Решение по дело №192/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 260019
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20204440200192
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Червен бряг, 13,11.2020г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                                    

РАЙОНЕН СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, първи наказателен състав в открито заседание на     четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета  година, в състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Павлина Плючарска и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД № 192 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производство с правно основание чл.59 ЗАНН .

Образувано  е по жалба на С.Ц.П. с ЕГН **********, адрес: *** против НП  № 1526/28.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с  което на жалбоподателя за това, че на 30.11.2019г. в землището на село Г., общ. Червен бряг, на шосеен път гр. Червен бряг - с. Г., в качеството си на ловец в ЛРД-с. Г., е извършил ловуване, като превозва 1 бр. кожа от сърна, разпознаваема част от дивечов продукт, с МПС с рег. № nnnбез да притежава писмено разрешително за лов на сърна – нарушение на чл. 85 пр. 3 от закона за лова и опазване на дивеча, вр. с чл. 43 ал. 2 пр. 10 от същият закон, във връзка с чл. 57 ал. 1 от Закона за лова и опазване дивеча му е  наложено административно наказание – „Глоба в размер на 200лв.“, лишен е от право да ловува за срок от три години и му е отнет в полза на държавата 1 бр. ххх „Х.Г.“, без регистрационни номера с пазарна стойност 2800 лева. 

Посочва се в жалбата, че жалбоподателя не е извършил соченото нарушение. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление  като незаконосъобразно и неправилно.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,  се явява. Представлява се от адв. Ц.А. от ПлАК, който  моли съда да отмени НП-то като незаконосъобразно.

Адм.наказващия орган – Директора на РДГ Ловеч редовно призован  се представлява от пълномощника Ц.Й. и  взема становище по жалбата, че същата е неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от приложеното НП е, че същото е връчено на жалбоподателя на 03.06.2020г. а жалбата е подадена на 04.06.2020г.

Разгледана по съществото жалбата е частично основателна.

             От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е законен ловец и член на ловна дружинка в с. Г.. На посочената в акта дата, жалбоподателя намерил кожа от сърна, който я е разпознал именно като такава и решил да я вземе. С него бил свидетеля  М. П.. Взел кожата и я сложил в автомобила си и потеглили за с. Г.. Като стигнали в селото, се обадил на кмета на Г. – свидетеля М.. М. го посъветвал да предаде кожата на горските, но на следващия ден, тъй като вече било късно и заедно седнали да се почерпят, като употребили алкохол. След това жалбоподателя потеглил с автомобила си и бил спрян от полицейски служители – свидетелите Л.В. и Б.П.. За това, че управлявал автомобила след употреба на алкохол същите съставили акт на  П. и в хода на проверката забелязали в колата ловна пушка и кожа от животно. Уведомили служителите на РДГ – свидетелите Х. и  Румен П.. Те пристигнали на място и установили, че жалбоподателя е законен ловец който притежавал законно намереното оръжие и че кожата от животно е от сърна.

Така установената фактическа обстановка се кредитира от съда и се доказва от показанията на всички свидетели, които са взаимно допълващи се и не противоречиви . Така приетата за установена обстановка се потвърждава и от жалбоподателя.

От нея безспорно се доказва, че С.П. е превозвал намерена разпознаваема част от дивеч – кожа от сърна, без да има писмено разрешително за лов на сърни. С това свое деяние е осъществил състава на чл. 84 от ЗЛОД и административно наказващия орган му е наложил наказание в най ниския предел на нормата – 200 лв.

Факта, че е имал намерение да я предаде на служители от РДГ би имал значение в случай че спрямо него е образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер, но е правно ирелевантен за административното нарушение, което е извършил.

Само по себе си, извършването на гореописаното нарушение по чл. 85 от ЗЛОД обуславя носенето на отговорността по чл. 94, ал. 1 от с.з., а именно лишаване от право на ловуване за срок от три години.

В тази част обжалваното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Следва да се посочи, че от наказващият орган не са представени, абсолютно никакви доказателства относно вида и собствеността на отнетото МПС и връзката му с извършеното деяние. Като елемент от фактическия състав е посочено, че деянието е извършено с моторно превозно средство с регистрационен номер ЕН 1979 КВ. Липсва марка, модел, вид превозно средство и чия собственост е.

Същевременно като вещ, послужила за извършване на нарушението е иззет един брой ххх Х.Г.“, без регистрационни номера, с пазарна стойност е посочено, че е 2 800 лева.

В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че иззетия ххх е негов и е с пазарна стойност 4000 лева. В подкрепа на твърдението си представя удостоверение за застрахователна стойност от ххх“ с изх. № 38 от 27.08.2020г.

За превозването на кожата от сърна на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 200лв. и е лишен от право да ловува за три годишен срок.

 При това положение извършеното отнемане на процесният автомобил, чиято застрахователна стойност е 4 000 /четири хиляди/ лева, е очевидно несъразмерно на характера и тежестта на извършеното нарушение, но освен това то е осъществено и в разрез с Постановление № 2/15.12.1978 г. по н.д. № 2 от 1978 г. на Пленума на ВС, в което се сочи, че само: "ако в специалния закон липсва съответната разпоредба за отнемане в полза на държавата, следва да се прилагат чл. 20 от ЗАНН и чл. 53 от НК, при положение, че са налице условията за това ...". В случая в ЗЛОД липсва "съответна разпоредба", която да обвързва отнемането на вещи послужили за извършване на нарушението в полза на държавата, с преценката за съответствие на стойността на отнетото с характера на тежестта на административното нарушение. Такова предвиждане е налице в разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН съгласно, която: "Отнемането по ал.1 и 3 не се допуска, когато стойността на Вещите, явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго."

Същевременно що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанията, следва да се има в предвид и че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо нарушението, т.е. несъмнено размерът на отнетото в полза на държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерно на вида и тежестта на нарушението.

Именно административно наказващият орган трябва да докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на вещите, като ангажира необходимите и относими доказателства относно собствеността им и за съответствието между стойността им. По отношение на последното изискване е следвало в самото НП да се изложат мотиви за наличието на подобно съответствие, каквито в случая няма.

Съда намира за необходимо да посочи, че тежестта да докаже твърдяното нарушение е именно на административно наказващият орган и в този смисъл негов е ангажимента да събере и предостави всички относими по делото доказателства. Липсват доказателства относно това дали процесното МПС е лично на нарушителя или е на трето лице, респективно ползвано със или без съгласието на собственика.

Нещо повече нито в АУАН, нито в НП е посочено чия собственост е отнетата вещ, нито как е определена стойността й.

Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част , като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

           Предвид горните съображения  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

Потвърждава  като правилно и законосъобразно НП  № 1526/28.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с което на С.Ц.П., с ЕГН ********** *** за това, че на 30.11.2019г. в землището на село Г., общ. Червен бряг, на шосеен път гр. Червен бряг - с. Г., в качеството си на ловец в ЛРД-с. Г., е извършил ловуване, като превозва 1 бр. кожа от сърна, разпознаваема част от дивечов продукт, с МПС с рег. № nnnбез да притежава писмено разрешително за лов на сърна – нарушение на чл. 85 пр. 3 от закона за лова и опазване на дивеча, вр. с чл. 43 ал. 2 пр. 10 от същият закон, във връзка с чл. 57 ал. 1 от Закона за лова и опазване дивеча му е  наложено административно наказание – „Глоба в размер на 200лв.“ и е лишен от право да ловува за срок от три години

Отменя като незаконосъобразно НП  № 1526/28.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с което на С.Ц.П., с ЕГН ********** *** му е отнет в полза на държавата 1 бр. ххх „Х.Г.“, без регистрационни номера. 

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен  съд гр.Плевен.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: