№ 1304
гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. П. против О. В. Т.,
с която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., находящ се в местност
„Е.“, с площ от 138 кв.м.
Ищцата твърди, че е наследник на Димитър Станев Петков и Елена Й.ова
Петкова, б. ж. на гр. Д., както и че на 5.11.1964 г. първият е закупил дворно
място с площ от 600 кв.м., с административен адрес: с. Д., съставляващо
парцел XVIII-601 в кв. 60 по плана на селото. Заявява, че по силата на приетия
регулационен план на гр. Д., поземленият имот е разделен и претърпява
редица изменения на регулационните граници, като понастоящем част от
гореописания имот е обособена като поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 138 кв.м., с административен адрес: гр. Д., м. „Е.”, а останалата част
от имота е обособена като поземлен имот с идентификатор 20242.500.1023, гр.
Д., ул. „Щастливеца“ № 28, в който родителите й са изградили своето семейно
жилище. Сочи, че наследодателите й са владели имота както в старите му, така
и в настоящите му граници, като са имали съзнанието, че са единствени
собственици на имота и са довели това до знанието на бившия собственик,
съседите и официалните институции. Твърди, че след смъртта на
наследодателите й именно тя стопанисва имота, осъществявайки всички
1
необходими дейности по поддръжката му. Заявява, че в началото на 2020 г. е
заявила получаване на скица за имота от СГКК, гр. Велико Търново и е
установила, че имотът е отбелязан като общинска собственост, на основание
заповед на директора на ОД „Земеделие” по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ,
одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Счита, че не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а дори да се
допусне, че имотът не е бил част от закупения през 1964 г. парцел XVIII-601,
то на основание чл. 79, ал. 1 ЗС е придобила собствеността върху същия
посредством 60-годишно постоянно владение.
Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и
изрично признава същия. Сочи, че съгласно разписния лист към плана на гр.
Д., одобрен със Заповед № 937/27.2.1959 г., парцел ХVIII-601 от кв. 60 е
отразен като собственост на Димитър Станев Петков, а според разписния лист
към последващия план на гр. Д., одобрен със Заповед № 166/29.1.1985г.,
същият собственик е вписан и по отношение на съответстващия ПИ 1023, за
който е отреден УПИ XXX-1023 от кв.65. Заявява, че в резултат на
реализираните регулационни изменения, част от имота действително е
изключена от границите на населеното място, поради което към настоящия
момент тази част формално фигурира като ПИ с идентификатор *** по КККР
на гр. Д. и се води частна общинска собственост. Твърди, че за имота не е
съставян акт за общинска собственост, нито по отношение на същия са
извършвани действия по управление и/или разпореждане, а единствено е
предоставен на О. В. Т. от комисията по чл. 19, ал. 3 ЗСПЗЗ.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска
и също счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение по
чл. 237 ГПК.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание
на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като
2
съображенията за това са следните:
В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй
като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда
да мотивира решението си по същество.
По разноските:
От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, но от
изложеното в исковата молба и от представените доказателства не се
установява с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на
делото, като същият изрично е признал предявения иск. Представеното с
исковата молба решение за предоставяне на достъп до обществена
информация също не свидетелства за поведение на ответника, с което
последният да е дал повод за завеждане на делото, като в тази връзка
единствено следва да се посочи, че към датата на постановяване на
въпросното решение ответникът не е имал законово основание да заличи
процесния имот от заповедта на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“.
При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Велико -
Търново, БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета ***, че А. Д. П., ЕГН
********** е собственик поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Д., находящ се в местност „Е.“, с площ от 138 кв.м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория:
девета, при съседи: поземлен имот с идентификатор 20242.89.606, поземлен
имот с идентификатор 20242.89.602, поземлен имот с идентификатор
20242.500.1023, поземлен имот с идентификатор 20242.500.1022, поземлен
имот с идентификатор 20242.89.600 и поземлен имот с идентификатор
3
20242.89.598.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4