РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Перник 18.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 427
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №310/08.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 2085/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е осъден А.М.С.
да заплати на А.А.Б. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на лека телесна повреда от
09.09.2017г. в кафе „Галерия“ в гр.Перник и изразяваща се в частично счупване
на зъбните корони на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб, контузия и
кръвонасядане в областта на носа, контузия и кръвонасядане в дясната околоочна
област, контузия и кръвонасядания в дясна слепоочна област, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 09.09.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. Със същото решение Р.Р.Г. е осъден да заплати на А.А.Б. сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на лека телесна повреда от 09.09.2017г. в кафе „Галерия“ в гр.Перник,
и изразяваща се в описаните по- горе увреждания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата
А.М.С. е обжалвал решението в срок,
като твърди, че не е доказан видът на претърпените вреди, а размерът на присъденото
обезщетение е завишен, като е направено искане решението да бъде отменено и предявеният
иск да бъде отхвърлен, а в случай, че съдът счете иска за основателен, то
размерът на обезщетението да бъде намален.
Р.Р.Г. е обжалвал решението в срок,
като поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в резултат на което е присъдил завишен размер на обезщетението.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.09.2017г.
двамата ответници са му причинили лека телесна повреда, в резултат на което е
претърпял неимуществени вреди.
Ответникът А.М.С. е подал отговор, с
който е оспорил иска по основание и размер, твърдейки, че ищецът не е претърпял
вреди в резултат на процесното деяние, а претендираният размер на обезщетението
е завишен.
Ответникът Р.Р.Г., чрез своя особен
представител- адв. К., е оспорил иска по основание и размер и е поискал същият
да бъде отхвърлен, като наред с това е поискал евентуалното обезщетение да бъде
съобразено с претърпените вреди и принципа на справедливост.
Установено от събраните по делото
доказателства е следното :
Със споразумение по н.о.х.д.№327/2018г.
по описа на ПРС двамата ответници са се признали за виновни в извършването на
деяние по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, за това, че на 09.09.2017г.
в кафе „Галерия“ в гр.Перник, в съучастие като съизвършители са причинили на
ищеца леки телесни повреди, изразяващи в следното: частично счупване на зъбните
корони на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб, контузия и
кръвонасядане в областта на носа, контузия и кръвонасядане в дясната околоочна
област, разкъсно- контузна рана по горна устна вдясно, контузия в дясна
слепоочна област, като деянията са извършени по хулигански подбуди /ударите са
нанесени безпричинно/. Споразумението е
влязло в сила на 19.02.2018г.
От приетата по делото комплексна
съдебно- медицинска експертиза, се установява, че в резултат на деянието от
09.09.2017г. ищецът е получил следните увреждания : частично счупване на
зъбните корони на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб, контузия и
кръвонасядане в областта на носа, контузия и кръвонасядане в дясната околоочна
област, контузия в дясна слепоочна област. Вещите лица са посочили, че
възстановителния период по отношение на контузиите и кръвонасяданията в
областта на носа, в дясната околоочна област, и в дясната слепоочна област е
бил с продължителност две седмици. През този период ищецът е търпял умерени по
интензитет физически болки и страдания, като същите са били с по- голям
интензитет през първите дни след инцидента и са намалели впоследствие. Относно частичното счупване на зъбните корони ищецът е
търпял физически болки и страдания в първите часове и дни след травмата. За
възстановяване на същите е необходимо изграждане и евентуално поставяне на
изкуствени зъбни корони.
Като свидетели по делото са разпитани
М.А.Т. и Б.К.Б., които установяват, че след инцидента ищецът е изпитвал физически болки и страдания, затруднения в
дъвченето и говоренето. Наред с това е изпитвал и редица неудобства, свързани с
отказ от социални контакти, срам, унижение, понижено самочувствие, страх от
евентуално повтаряне на инцидента. Ищецът отказвал да излиза от дома си, защото
се притеснявал. Понастоящем има затруднения при хранене.
От показанията на свидетеля М. С.М.
/баща на отв. А.М.С./, се установява, че той е видял ищеца в деня след
инцидента, като ищецът му показал зъбите си, а свидетелят твърди, че не е видял
нищо нередно. Забелязал, че зъбите на ищеца са изпилени и според него му
предстояла някаква процедура. Други увреждания не е забелязал. Същият научил от
свои познати, че ищецът е разказвал как от този инцидент ще изкара пари от
ответника С., с които ще си оправи зъбите.
Свидетелят Д.Ю.В. установява, че е бил в кафене, в което е чул
как ищецът разказва за случилото се с него, че няма да остави така нещата и с
присъдените пари ще си оправи зъбите. Свидетелят не е забелязал ищецът да има
липсващи зъби или други белези, като според него той не е бил тревожен и
притеснен.
Въз основа на събраните
доказателства, районният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл.
4 ЗЗД и съобразявайки вида и степента на уврежданията, както и обстоятелството,
че ударите са причинени по хулигански подбуди е осъдил всеки един от двамата
ответници да заплати на ищеца по 3 000 лв.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, а по отношение на законосъобразността му, въззивният съд на
основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивните жалби се твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като не са доказани видът и размерът на
претърпените вреди, а присъденото обезщетение е завишено.
Жалбите са неоснователни.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по
предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде доказано, че на
ищеца са причинени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на
ответниците, като по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД вината се презумира
За установяване на горните обстоятелства по делото е
приложено описаното по- горе споразумение по НОХД.№327/2018г. по описа на ПРС.
По силата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно
това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Ако
фактическият състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя
с оглед настъпването на различни по вид и тежест вреди, то задължителната сила
на присъдата обхваща и тези вреди и съответно присъдата обвързва гражданския съд
и относно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на
делинквента. Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, т.е. разпоредбата на чл.300 ГПК е
приложима и спрямо споразумението по наказателното дело. Следователно, въз
основа на приложеното споразумение по НОХД №327/2018г. по описа на ПРС и на
основание чл. 300 ГПК, по несъмнен начин е установено, че в резултат на
виновното поведение на двамата ответници, на ищеца е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в частично счупване на зъбните корони на първи горен
десен зъб и на първи горен ляв зъб, контузия и кръвонасядане в областта на
носа, контузия и кръвонасядане в дясната околоочна област, разкъсно- контузна
рана по горна устна вдясно, контузия в дясна слепоочна област, като деянията са
извършени по хулигански подбуди /ударите са нанесени безпричинно/.
Относно останалите вреди, причинени
на ищеца, са събрани гласни доказателства /показанията на св. М.А.Т. и Б.К.Б./ . Въз основа на същите съдът приема за установено, че
след инцидента ищецът е имал негативни изживявания, изразяващи се в неудобство,
страх, срам, както и е изпитвал затруднения при хранене.
При формиране на изводите си относно причинените вреди,
необхванати от задължителната сила на споразумението, съдът не кредитира
показанията на свидетелите М. и В., защото същите установяват, че в деня след
инцидента и няколко дни по- късно ищецът не е имал каквито и да било външни
белези от нанесения му побой, което е опровергава от събраните по делото
доказателства. Видът на уврежданията, предмет на споразумението, не може да
бъде опровергаван в хода на исковото производство, предмет на което са
неимуществените вреди, причинени от престъплението. Следва да се отбележи също,
че двамата ответници са се признали за виновни в това, че са причинили
уврежданията, описани в споразумението, като наред с това видът и степента на
врежданията е установен и от приетата съдебно- медицинска експертиза. Що се
отнася до това,че свидетелите твърдят, че ищецът е заявявал, че от инцидента ще
изкара пари, с които да си оправи зъбите, то изявления в подобен смисъл, сами
по себе си не могат да бъдат причина за отхвърляне на иска. Право на ищеца е за
причинените му вреди да предяви иск по чл. 45 ЗЗД и съответно да разходва полученото
обезщетение по начин, който счете за уместен.
Във връзка с горното, съдът намира, че са налице
всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и
исковата претенция е доказана по своето основание. Както вече се посочи,
споразумението, приравняващо се по своите последици на влязла в сила присъда,
е задължително за гражданския съд относно вида на деянието, противоправноста му, вината на дееца и причинените в
резултат на това деяние вреди.
Изхождайки от характера и степента на
уврежданията, продължителността на възстановителни е период, посочена от вещите
лица както и вземайки предвид принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от по
3 000 лв., платима от всеки от двамата ответници, справедливо ще обезщети
ищеца за претърпените от него болки и страдания. При формирането на този извод,
съдът взема предвид, различните по вид и степен увреждания, причинени на ищеца,
както и обстоятелството, че ответниците са се признали за виновни в това, че са
извършили деянието по хулигански подбуди /ударите са нанесени безпричинно/.
Съдът отчита и факта, че деянието е извършено на публично място в присъствието
на други хора, което допълнително е накърнило честта и достойнството на ищеца.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решени е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателите дължат на
въззиваемия направените разноски в общ размер на 650 лв. или по 325 лв. всеки
един от тях.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №310/08.03.2019г., постановено по гр.д. № 2085/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Осъжда А.М.С. с ЕГН **********
*** да заплати на А.А.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 325 лв., представляващи
направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Р.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на А.А.Б. с ЕГН ********** *** сумата
от 325 лв., представляващи направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: