Решение по дело №1762/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Б., срещу решение № 141 / 31.07.2023г., постановено по АНД № 1243/2021г. на РС Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № РД-09-10/26.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на дружество „Алтависта БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – дружество „Алтависта БГ“ ЕООД, е подал отговор срещу касационната жалба, в който се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез писмено становище, подадена от главен юрисконсулт М. Б..

Ответникът по касация се представлява от представителя по закон – управителя Д. Л., и по пълномощие от адвокат С. Д. от АК Бургас, която поддържа отговора срещу касационната жалба. Претендира разноски по списък.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неправилност на обжалваното решение, с искане да бъде отменено и да се потвърди обжалваното НП.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Несебър потвърдил НП № РД-09-10 от 26.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на дружество „Алтависта БГ“ ЕООД е наложена на основание чл.202 вр. чл.75, ал.4 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) имуществена санкция в размер на 5000.00 лева за извършено по чл.75, ал.4 и чл.83 от ЗВСН административно нарушение, описано така :

Със заповед № 12-455 / 12.08.2021г. Изпълнителният директор на ИАЛВ било разпоредено извършване на проверка на дейността на дружеството – жалбоподател. Проверката била извършена на 17.08.2021г. от служители на ТЗ на ИАЛВ Бургас в склад в комплекс „Амадеус“ в к.к. Слънчев бряг, където били намерени bag in box (мехове от метално фолио) с предполагаем обем 10л., без етикети, поставени в палет в транспортен кашон с надпис „бяло“.

На други транспортни кашони били ръкописно написани думите : „нар“, „праскова“. 14 кашона били с надпис „бяло“, 13 - с надпис „праскова“ и 11 – с надпис „нар“. Посочено е, че липсват задължителни данни, съгласно чл.83, ал.1 от ЗВСН, а именно категорията на лозаро – винарския продукт, обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, наименованието на бутилиращото предприятие, алкохолното съдържание, обем на опаковката, номер на партидата, наличие на сулфити.

Открити били още и 39 броя от същия вид опаковки, поставени в картонени кутии с надпис „Dionis Winery“ и залепени стикери с наименование на виното (бяло, праскова, нар) и надпис „Продукт и патент на Dionis Winery, произведено от Bulgaria/Л. Л. ЕАД“. И на тези стикери липсвали задължителните данни по чл.83 от ЗВСН.

Били представени документи за произход на лозаро – винарските продукти, произведени от регистрирани винопроизводители.

Открити били и самозалепващи се етикети с надписи : „полусладко“, „ягода“, „полусладко малина“, „полусладко нар“, „вино сухо мускат“, „вино сухо мерло“, „вино сухо бяло“.

Продуктите по ЗВСН били складирани с цел разпространение, без спазване изискванията на българското и европейското законодателство относно предлагане, етикетиране и представяне на лозаро – винарско продукти.

Изключително подробно и с необходимата прецизност са описани събраните по делото доказателствени източници, вкл. и процесуалните документи, съставени в хода на административнонаказателното производство.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че били допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да бъде описано нарушението по чл.83 от ЗВСН и обстоятелствата, при които е извършено. Приел е, че не е описана фактическата обстановка по начин, че деянието да е съставомерно по чл.75, ал.4 и/или чл.83 от ЗВСН, което да налага санкция по чл.202 от ЗВСН. Допуснатите процесуални нарушения били съществени, защото довели и до неправилното приложение на материалния закон, доколкото описаната от актосъставителя и приета за установена от административнонаказващия орган фактическа обстановка не обосновава нарушение на материалноправна норма, съдържаща изискване за спазване на определено поведение, за неспазването на което да е предвидена санкция по чл.202 от ЗВСН.

Настоящият касационен състав счита, че решението е законосъобразно като краен резултат, тъй като наказателното постановление е незаконосъобразно, но не по изложените от първата инстанция съображения.

Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са допуснали особено съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, което е основание за отмяна на атакуваното НП. Като основание за налагане на имуществената санкция е посочена разпоредбата на чл.202 от ЗВСН, имаща следното съдържание : „Който превозва, продава или предлага за консумация вина и/или лозаро-винарски продукти и такива продукти от внос, за които не са спазени изискванията за превозването, етикетирането и представянето им по чл. 75 - 77, чл. 79, 80, 82, 83, 86 - 90, чл. 92 - 98, чл. 101 - 104, чл. 110 и чл. 116, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 5000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер [рег. номер] 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци“. Тази разпоредба се прилага тогава когато са нарушени определени задължения при етикетирането и минималната информация, която етикетът следва да носи за потребителя.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в НП се сочи, че се съхранявали „лозаро-винарски продукти“, които по смисъла на ЗВСН могат да бъдат : 1/виненото грозде, предназначено за производство на вино, 2/гроздовата мъст, 3/продуктите, получени от грозде и вино, и 4/продуктите по приложение № 1 (които са категоризирани в 20 пункта) - §1, т.49 от ЗВСН. Изцяло неясно е кой вид/кои видове лозаро-винарски продукти са се съхранявали в търговския обект на жалбоподателя – дали вино или някой/някои от другите видове лозаро-винарски продукти. От документите по преписката става ясно, че са били взети проби от три bag in box с надпис „бяло“, без да е ясно какви са резултатите от пробите и към кой вид лозаро-винарски продукти следва да бъдат отнесени процесните продукти. За резултатите от пробите се споменава в доклада, изготвен от Началникът на отдел ТЗ на ИАЛВ Бургас – че взетите проби от лозаро – винарски продукти били в нормални показатели и в определения допуск за тях. Дори и от този доклад не става ясно какъв вид е изследваният лозаро – винарски продукт, но дори и да беше посочено, изходът на делото не би бил променен, тъй като този вид/видове не са посочени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в НП. За останалите продукти, посочени в НП като лозаро – винарски продукти, не е изобщо ясно дали са такива.

Описаното нарушение на процесуалните правила е дотолкова съществено, че е отнело възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се защити по обвинението и поставя проверяващия съд в невъзможност да провери правилността на обжалваното НП.

Като краен резултат, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на касационната жалба, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 600.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на ИАЛВ.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 от 31.07.2023 г., постановено по АНД № 1243 / 2021 г. по описа на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното, [населено място] 1113, [улица], бл.1, да заплати на дружество „Алтависта БГ“ ЕООД, [ЕИК], седалище [населено място], к.к. Слънчев бряг, к-с Амадеус, представлявано от Д. В. Л., сумата 600.00 (шестстотин) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.