№ 104
гр. Б......., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б......., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело
№ 20241210101893 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.
Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б......... ап. 20, чрез
пълномощник адвокат Д. М. М., против „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... представлявано от Б.
И......... Н............
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :
- да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит №
441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи финанс" ЕООД, с
ЕИК: *********, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК;
-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
паричен заем № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи
фпнамс’ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........... представлявано от Б. И......... Н..........., предвиждаща заплащането на
неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от 3ПК.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 09.06.2023 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 441063, като страните са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700 лева, а размерът на
погасителния план е 210 дни, с годишната лихва - 40,15%, а ГПР - 48,44%,
1
като размерът на общата сума възлиза в размер на 792,40 лева.
Сочи се, че от сайта на кредитора, става ясно, че същият е посочил, че
„Потребителите, изтеглили бързи кредити от MiniZaem.bg се задължават
според Общите условия да предоставят обезпечение по кредита до размера на
главницата, като представят банкова гаранция или осигурят двама
поръчители. При непредоставяне на обезпечение по кредита се начисляват
допълнителни разходи."
Посочва, че в чл. 3, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните
се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, в чл. 3, ал. 2 -
страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па задължението си по чл.
3, ал. 1 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи па заемодателя неустойка.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 291,60
лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва
да върне е 1084,00 лева.
Смята се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и
на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Смята се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не но-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка oт страните по договора, като не му е предоставено копие от
Общите условия, не му с предоставено копие от договора за него, процесният
договор не е подписан oт кредитополучателя на всяка страница, съгласно
изискванията на ЗПК.
Твърди се, че копие от договора, СЕФ и погасителен план не е
предоставен на ищеца, като съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПK договорът следва да
бъде подписан „в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора", а
в настоящия случай това не е било извършено, тъй като се твърди, че копие от
договора не е бил предоставен на Б. Ц..
Смята се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
по кредита.
Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което се твърди, че е в пряко
противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.
10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Сочи се, че в договора единствено е посочен годишен
лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Сочи се, че описаните в съдържанието на
договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка)
2
водят до различен размер на ГПР от посочения, като в тази връзка се цитира
Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС.
Смята се, че допустимият ГПР е многократно над максимално
допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от
кредитора.
Счита се клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка, в случай
на непредоставяне на поръчител за недействителна. Посочва се, че в правната
доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби /Решение
№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г.,
Решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (Б.......) с акт от 21
ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и па Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС/.
Посочва се, че в настоящият случай се касае до еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Смята се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай, че не предостави в
петдневен срок от сключването му обезпечение-поръчители /солидарен
длъжник/, който от отговарят на определени съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви
условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това се сочи, че
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното се твърди, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за
ответника да са настъпили вреди oт непредоставянето на обезпечение) е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщешгелпа и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. но т. д. № 1/2009 г. па Върховния
Касационен съд/.
Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Подобна неустойка се сочи, че обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. ЗПК. Счита се, че
3
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораториа лихва е недопустимо.
Твърди се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от
ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая се
сочи, че кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо
да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието
плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята се, че от горното е
изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде
предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от
ЗЗД при непредставено обезпечение. Счита се, че ако кредиторът е имал за
цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит,
каквато е обичайната практика при предоставяне па обезпечени кредити. Дори
да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение
да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то се смята, че това плащане
не се явява неустойка по смисъла на закопа, а възнаграждение, дължимо под
условие. Посочва се, че това е така, тъй като последиците от неизпълнението
на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици
от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, твърди се,
че договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Счита се, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смята се още, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно па основание
чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи финанс" ЕООД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлява
печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Ето
защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Отделно от това се смята, че клаузите в процесния договор не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147
ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с
останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици.
4
Смята се още, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закопа, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване па добрите нрави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
С разпореждане № 2260/22.07.2024 г., след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК,
съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата
към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може
да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на
ответника и връчен на 01.08.2024 година.
В указания от съда едномесечен срок на 27.08.2024 г. ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва сключването на
договор за кредит между страните. Оспорва се съдържанието на твърдения
договор за кредит. Оспорва се наличието на твърдените договорни клаузи.
Сочи се, че липсват доказателства, че между страните е сключен
твърдения договор за кредит; липсват доказателства за разменени
волеизявления между страните, от които е видно, че между страните е
сключен договор за кредит, поради което се оспорва сключването на договора
за кредит.
С оглед на горното се иска отхвърляне предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Претендират се сторените по делото разноски.
С определение № 1848/16.09.2024г. съдът е насрочил открито съдебно
заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към
процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В писмени молби, подадени от пълномощник се
поддържат предявените искове, по същество на делото се пледира за
уважаване на предявените искове. Представен е списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, редовно
призован, не се явява законен и процесуален представител. В депозирани
молби сочи, че поддържа депозирания писмен отговор. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От страна на ищеца към исковата молба е представено единствено
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит –
5
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Видно от същото е, че в Част I като кредитор е
посочено „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, посочен е размер на кредита –
700 лв., срок на договора за кредит – 210 дни, сума за връщане – 792,40 лева;
сума за връщане – 1084 лева при непрдставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 и
изплащане на погасителните вноски в срок; дата на палщане – 05.01.2024
година, като в Част II т. 6 - 1 и 3 е материализиран погасителен план при
представяне на обезпечение и непредставяне на обезпечение. Видно от СЕФ,
че уговорения годишен лихвен процент е 40,15 %, а ГПР е 48,44 %. Накрая на
представеното Приложение № 2 е отразено: За кредитора: Б. Н...........
/управител/ и дата 09.06.2023 година.
Видно от приложената и изискана справка от БНБ, заведена с вх. №
21511/26.09.2024 година /л.37-41/ се установява, че същата е издадена за
кредитополучател Б. Е. Ц., от която става ясно, че в системата на ЦКР са
налице данни за предоставени за периода от 30.09.2019 година до 31.08.2024
година кредити от финансова институция „Изи Финанс“ ЕООД, както следва:
Договор № 306030 от дата 05.08.2020 година за сумата от 300 лева; Договор №
309160 от дата 03.09.2020 година за сумата от 500 лева; Договор № 316309 от
дата 06.11.2020 година за сумата от 600 лева; Договор № 319075 от дата
02.12.2020 година за сумата от 700 лева; Договор № 358728 от дата 21.10.2021
година за сумата от 200 лева; Договор № 367299 от дата 24.12.2021 година за
сумата от 300 лева и Договор № 441063 от дата 09.06.2023 година за сумата от
700 лева, като в справката е отразено движението по същите и е видно, че
няма отразяване за тяхното погасяване.
Съдът с протоколно определение от дата 29.11.2024 година е задължил
ответника да представи копие от цитирания в исковата молба договор за
потребителски кредит № 441063/09.06.2023 година, но същото на основание
чл. 153 ГПК е отменено, тъй като ответникът поддържа становище, че няма
сключен договор за кредит с ищеца, поради което оспорва съществуването му.
По делото други писмени доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове при условията на евентуално съединяване с правно
основание чл.26, ал. 2, предл. 3, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.22 и сл. ЗПК
вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, чл.10а, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с чл.19
ЗПК вр. с чл.143и 147 ЗЗП, на евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗПП, с
които се иска да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски
кредит № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи финанс"
ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19
ЗПК; -при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска
да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
6
паричен заем № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи
фпнамс’ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........... представлявано от Б. И......... Н..........., предвиждаща заплащането на
неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от 3ПК.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на
договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо
страните по нищожния договор.
По същество, са неоснователни, поради следните съображения:
В тежест на ищеца по главния и евентуалния иск е да докаже
твърдението си за сключен между страните договор с посоченото съдържание,
че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен
между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този
факт извличат изгодни правни последици.
В тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението му; да докаже в процеса, в случай, че
ищецът установи сключването на договор между страните, че клаузите на
договорите за кредит не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че
клаузите на договорите за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени
по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да докаже
възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи,
че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи
валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че
сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване
на императивните материалн норми. Да се установи,че при скл. на договора не
е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една
оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е
неравноправна.
По делото от страна на ищеца не се ангажираха доказателства, че е
налице сключен между страните договор за потребителски кредит № 441063
от дата 09.06.2023 година. Единствено е представен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити – Приложение № 2
към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителските кредити с уговорени в същите
параметри, но същото не представлява доказателство, че е налице сключен
договор за кредит. Това е преддоговорна информация, която се дава на
кредитополучателя при евентуално сключване на договор за кредит и не
доказва сключването на договор за кредит с посочените в Приложението
параметри.
В действителност от Българска народна банка е представена
информация за кредитните договори за лицето Б. Е. Ц., от която справка е
видно, че е регистриран договор за потребителски кредит № 441063 от дата
09.06.2023 година, но от същата става ясно единствено, че сумата на кредита е
7
700 лева, че към 31.07.2023 година главницата е 700 лева, балансова
експозиция 1064 лева и такси и други разходи са посочени 292 лева, но от тази
справка не става ясно какви са параметрите на този договор.
В случая ищецът, в чиято доказателствена тежест е да докаже
сключването на договора, който твърди, че е сключен с посоченото
съдържание, не е ангажирал доказателства за това.
В тежест на ищеца е да докаже именно наличието на сключен между
страните договор с посоченото в исковата молба съдържание, което от
приложените по делото доказателства не се доказа, поради което и съдът е в
невъзможност да се произнесе дали са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуално чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.11, чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски
кредит, както и дали са налице основания за прогласяване нищожността на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от 3ПК на посочената в исковата молба клауза на чл. 3, ал. 2 от
Договор за паричен заем, тъй като такъв договор не е представен по делото.
Съдът с протоколно определение от дата 29.11.2024 година е задължил
ответника да представи копие от цитирания в исковата молба договор за
потребителски кредит № 441063/09.06.2023 година, но същото на основание
чл. 153 ГПК е отменено, тъй като ответникът поддържа становище, че няма
сключен договор за кредит с ищеца, поради което оспорва съществуването му.
За да се приложи неблагоприятната последица в хипотеза на чл.190 от ГПК
трябва да е сигурно, а не само да се предполага, че у страната се намира или не
може да не се намират исканите писмени доказателства, но тя не ги представя.
В случая страната поддържа, че не е сключила договор с ищеца. Прилагането
на разпоредбата на чл.190 от ГПК и чл. 161 във вр. с чл.190, ал. 2 от ГПК е
свързано и е възможно, когато лицата не оспорват съществуването на
документа, но отказват да го представят. В случая изрично ответника е
оспорил сключването на договор с ищеца, съответно и съществуването на
документа, поради което не може да бъде задължен да го представи.
Страната не може да изисква по реда на чл. 190 от ГПК документи, при
съставянето на които е участвала и които следва да се намират в нейно
държане, в каквато насока е и Решение № 463 от 18.03.2011 година на САС по
гражданско дело № 376/2010 година, ТО, 5-ти състав.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в
Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
8
тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК
- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация). Законът за потребителският
кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация
на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра
по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация - едно или повече.
Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР
на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях - чл. 18, ал. 2. и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е предоставено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
9
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му.
С оглед на горното, дори и договора за потребителски кредит да е
подписан от разстояние, както е посочено в исковата молба, то следва да са
спазени всички изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и ищецът да има в себе си всички изпратени документи във връзка
със сключването на договора за кредит, както и самия договор за кредит.
С оглед на обстоятелството, че не се доказа първата предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно сключването на Договор за
потребителски кредит № 441063 от 09.06.2023 година между „Изи Финанс“
ООД и Б. Е. Ц., както и неговото съдържание, за да се прецени респ. и
нищожността на този договор, респ. клауза от договора, то предявените главен
и евентуален иск следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед отхвърляне на предявените искове право на разноски има
единствено ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, което съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ е в минимален размер, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата в размер на 100, 00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Б. Е. Ц., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б......... ап. 20, чрез пълномощник адвокат Д.
М. М., против „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С............. представлявано от Б. И......... Н..........., иск за
10
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 441063,
сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК:
*********, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Б. Е. Ц., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б......... ап. 20, чрез пълномощник адвокат Д.
М. М., против „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С............. представлявано от Б. И......... Н........... иск за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
паричен заем № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи
финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........... представлявано от Б. И......... Н..........., предвиждаща заплащането на
неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от 3ПК.
ОСЪЖДА На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от
ГПК Б. Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б......... ап. 20, с
пълномощник адвокат Д. М. М. да заплати на „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С............. представлявано
от Б. И......... Н..........., сумата от 100, 00 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Б.......ския окръжен съд чрез Районен съд
Б........
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б.......: _______________________
11