О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер 260485 22.04.2021г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№236 по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.1
във връзка с чл.411 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се
разпореждане на Пещерски районен съд №260005 от 05.01.2021г. постановено по
ч.гр.д№5/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление на „А1 Б.“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К.“ №1,
представлявано от А.Д. и М.М., чрез юрисконсулт К. против Й.П.В. ***, за сумата
от 1045.28лв, неустойка по договор №********* и по договор за продажба на
устройство на изплащане № М5643874.
В частната си
въззивна жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от заявителя в
заповедното производство „А1 Б.“ ЕАД, с
вх.№260441 от 26.01.2021г. се поддържа, че претенцията е отхвърлена за сумата
от 1445.28лв представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договор.
Твърди се, че заявителят е посочил как е формирана всяка една от неустойките,
обратното на което било прието от съда, както и че е прието, че клаузите са
нищожни без да е посочена причината за
това. По отношение на размера на неустойката
се поддържа, че той е съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, имаща сила на
съдебно решение, след като е потвърдена от СГС, който направил преценка за
действителността на клаузата и я е потвърдил като равноправна и действителна.
Допълва, че всяка от услугите е
уговорена с отделно приложение към общия
рамков договор и за всяка една от тях се дължи отделна неустойка; че
неустойките са съобразени и с КЗП и не надвишават тримесечни абонаментни такси
по отношение на услугата, за която са начислени. Като следващ довод се
поддържа, че отстъпките от цената на устройствата се явява неустойка, начислена с оглед закупуването на
устройство на изплащане на преференциална цена с оглед минималния срок на
договора, поради което счита за неправилно разбирането на заповедния съд,
че неустойките породени от различни
договорни основания, към един и същ рамков договор са прекомерни заради общия
размер който същите генерират.Твърди се,
че неустойките са начислени поради
срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е
получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни отношения би
получавал на други цени. Акцентира, че отстъпката и ценообразуването е именно
заради срочността на ангажимента на абоната.Счита, че отхвърлянето на
неустойките за прекратяване на срочни договори по съображенията изложени от
съда обезсмисля прилаганите отстъпки от оператора за дългосрочна обвързаност и поставя дружеството
в неравностойно положение спрямо абоната, доколкото операторът е планирал и
извършил разходи, за да осигури качествено предоставяне на услугата с оглед
спазване на двугодишния срок на ангажимента. Посочва, че абонатът е запознат
предварително с условията на договора, с уговорен в нега размер на неустойката
и избор да не се ангажира със срок избягвайки по този начин начисляването на
неустойки. Коментира, че договорната неустойка е предварително договорена между
страните оценка на вредите, настъпили от неизпълнението на едно задължение и че
съдът отхвърляйки неустойката в цялост отхвърля идеята на неустоечната клауза и
създава предпоставки за обезсмисляне срочността на договорите, с което се
поощрява недобросъвестната страна да се възползва от облагите на срочността на договора и да не подлежи на
санкция за нарушаването й, като по този начин стимулира неправомерното
поведение на една от страните. Според жалбоподателя, мотивите на съд не
кореспондират със съдебната практика на Европейския съд, като се визира решение
на Съда
(пети състав) от 22 ноември 2018 година по дело C-295/17 (MEO - Serviços
de Comunicações e Multimédia SA срещу Autoridade
Tributária e Aduaneira, според което, в договорите между
телекомуникационен оператор и потребителите е възможно да се предвижда, че ако
по искане или по вина на клиентите, продуктите и услугите бъдат дезактивирани
преди изтичането на договорния минимален срок на обвързаност, операторът има
право на обезщетение съответстващо на договорения размер на една месечна
абонаментна вноска, умножен по разликата
между предвидения в договора минимален
срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите са били предоставяни; че
в случай на предсрочно прекратяване на договора
от страна на абоната, неустойката съответства на размера на абонаментните вноски за целия минимален срок
на обвързаност, макар на клиента да не се предоставят услуги до края на този
срок; че посочената сума се определя като
неустойка и се дължи за неспазването на минималния срок на обвързаност;че
целта на тази неустойка е да бъдат възпирани
клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора
през минималния срок; че с нея се цели да се гарантира, че операторът ще получи
същите печалби като тези, които би получил ако договорът не беше прекратен по
вина на абоната преди изтичането на минимално определения срок на обвързаност,
както и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок като
сумата, дължима за неспазване на минималния срок на обвързаност, представлява
насрещна престация за определяема доставка. Предвид изложеното частният жалбоподател
поддържа, че определянето на неустойката в размер на едва три месечни абонаментни такси не противоречи
на българското законодателство и е в пъти по-нисък от определения от други
телекомуникационни оператори в ЕС. Поддържа още, че неустойката не се измерва
само с обезщетение на претърпените вреди, и е важна за естеството и дейността
на телекомуникационните оператори, поради което и СЕС /Съда на Европейския
съюз/ не я определя като нищожна.Като следващ довод се поддържа, че е право на
оператора да претендира цени за отстъпки на устройствата, предоставени абоната
с оглед на минималния срок на тарифно обвързване или цена на оборудването, което
същият не е върнал след края на срока на договора, въпреки, че същото му е
предоставено за използване само с оглед на заявената услуга, което според
жалбоподателя не може да се приеме, че представлява скрита неустойка или
нарушава добрите нрави,доколкото вредата, която нанася абоната на оператора,когато откаже да върне
оборудването е непосредствена и операторът няма друга възможност освен да претендира
цената на това оборудване като своеобразна компенсация. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и се постанови издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните неустойки.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
На 05.01.2021г. пред Пещерски районен
съд е инициирано заповедно производство /ч.гр.д.5/2021г./ от заявителя „А1 Б.“
ЕАД, ЕИК-*********, седалище гр.С., против длъжника Й.П.В., ЕГН-********** ***,
с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, представляваща парично вземане в размер на 2730.66лв ведно със
законната лихва върху цялата сума от
датата на депозиране на заявлението, представляващо неизпълнение на
договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи. В т.12 от
заявлението “Обстоятелства, от които произтича вземането“, е посочено, че по
Договор №********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
със системен партиден номер М5643874, сключен между страните/ с предишно
наименование на дружеството Мобилтел ЕАД/, задълженията за периода 13.01.2010г. до 28.07.2020г. са на
обща стойност 2730.66лв, формирани от: 1. неизплатени суми за ползвани и неизплатени
електронни съобщителни услуги на обща стойност от 590лв,/за които са
издадени първите 6бр.фактури, описани в заявлението с падеж за периода
02.02.2020г. до 02.07.2020г./; 2.неплатени суми за устройство по договор
за продажба и изплащане на обща стойност 1092.50лв/-следващите 7 по ред
броя фактури с падеж от 02.02.2020г. до 28.07.2020г./; 3.Начислени
неустойки на общ размер на 1047.28лв, от които 264.93лв, представляващи неустойки в размер на 3 /три/
стандартни месечни такси без ДДС/по три фактури, с падеж 14.06.2020г., сумата
от 311.69лв неустойки за дадена
отстъпка от цената на услугата по предпоследните три фактури; 468.66лв неустойка за
дадена отстъпка от цената на устройство, с падеж 14.06.2020г. и сумата от
2лв обезщетение да обработка
просрочени вземания, с падеж 05.02.2020г. За претендираните неустойки е
посочено от заявителя, че същите се дължат за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
тъй като при неплащане на дължимите суми
след изтичането на срока за плащане, при спазване на чл.54.12 от общите условия
във връзка с разпоредбите за отговорност и приложенията към договора, договорът
с абоната се счита за едностранно
прекратен по вина на абоната.Допълнено е, че неустойките са изчислени при
спазване на договора и съдебна спогодба между КЗК и Мобилтел по
гр.д.№12268/2014г. и документирана в протокол от 21.04. 2016г. на СГС според която
спогодба максималния размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка, като абонатът дължи на оператора и възстановяване на част
от стойността на отстъпените абонаментни планове и от пазарните цени на
крайните устройства/закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане и съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
За да откаже да издаде заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за процесните неустойки изчислени в общ размер на 1045.28лв по
договор №********* и по договор за продажба на устройство на изплащане №М5643874, Пещерският районен съд е посочил,
че заявителят претендира неустойка в размер на
3 стандартни месечни такси с
ДДС от 64.98лв, а след това е
претендирал на същото основание неустойка
в размер на 199.95лв или общо неустойка от 264.93лв.Преценено е от заповедния
съд, че не става ясно как е формирана окончателната сума за неустойка от
264.93лв в случай на предсрочно
прекратяване на договора, която не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за срочен
абонамент поради което искането е неоснователно. Посочено е, че отделно от това
заявителят претендира неустойка от 311.69лв неустойка за дадена отстъпка от цената на услугата и неустойка в размер на 468.66лв за дадена
отстъпка от цената на устройство, каквито неустойки изобщо не били договаряни
от страните в договора, поради което такива не следва да се присъждат. Посочено
на последно място, че постигната спогодба между оператора и КЗК не може да
замести нищожни клаузи и да обвързва
потребители в потребителски договори.
Разпореждането
е неправилно.
Заповедният съд се е произнесъл с
обжалваното разпореждане по отношение на претендираните неустойки при
нередовност на заявлението съгласно чл.127 ал.1 от ГПК по договор №********* за
електрони съобщителни услуги и за
устройство по договор за продажба на изплащане със системен партиден номер
М5643874. Няма посочена от заявителя „А1 Б.“ ЕАД нито дата на която са сключени
договорите нито за какъв срок са сключени, нито какви неустойки са предвидени
за всеки един от договорите и за всяка една от предоставяните услуги и устройства.
В обстоятелствата по т.12 от заявлението изобщо не се сочи дали тези договори
имат приложения, от кога и какво отношение имат към претендираните неустойки по
основание и по размер. Изложените в
табличен вид данни за задълженията, с
издадени счетоводни документи, в последните 7/седем/ позиции е посочено, че
фактурите са само по един и същ партиден номер на договора №5643874 без да е
посочена датата на като е сключен, за какъв срок, има ли приложения или
изменения , прекратен ли е предсрочно, кога и как и защо, и за кой период се
отнася претендираната неустойка. Самият жалбоподател в жалбата си твърди, че
приложенията към договорите по които се претендират отделните неустойки са
няколко, но също не ги индивидуализира и конкретизира.
Към заявлението са представени няколко договора от
различни дати с множество приложения към тях и Общи условия без да е
конкретизирано кой договор какви приложения има, кога е прекратен и основанието
за това, как е формиран размера на неустойката
и на какво основание, за коя от услугите се претендира, по кое
приложение и към кой договор, кои ОУ са действали към момента на прекратяването
на договора. Приложени са от
заявителя общо 5/пет/ договора и 13 приложения, като не става ясно коя неустойка
по кой договор или приложение се отнася, както по кои Общи условия се претендира
и защо. Както се посочи според подаденото заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК заявителят основава вземанията си на договор №*********
за електрони съобщителни услуги и за
устройство по договор за продажба на изплащане със системен партиден номер
М5643874. без обаче да уточнява конкретно на кой или кои
от представените договори и приложения се
позовава, като се има предвид, че те са общо 5 /пет/ на брой и то от различни дати. Общото между всички
представени договори е, че съгласно тях страните се договорили заявителят да
предоставя на длъжника електронни съобщителни услуги, при което всяка избрана
от абоната услуга или пакет услуги, в това число срок на ползване, ценови
условия, приложими общи условия, се описват в приложение, представляващо
неразделна част от договора /рамковия договор/. Съгласно договорите влизането в
сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване да договора за всяка
отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойка или обезщетения, се
посочват в съответното приложение.
Както се посочи към всеки от тези
договори са налице сключени множество приложения, в това число за ползване на
различни тарифни планове за СИМ карти, за ползване на цифрова телевизия, за
ползване на интернет, а по силата на представените договори за продажба на
изплащане, на длъжника са продадени на изплащане различни електронни
устройства. Всички описани приложения и договори за продажба на изплащане са с
различен срок и с различни условия, касаещи отговорността за неизпълнение, в това
число правото на неустойка.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен състав
прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на
всички изисквания на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, а
когато вземането произтича от потребителски договор, към заявлението се прилага
и самия договор, заедно с всички негови приложения, изменения и общи
условия- чл.410 ал.3 от ГПК. Независимо, че в производството по издаването
на заповед по чл.410 от ГПК, съдът не следи за действителното съществуване
на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който произтичат
претендираните със заявлението вземания, заявлението следва да отговаря на
всички изисквания за редовност на искова молба, тъй като целта на заповедното
производството е да се провери дали твърдяното вземане е спорно или безспорно.
Освен това, ако против заповедта за изпълнение длъжникът направи възражение,
искът за съществуване на вземането може да се предяви само за вземания и
тяхното основание, които са били наведени в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Именно по тези причини в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземанията следва да бъдат конкретизирани и индивидуализирани по
размер, основание и период.
Всяко вземане на заявителя, в това число
вземанията му за неустойка при неизпълнение, са отделни за всеки един от
рамковите договори и за услугите по всяко приложение към тях. Характер на
самостоятелно вземане има и вземането за неустойка по всеки отделен договор за
продажба на изплащане. Ето защо, за да бъде редовно заявлението по смисъла
на закона, заявителят следва да е посочил неустойка по кое отделно
приложение към кой рамков договор претендира и в какъв размер, съответно да
изложи твърдения възникнало ли е основанието за търсене на неустойка, а именно
прекратен ли е предсрочно договора за конкретната услуга и то по вина на
абоната. По аналогичен начин в заявлението следва да е посочено по кой от
отделните договори за продажба на изплащане се търси неустойка, в какъв размер
и тя за всеки договор и на какви конкретни факти се основават твърденията за
право на неустойка /евентуални връзки с конкретен договор за електронна
съобщителна услуга, неплащане на погасителни вноски и други/. В разглеждания случай в заявлението е
налице пълна липса на конкретизация на отделните вземания за неустойка и
тяхното основание, като заявителят се е задоволил единствено с посочването на
общ номер на рамков договор и с твърдения, че поради неплащането на дължими
суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от оператора. Изцяло липсва
конкретизация за кой от всички договори се отнасят тези твърдения, още повече,
като се има предвид, че договорите са с изтекъл срок, поради което принципно
въпросът за неустойка за предсрочно прекратяване не би могъл да стои. Пълна
липса на конкретизация е налице и по отношение неустойката за възстановяване на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
като не е посочена дори минимална информация по кой от всички договори се търси
неустойка и за кое устройство.
Наличието на индивидуализация и
конкретизация на вземанията за неустойка е било необходимо, както с оглед
формалните изисквания на чл.127 ал.1 във връзка с чл.410 ал.2 от ГПК, така
и с оглед преценката дали искането за който и да е от компонентите на
неустойката, не се основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза
от договора или общите условия.
Ето защо въззивният съд намира, че в
съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК районният съд е
следвало да остави заявлението без движение, като даде указания до заявителя за
уточняване на обстоятелствената част и петитума му във връзка с претендираните
неустойки по договорите и едва след постъпване на уточненията да извърши
преценка за основателността, респективно неоснователността на претенцията и
евентуално наличието на неравноправни договорни клаузи или е налице
противоречие със закона и добрите нрави. Тези съображения налагат отмяна на
разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на Пещерски районен
съд за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението.
Разноските направени за настоящото
производство следва да се съобразяват при произнасянето на Пещерския районен
съд, в зависимост от резултата по заявлението.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на Пещерски
районен съд №260005 от 05.01.2021г. постановено по ч.гр.д№5/2021г. по описа на
същия съд, с което е отхвърлено заявление на „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К.“ №1, представлявано от А.Д. и М.М.,
чрез юрисконсулт К. против Й.П.В. ***, за сумата от 1045.28лв, неустойка по
договор №********* и по договор за продажба на устройство на изплащане №
М5643874.
ВРЪЩА делото на Пещерски районен съд за произнасяне от стадия на даване на указания
на заявителя „А1
Б.“ ЕАД за привеждане на
заявлението в съответствие с изискванията разписани в разпоредбата на чл.410
ал.2, чл.127, ал.1 и 3 от ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.