Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
Гр.Пловдив, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 29.05. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№422/ 2020 г. по описа
на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. **** чрез юр.Т.К. против решение № 436/23.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2619/2018г. по
описа на Асеновградски районен
съд, 4 гр. състав, с което се
отхвърлят предявените искове
за признаване за установено вземането
му по отношение на Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.
д. 1969/2018г на АРС в размер на
589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и 169,44 лв. лихва за забава уговорена в договора за
периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по
договор за потребителски кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, с падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 г.
Жалбоподателят
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД моли
съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата и
вместо него а постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Л.З.А. ЕГН ********** чрез
особения си представител адв.Б.М. - счита жалбата за неоснователна и моли съда
да потвърди решението на съда. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивникът поддържа, че
решението е неправилно, тъй като в нарушение на материалния и процесуалния
закон първоинстанционния съд
е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
стана на първоначалния кредитор/цедента/ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – нито преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито в рамките на исковото производство, а същото е връчено на назначения
й особен представител, поради което е приел, че не е налице надлежно връчване
на уведомлението за извършената цесия и тя не е произвела действие по отношение
на длъжника. Счита, че за редовността връчването на уведомление на особен
представител е важно да е спазена процурата за уведомяване по ГПК. Позовава се
на трайната съдебна практика и решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г.
на ВКС, 1 ГО. Счита, че в хода на висящ исков процес връчването на съобщения до
отвеника се извършва по правилата на чл.37 и сл. ГПК. Когато ответникът не е
открит на постоянния и натоящия си адрес и не е установено да полага труд по
трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като търговец, са
налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, и след
изтичане на двуседмичния срок по ал.2, съобщението до него се счита за редовно
връчено.
В отговора на особения
представител на въззиваемата Л.А. се
оспорва основателността на въззивната жалба. Не оспорва, че може уведомлението
за извършената цесия да бъде връчено на длъжника ведно с книжата, приложени с исковата молба,
но счита, че не могат да се връчат на особения представител, тъй като той не е
назначен от страната, която представлява, а от съда; че връчването на особен
представител не е връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на представителя, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията. Позовава се на т.6 и т.7 от ТР №6/6.11.2013 г. по
т.д.№6/2012 г., където е казано, че таксата по делото при обжалване се дължи от
страната, а не от назначения особения представител, тъй като той не упражнява
свои процесуални права, а на страната, която представлява.
ПОС
не възприема за относима цитираната от въззиваемия съд.практика по ТР 6/2013
г., тъй като не може да се прави аналогия между дължима ДТ от страната и
връчване на книжа по делото, тъй като не може да се смесва материалното
задължение с процесуалното, както не може да бъде осъден представителя на
страната по делото за задълженията на представлявания.
Първоинстанционния съд е приел, че уведомлението за цесия,
направено на особения представител на страната, не може да се приравни на
уведомяване на длъжника поради това, че
представителството на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуално
представителство по конкретното дело и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания.
По спорните въпроси в жалбата и
отговора, ПОС намира следното:
Видно
от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.1969/2018 г. на АРС, заповедта
за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл47,ал.5 ГПК.
Не се
спори по делото, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на дължника
и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложние към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане с оглед
императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК.В тази насока е и съд.практика на ВКС-
р.№78/9.7.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г. 2ТО.
От
приетата по делото справка /л.31/ Л.З. има постоянен и настоящ адрес *** от
2013 г., но призовката по делото се е върнала с отбелязване от дл.лице, че
въпреки многократното търсене не е открита на този адрес, както и няма лице,
което да получи съобщението; на същата не е връчено съобщение и по месторабота
в „****“ООД, поради което й е назначен особен представител на осн.чл.47,ал.6 ГПК.
Съгласно съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК: р. №198/18.1.2019 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС,1ГО,р.148/02.12.2016 г по
т.д.№2072/2015 г. на ВКС,1 ГО, р.№23/3.5.2017 г. по г.д.№60208/2016 г. на ВКС,2
ГО, която се възприема и от настоящата инстанция - връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето
защо ПОС намира, че изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на
цесионера е достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгл.чл.99,ал.1 пр.1 ЗЗД, с което прехвъляното на вземането е породило действие
за длъжника на осн.чл.99,ал.4 ЗЗД.
По
същество:
От предеставения договор за кредит от 20.08.2015 г. е видно,
че е сключен между БНП Париба Пърсънъл Фейненс и Л. А. за сумата 589 лв.,
кредитът е отпуснат за закупуване на хладилник Индезит за срок от 1 година,
платим на равни месечни вноски, с месечна погасителна вноска от 57,19 лв., и
ГПР – 33,45%. Падежът на всички вноски е до 20.08.2016 г. По делото е приета ССЕ,
изпълнена от в.л.А. Д. – заключение от 28,08,2019 г., неоспорено от страните и
което съдът възприема като компетентно изготвено, от което се установява, че
процесният договор за кредит от 20.08.2015 г., е заведен в
счетоводството на БНП Париба Пърсънъл Фейненс С А, клон България и осчетоводена
фактура с № **********/25.08.2015г на стойност 589лв, която е заплатена на
доставчика ПУЛСАР ЕООД т кредитодателя, както и че до датата на прехвърляне на
вземането – 10.01.2017г. в БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД няма постъпили плащания по договор за потребителски кредит CREX-11408677, такива не
са отразени и при Фронтекс
Интернешънъл ЕАД след прехвърлянето на вземането -10.01.2017г. В.л. е
изчислило, че към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по
договора за кредит е в размер на 589лв. –главница и лихва за забава за периода
21.09.2015г до 07.08.2018г. в размер на 169,44лв., в който размер исковете са основателни и следва да се уважат.
Изложеното
налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени и вместо него
се постанови друго, с което уважи този иск в казания размер.
С
оглед изхода на делото въззиваемият има право на разноски. В производството по
иска с пр.осн.чл.422 ГПК пред РС ищецът е направил разноски за ДТ -75 лв., 300
лв. за особен представител на ответницата и 150лв. за в.л. или общо сумата 525
лв. за първа инстанция, а пред ПОС – 25 лв.ДТ,300 лв.- за особен представител и
150 лв.юр.възнаграждение –общо 475 лв.втора инстанция, както
и разноски в заповедното производство в размер на 75лв./ДТ 25 лв. и
юрисконсулско възнаграждение -50 лв./Или всичко разноски - 1075 лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 436/23.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2619/2018г. по
описа на Асеновградски районен
съд, 4 гр. състав, с което се
отхвърлят предявените искове
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. **** за
признаване за установено вземането му
по отношение на Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.
д. 1969/2018г на АРС в размер на
589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и 169,44 лв. лихва за забава уговорена в договора за
периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по
договор за потребителски кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, с падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 10.01.2017 г.
и вместо него постановява: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.З.А. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. **** дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****
следните суми по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. 1969/2018г на АРС
: сумата 589лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и сумата169,44 лв.- лихва за забава уговорена в
договора за периода от 21.09.2015г до 07.08.2018г., дължими по договор за потребителски
кредит СREX-11408677, сключен с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с
падеж на задължението -20.08.2016 г., цедирано на
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
с договор за цесия от 10.01.2017 г.
ОСЪЖДА Л.З.А. ЕГН **********да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. **** сумата
1075 лв. разноски направени в заповедното производство по по ч.гр.д. № 1969/2019 г. на
Районен съд-Асеновград и в исковото производство – за две
инстанции.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.