касае за неправилна преценка
на събраните със сериозни усилия доказателства. Но това не е обусловено от
съществено процесуално нарушение, а поради неправилно приложение на материалния
закон, което ще бъде обсъдено по-долу.
Настоящият
съдебен състав намери, че административният орган е приложил неправилно материалния закон. Аргументите за този
извод са следните:
Съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО, до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се
пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца за жените и 57
години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94
за жените и 100 за мъжете. Съгласно т. 2 от същата алинея от 31 декември 2015
г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
60-годишна възраст. В конкретния случай, не е спорно, че към датата на подаване
на заявлението/03.10.2022г./ жалбоподателят е имал навършена 58г. и 10 месеца и 4 дни, т.е има изискуемата
възраст за 2022г., която е 58г. и 10 месеца. Отговаря и на изискването за сбор
от осигурителен стаж и възраст.
Актът на администрацията е основан от фактическа страна на
обстоятелството, че жалбоподателя не е работил 15г. при условията на втора
категория труд, поради което не отговаря на едно от кумулативните условия по
чл.69б, ал.2 от КСО. Признатият стаж от втора категория е само 06г 03м и 06дни.
В тази връзка спорно
по делото е обстоятелството дали трудът положен от жалбоподателя в периода
01.03.1990г. до 22.03.1999г. на длъжност “шлосер, ел.заварчик“ в „Захарни заводи“АД Горна Оряховица е втора
категория и може да допълни липсващия стаж от тази категория. Спорът е от
правен характер и касае преценката на представените документи за трудов и
осигурителен стаж.
Безспорно
е установено, че Трудовата книжка на жалбоподателя за процесния период не
съдържа запис за категорията труд. Това обстоятелство обаче не представлява
доказателство за твърдението на ответника, нито се дължи на поведение на
оспорващия. Трудова книжка се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална
удостоверителна сила относно вписванията в нея. Неправилно осигурителните
органи не са зачели спорния период, отразен в нея като такъв от втора категория при пенсиониране. Защото
по делото се събраха доказателства, че трудът в спорния период следва да бъде
зачетен от втора категория.
За
определяне на категорията труд, положен от жалбоподателя за процесния период 01.03.1990г.
до 22.03.1999г. е приложим Правилникът за категоризиране труда при пенсиониране
(ПКТП) (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г. и отм.,
бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г. ). Същият
е действал по времето на полагане на труда. Освен това преживява и понастоящем
при разглеждане на заявлението за пенсия,
съгласно § 2 от ЗР на ПКТП/отм./, трудовият стаж при пенсиониране на
работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999г., включително, се
зачита от съответната категория по действащия до тази дата ПКТП.
Съгласно
разпоредбата на т. 20 от ПКТП (отм.) към втора категория се причислява трудът
на електро- и газозаварчиците и помощник -
заварчиците в обособени цехове и звена.
За да бъде квалифициран като втора категория, трудът на визираните лица следва
да бъде положен в обособени цехове и звена, а такива са работните места в
технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един
или повече/. В случая се установи, че „ Захарен комбинат – Г. Оряховица /сега
„Захарни заводи“ АД/ са били обособени цехове и звена по смисъла на цитираната
разпоредба (Леярски и Монтажен цех към Завод за нестандартно оборудване Ремонтно-механичен
завод и др.
От
събраните при съдебното следствие гласни доказателства се установи, че
заваръчните дейности, изпълнявани от жалбоподателя и колегите му в ЦНО не са
били спорадични, а ежедневие в нарочно обособен цех –ЦНО, РМЗ. Тоест,
изискванията на чл.20 от ПКТП са изпълнени.
Според
т.70 от ПКТП (отм.) осигурителят при
подготовка на документите за пенсиониране посочва категория труд, по която
предлага да се пенсионира работникът. Това изявление има характер на
предложение, а преценката се извършва от пенсионния орган. Отразената в УП
категория труд не е задължителна за пенсионните органи, нито основанието, на
което следва да се категоризира положения труд. Осигурителните органи следва да
обсъдят всички възможни основания за определяне на по-благоприятна категория, а
не само предложеното от осигурителя.
В
оспореното УП-3 с изх. №
667/26.07.2021г., издадено от „Захарни заводи“ АД е записано, че трудът на Д. С.
на длъжност „шлосер, ел. заварчик РМЗ” за периода от 01.03.1990г. до
22.03.1999г. е от втора категория,
съгласно чл.20 от ПКТП отм. Това предложение не е зачетено от пенсионните
органи/ПО/, но съдът не сподели това виждане. Не са налице основания същото да
не бъде кредитирано. Записите във ведомостите за заплати/първични
доказателства/ и събраните гласни доказателства подкрепят тези записи в
Удостоверението. Липсата на съхранени длъжностни характеристики и указания за
почасово разпределяне на задълженията между двете длъжности не са доказателство
за тезата на ответника. Дори да допуснем, че работодателят е изготвил такива
към онзи момент, то срокът им на съхранение е изтекъл. Искането на НОИ
осигурителят да представи нарочно
удостоверение за почасово разпределение на дейностите като шлосер и ел.
заварчик съдът намира за необосновано и невъзможно за изпълнение. В приложимия
ПКТП, понастоящем отменен, такова изискване за почасово отчитане на дейностите
няма. Прилагането на настоящата правна уредба/чл.9, ал. на КСО в редакцията на ДВ бр. 119 от 2002г./ към
факти и отношения осъществили се преди влизането и в сила е по същество
възлагане на осигурителя на задължения с обратна сила, което е недопустимо и
невъзможно за изпълнение. Видно е от чл.38, ал.1 на НПОС, че такова задължение
се въвежда след 31.12.2004г.
При
разглеждането на заявлението за отпускане на пенсия действа Наредба за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/. Според чл.40, ал.1 от същата Наредба,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Същите
документи според ал.3 на същата разпоредба се издават въз основа на ведомостите
за заплати, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Тоест, че
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж
на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и
служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-та, са
вторични документи, които следва да отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви
данни следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните
ведомости. В случая именно те при помощта на изследването на ВЛ внесоха повече информация по делото. Вписванията в трудовата книжка/по-скоро
неправилното й оформяне и липса на вписване на категорията труд/ няма как да се
противопоставят на тези ведомости, защото разплащателните ведомости
представляват първичен документ, в който се съдържат данните за осигурителен
стаж на лицето.
Несъмнено
е, че жалбоподателят е работил на
длъжност „шлосер - ел. заварчик“ в периода 01.03.1990г. до 22.03.1999г.
Тази длъжност е била предвидена в щата на предприятието, наред със служители на
длъжност „шлосер“ и „ел. заварчик“. Установи се от допълнителните споразумения
към ТД, УП3 №667 и гласните доказателства , че жалбоподателят е полагал труд
през спорния период в обособени цехове/звена в структурата на предприятието
- ЗНО, Монтажен цех, РМЗ.
Правоспособността
като заварчик на жалбоподателя, каквато се изисква за заемане и изпълнение на
длъжността „ шлосер – заварчик“ не е спорна по делото. Установява се, че жалбоподателят е полагал
труда си на обособено работно място, отделено за целта от останалите работници
от другите цехове поради вредността на полагания труд, поради което това място
следва да се признае за „обособено звено“ по см. на записа в т. 20 от ПКТП
(отм.).
Ответникът
сочи, че длъжността „шлосер“ не попада в приложното поле на т. 20 от ПКТП
/отм./. Това е така като тези специалните разпоредби не признават труда,
положен на тази длъжност, като такъв от втора категория. Но в случая има данни, че по същото време са изпълнявани
трудови задължения, присъщи за длъжността „ел. заварчик“. Не намира опора в
доказателствата позицията на АО, че в периодите, през които жалбоподателят е
заемал комбинираната длъжност „шлосер - ел. заварчик“ водеща била длъжността
„шлосер“ предвид посочения в документацията шифър и липсата на данни за
почасовата заетост от работното време при изпълнение на функциите на шлосер и
заварчик.
При
преценка на категорията на труд, полаган на длъжност „шлосер-заварчик“ ПО не са изследвали въпроса
за реалните трудови функции на работника през периода. В ПКТП (отм.) не се
съдържа изискване за определени часове работа на определена длъжност, за да
бъде зачетен трудът от определена категория. Обясненията на осигурителя и тези
на служител ЧР са пренебрегнати. Смесеното наименование на длъжността не
изключва приложението на ПКТП/отм./ за по-благоприятна категория труд.
Преценката относно вида изпълнявана дейност следва да бъде направена след
обстоен анализ на събрания доказателствен материал.
В
случая действително не са налице писмени доказателства за това колко време
работниците, назначени на длъжността „ шлосер – ел. заварчик“, са изпълнявали
трудови функции като шлосер и колко като заварчик. Това се дължи на факта, че
дейността им е била комплексна, в зависимост от нуждите на производството в
конкретния момент. Това е типичен случай на съвместяване на длъжности. Освен
това, изискването за почасово отчита не труда е възникнало в по-късен
момент. В този ред на мисли съдът
приема, че неправилно органът е приложил разпоредбата във реда на
жалбоподателя. Според т.68 от Правилника при изменения в наименованията на
извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите
запазват категорията си.
Според
записаното в чл.104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя
категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО гласи, че категорията труд не може да се
установява със свидетелски показания. Независимо от това, възражението на
ответника срещу събирането на гласни доказателства съдът намери за
неоснователно. В края на разпоредбата е записано изключение, че за установяване
на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания,
когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му. В случая са налице основания да се приложи това изключение от правилото,
т.к. от осигурителя са представените
писмени доказателства относно спорния осигурителен период, а липсата на част от документацията не се дължи
на действие на жалбоподателя. Освен това, при открито производство по чл.193 от ГПК посочената забрана се счита преодоляна. Разпитът на свидетели в хипотезата
на изключение е допустимо доказателствено средство за мястото и естеството на
изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във
връзка с условията на полагане на труд. В този смисъл са множество Решения на ВАС, в т.ч. по
АД № 10710/2022г.
Събраните
по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност, обуславят несъмнен извод, че трудът на Д.С. като
„шлосер – ел.заварчик“ следва да се зачете от втора категория, тъй като същият
е с еднаква вредност и тежест с труда на заварчика по смисъла на т. 20 от ПКТП
(отм.). Това, че длъжността е със смесено наименование, не изключва
приложението на ПКТП (отм.) за по- благоприятна категория труд. Критерий за
определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на
извършваната работа, а не наименованието й. Показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са били колеги и са работили заедно с жалбоподателя при
същия осигурител, са конкретни, непротиворечиви. Резултат са на преки наблюдения
върху работата на жалбоподателя и са относими за спорния
период. С. е работел като „шлосер - ел. заварчик“ в обособени звена и
цехове към предприятието, а условията на труд, при които жалбоподателят е
изпълнявал трудовите си функции били тежки. Мястото било шумно, мръсно и
запрашено, без функционираща аспирационна система, а
всички работници в този цех работели еднакво натоварено и получавали кисело
мляко, работно облекло, ръкавици и т.н. Сами по себе си свидетелските показания
не водят до извода, дали спорният трудов стаж е от втора категория, но
съпоставени с останалите доказателства по делото те водят до комплексния извод,
че спорният трудов стаж е с вредност и тежест съпоставима с тази категория. По
делото няма данни шлосер - заварчиците да са полагали труда си в различна
работна среда от тази, в която са работили заварчиците. Цехът/заводът, където е полаган трудът като
„шлосер – заварчик“ е обособен, извършвали са се ръчно операциите по
заваряване. При всички положения както изпълняващите длъжността „заварчик“,
така и тези, назначени като „шлосер – ел. заварчик“, са се намирали в едно
помещение, в цех с лоши условия на трудовата среда.
Когато
жалбоподателят е бил „шлосер – заварчик“ е съчетавал функциите на двете
длъжности, изпълнявал е фактически едни и същи трудови операции, в една и съща
трудова среда, при едни и същи вредности, съпътстващи производството, получавал
е допълнително възнаграждение за полагания от него труд при вредни условия,
специално работно облекло и храна. В тази
ситуация е видно, че ел. заварчика може да изпълнява функцията на шлосер, но
обратното е невъзможно, предвид регулираната професия на заварчика с оглед
безопасност и спецификата на труда. Жалбоподателят е притежавал правоспособност
за заваряване трета степен, която не изисква прецизност в заваряването.
Условията, при които С. е работило са идентични по вредност и тежест с
условията при които са работили лицата, заемащи длъжността „заварчик“ в
монтажния цех и този ЗНО.
Предвид горните съображения съдът намира, че
неправилно АО е определил полагания от жалбоподателя труд като такъв от трета
категория, отказвайки да приложи т. 20 от ПКТП (отм.). Цитираната разпоредба се
прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване или рязане
на метали - черни и цветни, независимо от отрасъла като релевантни са
вредността и тежестта на труда.
Във
връзка с горното следва да бъде взето
предвид и това, че според разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.), трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. В случая, вредните въздействия при дейности по рязане и
заваряване са идентични, независимо от отрасъла, в който се извършват и
независимо от основния предмет на дейност на предприятието. Трудовата дейност
на работника е идентична по характер на технологичните операции и
производствения резултат и не зависи от отрасъла.
В
подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че през целия спорен период
жалбоподателят е бил осигуряван с осигурителни вноски, дължими за втора
категория труд, както и че му е изплащано допълнително възнаграждение за работа
при вредни условия на труд. Следователно за смесената длъжност „шлосер-
заварчик“ следва да се приложат правилата за длъжността „ел.заварчик“ и
положеният до края 1999 г. труд на тази длъжност да бъде признат за ІІ
категория на основание т.20 от ПКТП /отм./.
На
последно място за правна прецизност следва да бъде посочено и това, че по
делото се събраха доказателства, които обуславят приложението на чл.8, ал.2 от АПК. АО е нарушил този принцип за равенство като при едни и същи факти и
обстоятелства е приложил закона по различен начин. Видно е, че има колеги на
жалбоподателя/вж. л. 193 от делото/, работили на същата длъжност като него в
същия времеви период, които са получили право на пенсия за ОСВ, като и при тях
не са били налични длъжностни характеристики и времево разпределение на задълженията
за двете длъжности.
Изложените
мотиви обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1012-04-18#2/19.05.2023г. на директора
на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане №
2113-04-1706#6/02.02.2023г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при същото ТП на НОИ. Поради това същото следва да бъде отменено като
постановено в нарушение на материалния закон. Жалбата е основателна.
Естеството
на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда. На основание
чл.173, ал.2 от АПК, делото следва да
бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Д.Д.С. Заявление с вх.№ .№ 2113-04-1706/03.10.2022г. При спазване
на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за
произнасянето.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя
на жалбоподателя за разноски е
основателно. ТП на НОИ – Велико Търново следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски, които са общо в размер на 900,00 лв.,
представляващи 500,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие и
400,00лв. – депозит за СИЕ.
Воден
от горните мотиви, на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО
Административен съд В. Търново, VII-ми адм. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.С.
Решение № 1012-04-18#2/19.05.2023г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане №
2113-04-1706#6/02.02.2023г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което
на жалбоподателя е отказано отпускането
на лична пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП
на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Д.Д.С. Заявление с вх. №
2113-04-1706 от 03.10.2022г., съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от настоящото
решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да
заплати на Д.Д.С.
с ЕГН **********, направените по делото разноски общо в размер на 900,00
(деветстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.